Дянков обеща проблеми за болниците и догодина

Проблемите с липсата на финансиране за здравеопазването ще продължат и догодина, обяви вицепремиерът Симеон Дянков. По искане на "Синята коалиция" той бе изслушан в парламента за резерва на здравната каса.

"Проблемът за т.г. ще бъде донякъде решен с допълнително финансиране от 65 млн. лв, но то не решава въпроса по принцип. Този проблем остава, ще бъде същият и догодина и ние всички знаем защо - защото една нереформирана система гълта все повече пари", обясни Дянков. И допълни, че наливането на допълнителни суми е, за да не изпадне въпросната нереформирана система в колапс. Така министърът отговори на питане на Иван Костов защо властта не е спазила обещанието си да осигури на болниците 200 млн. лв., а отпуска едва 65 млн. "Да, имаше такова споразумение и с моя подпис, и с ваши подписи. Нашата амбиция беше тези реформи да станат досега и тези пари да се влеят в здравеопазването. Само срещу реформи могат да се дават допълнителни пари. Факт е, че реформите не са осъществени", обясни отстъплението от думата си Дянков.

Финансовият министър хвърли вината за случващото се върху опозицията. Според него липсата на реформи през последните 10 г. е главна причина за сегашния хал на болниците. "Трудно е тези реформи да се направят за година и три месеца. Да, имаше изоставане и точно затова ние днес всички го усещаме", каза вицепремиерът в отговор на въпроси на опозицията. Според него последните реформи в здравеопазването били направени през 2001 г.

Защо обаче болниците отчитат ре­корден ръст на хоспитализирани па­циенти - до края на годината се очаква да стигнат 2 080 000. В същото време само 3 % от лежащо болните са имали нужда от хоспитализация, останалите е можело да бъдат обгрижени и от джипитата си. Това показа разследва­не на здравната каса. За 5 години тя е увеличила с 60% средствата, отпуска­ни на болниците. Къде потъват тези пари? В неизгодни договори за лекар­ства и консумативи, в отчитане на предимно скъпи клинични пътеки.

Източването става и чрез мними бол­ни и рекордния брой хоспитализации. Време е здравният министър Анна-Мария Борисова да огласи резултати­те от заявената проверка на всички клинични пътеки и дейността на вся­ка болница. А също и да каже каква здравна реформа ни е нужна - на високотехногичната медицина или на болници джуджета.


Кои лечебници с колко са задлъжнели
Много болниците в страната за затънали в задължения, в някои не се правят планови операции, ограничава се спешната помощ, за­явиха от БЛС на среща с премиера Бойко Бо­рисов на 1 септември и му връчиха справка за актуалното състояние на лечебниците у нас. Той им обеща парите за болниците да не пад­нат под миналогодишните. До десетина дни, каза още Борисов, ще стане ясно кой, как и кои болници е източил.

Ето какво е актуалното състояние на болни­ците на прага на мащабната реформа. Пове­чето общински лечебници са затънали в дъл­гове, нямат консумативи, плановите операции са спрени, не стигат пари за храна и пране на чаршафите, а медиците не получават запла­ти, на места дори не си внасят осигуровките. Това не е необичайно, години наред болници­те трупат дългове, а държавата ги плаща по Коледа. Очакванията и тази година да се пла­тят борчовете, са неоснователни, категорич­на е министър Анна-Мария Борисова. Пари ще се дават само срещу реформи, категорична е

тя. По данни на БЛС обаче съдбата и на малки, и на големи болници остава неясна. В лечеб­ницата в Тутракан например от 4 месеца не са плащали заплати, здравни и пенсионни ос­игуровки. Болницата в Девня е пред закрива­не поради липса на пари, а в Стара Загора, Пловдив, Провадия, Дулово приемат пациен­ти само по спешност.

В университетската болница в Стара Заго­ра заплатите са намалени с 50%, а в област­ната - с 20%. За постъпващите пациенти има пари само през първите 2 седмици на месе­ца, приемат се предимно спешни случаи. В сливенската болница парите от касата сти­гат само за фонд "Работна заплата". Няма за лекарства, за марли и миещи препарати, за лабораторни консумативи. В Русе масово на­пускат лекари и сестри. Пълен размер на за­платите си медиците тази година са получи­ли само през август. Борчът на болницата е 3 млн. лева. С 50% е намалена субсидията от здравното министерство, включително и за спешна помощ. В Пловдив всички болници са спрели плановите операции. А спешен прием има само в някои звена. Получават се 80% от доходите с двумесечни закъснения. В Перник намалява приемът на пациенти, има задължения за неплатени лекарства и консу­мативи. В Провадия приемат само спешни случаи, плановите операции са отменени, а заплатите са намалени с 25%.

