11 февруари 2012 г. Тема: здравеопазване

Сестрата на Бойко Борисов се подобрява и ще бъде изписана в понеделник.

Това съобщи началникът на Военномедицинската академия ген. Стоян Тонев пред журналисти вчера.

Д-р Красимира Иванова претърпя сложна 6-часова мозъчна операция на 1 февруари, при която от главата й бе отстранен доброкачествен тумор с размер на яйце. Тогава тя сама потърсила помощта на колегите си във ВМА със съмнения за инсулт поради сходството в симптомите с нейната диагноза – менингиом, който се развивал от няколко години, но без да създава проблеми.

Поставянето на диагнозата е било най-трудното за колегите. Самата операция вече е била въпрос на рутина, добави ген. Тонев. С интервенцията се заели най-опитните неврохирурзи във ВМА.

Директорът сподели лично наблюдение, че емоционалната връзка между Красимира и Бойко Борисов е много силна.

“Всички се отнасят много добре към нея, но защото е лекар, а не защото е сестра на министър-председателя”, добави началникът на ВМА.

Д-р Красимира Иванова е завеждащ клиниката по неонатология в столичната Втора градска болница.

Самият Борисов посещавал сестра си след операцията, а в първия ден бил доста притеснен за нея. Затова всяка сутрин получавал есемес с информация за състоянието й.

Пациентката ще бъде преместена във Военния санаториум в Банкя, където се възстановяват хора с инсулти, инфаркти и мозъчни операции. Там е и мястото, където се изпращат за рехабилитация наши ранени войници от мисиите в чужбина. Възстановяването й от самото начало тръгнало добре. Скоро след това дошла в съзнание и започнала да се движи сама.

Петгодишните близнаци Крум и Катрин, децата на Мая и спортния журналист Крум Савов, изобщо не са пестеливи, когато стане дума за чувства. Често от обич и двамата се хвърлят едновременно върху майка си. Това обаче вече не им е позволено.

И Мая също много обича да си играе с тях, но от миналата година й се налага да е по-внимателна.

Една вечер тя и съпругът й, както винаги, слагат децата в леглата, четат им приказка и след това отделят време и за себе си. Обикновено двамата сядат на дивана и включват телевизора. В онази нощ попадат на поредната емисия новини, а първото съобщение от екрана е, че около 1500 българки имат опасен силикон в гърдите си, който лесно се пука и може да доведе до раково заболяване. Той е на френската фирма “Поли имплант протез” (ПИП).

Тъй като и Мая има силикон, тя веднага намира документа на имплантите си, за да провери дали е на същата компания. Когато го отваря, двамата със съпруга й се споглеждат и мълчат няколко секунди. Не си казват нищо, защото са разтревожени. Оказва се, че Мая е една от тези 1500 жени с рискови импланти. Но е сигурна, че бройката е много по-голяма. Тъй като в клиниката, в която отива преди 5 години, всеки ден се оперират по 4 дами. И всички слагат този вид импланти.

“Силиконът ми беше препоръчан. Отидох на консултация и казах, че искам най-доброто на пазара, като цената няма никакво значение. Самият хирург беше категоричен, че продуктите на ПИП са най-качествени, дори и съпругата му имала такъв. Но не го обвинявам, защото по това време той едва ли е подозирал, че нещата ще се развият така. Почувствах се подведена като потребител”, разказва Мая.

В крайна сметка онази вечер тя се обажда първо на пластичния си хирург. Той я уверява, че няма нищо притеснително и че ситуацията не е спешна. Съветва я да отиде на преглед, за да е сигурна, че всичко е наред.

“Още на следващия ден си записах час в тежката артилерия - онкологията в София, където има много добри специалисти”, разказва водещата от “Съпругите” по Нова тв. Там я преглеждат с ехограф - уред, с който се установява и бременност. С него може да се види целостта на капсулата и дали тя не се е спукала. Оттам й казват, че всичко е наред и няма място за притеснение. Но Мая никак не е спокойна, защото същото чува и нейна приятелка. “Въпреки това моята близка реши да смени имплантите си и при операцията се оказа, че единият вече е бил спукан. Преди това ехографът не отчел нищо.”

Със сигурност скоро и Мая ще се подложи на още една интервенция, за да отстрани опасния силикон. Крум също я подкрепя и често се шегува с нея:

“Аз поемам финансово и втората операция, какво да те правя.”

Кога ще се случи това, все още не знае. По принцип единственото свободно време е през лятото, когато предаването ще излезе във ваканция. Малко хора знаят, но Мая работи на две места. В свои води се чувства освен в телевизията и във фармацията. Тя е медицински представител към чужда фирма и отговаря за лекарствата, които се произвеждат там.

