10 юни 2011 г. Тема: здравеопазване
За педофилското отношение към народа
Изтегляне 418.55 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Юрий БОРИСОВ
За педофилското отношение към народа Във вторник предаването "Референдум" на БНТ запита гражданите дали смятат, че с промяна в конституцията трябва да се гарантира финансовата дисциплина на държавата. Поводът беше намерението на властта да въведе т.нар. фискален борд. Въпреки чувствителния процент разколебали се в края на дискусията, мнозинството зрители отговориха с "да". Остана внушението, че българите подкрепят идеите на финансовия министър. А всъщност резултатът се получи защото това иначе смислено и полезно предаване този път формулира абсолютно некоректен въпрос Естествено, че хората искат финансова стабилност - пробивът в стабилността застрашава икономиката и доходите. Естествено, че трябва да бъдат подкрепени гаранции за такава стабилност и че най-сериозни те изглеждат, когато са записани в конституцията и са защитени от промяна чрез квалифицирано мнозинство. Цялата пропаганда на конкретното предложение обаче крие от гражданите планина от факти и зависимости В трудни години една страна може да бъде относително финансово стабилна и при дефицит, по-голям от издигнатите в култ 3%. Финансово нестабилна ли е Франция с дефицит от 7%? Или Англия с 10%? Или Полша и Словакия с 8%? Безотговорни и популисти ли са политиците на тези страни? Не, просто в условия на криза взимат назаем от бъдещето. Става въпрос за икономически цикли, при които определена конюнктура изисква по-голям дефицит, за да не бъдат разрушени социалните системи, а в добри години се работи за балансиран бюджет и дори за излишък. Може да се възрази, че предлаганият Пакт за стабилност се отнася за бъдещи стабилни времена. Това не е вярно, защото и сега правителството се напъва да наложи класическия дефицит от 3%. Средноевропейският дефицит за 2010 г. е 6,4%. Защо не приемем, че днес той е нормален? И какво се крие зад процентите? Един процент от българския брутен вътрешен продукт (БВП) е от порядъка на 700 млн. лева. Да приемем дефицит от 3% вместо от 5% например, значи да орежем разходи за 1,4 млрд лева. Откъде ще ги орежем? Естествено от здравеопазването, образованието, социалната политика, трудовите доходи и пенсиите. И защо? Това е необходимо само на хора с фикс идеи, които искат да впечатлят... не знам кого. За сметка на социалните системи, стандарта на хората, държавните инвестиции в икономиката. И нека да не плашат с европейски санкции. Ако такива бяха на дневен ред, в преобладаващата си част Европа би трябвало да се самонаказва всеки ден. Друг показател, запътил се към конституцията - бюджетните разходи да не бъдат повече от 37% от БВП. А защо за миналата година в Унгария този процент беше 50, в Чехия - 46, в Полша - 44? Популисти ли са управляващите там? Авантюристи ли са? Малоумни ли са? Даваме ли си сметка за каква разлика става дума? 7% от нашия БВП са от порядъка на 5 млрд лева. Но понеже сме по-умни, по-дисциплинирани и по-отговорни от унгарците, чехите и поляците, ще се въздържим да изхарчим тези милиарди. В името на стабилност, при която маса семейства са спрели да купуват лекарства, други пестят от учебни пособия за децата си, държавата не се разплаща с фирми, болници фалират, безработицата е над 12%, обезверените безработни са стотици хиляди, спрени са огромен брой научни изследвания, ВУЗ-овете пак няма да могат да си платят отоплението, няма пари за нови български филми... Но има стабилност! Почти като в Екваториална Гвинея Няколко години преди кризата Екваториална Гвинея правеше бюджетен излишък от 51%, при 30% безработица и пълна мизерия на огромна част от своето население. Това беше най-стабилната във финансово отношение страна. Нямаше сила, която да я разклати финансово. Нашите пазарни талибани там трябваше да се упражняват. Да се вихрят на воля и да гърмят по света на какви чудеса са способни. Днес могат да си спестят пътуването до Екваториална Гвинея, защото на тамошните политици нещо им стана, обхвана ги популизъм, налегна ги безотговорност и абсолютно авантюристично взеха, че се отказаха от световния си рекорд и по един срамен начин допуснаха дефицит. Подобен е проблемът с публичния дълг. Защо Дянков иска да задължи следващи правителства с публичен дълг до 40%? Откъде го измисли? Изискването на Маастрихт е 60%. За миналата година в Белгия този показател е 97%, в Германия - 83%, в Австрия - 72%. Защо