11 януари 2012 г. Тема: здравеопазване

Държавата се оказа най-големият длъжник на Воен­номедицинска академия (ВМА). А в резултат самата болницата трупа борчове, които в момента са 69 млн. лв.

От институциите най-го­лемият длъжник на ВМА е ДАНС. От 2009 г. до насам родното ФБР не е платило и стотинка за извършеното медицинско обслужване на служителите си и техните семейства. В средата на 2010 г. дължимата от ДАНС сума бе 4,2 млн. лв. „Днес вече е близо 7 млн. лв.", ут­очни вчера пред „Труд" ген. Стоян Тонев, началник на ВМА.

Докторите от Военната болница се грижат за здра­вето на наетите от ДАНС, техните съпруги (или съ­прузи) и децата им до 18 г., като това задължение им бе вменено с постановле­ние на кабинета „Стани-шев" от лятото на 2009-а.

„За съжаление ръковод­ството на ДАНС и да иска да плати, няма как да го на­прави, защо­то в бюдже­та им липсва перо за ме­дицински грижи", обясни ген. Ген. Стоян Стоян Тонев. Тонев Самото Министерство на здравео­пазването (МЗ) също е сред длъжниците на Военна болница. То не е превело и стотинка за извършените в болницата трансплантации през 2008-а, 2009-а и 2011 г. „Платено е само за 2010 г., т.е. за 7 трансплантации, а за 19 - не", разясни генералът. Дължимата от МЗ сума възлиза на над 1 млн. лв. „Дължимите сред­ства за 2011-а, които са близо 2 млн. лв., вече са преведени. Ако се налага допълнително заплащане, то ще бъде сторено", заяви­ха от здравното ведомство. Ген. Тонев напомни, че със собствени средства Военна болница покрива разходите си за бърза и спешна помощ, за реанимация и анестезиология, за психиатрична помощ, ин­фекциозни заболявания и онкология. А в държавните и общинските болници тези харчове се покриват от Ми­нистерството на здравеопазването.

Обяснението за разми­наването е, че ВМА е под шапката на Министерство­то на отбраната (МО), зато­ва не може да разчита на пари за изброените дейно­сти от МЗ. Към момента за тях ВМА е извадила от своята каса над 35 млн. лв. За да може болницата да ги получава, се обсъжда про­мяна в нормативните доку­менти.

„Този въпрос и много дру­ги могат да бъдат решени с функционалното обедине­ние на МВР института и двете транспортни болни­ци заедно с ВМА", коменти­раха пред „Труд" източници от правителството.

За разлика от ВМА, бъде­щите й „побратимени" ве­домствени болници (МВР и транспортните) нямат несъбрани задължения от държавни предприятия.

До края на месеца екипът на ген. Тонев ще представи в МО екшън план, който да стопи дълговете на ВМА и да постави строг регламент за приема на пациенти. За­щото в болницата помощ днес търсят не само поло­винките и децата на воен­ните, но често се ходатай­ства за прием и на цялата им рода и т.н. Въпреки че според наредбите във ВМА могат да се лекуват само служители на договор с МО и семействата им (децата -докато навършат 18 г.), т.нар. резервисти (военни със запасни чинове), които имат право на безплатно лечение, консумативи и по­лзване на санаториумите, като при настаняването им в тях плаща само единият от семейството (т.е. само съпругата или съпругът). Третата категория са рабо­тещите или трудилите се повече от 10 г. във военните заводи. Както и НСО, На­ционалната разузнавател­на служба, военната проку­ратура и военната инфор­мация. „Дългът ни със си­гурност ще се стопи, когато длъжниците ни си погасят задълженията, а поликли­никите ни станат търговски дружества", обясни ген. То­нев. През доболничната помощ на ВМА и структури­те й годишно минават 450 000 души, за които здрав­ната каса не плаща. С нор­мативна промяна положението няма да е такова. Ген. Тонев е изготвил и други по­гасителни мерки.


Гибел вместо изцеление за 3 наши деца в Израел
Може ли от мъката на хората да се правят пари? Може -има немалко примери за то­ва - от бизнеса с отвличанията до дейността на погребалните бюра. Но е извънредно отвратително да срещнеш лекар, който гледа да за­богатее не като лекува, а като краде от последната надежда на хора, по­разени от неизлечими болести.