“Пътят на едно лекарство, за да стигне до пазара е много дълъг - разработване, правят се клинични проучвания с огромен брой хора впродължение на много години. Когато го приемеш, то действа в организма ти максимум 24 часа и след това се изхвърля. В същото време силиконът е медицинско изделие, което стои в тялото ти 10 години и би следвало тук нещата да са още по-сериозни”, обяснява Мая. Според нея патентът на ПИП едва ли е фалшив. Просто във времето материалът е бил подменен с некачествен.

“Гледах репортаж по телевизията, в който пластичен хирур разказа защо не работи с този силикон. Сторило му се много съмнително, че на всеки 5 импланта единият бил безплатен. Много е безотговорно да дадеш сертификат за нещо и никога повече да не го погледнеш. Още повече, когато става дума за много пари, както е в случая.

Операцията ми е на стойност 3500 евро.

Сега всички хирурзи излязоха и публично заявиха: “Сменяме силикона безплатно!” Обаче имат предвид, че без пари е самото отстраняване, а ако искаш да поставиш нови импланти, се заплаща. Цената отново е 3500 евро и не виждам къде е разликата”, разказва Савова.

Наистина водещата отлага операцията, защото е много заета. Но липсата на време не е единствената причина. Истината е, че Мая още си спомня болката. “Възстановяването беше изключително тежко. Преди това имах само една операция, тъй като родих със секцио. Още на следващия ден вървях сама, но това със силикона ми излезе през носа. Не можех да си вдигам ръцете. Имах жестоки болки в гръбнака. Ако знаех какво ми предстои, повече щях да се замисля, преди да си сложа силикон”, разказва водещата.

Решава се на операцията много бързо - още докато е в болницата, след като Катрин и Крум-младши се появяват на бял свят. Те се раждат в седмия месец и в началото не са на кърма. През това време Мая получава мастит - това е инфекция на гръдната тъкан, при която се запушват млечните канали. “Една сутрин се събудих с много подути гърди. Много ме боляха. А след като се възстанових, бюстът ми рязко се смали.” Тогава Мая заявява: “Ще си сложа силикон.” В началото нейната майка Катя и съпругът й са много против. “Но в крайна сметка Крум задоволи и този каприз. Не знам защо толкова настоявах, може би бях в следродилна депресия”

Скоро отиват заедно на консултация при пластичния хирург. Там си насрочва и дата за интервенцията. Слага си по 300 кубика. Така бюстът й е точно същият, както преди да забременее. След това дори не си купува по-голям номер сутиен, остава със същата чашка - С.

“Не съм променяла нищо в начина си на живот. Слагам колан, когато шофирам. Не се притеснявам от нищо, освен да не се окаже, че съм играла със здравето си.”
НЕЙНИЯТ ВЪЗХОД...

Семейството

На Деня на влюбените през 2004 г. Крум предлага брак на любимата си в сутрешния блок на Нова тв. През май същата година двамата вдигат пищна сватба, а преди 5 години на бял свят се появиха и близнаците им Катрин и Крум.
...И ПАДЕНИЕ

Некачествени импланти

Когато Мая решава да си направи корекция на бюста, казва на хирурга, че иска най-добрите импланти, които има на пазара. Сега заради некачествения материал в тях трябва често да ходи на ехограф.


450 нарушения в болниците в Ловеч
452 са установените нарушения в болниците в Ловеч за изминалата година. От тях 318 са с установени суми за въз­становяване. Общо 852 проверки са направили служителите от Район­ната здравноосигурителна каса (РЗОК) в гра­да. От тях 528 са финансови, 218 - медицински, 8 са по жалби и сигнали, като 5 от тях са основа­телни. Санкциите, кои­то са наложени в райо­на, са за над 87 хил. лв. От тях парите за възстановяване на неправо­мерно взети суми са по­вече от 44 хил. лв. РЗОК -Ловеч, е сключила 352 договора с изпълнители на медицинска помощ -с 82-ма общопрактикуващи лекари, със 116 лекари от специализи­раната извънболнична медицинска помощ, още стоматолози -111, с 38 аптеки и 5 с лечеб­ните заведения за бол­нична помощ.


СЛЕД ЧЕТИРИ ОПЕРАЦИИ
Пак се борят за живота на Дим Дуков

Тв водещият още в реанимация
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА

Дим Дуков е в много тежко състояние, нау­чи „Телеграф". Въпре­ки че прескочи трапа, той не се е стабилизи­рал.

Тв водещият все още се намира в реанимацията на столичната частна болница „Доверие", а ле­карите се борят за живо­та му. 47-годишният мъж е поставен на изкуствено дишане, но не е в кома. Въпреки че леко е упоен с медикаменти, бившият коафьор може да общу­ва с околните адекватно.