ли? Техните политици какви са? Популисти, некадърници, авантюристи? Какво всъщност крият Дянков и антуражът му? Разчитайки, че гражданите нямат информация, пък и не се забелязва особен напън статистиката да бъде впрегната в публични дискусии, те крият, че редица финансово стабилни страни имат съвсем други макроикономически параметри. И в тези страни се орязват социални разходи и социални придобивки, но политиците им внимават да не пренавият пружината. Защото силните и без друго протести ще станат непоносими за икономиката. А и никой няма да ги търпи на власт, захласнат по макроикономическите им съждения. Темата за Пакта за финансова стабилност поставя цял куп въпроси, които много старателно се избягват и от управляващи, и от бизнес акулите у нас. Защо българската производителност на труда, съответно нашият БВП на глава от населението, представляват една трета от средноевропейските, а минималната работна заплата е десет пъти по-ниска? Защо в Черна гора например средната работна заплата е с 35% по-висока от българската, при положение че нашият БВП на глава от населението е доста по-висок и безработицата ни е по-ниска? Къде са парите? И как се разпределят между труда и капитала? Нямало пари! Добре, къде са парите, които българският гражданин произвежда? И как се разпределят? Произведената добавена стойност в едно общество се разделя между труда и капитала. Някой интересува ли се у нас в какви пропорции се извършва това разпределение и каква е динамиката му през годините? Посочените несъответствия имат само едно обяснение - трудът в България получава много по-малък дял, отколкото труда в Европа. За 2010 г. един от трите мобилни оператора отчете 50% норма на печалба. Дали в утвърдените европейски демокрации някое предприятие може да си позволи (по-скоро да му позволят) такава норма на печалба? У нас лихвата по ипотечните кредити е над 9%, а масово нивата в Европейския съюз са от 3 до 6%. България е четвърта в класацията по скъпи жилищни наеми. Дали това ни подсказва нещо за отношенията "труд - капитал"? Защо у нас съотношението между преки и косвени данъци е 1:4, докато средноевропейското е 1:1? Много просто - защото българските управляващи се стремят да пълнят хазната по най-лесния начин - с ДДС, събирано от огромното мнозинство на бедните. По-комфортно е някак си да прибереш стотинките на бедния, когато си купува хляб и кисело мляко, отколкото пачките на богатия, когато си внася печалбата в банката. Стига да ти се удава омайването на хората със сладки приказки за стабилност, за да не разсъждават върху "данъчната справедливост". А докога данъкът върху доходите ще бъде регресивен? С други думи, защо и докога колкото по-малко получаваш, толкова по-голям процент ще даваш като данък доход и за осигуровки? Очевидно е: при съществуващия таван за осигурителен доход, ако получаваш 2000 или по-малко лева, за данъци и осигуровки плащаш 24.5 %, при 4000 лева процентът ти пада на 17.2 %. При още по-голям доход - още по-малък данък (в процентно изражение). Който не вярва, да смята. Следва въпросът за екзотично ниския данък печалба. Неговият размер не доведе нито до изсветляване на икономиката, нито до подобряване на условията и заплащане на труда, нито до ново иновативно поведение на фирмите. Можем да продължим с дивидентите, с хазарта, с още куп други въпроси... И цялата тази враждебна към народа данъчна политика да бъде увековечена с Пакт за стабилност? И да се променя с квалифицирано мнозинство от 160 народни представители. Ами, казват, ако има консенсус сред депутатите, какъв е проблемът да се промени? В това въпросче, зададено с наивна експертност, е заровена най-голямата глупост. Лицемерие е да предполагаш консенсус между управляващи и опозиция по данъчна политика. Глупост е да допускаш, че опозицията ще помогне на управляващите да извършат промени в данъците, с които властта се надява да укрепи своята сила. Цялото днешно официално пропагандно отношение към народа е педофилско. Какво прави педофилът? Доставя си удоволствие с малолетно същество срещу някаква залъгалка. Я бонбон, я някой лев, я някое обещание. Като разчита, че то не разбира за какво става дума. Чрез властта капиталът у нас си доставя финансово удоволствие с народа, залъгва го с купешки приказки за стабилност, професионализъм, европеизъм и антипопулизъм. И се надява никога да не заподозре, нито да се поинтересува какво всъщност се случва с парите му. А с поне част от тези пари тарикатите на разни отворени общества, либералностратегически центрове и прочее творения на пазарния фундаментализъм са готови да поддържат това сладко и доходоносно неведение. Юрий БОРИСОВ 
