10 юни 2011 г. Тема: здравеопазване

„Това е бизнес за милиони. Когато се смени един медикамент, фирмите - вносители на това лекарство, губят", обясни още здравният министър. Много често пък пациентските организации убеждават пациентите, че по-скъпите лекарства са по-ефективни от техните заместители, които много често са по-евтини. Така се стига до казуса, че лекари предписват заместител, а пациентите искат по-скъпите медикаменти, обясни още Стефан Константинов. Той увери, че всички болници са заредени с медикаменти за лечение на онкологични заболявания, с изключение на специализираната онкоболница в София, която след дни също ще се сдобие с един от липсващите в момента там препарати.

Пластичните хирурзи да отиват на съд за спукан силиконов бюст, дефектен ботокс или ако пациент получи увреждане. Това предвижда новият медицински стандарт по пластична хирургия, който предстои да бъде публикуван в „Държавен вестник”. „Пострадалият обаче ще може да съди своя доктор, ако бюстът или поправката на лицето са дали дефект до една година след операцията”, коментира за „Монитор” началникът на Военномедицинска академия ген.-майор проф. Стоян Тонев, който е и член на комисията по изготвянето на документа. У нас в момента, няма нормативен документ, по който хирургът да се счита за виновен, ако вместо да отстрани дефект на пациента и да го разхубави, му нанесе вреди. Заради това делата и обезщетенията срещу пластични хирурзи на практика са нищожно малко и се водят по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс.

Санкции няма и за козметичките медицинските сестри и рехабилитаторките, които също помпат бюстове със силикон, инжектират ботокс и извършват дълбок пилинг с лазер, без да имат право на това, коментираха лекари на започналата вчера в София лятна академия по дерматология. „В стандарта не се предвижда задължителна застраховка както на пациентите, така и на лекарите срещу несполучливи операции, но им препоръчваме да си ги правят, преди да предприемат интервенцията”, каза още ген.-майор проф. Тонев.

Според проектодокумента занапред студията за красота и козметичните салони ще трябва да назначават на трудов договор лекар пластичен хирург или да го наемат почасово, ако желаят да правят ботокс, да отстраняват пъпки с лазер. Сега във въпросните заведения за разхубавяване пластични манипулации, които може да се извършват само от лекари, се правят дори от неуки козметички. Поправка в наредба 9, която регламентира параметрите на лазерите у нас,

ще сложи ред в хаоса с използването им.

Използването на течен силикон и хидрогел, които се инжектират в устните, бюста, а в малки количества и в лицето за изглаждане на бръчки, да бъде забранено за употреба у нас. За това пък настояват от Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия. Тези препарати не се разтварят в човешкото тяло и довеждат до тежки деформации изтъкна недостатъка на т.нар. трайни и полутрайни филъри (пълнители) председателят на асоциацията д-р Димитър Евстатиев.

Специалистът разясни, че усложненията се изразяват в образуването на асиметрия, възли и грозни провисвания на плътта, но не застрашават организма. По думите му отстраняването на течния силикон и хидрогел е много трудно и е по-тежко за изпълнение от самата операция. Инжектирането му е забранено в редица държави в Европейския съюз, включително и водещата в областта на пластичната хирургия Франция. У нас обаче заради по-ниските цени българките избират течния силикон за инжектиране в устните и скулите, тъй като цената на една ампула е 70 лева, а същото количество качествен разтворим филър е 200 евро.


60 на сто от българите склонни да станат донори
60 на сто от българите са склонни органите им да бъдат трансплантирани на друг, ако изпаднат в мозъчна смърт. Само 27 % обаче от сънародниците ни се интересуват от това какво представлява донорството и по какви етични норми се развива. Това показват данните от национално представително проучване на Галъп Интернешънъл, осъществено  по поръчка на Министерството на здравеопазването.

Ниският интерес сред обществото към темата е проблем за развиването на трансплантациите у нас, е изводът на социолозите. В същото време от тези животоспасяващи операции се нуждаят над 800 души у нас, като най-много са чакащите за бъбреци.