Консултанти

Тв водещият и близък приятел на Дим - Камен Воденичаров, който е един от най-добрите приятели на Дуков, каза пред „Телеграф": „Нямам информация. Доколкото знам от неговите близки се оправя. Нещата вър­вят на добре. Повече не мога да ви кажа". Спо­ред запознати досега отец Дамаскин е претър­пял четири операции на корема. Последната е извършена от един от най-авторитетните хи­рурзи в областта - проф.

Тома Пожарлиев. Като консултант по случая в болница "Доверие" е бил и завеждащият Първа хирургична клиника на „Пирогов" проф. Алек­сандър Червеняков. Спо­ред него става дума за форма на т. нар. перио­дична болест, при коя­то организмът се опит­ва бързо да се справи със срастванията и слепванията на черва­та. При Дуков те се образуват много по-ско­ростно, отколкото при повечето хора. „Нищо повече не мога да ви кажа. Ние се борим за 100% шансове", допъл­ни Червеняков.

Срастване

Дим Дуков постъпил в болница „Доверие" в средата на януари. Той имал планирана опера­ция на стената на коре­ма. Интервенцията е рутинна процедура, но вместо да се стабили­зира след нея, състоя­нието на Дуков се вло­шило, а диагнозата би­ла срастване на тънки­те черва. Според за­познати Дим Дуков е бил тестван два пъти за СПИН, но резултатите

са отрицателни. Заради притесненията около Дим баща му - известни­ят аниматор Стоян Ду­ков, също влошил здра­вословното си състоя­ние, но бързо се оправил.


Френските гърди най-проблемни
Силиконките да захвърлят парцала

Не вдигайте тежко след поставянето на имплантите
Дамите, които носят в гърдите си гърмящ френски силикон, тряб­ва да минават на профи­лактичен преглед през 3 до 6 месеца. Това препо­ръча д-р Страхил Ефре­мов от Българската асо­циация по пластична, реконструктивнаи есте­тична хирургия.

Медицинският гел във френските импланти „Пи ай Пи" е заменен с техни­чески. Освен това има съмнения, че обвивката на изделията е дефектна, заради което имплантите се пукат. Ако сте си сло­жили от холандските „М" импланти, също трябва да бъдете нащрек. Те са съ­щите като френските, са­мо че се продават под друго търговско име. За да избегнете проблемите, некачественият силикон трябва да бъде премах­нат, посъветваха от асо­циацията на пластичните хирурзи.

Съвет

„Жените, които решат да останат с френските импланти, трябва да зна­ят, че може да се получи разкъсване на обвивката им и това да доведе до възпаление. Досега няма установени ракови забо­лявания, които да са при­чинени от имплантите, но въпреки това те трябва да са нащрек, че може да се получи разкъсване", обяс­нява д-р Ефремов. Изме­нение във формата на гърдата е един от призна­ците, че силиконът може да се е спукал. Освен то­ва при пипане гърдите стават различни. Възмож­но е да се по-твърди или по-меки, както и да станат болезнени.

Жените, които са увели­чили бюста си с качествен силикон, трябва да мина­ват на преглед при лекаря веднъж годишно. Предста­вителките на нежния пол

прибягват до пластична операция не само за да уголемят гърдите си, но и поради чисто медицински причини. „Много жени имат асиметрия на гърдите. Ед­ната може да е увиснала, а другата недоразвита. Има деформация на формите при толкова млади моми­чета. Те наистина имат нужда от корекция", обяс­нява специалистът. Ако ре­шите да си сложите сили­кон, е необходими да знае­те някои тънкости. Съществуват импланти, при които масажите след операция са забранени. Това са така наречените грапави имп­ланти. При микротекстурираните импланти обаче масажите са препоръчи­телни. „Пациентките не би­ва да се влияят една от друга, защото при различ­ните жени може да има различни импланти. Ако при едните е препоръчи­телно, при другите е заб­ранено да се правят маса­жи", обясни д-р Ефремов.

Възстановяване

Един месец отнема възс­тановителният процес при дамите, които са се сдоби­ли с нов силиконов бюст.

През това време се забра­нява рязко вдигане на те­жести и продължителното домакинско чистене. Спа­нето по корем и масажира­нето на гърдите при жени, на които са сложени тъй наречените грапави имп­ланти, е абсолютно забра­нено. През първите три дни пациентът има оплак­вания, характерни за след операция. Възможно е да има главоболие, чувство на отпадналост и темпе­ратура до 38 градуса. „След третия ден докъм 30-ия обикновено трябва да се оформи капсула, ко­ято фиксира импланта на едно място и се носи спе­циален сутиен", разказва д-р Ефремов.

Грижа

Специална грижа се на­лага при по-големите импланти, които тежат към 350 грама. При тях обикно­вено трябва да се носи постоянно сутиен, разяс­няват специалистите- Медицински изследвания до­казват, че имплантите не вредят на здравето. Дока­зано е, че те не предизвик­ват проблеми при бремен­ност и кърмене. Силиконът се използва толкова много в хранителната и меди­цинската индустрия, за­щото той не влиза във вза­имоотношение със тялото, казва още д-р Ефремов.