В Девня и в Монтана също приемат само спешните случаи. Всички останали се запи­сват в листа на чакащите. В кърджалийските болници - в Кърджали, Момчилград, Ардино и Крумовград делегираните бюджети привършват в средата на месеца. Част от ме­диците са в принудителен отпуск. В Дулово в болницата, която има 5 отделения, от 4 месе­ца не са получавали заплати. В Тутракан по­следните заплати са били през април. Осигу­ровки не са изплащани. Не са им платени ос­игуровките.

Във Велико Търново лекарите са взели за­плати последно през юни.

и тези 65 милиона трябва да стигнат за нормален прием на па­циенти, планови операции и добра спешна помощ.

Откъде идва разликата в сметки­те на болниците и на Министер­ството на здравеопазването? Бол­ниците правят разходи, с които да докажат, че съществуването им е необходимо. В условията на прото­чилата се реформа това е начин на оцеляване. Само за 5 години здра­вната каса е превела на болниците 60% повече средства. През 2009 г. разходът на НЗОК вече достига 96 206 000 лева. За година 300 000 па­циенти са лежали в болница повече от 1 път, като само при 3% от тях това е било наложително. Остана­лите е можело да получат медицин­ска помощ и от семейните си док­тори. Броят на хоспитализациите обаче расте лавинообразно и до края на годината се очаква да до­стигне 2 080 000. Така се доказва дейност, така се източва здравната каса. Така се оцелява във време на реформа. Болниците източват ка­сата и чрез отчитане на дейност предимно по скъпо струващи кли­нични пътеки. Не са тайна фик­тивните диагнози на пациенти. Те също печелят - по скъпите пътеки получават по-голям брой болнични и могат да останат в клиниката за по-продължително лечение. Друга форма на източване на касата са неизгодните за болниците договори за лекарства и консумативи.

Истината е, че въпреки усилията на министър Анна-Мария Борисо­ва здравната реформа върви бавно и често противоречиво. До септем­ври трябваше да бъде готова нацио­налната здравна карта и областни­те карти. От всичките 416 болници първоначално щяха да останат 120, останалите щяха да работят като поликлиники, болници за продъл­жително лечение или за долекува-не. Министър Борисова обиколи страната, за да се запознае на място със състоянието на всяка лечебни­ца: брой медици, апаратура, мате­риална база, брой пациенти, населе­ние. Целта беше реална структура на болничната помощ, адекватна на възрастовия състав в отделните области. На много места общините и гражданите защитиха болниците си и това роди идеята в отдалечени­те и труднодостъпни райони да не се закриват лечебниците, а да се

подпомагат от държавата и общи­ните. Притисната от БЛС Борисо­ва обеща нито един лекар да не остане без работа. Добра идея, коя­то изискваше незабавно преструк­туриране на болничната помощ. Нещо, което се проточва и днес. Защото едновременно с обещание­то нито един лекар да не остане на улицата, Борисова обеща и нито ед­на болница да не бъде закрита.

Къде обаче е преструктурирането?

Лечебниците продължиха да го карат постарому, да демонстрират дейност, да трупат дългове и да притискат касата да им ги изплати. Малко от болниците закриха легла, преструктурираха отделения, отво­риха отделения за долекуване, ре­визираха политиката си на прием на болни. На по-късен етап от ре­формата министърът съобщи, че "няколко десетки хирургически

отделения" няма да отговорят на новите изисквания и ще бъдат за­творени. И отново нито един лекар няма да остане на пътя. Работа за хирург обаче не се намира толкова лесно. Алтернативата на Борисова: "Ние разширяваме извъноолнич-ната помощ. Ние въвеждаме еднод­невна хирургия, еднодневна диагно­стика, еднодневна терапия. Това са дейности, които спокойно биха мо­гли да бъдат и сега извършени в до-болничната помощ. Това може да се извърши, например, в диагностич-но-консултативния блок на самата болница". Не знам как министърът си представя хирургия в поликли­никата. Най-малкото става дума за високотехнологична апаратура и за специфичен професионализъм на лекари и сестри.