Най-голям е процентът на хората, които се интересуват от донорството сред хората със средни доходи – 41%, висшистите – 40% и жените – 31 на сто. Сред тези пък, които са съгласни да станат донори, 68% са висшисти, със средни доходи са 70 на сто от запитаните, а говорещите чужди езици, пътуващи и ползващи интернет – 68 процента. Едва 18 на сто не са съгласни да бъдат донори, а 22% заявяват, че нямат мнение.


Кой разпалва войната на хапчетата
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В някои части на света - по-изостаналите в икономическо отношение, се водят локални военни конфликти, като жертвите са най-често мирни граждани.

Навсякъде по света обаче от години се води един друг вид „война”, тази на рекламата на фармацевтични продукти. Не е тайна, че бизнесът с медикаменти превъзхожда по доходност и чиста печалба всеки друг. Той обаче има и хуманно изражение независимо от амбицията на една и друга компания да наложи своя продукт на пазара и да завладее нови търговски периметри. И в това няма нищо лошо.

От надпреварата на иновации печелят производителите, но печелим и ние, пациентите. Защото е пределно ясно, че здравето е най-ценното благо. Без него няма бизнес, няма личен просперитет, няма възможност за прехрана. Без здраве, казано по нашенски, сме за никъде.

Бизнесът играе по ясни и конкретно разписани правила. Повече пазари завладява този, който умее да улови най-високо топката. У нас обаче някои, вместо да я хвърлят нагоре, гледат да изненадат с нея този или онзи в гръб. Според случая кой в конкретната ситуация е в пречеща позиция.

У нас някои доказани фармацевтични компании с лидерство в лечението на конкретни заболявания подкрепят пациентските организации по отношение на обучение на самите болни и техните близки за специфичните грижи, изисквани от конкретната диагноза, организират семинари за лекари за запознаване с едно или друго ново лекарство, въобще не става въпрос само за активен бизнес и целенасочен маркетинг, но се ангажират и с конкретни социални мисии. Така се практикува у нас. Но така се практикува и навсякъде по света. И в това няма нищо лошо, независимо че в голяма степен тези мисии са част от рекламата.

Те обаче не са нито незаконни, нито нарушават с нещо правата на пациентите.

Понякога на нашенска почва и най-брилянтната маркетингова и рекламна стратегия може да се окаля. Но не защото някой PR или рекламен консултант не се е справил със задачата, нито пък защото въпросният фармацевтичен производител играе непочтено на пазара.

Мръсотийката, съвсем по нашенски, идва за жалост от някои пациентски организации, които се силят да се облагодетелстват с някоя и друга екстра, която за своя сметка не биха могли да си я позволят. И раздухват масова истерия в полза на един или друг лекарствен продукт, без да си дават сметка, че създават паника в средите на болните, в чието име се кълнат, но всъщност благодарение на които оправдават съществуванието си.

Затова не е зле Изпълнителната агенция по лекарствата да не подминава случаи на откровена реклама, когато една или друга неправителствена организация назовава в медиите медикаменти с търговските им названия.

Помните ли как през 2004 година бе направена първата чернодробна трансплантация у нас. Тя продължи близо 15 часа, като органът беше присаден на бебето Памела след експлантация на част от черния дроб на баща й. Като че ли точно тази история, която получи широк отзвук в публичното пространство, допринесе поне малко у нас да се заговори за донорството. Оттогава досега има и други подобни случаи. Няма как да забравим постъпката на родителите на 6-годишния Дилян, който преди няколко години падна от крепостна стена на хълма Царевец във Велико Търново. Те решиха да дарят органите му и така сърцето на момчето бе трансплантирано на малкия Мартин.

Преди около година и половина пък загинал при катастрофа 20-годишен младеж от Велико Търново спаси живота на трима души, като стана донор. Момчето почина след тежка черепно-мозъчна травма при пътен инцидент. След трагедията черният му дроб

бе трансплантиран на 51-годишен мъж с хепатит С. По-късно бе направена трансплантация на бъбреците и сърцето.