През 2004 г. в „Лозенец" бе извършена първата чернодробна трансплантация у нас на 7-месечната Памела от Кула. Сега тя е ученичка.

- Проф. Илчев, защо направихте прием с матура за 91 от общо 100 специалности? Не ви стигат студентите или качеството на държавния изпит се повиши? Какво се промени в кампанията ви за новите първокурсници?

- Няма много нови неща . Още повече че кандидат-студентската кампания идва след смяната на екипа от заместниците ми и е необходимо малко време на колегите. Трудно може да се очакват революционни идеи.

Що се отнася до матурите, ако си спомняте, от години говоря, че те ще станат вход към университетите. Моята надежда бе, че самото ниво на зрелостните изпити ще е по-реалистично и обективно. Засега не е така. Ние обаче сме правили анализ на резултатите на студентите, които са влезли с матура, и на тези с приемен изпит. Оказва се, че няма съществени различия. В този смисъл няма защо да се плашим от матурата.

- Как преодоляхте съпротивата на колегите си, които бяха против този начин на влизане във вуза заради частните уроци, които дават?

- Вярно е, имаше съпротива. Но от друга страна, тези, които държат да изкарват парите си така, бързо се преквалифицираха и вече дават частни уроци за матурите. Това е като при законите. Един закон например се прави от 100 души, а като излезе, други 100 000 души впрегват всичките си умствени способности, за да измислят начин да го заобиколят.

- Ще направите ли по-ситна цедката на изхода на академичното образование?

- Зная, че в Германия отпадат около 35% от влизащите в техническите специалности. При нас процентът е много по-нисък, почти незначителен, защото броят на много тежките ни специалности не е голям. Ние нямаме и такава политика. През последните години разрешихме явяването на един изпит да е по три-четири пъти. С други думи - докато бъде взет.

- Защо?

- Обстановката в страната много се промени. По мое време имаше право да се явиш два пъти на един и същи изпит, после се прекъсваше и т.н. Сега повечето от младежи работят и следват. Много от техните работодатели не ги пускат на изпити, не им дават време да се подготвят. А работата им е важна, защото парите не стигат.

- Винаги сме се опитвали да държим на това, че сме национален университет и трябва да изпълняваме и социални функции. Но и не вярвам да се увеличи броят на отпадащите в края на обучението. Причините не са финансови, защото ние получаваме субсидията си за приетите студенти в началото и можем да късаме, без това да се отрази на бюджета ни. Всичко си зависи от студентите - аз например рядко пиша по-ниска оценка от отличен на магистрите, но ги връщам по много пъти.

- Вече ще се преподава и фармация при вас. Защо?

- Това е признание за нашия Химически факултет, който е водещ в подготовката на научни кадри и специалисти. Бихме искали да създаваме кадри, които да не са задължително зад щандовете в аптеките, а такива, които биха работили в нашата фармацевтична и химическа индустрия. Това, което е важното и което ни отличава от другите университети, е, че разполагаме не само с мощта на Химическия факултет, но също така и с качествени Биологически и Медицински факултет.

Можем да осъществяваме множество междупредметни връзки. В този смисъл се надявам, че нашите фармацевти ще бъдат по-широко скроени и полезни.

- Печелившо ли се оказа, че направихте почти непрекъснат прием - предварителни изпити и класирания до последно?

- Още като бях декан на Историческия факултет, предложих да има предварителни изпити. Годините преподавателски опит ми показаха, че не можем да съдим за качеството на младия човек по едни 4 часа, в които той се притеснява и преживява за първи път. Предложението ми бе чисто социално. Сега ми се струва, че има и плюсове, и минуси. Положително е, че децата се успокоиха, защото имат повече шансове. Минусът е, че по-хитрите учат само част от конспекта, надявайки се, че все на един от изпитите ще им се падне подходящият въпрос. Но кандидатстудентският конкурс не е показател за качествата на младия човек.

- Защо спряхте процедурите за избор на професори?

- За съжаление броят на професорите се увеличи радикално. Първо, защото се промени съотношението между доцентите и професорите, което бе две към едно. Сега данните, които имаме в резултат на новия Закон за академичния състав, е, че то се преобръща- имаме два пъти повече кандидати за професори. Второто е, че бюджетите не са подготвени за това. Взехме решение следващите два месеца да прекратим конкурсите и да възобновим тази практика, като се приеме бюджетът през март. Зная, че и в други университети има подобни проблеми.

- Но този бум на професори бе предизвестен. Идеята бе, че няма нищо лошо в това да получиш тази титла достатъчно рано в живота си, а не малко преди пенсия. Само парите ли са причината за притесненията?