Ето защо в предишен брой на „Труд" публикувахме разказа на Бо­гомил Василев, управител на ком­пания за биопродукти „Евелин". Той изгубил сина си Георги, след като платил $ 127 000 за изцелението му от рак в ерусалимската болница „Хадаса". Там го изпратил от София д-р Марсел Леви, който му дал голе­ми надежди - в противоречие с опитните онколози в България, кои­то познавали състоянието на сина му. Парите превел по сметка на „Лиз медикал" - фирма посредник, на която синът на д-р Леви - Мишел Леви, бил изпълнителен директор.

Георги издъхнал още на втория ден след препоръчаната му от д-р Шапира в „Хадаса" транспланта-ция на стволови клетки. Пет годи­ни оттогава почерненият баща не успява да си върне остатъка от сумата, която с мъка събрал, за да спаси сина си от смъртта.

Публикацията на „Труд" по те­мата целеше главно да предпази страдащите от онкологични забо­лявания от една твърде разпро­странена у нас измама.

Общо три жалби са подадени срещу баща и син Леви от хора, чиито близки са починали - също като сина на Богомил Василев при многообещаващия д-р Шапи­ра.

По една от тези жалби е водено разследване и е повдигнато обвинение, съобщи говорителката на Благоевградската окръжна проку­ратура Весела Стоилова. Обвине­нието е за обсебване и е срещу Мишел Леви, тъй като през него­вата фирма „Лиз медикал" са пре­веждани пари с неясно предназ­начение.

Прокурорите в Благоевград би­ли сезирани от вдовицата наболен от рак полицай. Тъй като обвиняе­мият Мишел Леви е чужд гражда­нин, на 1 декември м. г. делото е препратено на Софийската район­на прокуратура, където се очакват и други жалба от потърпевши.

Д-р Марсел Леви, когото жалбоподателите сочат като измам­ник, сам дойде в редакцията, за да увери, че не се укрива. Той отговори с желание на всички въ­проси, които му зададохме. Само че отказа категорично да бъде сниман, може би от съображения за сигурност.

- Д-р Леви, добре ли си спомняте случая с тежко болния от рак Георги Бого­милов, когото сте изпрати­ли на лечение в чужбина?

- Да. Прочетох за него и за други пациенти в „Труд" и ис­кам името ми да бъде изчи­стено. Не че съм абсолютно безгрешен, но трябва да вне­са уточнения.

- Вие сте се представяли за зам.-директор на онко­логичен център, давали сте на безнадеждно болни надежди и сте ги пращали в Израел, където те умира­ли, вместо да оздравеят.

- Аз бях поканен в Между­народния онкологичен цен­тър през 2006 г. лично от ди­ректорката заради консул­тации на пациенти в Израел, които бях осъществил по електронен път. Действи­телно бях зам.-директор от 11 януари до 1 август 2007 г... Вие можете ли да осигурите консултации с професори са­мо за 40 евро? С проф. Мариголд, с д-р Чинари, с проф.

Шапира?

- На Запад, който е на професорска длъжност, се брои

за професор. Единствено в Израел цените на трансплантациите са доларизирани. Във всички държави те са над 250 000 евро. Трансплантация от чужд донор в Израел е $ 127 000 . И аз се гордея, че съм помогнал в болницата „Хадаса" трансплантациите за български деца да са $ 120 000. 7000 долара разлика не е малко.

- Колко деца сте изпра­тили на лечение в Израел?

- Три деца с левкемия.

- А колко от тях се върна­ха излекувани?

- И трите починаха. Прека­лено късно бяха заведени. Някои бяха лекувани в Бъл­гария с грешни методи.

- Излиза, че поне трима възрастни и три деца, из­пратени от вас при д-р Ша­пира, са починали, след като са внесли стотици хи­ляди по сметка на фирмата на сина ви „Лиз медикал".

- Аз не съм участвал във фирмата по никакъв начин и не се занимавам с финанси. Единствено съм имал вземане-даване с фирмата, за да бъдат съпровождани па­циентите в Ерусалим.

-Там са ги посрещали си­нът ви и жена ви.

- Пациентите са българи все пак. Аз съм роден в България, учих и работих тук. През 1943 г. България спаси евреите от нацистите. Спо­ред юдаизма едно от най-го­лемите престъпления е неблагодарността. Приемете, че съм сантиментален и бла­годарен, и затова български­те пациенти са съпровожда­ни безплатно в Израел до хо­тел, до болницата...

- Как безплатно? фирма­та е прибрала шестцифрени суми от тях, а те са живе­ли само дни след трансплантациите. Къде са па­рите, неизразходвани в болницата за тях?

- Ще ви дам банковите

ми сметки да видите колко съм богат. За да живея в Бълга­рия, аз съм взел заем от бан­ка, който още изплащам. Бях безработен и т. н. Синът ми се занимава с банковите сметки. Аз не мога да отгова­рям за него.