Недоразвита остана и друга идея на Анна-Мария Борисова: за из­граждането на високотехнологични суперболници. Вместо това тя я подмени с клиники джуджета. Тенденция, обратна на случващото се е Европа. Здравната реформа отново залитна. Новият проект за наредба за устройството на лечебните заве­дения свежда изискванията за многопрофилна болница до съществу­ването на 60 легла по две специал­ности, като минимумът за едно от­деление е 5 легла. Това лутане ш високотехнологични болници, ста­билни многопрофилни лечебни за­ведения в областите и клиники към лазарети, които могат да се вместят в две стаи, спъва реформа­та. Това лутане изнервя лекарите и сестрите и е една от причините за голямата миграция на медици. Да реформата е болезнена и непопу­лярна, но трябва да свърши един ден от обозримото бъдеще. Да не се прави на парче, да не лута от край­ност в крайност, да има вътрешна логика, чиято цел да бъде достъпна и еднаква медицинска помощ за всеки българин.

Неувереността на реформата е една от причините болниците да източват касата

Те работят ден за ден, защото об­ещаните ясни критерии ги няма. Няма стабилност на системата и перспектива. Няма предвидимост. Поредният завой в здравната ре­форма изненадва и медици, и паци­енти. От преструктурирането на некачествените клиники сега ми­нистерство на здравеопазването се ориентира към орязване на броя на леглата. Означава ли това, че мини­стър Борисова се отказва от пазар­ния принцип на развитие на болни­ците и преминава към администри­рането им. При пазарния принцип първата стъпка беше реалното остойностяване на здравните услу­ги, а след това и избирането на мо­дел, по който те да се дофинансират, припомня столичен всекид­невник. Това трябваше да стане чрез затягането на режима за вли­зане в здравноосигурителната си­стема и въвеждането на нов здравноосигурителен модел, подобен на пенсионния. Идеята беше да се въ­веде втори задължителен здравно-осигурителен стълб и трети добро­волен и всеки гражданин да има лична здравна сметка. Третата стъпка на реформата предвиждаше преструктуриране на болниците чрез въвеждането на високи меди­цински стандарти за дейността им. Само тези, които отговарят на тях, щяха да могат да работят със здра­вната каса. И тогава трябваше да се направи преструктурирането на болничната мрежа. Лечебниците, които не покриват стандартите на касата, следваше да се превърнат в поликлиники /диагностично-кон-султативни центрове/, в хосписи, в болници за дрлекуване. Кои да бъ­дат те, щяха да покажат потребно­стите на хората в съответния район. На този етап от реформата задъл­жителна здравна карта не се пре­движдаше, защото пазарният прин­цип щеше да отсее най-добрите. Не стана точно така и Министерство на здравеопазването се зае с преструк­турирането на болниците. То започ­на без необходимия финансов ре­сурс и спря. Затова днес няма ясна карта на болничната помощ у нас. Десетина болници сами фалираха. Радомирската например вече осми месец не работи и хората пътуват до Перник, наложи ли им се медицин­ска помощ. На път да фалира е и ле­чебницата в Бобов дол, известна ка­то местния "Пирогов". Други бол­ници, за да пестят и оцелеят, огра­ничиха приема на пациенти, спряха плановите операции и намалиха за-

платите на медиците. Това, в изча­кване някой да им направи пре­структурирането. Трябва да е ясно, че вината за замоталата се реформа е и в липсата на инициатива по ме­ста, в ослушването, в нежеланието да се поеме отговорност за общин­ските болници.

Междувременно касата изплаща­ше на всички лечебни заведения 70% от парите. Останалите трябва­ше да бъдат доказвани, че са зарабо­тени. Някои наистина даваха ко­ректни отчети, други източваха НЗОК с мними болни, скъпи ле­карства и отчитане на работа най-вече по скъпи клинични пътеки. Това последното няма как да се слу­чи в малка лечебница, големите да­лавери се правят в големите болни­ци, които трупат и най-много дълго­ве.