- Логика е същата като тази, че всеки има право и може да стане министър. Доста хора се пробваха и видяхме какво се случва с България.

- Промените в този закон предвиждаха по-широк път за младите асистенти. Това случва ли се?

- При този бюджет няма как да ги подкрепим достатъчно. Много ниска е заплатата им. Имаме проблеми дори с отделите, които се занимават със стопанските поръчки. Един от моите заместници, като встъпи в длъжност, бе изпълнен с оптимизъм как ще разработи тази сфера и ще я направи печеливша за СУ. Преди няколко дни обаче дойде при мен и ми каза: “Проф. Илчев, като им казах каква работа трябва да свършат, хората се замислиха. А като им казах за какви пари трябва да го направят, спряха изобщо да мислят.”

- Разбрахте ли се със Столичната община за такса смет?

- Дължим 1,5 млн. лв., а кметството твърди, че дългът е 7 млн. лв. Разликата в сумата идва от това, че общината иска да включи в налога и данъчната оценка на земята под сградите. Има такава юридическа възможност по принцип. Но има и едно тълкувание от 2004 г. на финансовото министерство, според което данъчната оценка на имотите публична държавна собственост не би трябвало да се включват в общата оценка. Иначе се получава, че едната ръка дава, а другата прибира. Има и още един парадокс - искат ни данък за земя, която ни е забранено да използваме. Говорихме с кметицата г-жа Йорданка Фандъкова, която ни разбира, но и тя е притисната за средства. Казах и на премиера Бойко Борисов. Удиви се. Обясних му, че единственият начин да платим, е да направим от ректората мол.

- Не можете ли да плащате на количество изхвърлен боклук? Този проблем не стои само пред СУ.

- Говорихме и за това с г-жа Фандъкова, но тя ми обясни, че сега бизнесът плаща в пъти повече от домакинствата. Ако се направи на реално потребление, ще изпищят всички семейства. Но тук има още един момент - правят се опити студентските общежития да се обявят за нежилищни площи. И да им се събира такса смет. Предупредих, че ако това стане, ще уведомим студентите. Да си говорим откровено - това няма да се случи, защото те са активни, много са и са опасни. За всяко общество.

- Какво става с Вечерния университет?

- Ще се опитаме да го отворим от тази есен. Но не е само той. Ще има и Открит университет, време е да правим открити лекции за гражданството. Можем да ги правим в градинката пред факултета по математика, там е много хубаво. Ще обявим например цикъл от лекции за българската литература, за съвременното приложение на химията и т.н.

- Купуваш си билет и отиваш на лекция?

- А, защо? Ще е безплатно. Знанието трябва да е за всички. На лектора така и така не му плащаме, че за една лекция повече....

Искам да кажа, че забелязвам едно по-позитивно отношение към университета. Ето, поисках няколко неща от премиера Борисов и четири от тях вече са почти разрешени. Откриването на фармацията стана благодарение на него - пред мен попита министър Сергей Игнатов защо се бави 6 месеца проектът. Другото важно нещо е, че СУ няма своя спортна база. Плащаме за наеми над 150 000 лева. Университетът обаче има една недовършена спортна зала в кв. “Слатина”. Премиерът направи среща с министър Свилен Нейков и веднага се разбрахме да се изготви цялостен проект за общ спортно-образователен комплекс, който включва зала “Фестивална”, нашата в “Слатина” и “Академика”. Вицепремиерът Симеон Дянков, доколкото разбирам, е приел по-принцип. Няма да стане утре, но вече има светлина в тунела. Ще плащаме и по-малко за спортни обекти. Договорихме се и да се направи комисия, която да оцени експлоатационните разходи на СУ. Ние плащаме за сградите си, които са паметници на културата в пъти повече, а получаваме същите пари като УНСС например. Търси се и начин да се подкрепи и университетската библиотека. Чакам вече втора седмица обаждане от зам. финансовия министър Владислав Горанов. За нея даваме 1,3 млн. лева. Тя е втората по големина у нас. Държа да подчертая, че правителството отпусна 30 млн. лв. за абониране на университетите за основната база научни данни. На фона на кризата това е изключително позитивно. Лошото е, че у нас нещата стават, ако Бойко Борисов каже.

Пътувах в тролей №11, когато шофьорът наби спирачки и пътничка си сцепи главата (виж стр. 9). Започна звънене на тел. 112. Бяхме ядосани на забавилата се линейка и хладнокръвието на операторите от 112 и „Спешна помощ". След като емоцията отмина, си давам сметка, че няма как да е иначе. В цяла София 12 екипа на „Спешна помощ" обслужват близо 2 милиона души. На този фон закъснение от половин час е нищо. За всеки в опасност обаче това е много и често фатално. Но за това пет пари не дават глобално мислещите ни финансови управници. При всички приказки за здравна реформа „Спешна помощ" е на последно място. А уж трябва да са най-добрите, най-бързите. Но нямак как да са такива при максимум 700 лева заплата след 10 години учене. И при 1000 лева за шофьор в градския транспорт. Благодаря за приоритетното финансиране, министър Дянков.