- А защо синът ви не връ­ща тия пари? Той е подпи­сал запис на заповед - зна­чи признава, че ги дължи?

- Просто не зная. Като ми казаха, че дължи, аз дву­кратно съм се обаждал и на­стоявал, ако наистина се дължат пари, да се върнат.

Не познавам финансовата ситуация. Но щом вие твър­дите, че има запис на запо­вед, значи има. Аз поддър­жам отношения със сина ми колкото да му честитя рож­ден ден, имен ден... Ако има финансови нарушения, мо­ля това да не ми се приписва на мен.

- Има обвинение за обсебване срещу сина ви.

- Аз не съм се за­нимавал с пари. Запла­щането на консултации в центъра е било по ценораз­пис, с касови бележки и не на мен. Дори не съм казвал думата „комисиона". Съжа­лявам , че не съм запазил ни­то една от консултациите, пращани тук от д-р Шапира. Той пише само какви са въз­можностите за лечение и казва, че ако се желае по­точна консултация, трябва да се иде на място. Питайте в Центъра какъв хонорар е платен на д-р Шапира за 15 консултации тук. Нула. Аз го бях довел и убедил да не вземе от центъра и стотинка. Само транспорта и хоте­ла му платиха.

- А защо от центъра ви уволниха?

- Аз сам напуснах, след ка­то проф. Мариголд от Герма­ния отказа да работи с нас, тъй като не му платиха. И около д-р Чинари имаше не­ясни неща. Той оперираше в ИСУЛ рак на гърдата. Не съм онколог и не знам резултати­те, но един мъж ми каза, че гърдата на жена му станала по-хубава, откакто е опери­рана от рак.

- Не сте онколог. А хората казват, че като такъв сте „поемали нещата"...

- Никога не съм твърдял, че съм онколог. Имам специал­ност организация и управле­ние на здравеопазването. Завършил съм в България.

- Като лекар смятате ли, че е имало смисъл пътува­нето на безнадеждно бол­ните до Ерусалим?

- Неслучайно има термин „информирано съгласие".

И въпросът за евтаназията (умъртвяване при безнадеждни случаи - б. а.) е спо­рен. Ами ако има медицинска греш­ка? В медицината се търси винаги второ мнение. Никой от починалите не се е оплакал от болницата в Из­раел. Трансплантацията на стволови клетки е най-моде­рен метод за лечение. На болния му е обяснено, че на­деждата е 1-2 процента. А той е казал „Искам ги тия два процента."

- Вярно ли е, че пак наби­рате пациенти за Израел?

- Не. Изказвам съболез­нования на г-н Богомил Ва­силев за загубата на сина му, но той ви е заблудил, че аз съм се крил. Ние с него сме се виждали многократ­но миналата година. В Из­раел не съм ходил от 2007 г. по лични и здравословни причини. И не се занимавам с набирането на болни за Ерусалим. Тук работя в тър­говска фирма,

Почти 400 000 лв. са изчезнали за няколко години от две общински структури в София. 213 790 лв. са присвоили директорката и главната счетоводителка в Дом за възрастни хора с деменция в кв. Княжево. Счетоводител в Пета градска болница е източил 180 000 лв. с фалшиви банкови бордера, съобщиха от Столичната община. Данните за нарушенията са изпратени на Софийска градска прокуратура, а служителите, участвали в схемите, са уволнени.

Простата схема "Присвояването на пари от Дома за хора с деменция е правено по много проста схема", обясни директорът на звено "Вътрешен контрол" в общината Ботьо Ботев. Теглени са пари от бюджетната сметка в Общинска банка, като те след това не са заприходявани в касата на социалното заведение, т.е. правени са скрити транзакции. Присвояването е започнало през 2007 г. и е продължило до 2010 г. Присвоените суми са растели с всяка изминала година. През 2007 г. от банката са изтеглени на траншове общо 30 000 лв., които не са заприходени в касата. Това са 16.5% от бюджета на дома. През 2008 г. присвоените пари са 21% от бюджета, през 2009 г. - 77%, а през 2010 и 2011 г. достигат до 83%. Годишният бюджет на Дома за хора с деменция е между 70 000 и 90 000 лв. "Храненето на живеещите в дома се осигурява с обществена поръчка, която е направена централно от Столичната община, и поне храна са имали", успокои Йорданка Фандъкова.