Могат да се дадат още примери. Само че случаите на подобни благородни постъпки съвсем не са толкова много и когато четем подобни истории, няма как да не се замислим по въпроса колко хора у нас са склонни да станат донори. Истината е, че все още темата сварва неподготвени повечето нашенци. Като че ли изобщо не мислим за това или просто се надяваме лошото да не ни настигне. Типично по български си казваме „това точно на мен не може да се случи”. Но какво става, ако попаднем в ситуацията на труден избор и трябва да решим дали да направим жест към някой друг. Готови ли сме да спасим друг човешки живот?

Проучване от вчера показа, че около 60% от българите са склонни да станат донори. То е част от Националната седмица за популяризиране на темата за трансплантациите, която ще продължи до 13 юни. На пръв поглед това ни дава повод за оптимизъм. Само че едва една трета от хората се интересуват от проблема. Други 22% пък изобщо нямат мнение по въпроса. Данните сочат още, че 25 на сто от пенсионерите и почти толкова от жителите на малките градове отказват да даряват органите си заради страх, че могат да не се използват правомерно.

Статистиката показва, че през миналата година у нас са извършени 37 трансплантации на бъбрек от починали донори, 13 от живи, 5 сърдечни и 13 чернодробни. Всъщност това е най-добрият резултат за страната ни през последните 15 години. Въпреки това обаче се нареждаме на едно от последните места по даряването на органи в сравнение с други европейски държави.

Засега този проблем е най-добре разрешен в Испания, където на 1 милион души население има 34 донори. За България през 2008 г. този показател е бил 0,8. За 2010 г. се отбелязва ръст до 2,85, но тепърва има какво да се желае в тази посока.

Вярно е, че са необходими повече кампании за разясняване на проблема, само че те едва ли ще са достатъчни за промяната в манталитета. В момента всеки, който не иска да става донор, трябва изрично да го посочи в здравноосигурителната си книжка. Преди няколко дни стана ясно, че засега това са сторили около 2000 души

Цифрите не са обнадеждаващи, като се има предвид, че чакащите за трансплантация на бъбрек у нас са 807, от които 14 са деца.

Факт е, че у нас се правят трансплантации на европейско ниво. Някои експерти дори са на мнение, че всъщност донори се намират

Според тях обаче големият проблем е, че не се кондиционират правилно. „Когато въпросът за даряването на органи се поднесе правилно на близките, няма проблем. Разбира се, понякога те отказват, но откази има и в страните с голям брой донори. Проблемът е в откриването и подготовката на пациенти, които биха могли да дарят органи. Тази дейност обаче е дълга, пионерска за нашата страна и изисква много работа от хората, занимаващи се с нея”, коментира доц. д-р Никола Владов, който е началник на клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА.

Вярно е, че изследване като вчерашното все пак показва, че българинът малко по малко започва да променя отношението си към този проблем. Дано тепърва повече хора се простят с предразсъдъците си, защото историите на малкия Дилян и 20-годишното момче от Велико Търново са достатъчно поучителни.


Лекарите все по-изобретателни във взимането на пари
Здравният министър Стефан Константинов заяви, че скоро ще бъде решен проблемът с новите схеми за вземане на допълнителни пари от пациентите. Той смята, че лекарите са станали по-изобретателни и въпреки че таванът на цените за избор на екип от 950 лв. е в сила, измисляли всевъзможни такси, като за избор на стая, гледка и т.н.

Константинов коментира лекарството „Зомета", което е за лечение на онкоболни и се оказа дефицитно в българските болници. Според него става въпрос за „рекламна кампания" и ..бизнес за милиони". Министърът дори предполага, че лекари съветват болните да вземат именно това лекарство, въпреки че могат да ползват и други.

Константинов все пак успокои нуждаещите се, след като увери, че медикаментът е наличен във всички болници с изключение на една - в столичния квартал "Дървеница".

Галъп интернешънъл обяви данните от изследване, според които едва 27 процента от сънародниците ни се интересуват от това какво представлява донорството. Въпреки че делът на незаинтересуваните е голям, 60 процента от хората заявяват, че биха подписали декларация за донорство.

Според статистиката в България над 800 души чакат за трансплантации на различни органи.