Списание "Шпигел" разказва за предимствата, но и за някои "сенчести страни" на живота в Швеция, смятана от мнозина за нещо като "рай за лекарите", съобщава "Дойче веле". Изданието цитира установили се в Швеция германски лекари: "В Германия постоянно бяхме под огромно напрежение заради невероятното количество работа, която трябва да се свърши", казва един от тях. А друг допълва: "Време за обедна почивка просто не оставаше, макар че почивките са уж регламентирани." "Работа до припадък, куп нощни и неделни дежурства, малко свободно време - такава е трудовата култура на медиците в Германия", пояснява 33-годишният германски невролог Маркус Щим. Данните от допитване сред германски медици, направено през 2010 година, потвърждава думите на Маркус Щим: 37% от анкетираните 12 000 лекари в клиники казват, че заедно с времето, в което са "на разположение", работят повече от 60 часа седмично. Други 39% от анкетираните обявяват, че седмичното им натоварване е между 50 и 59 часа.

В това отношение ситуацията в Швеция е доста по-различна

Редовното работно време на лекарите в болниците е 40 часа седмично, като не е позволено да се работи повече от 18 часа в рамките на една смяна. Но не само доброто работно време и относително ниското натоварване карат германските медици да се ориентират към Швеция. Страната има и други важни предимства: детските градини са добре организирани и евтини, а повечето болници оказват помощ на новите си служители при търсенето на жилище и дори им плащат езиковите курсове. Освен това професионалната квалификация от чужбина се признава значително по-лесно и небюрократично, отколкото в Германия. И още: в работното си време лекарите имат възможност да провеждат и изследователска работа, докато в Германия това по правило е възможно само вечер или през уикенда.

Германските лекари харесват в Швеция и това, че няма прекалено строга йерархия. "Тук всеки може да си каже мнението, дори и то да се различава от това на шефа", споделя 45-годишният германски лекар Волфганг Золер, който работи в Швеция вече 18 години. Тази "демократизация" на болничното ежедневие има обаче и своите сенки, твърди Золер: "Взимането на решения трае понякога доста по-дълго, отколкото в Германия, а в някои случаи това се превръща в мъчителен процес." А как стоят нещата със заплащането? По този показател Германия печели съревнованието. Причината: в Швеция няма частно осигурени пациенти, а това намалява приходите. Консултантската фирма KPMG е сравнила лекарските доходи в 8 европейски държави. Резултатите показват, че чистите доходи на лекарите в Швеция, които работят в болница и са с трудов стаж между 3 и 5 години, възлизат на около 28 000-32 000 евро. Доходите на германските лекари са по-добри - между 32 000 и 40 000 евро.

От 7 декември миналата година се заговори за либерализиран достъп на българите до германския трудов пазар

Новият регламент, приет от германското правителство, се отнася до няколко групи български граждани, уточнява Тинка Троева, ръководител на Службата по трудовите и социални въпроси към българското посолство в Берлин, цитирана от "Дойче веле". "Българските граждани, които имат завършено висше образование, независимо от коя държава, придобиват правото да работят в Германия без разрешително за работа. Това означава, че те ще са равнопоставени на германските граждани. Условието е работата, която приемат, да бъде в обсега на завършената от тях специалност", пояснява Троева.

Втората група българи, за които важат новите правила за работа без разрешително, са сезонните работници: "За тях обаче ограничението е за шест месеца в рамките на една календарна година", казва Тинка Троева. "Към тази група спадат и нискоквалифицираните работници в областта на селското и горското стопанство, в преработвателната промишленост на селскостопанска продукция, както и в областта на дървообработването. Те биха могли да работят без посредничество, което е много добра възможност за безработните български граждани или за хора, които работят през отпуската, за да подпомогнат финансово семействата си."Свободен достъп до германския трудов пазар имат и младежите, които искат да изучат дадена професия. Придобиването на професионална квалификация в Германия продължава около две години", уточнява Троева и добавя: "Сигурно много хора ще се запитат: защо за обучение да е необходимо разрешително за работа. В Германия професионалното обучение се развива по така наречената дуална система, при която по-голямата част от обучението се провежда в предприятията", пояснява Троева.