"Започвам проверка на всяка клинична пътека, искам да знам ре­алните разходи на всяка болница. Няма да допусна източване на пари от касата11, заяви министър Борисо­ва. И здравната реформа направи

рязък завой от пазарния към адми­нистрирания принцип. На дневен ред отново излезе въвеждането на задължителна здравна карта, която да определя максималния брой бол­ници, от които има нужда страната и които могат да бъдат финансира­ни от Националната здравноосигурителна каса. Новото е, че в картата са заложени не броят на болниците, а на леглата в тях. Което всъщност спъва реформата, защото

няма лечебно заведение, което не е готово да работи и на половин капацитет, само и само да съществува. То е като да се трудиш на половин ден | /познатата антикризисна мярка/, но " да си запазиш работното място. Та­ка, вместо една голяма болница в един регион с 1000 легла, вече може да има 5 малки с по 100 или дори 60 легла. Вместо в суперболници, как­вато беше първоначалната идея на реформата, хората ще могат да се лекуват в още по-малки лечебници от сегашните. Стига, разбира се, но­вото предложение на Борисова да издържи. Раздробяването на болни­ците ще доведе до по-ниско качество на медицинската помощ. В болни­ците джуджета няма да има високо­технологична медицина и скъпа апаратура. Няма да има и добри спе­циалисти, защото джуджето не предлага професионално израства­не. В болниците с отделение от една стая с 5 легла няма да отиде да рабо­ти млад лекар. В същото време ад­министративният персонал ще се увеличи, парите за заплати - също. Преди десетина дни премиерът Бойко Борисов обяви, че пациенти­те ще усетят ефекта от здравната реформа в началото на следващата година. Тогава ще влезе в сила и здравната карта. Вписват ли се в нея болниците -джуджета на Борисова и какви ще бъдат последиците от евентуалното им въвеждане е въ­прос, на който здравният министър трябва да отговори сега. Той трябва да бъде обсъден в обществото и то да реши накъде да вървим - назад към лазаретите или напред към ви­сокотехнологичната медицина.

Анализът показва, че най-голя­мо е увеличението на средства­та (с 21%) през 2009 г., спрямо 2008 г. Основната причина за не­контролируемото повишаване на разходите за болнична помощ е приемът на пациенти, чието лечение може да се извършва и от джипитата. Друг основен проблем са повторните хоспи­тализации. Само за една година 300 000 пациенти са лежали 8 болница повече от един път, като единствено при 3% от тях ? се е налагала болнична медицин­ска помощ. Във всички останали случаи става дума за прием в лечебница, за да се усвои финансов ресурс. Това е класически пример за източване на пари от касата. Друга причина за повишаване на

разходите е селективното дого­варяне и стремеж на болниците да работят и отчитат скъпо­струващи клинични пътеки.

През 2006 г. НЗОК е заплатила за 1 300 226 хоспитализации, а през 2009 г. те вече са били 1 769 594. Установената тенден­ция за нарастване се запазва и тази година, въпреки опитите на касата да извади на светло дейността на болниците. Спо­ред разчетите на МЗ до края на годината се очаква хоспитали­зациите да достигнат 2 080 000. Това се отразява и в отче­тите на болниците към НЗОК. През 2010 година средномесеч­ните средства, заявени от бол­ниците, достигат 101 106 000 лв.

На базата на тези данни НЗОК предприе стъпки за контролира­не на разходите за болнична по­мощ чрез въвеждането на деле­гирани 6юджети за болниците. Целта е да се ограничат ненужни хоспитализации, които гене­рират разходи 8 болничния сек­тор.

Данните за средномесечните отчети на болниците за разглеждания период са: за 2006 г. -62 049 000 лв., за 2007 г. - 73 384 000 лв., за 2008 г. - 79 526 000 лв., за 2009 г. - 96 206 000 лв. и за 2010 г.-101 106 000 лева.

Засечена е и разлика в заплатите около 20 пъти. Още преди две години големите заплати всяха раздор, защото други се подписват под 400-500 лева месечно, при това не ги получават редовно. "Заплатите тук са като зеле със свинско, будалите хрупат зелето, а за други остава чиста мръвка", сравни ситуацията бивш начал­ник в здравното заведение пред столичен всекидневник. Например, в инвазивната кардиология 25 хиляди лева на месец не ги харесват, а има колеги, дето редовно си заработват до 60 хиляди, коментират хирурзи. Други пък едва стигали до 1000 лв., и то с нощния и извънредния труд. Доцент рентгенолог се водел на щат 430 лева, но няколко месеца вземал едва по 100-200 лв. аванс. Лаборантки от януари си чакали пълната заплата от 342 лева.

Припомняме, че в средата на юни медиците се вдигнаха на протест, защото получават едва 30% от заработеното. Дни след това министър Анна-Мария Борисова назначи доц. Карен Джамбазов" за нов директор. Другите констатации в проверката на "Медицински одит" бяха, че ценоразписът в болницата не е утвърден от борда на директорите. Това създавало предпоставки за своеволия и прибиране на безотчетни пари от пациентите.