Препарат поправя сърцето след инфаркт

Засега е изпробван на мишки, ще е достъпен за хората след 10 години
Медикамент, който кара сърцето да се възстановява само, е бил използван в изследване с мишки. Досега щетите, нанесени от инфаркт, бяха смятани за необратими, предаде Би Би Си.

Изследването, публикувано в сп. „Нейчър", показва, че ако препаратът тимозин бета 4 бъде използван преди настъпването на сърдечен удар, той може „да подготви" сърцето за възстановяване. Въвеждането на подобно лечение сред хора обаче би отнело поне 10 години, предупреждават учените.

Те смятат, че когато стане достъпен, медикаментът ще може да се предписва предварително на хора, чиято семейна история показва, че те са предразположени на риск от инфаркт.


Фелдшер гази 5 км преспи до болна жена
НЕНКО СТАНЕВ

„Не съм направил нищо героично, просто изпълних задълженията си." Така накратко фелдшерът от спешната медицинска помощ в Ардино Филип Хаджиев коментира спасяването на 55-годишната Зекие Бекир от планинското село Гърбище.

Медикът преодоля пеш 5 километра по черен горски път, затрупан с половин метър сняг, за да стигне до дома на болната.

В ранния следобед на 17 декември на телефон 112 се получава сигнал от жена, че носът й кърви от 1 час.

От спешния център в Ардино потегля 30-годишна уазка, с шофьор и фелдшер. Линейката стига до върха Далъджа, но когато поема към Гърбище, се оказва, че по пътя е натрупал половин метър сняг и автомобилът не може да продължи. Хаджиев взема чантата и продължава пеш през преспите. След около час газене през снега пристига до дома на болната.

" Още като получихме сигнала, бях почти сигурен, че проблемът е високо кръвно налягане", казва Хаджиев. Той преглежда болната и установява, че налягането е 200 на сто. Прави й инжекция и тампонира носа.

След около 20 минути жената се почувства по-добре, а кръвното й спадна до 140 на 80 и аз тръгнах да се прибирам, разказва фелдшерът. Той поема обратния път през преспите. Когато е преодолял половината разстояние, го пресреща трактор, изпратен да разчиства. Водачът връща обратно Хаджиев до линейката.

" Бях мокър до колене, но ние сме свикнали, имах резервни обувки в колата и се преобух", спомня си фелдшерът.

Той признава, че се е изненадал от грамотата, която е получил от министъра за проявения професионализъм. "Винаги съм смятал, че всеки трябва да си върши работата и тогава нещата в държавата ще се оправят", коментира Хаджиев. Той работи в спешния център на Ардино от 2 години, а преди това е натрупал още 8 като фелдшер по селата в Ардинско.

"Общината е планинска, а населените места са доста разпокъсани. Нещо нормално е да се ходи пеш, за да стигнеш до пациент", твърди Хаджиев. Той не се наема да изброи ситуациите, в които е преодолявал дълги разстояния по пресечен терен при тежки условия. "Запомнил съм един случай, в който наистина беше изключително тежко. Над 100-килограмов мъж беше получил инсулт, а махалата му беше в едно дере. Бая зор беше, докато го пренесем до линейката, но в такива случаи помагат и близки, и съседи", спомня си Хаджиев. Той допълва, че въпреки несгодите работата не му тежи.

"Сам съм си избрал това призвание и досега не съм мислил да се отказвам", казва фелдшерът. Но признава, че неизясненият статут и ниското възнаграждение правят професията непривлекателна. Медикът не крие, че му се налага да работи допълнително, за да подпомага финансово семейството си.

"Дъщеря ми е студентка в първи курс, а синът ми -ученик, с 500 лева заплата нещата не стават", казва Хаджиев. Той използва отпуските си, за да работи като строител в София, където прави облицовки, фаянс и теракота.

Хаджиев смята, че фелдшерите спокойно могат да поемат неатрактивните лекарски практики в планинските райони, които в момента са незаети. "Проблемът е наистина сериозен, защото в планинските села са останали само старци и болни, младите са на гурбет. Едно наше село има по 3-4 до 7 махали, разпръснати по баирите. Добър лекар никога не би започнал работа при подобни условия", смята Хаджиев.