Решението за либерализация на достъпа до германския трудов пазар улеснява и българите, които имат професионално образование с придобита специалност и могат да докажат поне двугодишно обучение за усвояване на дадена професия. За тях отпада предишното правило, което изискваше винаги да се проверява дали за същата работа няма и германски кандидат, ползващ се с предимство. С други думи, сега

българите могат да кандидатстват наравно с германските граждани и с гражданите на други европейски държави. През последните години в Германия работа търсят много медицински сестри. Често обаче става дума за наемането им като болногледачки за възрастни хора. За да се избегнат пропуски при кандидатстването за работа или пък усложнения след пристигането им в Германия, Тинка Троева се обръща към хората с медицинска квалификация със следния съвет: "Медицинските специалности спадат към групата на така наречените регулирани професии. В рамките на ЕС има специален регламент за тях. Най-добре е хората, които желаят да работят в Германия, първо да се обърнат към специализирания екип на Министерството на здравеопазването, който е изключително компетентен по признаването на тези дипломи."

Освен това българите, които търсят работа в Германия, трябва да обмислят много добре тази стъпка и да проучат подробно бъдещия си работодател, съветва Дорит Комитовски от Бюрото за консултация на командировани работници. То предлага безплатна подкрепа и консултация на изпаднали в затруднено положение работници. Най-честият случай е този на неквалифицирания работник, който е дошъл в Германия, работил е, но не си получава парите.

"В много от случаите хората остават и без подслон, защото в строителния бранш работодателят често предлага и квартира. В момента, в който работникът си поиска парите, работодателят отказва да се издължи или просто изчезва и оставя човека и без жилище", разказва младата юристка. Бюрото за консултации решава подобни случаи с помощта на неправителствени организации и социални домове в Германия, които приемат нуждаещите се от помощ чужденци. Юристката съветва освен това хората да не подписват трудов договор, ако не го разбират. Най-добре е първо да потърсят помощ в някое преводаческо бюро, каквито има в почти всеки германски град.

Около 700 души в страната имат такава диагноза. Ходенето им по мъките в опит да решат

проблема продължава вече година и половина.

„Всичко започна през 2011 г, когато министерството прехвърли на здравната каса отговорността да доставя медикаменти за домашното лечение, а за него остана болничната помощ. Оказа се, че за спешните случаи има лекарства, но за операциите - не", каза пред „Преса" Виктор Паскалев от дружеството по хемофилия.

Най-малко 10 души в момента не могат да се оперират заради това.

Единият от пациентите има онкологично заболяване. В Истанбул трябва да му се отстрани разсейка в надбъбречната жлеза от тумор в мозъка. Въпреки

че е здравноосигурен, не му отпускат лекарството - кръвен фактор, който струва 15 000 евро. От касата отказали да го дадат с аргумент, че това е работа на министерството. Оттам пък обяснили, че нямат бюджет. Много от хората с такава диагноза имат нужда от изкуствена става и с месеци не излизат от домовете си.

„Проблемите с плановото лечение на болните с хемофилия са решени. Допълнителните кръвни фактори за тях ще се осигуряват от Министерството на здравеопазването. То финансира и изцяло нужните кръвни фактори за спешни състояния", увериха от ведомството на министър Стефан Константинов.

Безспорно, това е ефикасна финансова инжекция за поставеното на командно дишане през последните години общинско здравеопазване. Европейските средства поне в краткосрочен аспект ще осигурят безоблачно бъдеще на лечебните заведения в Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Шумен, Бургас, Враца, Русе, София, Свищов, Лом, Карлово, Балчик, Велинград, Гоце Делчев, Казанлък, Самоков и Сандански. Със субсидиите между големите болници ще си купят необходимата високотехнологична апаратура, ще ремонтират занемарените си чакални, кабинети и операционни. Пациентите вероятно ще дочакат с една идея по-качествено медицинско обслужване. От своя страна новите комплекси за лъчетерапия гарантират по-ефикасно лечение на раковоболните и ще разрешат голяма част от проблемите в онкологията.

Остана неизяснено обаче защо по програмата бяха допуснати да кандидатстват само общинските болници, влизащи в графата „големи"? А и дори от важните регионални центрове финансиране не получиха всички. В списъка например не се виждат имената на болниците във Велико Търново, Монтана, Попово, Дупница, Петрич, Белоградчик и редица други, опасно жонглиращи по ръба на фалита. Лечебницата в Дупница към края на 2011-а бе натрупала задължения към 1 млн. лв., но според новоизбрания кмет е мандата на ГЕРБ инж. Методи Чимев

Причината е лошо управление, а не липса на пари. „Не сме поемали ангажименти за дофинансиране или за помощ на общинската болница. Нека сами да търсят изход от ситуацията", каза Чимев, В града се опасяват болницата им да не последва съдбата на бобовдолската, която заради дългове и несключен договор със здравната каса хлопна кепенците миналия март.