Бойко БОРИСОВ - министър-председател на Република България: Най-лошото,най-слабото звено в държавата е съдебната система - Намираме се в дома на премиера Бойко Борисов и бързам да го попитам защо решихте днес, без да ви бъде зададен въпрос, да кажете какви са вашите планове за президентските избори? - Защото ми омръзна 10 години да тичат журналисти след мен и да ме питат всеки ден едно и също нещо. В ден, в който 35 милиона допълнително даваме на животновъдите, 60 милиона и 5 като първи транш за болниците. Обявяваме, че още 200 милиона за общинските болници ще дадем август месец. Заедно с академията... - Защо днес? Защо решихте без въпрос? - Омръзнаха ми тези въпроси. И затова, за да ги приключа, казах: за следващите, не тези, за следващите президентски избори ще се кандидатирам за президент. Вече 10 години ми го задават този въпрос: кога ще се кандидатирам. И приключвам с тази тема. - В такива подобни ситуации преди години, когато първоначално ви питаха дали ще станете, тоест дали ще се кандидатирате за кмет, по-късно дали ще формирате партия и дали ще се кандидатирате някой ден за министър-председател, вие винаги сте казвали: не, няма. Но досега историята показва, че... - Няма никога да се кандидатирам за президент - съм казвал тогава. Въпросите бяха тогава. - Винаги сте казвали, че нямате политическа кариера, а всъщност животът опроверга тези ваши твърдения. - Да, затова, за да няма спекулации, го казах днес и се надявам и вие да престанете. - Притеснява ли ви това, че една от социологическите агенции отчита спад на вашия личен рейтинг, като се отчита, че това е... - Не, ни най-малко. Защото всеки ден това, което правим, е толкова трудно, толкова видимо, че в следващите години то ще се оценява. Само напомням, че сега юли месец ще пуснем спортната зала, догодина април месец ще излезе метрото на София, юни-юли лотовете на магистрала „Тракия" ще станат готови, следващата година ще излязат „Мариците", така че хората ще видят направеното от нас. И с това ще приключим. За президентските избори съм казал, че ще се произнеса септември месец, така че ви каня септември месец да говорите по тази тема с мен. Най-вероятно тогава ще дадем една пресконференция с изпълнителната комисия на ГЕРБ и ще обявим кандидатите. Ако други въпроси имате, сте добре дошли. Ако не, сигурно си имате и други неща за новините. - Имам още няколко въпроса и те са свързани с Висшия съдебен съвет например, но преди това само да затворим темата за президентските избори. Възможно ли е все пак през септември, след като излязат всички останали кандидатури на другите политически сили, вие да промените вашето решение и да решите вие да сте кандидат? - Мисля, че ясно и на български ви говоря. В предишните години, знаете, че исках да си бъда главен секретар в МВР. Имах две депутатски места и не отидох да стана депутат. Като дойде Румен Петков и тройната коалиция, просто за мен нямаше място в МВР и затова излязох на улицата и с инициативен комитет станах кмет. Ако беше останал министър Петканов, щях да съм сигурно още главен секретар. Така че хайде да престанем с тези спекулации. - Затваряме темата за президентските избори. Криза в съдебната система. Две оставки във Висшия съдебен съвет на съдиите - Капка Костова и Галя Захарова, които в своите мотиви за оставки казват, че има риск за върховенството на закона и държавността и че има безпринципно кадруване, като посочват пресен пример - избора на председател на Софийския градски съд. Една кандидатура, която беше, всъщност по-известна стана с това, че госпожата е приятелка на вътрешния министър. - Ами ей това се казва наглост. Висшият съдебен съвет две години вече работи без абсолютно никаква политическа намеса от политическа партия ГЕРБ. Тези съдии, прокурори и всички, които са там във ВСС, са изцяло избрани по квотен принцип от тройната коалиция - БСП, ДПС и НДСВ. Даже с цялото ми уважение към Лазар Груев, преди няколко дни, защото той започна темата за избора, аз искам да го питам как беше избран той? Нима той не беше съветник на Първанов и единствен кандидат? Що за наглост е това вече? Ми другият съветник на президента Първанов Борис Велчев стана главен прокурор. И всичките тези мълчаха като неми. Сега целият Конституционен съд е изцяло конструиран