В Америка им дават статут на живо медицинско изделие

И великият хирург Пирогов е използвал метода за спасяване на ранени войници
ДИАНА КУЛЧИЦКАЯ

Медицинската пиявица се хра­ни с кръв, която в естествени ус­ловия изсмуква от различни бо­зайници. Наяла се до насита, мо­же да живее повече от година без храна. Нейни жертви стават животни по време на водопой.

Как обаче червеят вампир раз­бира, че наблизо има плячка? Ко­гато добитъкът нагази, раздвижва водата и вълничките се разпро­страняват във всички посоки. Ако в радиус до няколко метра има пиявица, тя усеща много точно центъра на движението и се на­сочва към източника му. Лепва се за муцуната или краката на жер­твата чрез хоботче, чрез което образува нещо като вакуум. След това с подобни на зъбчета изра­стъци срязва кожата и започва да смуче. За да си осигури пълноце­нен обяд, пиявицата отделя в ра­ната хирудин - специфично веще­ство, пречещо на кръвта да се съ­сирва. При ухапването пиявицата произвежда и други антикоагуланти и съдоразширяващи веще­ства, които въздействат на кръ­вообращението и след като жи­вотното се е "пуснало" от кожата. Заради доказаните в практиката ефекти Американската агенция за храните и лекарствата разре­шава официално преди 15-ина го­дини Medicinal Leeches за меди­цинска употреба и за търговско раз­пространение като медицински "из­делия". Те наред с вид личинки са първите живи животни с подобен статут в САЩ. В подкрепа на тера­пията се обявяват лекари, изпроб­вали употребата им за възстановя­ване на рани и срязвания, за които хайтек лекарства са се оказали не­достатъчно ефективни.


Пластични хирурзи от Италия показват чудеса във ВМА

Махат бръчки във фризера

Магнит вкарва леден колаген в лицето, замразява го младо
Нова супермодерна технология премахва така досадните за всички дами бръчки без операция. Неприятните малки гънки по лицето вече се изглаждат и у нас със специален аблативен лазер. Той "изправя" старите клетки, вследствие на което кожата се опъва и добива младежки блясък. Процедурата е еднократна. Модерният апарат бе представен на изложение в рамките на Лятната академия за дерматолози у нас. Кандидатите да станат с младежко излъчване трябва да си приготвят 1000 евро. "Не е скъпо, клиентите в другите страни на ЕС плащат около 2500 евро", обясни консултантката от щанда на фирмата вносител. Апаратурата предизвика истински фурор на изложението, като дори бе съставен списък с първите клиенти.

На друг щанд пък бе представен специален апарат, който вкарва в кожата колаген чрез магнитно поле. По този начин лицето се опъва и става като праскова, обясни д-р Валентина Чавдарова. Освен че се вкарва колаген отвън, кожата се активира и сама да започне да го произвежда. Именно на него се дължи здравият и свеж тен. Дерматолозите очакват огромен интерес към този апарат, тъй като пациентите ще избегнат многократните убождания за вкарване на колаген в местата, където има бръчки. Фен на модерната процедура е изпълнителката на "Аз съм само цвят лилав" Ирина Флорин.

На изложението може да се види и специален крем, който предпазва кожата от синини и отоци при поставяне на ботокс, филъри и хиалуронова киселина. Достатъчно е мястото да се намаже няколко дни преди манипулацията, както и след нея. Така всяка дама може да отиде съвсем свежа на втория ден на работа, а не да си взима 10 дни отпуск, обясни експертка.

Родни лекари ще могат лично да се запознаят какви чудеса прави аблативният лазер. Днес в Клиниката по дерматология на ВМА-София италианският проф. Клемантони ще демонстрира премахване на дълбоки бръчки и белези от пациенти. Участниците в обучителния курс ще наблюдават всяко негово действие и ще чуват обясненията по време на манипулацията в реално време на специални екрани.

Най-новият хит е уголемяване на бюста със собствена тъкан, обясни още проф. Хаджийски. Засега революционният метод обаче се прилага само в американски болници. В клиниката по пластична хирургия на "Пирогов" коригират и носове, уши и бедра.