Подобна е картинката в Петрич, където лечебницата с доста неподходящото в случая име - МБАЛ „Рокфелер", е затънала в дългове от 2.2 млн. лева. Но вместо пари петричките общинари дочакаха експертен съвет от Факултета по обществено здраве към Медицинска академия - София, отишъл да им разясни как да излязат от тежкото финансово състояние. Столичните „спецове"препоръчаха болницата да инвестира в специализации на лекарите си, закупуване на апаратура, привличане на специалисти и енергийна ефективност. Все дейности, изискващи допълнително външно финансиране. Естествено, комисията накрая е стигнала до мъдрото заключение, че оздравителният план няма да проработи, ако не бъдат намалени заплатите на персонала. За консултацията и изготвянето на този „гениален" бизнес проект според местни източници община Петрич е платила 10 000 лв. на четиричленната група. Но никой дори не е обелил и дума, че градът е привлекателна туристическа дестинация за десетки хиляди гърци и македонци. И като такъв с една разумна инвестиция в болницата би могъл да развива успешно здравен туризъм и да печели милиони от това.

В Белоградчик в средата на 2011-а инициативен комитет се зае да спасява болницата, която е в критично финансово състояние. Местните жители обвиняват бившия кмет на града Емил Цанков и държавата в пълно безхаберие към заведението, осигуряващо здравни грижи на 24 000 души от четири общини. Там дори се наложи хора от Белоградчик, Чупрене, Ружинци и Димово да вадят пари от джоба си за закупуването на скенер. В съда още се водят дела за легитимността на новоизбрания кмет Борис Николов и целия общински съвет, така че помощ по тази линия не може да се чака. Напоследък за оцеляването на лечебницата се грижат предимно частни дарители. Ротариански клубове от страната и чужбина дариха мобилен мамограф и линейка „Ситроен" на стойност 100 хил. долара, а посолството на Испания е предоставило 800 хил. лв. за ремонти и 1.5 млн. лв. за закупуване на апаратура. Граждани на Русия също помагат. След като държавата нехае, защо пък чужденците да не вадят здравеопазването ни от калта?

Политически войни са на път да сложат край на съществуването на болницата в Попово, грижеща се за здравето на 40 000 души от региона. Говори се, че докато кмет на града е „червеният" Людмил Веселинов, правителството няма да отпусне дори една стотинка за здравеопазване. В материал, качен в сайта на местната организация на ГЕРБ, Веселинов е представен като „местен феодал", който не изпълнява задълженията на общината за оборудване на болницата със съвременна техника и поддържането на сградния й фонд. Всъщност други май вземат държавни пари за тези неща... Междувременно положението там е трагично, лекарите не са получавали заплати за последните осем месеца, здравното заведение е без газ, пациентите студуват и си носят храна и печки от вкъщи. Бившият управител д-р Иван Димитров, който бе кандидат-кметът на ГЕРБ, още миналия август подаде молба за напускане, но оставката му още не е гласувана от общинския съвет, който е принципал на лечебницата. Задълженията на болницата са над 800 000 лв. и общината обмисля да вземе спешен заем, за да я спаси. Местни лекари обаче смятат, че търговищкото областно ръководство иска да закрие болницата в Попово за сметка на тази в Омуртаг, като умишлено им реже броя на клиничните пътеки и не им позволява да кандидатстват за субсидии по европроекти.

Колкото до лечебницата в Търговище, тя се оказа „богатият роднина", след като в края на януари получи от Министерството на здравеопазването нов компютърен томограф на стойност 627 000 лв. и обещание от министър Стефан Константинов, че ведомството му ще задели пари за капиталови разходи и ремонт на акушеро-гинекологичното отделение.

При отчайващото състояние на редица големи общински болници никак не е чудно, че малките се оказват напълно забрадени от държавата независимо че техните нужди са далеч по-скромни и се изискват минимални вложения. Общинарите в Котел едвам намериха 10 хил. лв. - уж за да купят дърва за отоплението на лечебното си заведение. Медицинското дружество е във фактически фалит, а управителят му д-р Йордан Йорданов се чуди как да оцелее в тежката зима с наследени дългове от 500 хил. лв. и спряната държавна субсидия от близо 100 хил. лева. „Десетте хиляди лева, които даваме, вероятно няма да отидат за дърва, а за заплати, защото персоналът от месеци е получавал само аванси", изтъква общинският съветник Димитър Димитров.

Дуловци пък вече са се примирили и отброяват последните часове от съществуването на болницата си. Дълговете й са над 3.5 млн. лв., специалистите напускат, а от началото на 2012-а две от трите отделения не приемат пациенти. Последните преминали оттам са деца, които вече ще пътуват 40 км до „спасението" в Силистра.

Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов пък допълни, че до средата на 2013 г. българите ще имат електронна идентификация, чрез която ще получават услуги във всички сфери на администрацията, включително и в здравеопазването.