пак от тройната коалиция. И не мине ден-два, те излизат с решение срещу правителството. И в същото време, за последно, всички доклади на Европейската комисия казват, че най-лошото и слабо звено във всички звена в държавата е съдебната система. Е, питам, що за наглост е това? - Ако разбирам правилно вашите примери, които вие давате, тоест вие смятате, че така и така всичко е разпределено и на ГЕРБ нещо му се полага като влияние. - Не, нищо не му се полага. Един избор има досега. И защото пък тази госпожа била позната с Цветанов, тя не трябвала да има кариера. Ами другите как бяха избрани? Хайде и последния съветник на Първанов да го направим шеф и на Софийския съд, за да е доволен Лазар Груев? - Но съдиите, които днес подават оставка, те не са съветвали господин Първанов. - Не, аз не съветвам никой. Само давам примери как са избирани досега. - Да разбирам, че според вас няма проблем, няма риск за върховенството на закона, пак цитирам, и за държавността, и за независимата съдебна власт? - Имах огромен проблем с кадрите на тройната коалиция, защото те толкова години управляват съдебната система и това, докъдето я доведоха, е до мониторинг от Брюксел. Така че нито съм се месил, нито имам намерение да се меся. Винаги изказванията и отношението ми към съдиите и към съдебната система е било да си избират най-добрите кадри. Така че те са си избрали това ръководство и ние неслучайно не сменихме никого във Висшия съдебен съвет. Те са си избрани тези хора. Значи, когато е от президента Първанов, близките му, не познатите, съветниците му - тези хора мълчат като неми. Но тази госпожа, която е от 15 години съдийка, преди това е била прокурор, се познава с Цветанов, нямала право да стане шеф на съда. Я да си спомним Пенгезов, я да си спомним какви кадри назначиха те в съдебната система. Не ги ли е срам? - Аз ви питам за днешния ден, но ще приключим с тази тема. - Да не се спирам пак и на Конституционния съд. С цялото ми уважение към тях. Мине, не мине време и... - Темата Шенген мисля, че може би ще разведри разговора. България получи подкрепа по отношение кандидатурата си за Шенген, и то конкретно за техническата си подготовка и законовата база. Смятате ли обаче, че на следващите етапи, където се иска абсолютно мнозинство за подкрепата за България, тя ще получи такава? - Аз мисля, че във вътрешен план темата Шенген е приключена. Аз благодаря на всички евродепутати, включително от левицата и евроли-бералите, и разбира се, на нашите евродепутати за пледоариите, които имаха в залата вчера. Благодаря и на канцлера Меркел, и на президента Саркози, че големите държави... и на всички останали, разбира се, които с такова огромно мнозинство ни подкрепиха в Европарламента, или с една дума, темата Шенген за изпълнението на критериите към днешна дата, които бяха в Европа и с днешното огромно мнозинство в Брюксел, за нас е затворена. Това е поредното, с което Станишев и ДПС плашеха хората, че няма да ни приемат в Шенген. Другото е политика. Важното е, че огромният, Европейският парламент днес поздрави и даде път на България и Румъния за Шенген. Тази вечер е вечерята на вътрешните министри в Брюксел. Ще се решава как, дали с една дата, пък на две части - сухоземна и въздушна, дали наведнъж, като график как ще бъде изпълнено всичко това, но това ще бъде изпълнено. Важното е, че пророкуванията отново на тази, търся някаква мека дума, от тройната коалиция нека да го наречем... - Тоест вие смятате, че няма да има провал по отношение на Шенген, България ще получи срок в обозримо бъдеще. - Вижте, те, между другото, това им е практиката - повтаряйки една лъжа, да вкарат думата „провал" примерно във вашите уста. Ами след като днес Европейският парламент с близо 500 европейски депутати са гласували за България и Румъния, това ли е подходящата дума „провал", да ви питам? Успехът на България днес ще кажете. - Този разговор с вас ще го продължим извън ефир. - Не, няма да го продължим. Искам най-накрая да използваме думите, които заслужава България. Защото което си направи една държава сама, никой друг не може да й го направи - успехът на България днес в Брюксел. - Нека това да е нашият финал. Благодаря ви, господин премиер. Има и други новини. - Надявам се, ще дадете и зърно-производителите, и животновъдите. - Това от нас. Pожден ден: Иван Колчаков, лекар, бивш депутат и бивш кмет на Пазарджик Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 418.55 Kb. Сподели с приятели:
|