Как е било прикрито

"Столичната община не е открила нарушенията във финансовите отчети на дома, защото парите от скритите транзакции са били вписвани като разходи за заплати или за гориво", обясни Елена Любенова – експерт в дирекция "Вътрешен контрол" в кметството. По думите й счетоводството на дома е водено хаотично, като дори част от документацията е била "открадната" през 2009 г., проверката в дома продължава.

Възможно е схемата да е действала още от 2002 г., когато е назначена Снежана Стоенчева за главен счетоводител. Целият трудов стаж на уволнената директорка Параскева Бърнева пък е минал в този дом. Заради откритите нарушения в Дома за възрастни с деменция столичният кмет е разпоредил проверки във всички общински социални заведения.

Заради нарушения изпълнителните директори на "Озеленяване" и "Екоравновесие" бяха сменени. В тези общински дружества и в "Столичен автотранспорт" продължават прокурорските проверки.


213 000 лв. свила счетоводителка от дом за старци с деменция
4 г. тегли пари от банката и си ги прибира в джоба. Документите от 2002-2007 г. изчезнали, далаверата вероятно е още по-голяма
Даринка Илиева

213 790, 84 лв. Толкова е разликата между теглените от банка пари и заприходените в касата на дома за възрастни с деменция в Княжево.

Липсата е натрупана за 4 г., а парите вероятно са присвоени от бившата счетоводителка на дома. Наглата далавера със средствата, които общината отпуска за издръжка на социалното заведение, е разкрита след проверка, разпоредена от кмета Йорданка Фандъкова.

“Става въпрос за 69 банкови трансакции, които не са отразени в документацията на дома и парите ги няма. Проверката продължава, но вече сме изпратили данните до прокуратурата. Случаят е много тежък, защото са ощетявани болни възрастни хора. Всеки, нарушил правилата, трябва да си понесе последствията”, отсече Фандъкова.

Според шефа на дирекцията за вътрешен контрол Ботьо Ботев кражбата е “нагла и брутална”. Проверяващите са установили пряка връзка между липсващите суми, отпуските и болничните, които е ползвала бившата счетоводителка на дома Снежана Стоенчева. Когато тя не е била на работа, разлики в теглените и заприходените пари няма.

Фандъкова наредила проверката, след като инспекция на общинската дирекция по социални дейности установява занижен контрол и пропуски в счетоводството през есента. Веднага след това бившата директорка на дома Параскева Бърнева и счетоводителката са уволнени.

При втората ревизия комисията се натъква на нарушена последователност на класираните банкови отчети и липсващи парагони. Тогава комисията изискала от Общинска банка данни за движението на финансите и документооборота по обслужването на дома. Така лъсват съществени разлики между сумите и датите според изплатените на каса бюджетни средства и вписаните приходи от банка в касовите книги.

Според банковите отчети за цялата 2007 г. са изтеглени 184 003,86 лв. Заприходени в касата на дома и вписани в касовата книга обаче са 153 667,63 лв. За разликата от 30 336,23 лв. не е намерен нито един документ за движение на пари по каса. Схемата продължава и през 2008 г., когато липсата е 21 200 лв.

През 2009 г. разликата скача двойно и неясно къде потъват 44 372,88 лв. Тогава от изтеглените 57 453, 19 лв. в касата на дома са влезли едва 13 080,31 лв. Най-фрапираща е изчезналата сума за 2010 г. - 71 721 лева.

Влезлите в дома пари през миналата година са едва 14 374,88 лв. от общо изтеглени от банка 86 096,61 лв. Далаверата продължава и през 2011 г., когато до ноември липсата е 46 160 лв. Така за по-малко от 4 г. потъват 213 790,84 лв. от издръжката на болните от деменция 70 души, настанени в дома.

От общо 200 превода не са отразени 69.Според справката сумите, които изчезват, варират между 2000 и 6000 лв. месечно. Неведнъж обаче са теглени пари и по два пъти в един и същи месец. Най-голямата изтеглена сума накуп е 10 000 лв. от 1 август 2007 г. Последните незаприходени пари са от 27 септември 2011 г.

Далаверите спират след проверката на дирекцията по социални дейности и освобождаването на бившата директорка и счетоводителката на дома, пише в доклада.

Касовите книги не са водени по правилата, което е създало възможност за липса на страници, допълване и дописване. Има листове без номера, дати и подписи.

Установява се разлика между датите на теглене на пари и на заприходяването им. Например сума, изтеглена на 21 декември 2010 г., е заприходена три дни по-късно, друга - от 29 ноември 2010 г., се оказва заприходена ден, преди да е получена, трансакция от 20 декември 2010 г. за 1611,45 лв. пък изобщо не фигурира в касовата книга за съответния месец.