На фона на заплатите в "Св.Георги", възнагражденията на лекари и сестри в малките болници паднаха с до 50%. Докторската заплата по принцип там е сред-1 но около 500- 600 лв., а сестринската - 300 - 400 лв.

Дянков представи същите данни за парите на НЗОК, които даде на депутатите и миналата седмица и увери, че резервът не е пипан. Вицепремиерът отново каза, че към 31 юли т.г. наличностите по сметки на касата в БНБ възлизат на 1,235 млрд. лв., като от тях 350 млн. лв. са депозит, който правителството няма намерение да харчи. Финансовият шеф обеща за болничната помощ да се отпуснат още около 65 млн. лв., за да се достигне до стойностите за болнична помощ от предходни периоди.

Дянков се съгласи с лидера на ДСБ Иван Костов, че не се изпълнява подписаното между него и десните споразумение “Пари срещу реформи” и призна, че кабинетът се е забавил с реформите.

“НЗОК вече не е национална, не е здравна и не е каса”, заяви опасенията си Ваньо Шарков от СДС. И попита ГЕРБ дали не връщат бюджетното финансиране в здравеопазването от времето на БКП. Шарков каза, че след отговорите на Дянков хората могат да са спокойни, че не е разплащано по други пера с парите им от здравни осигуровки. Но вместо да се харчат за здраве, резервът на НЗОК “крепи” по-нисък бюджетния дефицит - над 20% от фискалния резерв са пари от вноски.

„Ако бъде спряна тази наредба, това ще даде нови надежди на сивия сектор, че може да се пребори с държавата", заяви шефът на агенция „Митници" Ваньо Танов. Вчера генералът бе из­слушан от бюджетната комисия в парламента за това как върви изпълне­нието на приходите.

За голяма изненада на всички Ваньо Танов съ­общи, че годишният план на агенцията почти си­гурно ще бъде преизпълнен. Най-негативният сценарий- за приходите от акцизи бил със 150 млн. лева по-малко от за­ложеното. Но това щяло да се компенси­ра от по-високите постъпления от ми­та и ДДС (с 416 млн. лева повече).

Преди 3 месеца Танов беше обявил, че се очакват с 400 млн. лева по-малко

приходи от акцизи, а вче­ра сумата бе намалена до 150 млн. лв., и то при най-лошо развитие.

фактите така изнена­даха депутатите, че съ-председателят на „Синя­та коалиция" Иван Ко­стов поиска от Ваньо Та­нов да повтори, че поема публичен ангажимент да изпълни заложения план. „Категорично за­ставам заддумитеси", от­сече Танов по генерал­ски. А по-късно пред ре­портерите каза: „Агенция „Митници" не заслужава постоянните критики.

„Въпреки срива в нача­лото на годината няма никакъв риск за изпълне­ние на приходите, освен ако не се случат неочак­вани катаклизми или но­ва газова криза."

От обясненията на Танов пред депутатите се разбра, че добрите ре­зултати на митниците се дължат на успешната борба със сивата иконо­мика и на някои инци­дентни събития.

Държавата водила все по-успешно битката с контрабандния внос на цигари. Атаката сега би­ла главно от Украйна и Молдова.

Танов отчете като на­ходка закупения скенер, който обслужвал черно­морската ни граница. В момента се водели преговори със Световната банка за закупуване на още от модерните апа­рати.

Най-проблемни оста­вали сръбската и маке­донската граница. В Се­верозападна България контрабандата на цига­ри се превърнала в поми­нък за голяма част от на­селението, каза Танов.

Депутатът Валентин Николов (ГЕРБ) се опла­ка, че на морето му про­давали български цигари без бандерол. Митници­те засекли как български цигари, уж изнесени за Африка и Близкия изток, никога не напускали тур­ско пристанище и после се внасяли обратно в България.

Приходите от акциз на алкохолните продукти също скочили. Депутати­те чуха, че миналата го­дина водещи фирми пла­щали по 600-700 хил. лв. месечно в хазната, а през август една от тях внесла 7 млн. лева.

Към края на годината се очаква увеличение на вноса на суров петрол заради предстоящото от 1 януари 2011 г. увеличе­ние на акциза на горива­та в България.

11,9 млрд. лв. ще събе­ре Националната аген­ция за приходите през 2010 г. Това е 100% от планираните постъпле­ния, съобщи изп. дирек­тор на агенцията Краси­мир Стефанов. Преиз­пълнение се очаквало при ДДС, а неизпълне­ние - при социално-осигурителните вноски.