100 години балканска война
Изтегляне 42.8 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Обсадата на Одрин
| 100 ГОДИНИ БАЛКАНСКА ВОЙНА
По силата на Берлинския договор държавата ни е разпокъсана на няколко части, като Македония и Одринска Тракия са под пряката власт на султана. През 1912 г. балканските страни се вдигат,за да освободят сънародниците си, като България е единствената, която се стреми към обединението на земи с преобладаващо българско население. В Македония живеят около 1 200 000 българи, в Одринска Тракия има около 350 000 българи.След разгрома на Илинденско - Преображенското въстание (1903г.) освобождението на българското население става належаща необходимост, а войната –възможният изход. Военнополитическите реалности в региона налагат сключването на съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Нито една от тези държави не може сама да води успешна война срещу все още силната във военно отношение Османска империя. На 29 февруари 1912 г. е подписан „Договор за приятелство и съюз между царство България и кралство Сърбия“, придружен от „таен анекс“ който уточнява подялбата на Македония, и от „военна конвенция“. На 16 май с.г. България и Гърция подписват договор, съпроводен от „военна конвенция“, а през август България и Черна гора постигат „устно съглашение“ за всестранна помощ в случай на война. Въпреки че има претенции за запазване на „балканското равновесие“ Румъния остава неутрална. Независимо от слабостите, които предопределят бъдещото разпадане на Балканския съюз, той става решаващ фактор за воденето на победоносна война срещу Османската империя.По взаимни споразумения се предвижда българската армия да действа с основните си сили в Тракия, сръбската – във Вардарска Македония, гръцката – в Епир и към Солун, а черногорската – в Албания. В предишните години българското командване разработва няколко варианта за водене на война. На територията на страната се създават 50 доброволчески чети за действие в тила на противника, които в хода на войната нарастват до 90. На 29 септември 1912 г. българското Главно командване се установява в Стара Загора. Главнокомандващ е цар Фердинанд, негов помощник – генерал-лейтенант Михаил Савов, началник на Щаба на Действащата армия – генерал-майор Иван Фичев. Втора армия начело с генерал Никола Иванов се разполага в района на Хасково – Любимец – Симеоновград със задача да блокира Одринската крепост. Първа армия с командващ генерал-лейтенант (от август 1912) Васил Кутинчев е групирана в района на Тополовград от двете страни на р. Тунджа. Заедно с 2-ра армия трябва да настъпи между Одрин и Лозенград и да разгроми срещнатите турски войски. Трета армия на генерал-лейтенант (от август 1912) Радко Димитриев се съсредоточава в района източно от Ямбол в отстъп на 1-ва армия. Седма пехотна рилска дивизия с командир генерал Георги Тодоров заема района на Кюстендил и Дупница и е определена за настъпление по Струмското направление. В района Ракитово – Батак – Чепеларе се развръща Родопският отряд под командването на генерал Стилиян Ковачев, а в района на Хасково – Хасковският отряд, от който по-късно се сформира Кърджалийският отряд. На 5 октомври 1912 г. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Османската империя. Според постигнатите военно - политически цели и решените задачи, участието на българската армия във войната условно може да се раздели на два периода: първи – от 5 октомври 1912 г. до 16 януари 1913 г. и втори – от 17 януари до 13 март 1913 г. Първият период включва Лозенградската, Люлебургаз-Бунархисарската и Чаталджанската операция, бойните действия на 7-а пехотна рилска дивизия, на Родопския, Хасковския и Кърджалийския отряд. През втория период българската армия отразява настъплението на Чаталджанската и Галиполската армия и провежда Одринската операция, с което се слага край на войната. Българските войски постигат забележителни победи и на второстепенните направления. Родопският отряд (2-ра пехотна тракийска дивизия без 2-ра бригада) започва бойни действия на 5 октомври 1912 г. и до 18 октомври освобождава Девин, Смолян, Банско, Неврокоп (Гоце Делчев), Доспат и Сатовча. На 21 октомври се освобождава Кавала, Ксанти и преминава в решително преследване на противника в Беломорска Тракия. В резултат на това е прекъсната връзката между турските войски, действащи в Източна Тракия и Македония. Успешно настъпление в Източните Родопи предприема и Хасковският отряд под командването на полковник Васил Делов. След овладяването на Кърджали (8 октомври 1912) част от отряда е изпратен към Одрин, а друга част (1-ви и 2-ри пехотен сборен полк и 3-а бригада на Македоно-Одринското опълчение) се обособява като Кърджалийски отряд. На 16 октомври 1912 г. е осъществен първият боен разузнавателен полет на българската военна авиация. До обяд на 13 март българската армия превзема Одрин .
В плен попадат 14 паши, 2 000 офицери, 60 000 подофицери и войници, които предават 16 знамена, 600 оръдия и множество боеприпаси. Кандидат-подофицерът Михо Георгиев от 29-и пехотен ямболски полк издига българското знаме над джамията „Султан Селим“. С овладяването на Одрин са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, довели до края на Балканската война. Според подписания на 17 май 1913 г. в Лондон мирен договор, Османската империя отстъпва на държавите от Балканския съюз „всички територии върху европейския континент на запад от линията Енос върху Егейско море до Мидия върху Черно море.Лондонският мирен договор изправя съюзниците пред непреодолими противоречия по най-важния въпрос – разпределението на освободените територии. Правителствата на Сърбия и Гърция застъпват схващането, че всяка страна трябва да задържи за себе си онези земи, които е овладяла в хода на военните действия. По силата на това „право“ те вземат решителни мерки за трайно окупиране и денационализиране на Македония като ликвидират българските църкви и училища. На 19 май 1913 г. двете държави подписват Договор за приятелство и Отбранителен съюз, с което военният им сблъсък с България става неизбежен. На 16 юни българската армия атакува позициите на сърби и гърци и с това дава началото на Втората балканска война. Тя завършва с победа и допълнителни териториални придобивки за Сърбия и Гърция за сметка на България. Османската империя се възползва от междусъюзническия конфликт и си възвръща Одринска Тракия, а Румъния завладява Южна Добруджа. Започнатата Междусъюзническа война довежда България до национална катастрофа. Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 42.8 Kb. Сподели с приятели:
|