“Счетоводната документация е водена хаотично, а целта е била да се прикрие източването на парите. Например са заприходявани повече пари за заплати и гориво, за да се изравнят изкуствено разликите. Установихме и фиктивна кражба на документи. Затова проверката продължава и правим детайлно проучване на документацията от 2002 г. насам”, обясни Елена Любенова от дирекцията за вътрешен контрол.

Оказва се, че всички касови книги от април 2004 г. до април 2009 г. са откраднати от металната каса. Липсата им е установена на 8 юни 2009 г. и е повикана полиция. Според проверяващите документите не са изчезнали случайно, тъй като има индикации за липсващи суми за периода 2002-2007 г. Очаква се Общинска банка да предостави информация за движението на средствата.

От общината обясниха, че издръжката на дома е около 90 000 лв. годишно, и подчертаха, че източването не е засегнало средствата за храна на болните хора, тъй като тя се доставя с отделен договор.

Заради злоупотребите в първия социален дом в Европа, който е създаден от руски емигранти, Фандъкова е разпоредила спешни проверки във всички институции, предоставящи подобни услуги в столицата. В момента текат ревизии в 43 социални звена. Една от тях вече е приключила и в дома за възрастни в Горна баня не са открити нарушения, подчерта кметицата.

“Проверките ще продължат и се надявам все по-малко ръководители да вършат злоупотреби. Неведнъж съм казвала, че строгият контрол и финансовата дисциплина са мой приоритет”, подчерта Фандъкова.

Cлабото вътрешно търсене дълго време беше сочено като една от причините за бавното възстановяване на българската икономика след края на рецесията.

На финала на 2011 г. обаче ставаме свидетели на известно активизиране на потребителите. Вече 9 месеца растат общите разходи на домакинствата, което досега се дължеше най-вече на скока на цените.

За първи път от 2 години и половина обаче статистиката отчита и реален ръст на потреблението на домакинствата. С други думи, хората са закупили повече стоки и услуги през 2011 г. в сравнение с 2010 г. Предстои да видим дали ръстът на потребителското търсене ще се превърне в трайна тенденция през 2012 г.

И докато потреблението расте, домакинствата все пак продължават да трупат спестявания, като влоговете в банките растат и към края на 2011 г. - с 13% спрямо 2010 г. В рамките на 12 месеца домакинствата са спестили 3,4 млрд. лева.

Интересно е, че броят на по-малките по размер депозити расте видимо по-бавно. Възможно е някои семейства, чиито доходи са се свили, да теглят спестявания, за да финансират месечните си разходи. Това развитие е логично: от 2 г. насам броят на заетите намалява, макар и със забавящи се темпове.

Изтеглянето на някои депозити обаче е компенсирано от увеличаването на други. Осезаемо се повишава броят на големите по размер влогове (над 100 хил. лева). Това се дължи отчасти на повишаването на държавната гаранция върху влоговете до 196 хил. лева (100 хил. евро), което увеличава доверието в банковата система и привлича нови вложители.

Няколко са основните причини, поради които българите все пак са склонни да харчат по-голям процент от своя доход към края на 2011 г.

От една страна, понижението на лихвите по влоговете постепенно прави трупането на спестявания по-малко привлекателно. Спрямо 2010 г. намаляват лихвите както по краткосрочните, така и по дългосрочните депозити.

От друга страна, по време на кризата инфлацията беше достигнала рекордно ниски за България стойности, но в момента варира около 3-4% годишно и вероятно ще се повишава през 2012 г. Инфлацията в нашия основен търговски партньор - еврозоната, е относително висока - около 3% годишно, отразявайки прекомерните бюджетни дефицити и мащабното печатане на нови евра за спасяване на застрашените от фалит правителства.

Евентуално задълбочаване на европейската дългова криза вероятно ще доведе до ново ускоряване на инфлацията и последваща обезценка на еврото спрямо долара и другите световни валути. Очакването за ръст на цените през 2012 г. мотивира хората да осъществят някои покупки сега, вместо отново да ги отлагат за обозримото бъдеще, когато цените ще са по-високи.

Същевременно, лихвите по потребителските заеми през 2011 г. се понижиха.

След замръзването на кредита през последните 2 г. в следващите 12 месеца може да се очаква и ръст на потребителските заеми, който би дал допълнителен импулс на потреблението.

Нарастването му до момента се дължи основно на повишеното търсене на стоки от първа необходимост като хранителни продукти и лекарства.

Засега все още не е отчетен устойчив ръст на продажбите на стоки за дълготрайна употреба като мебели, битова техника, потребителска електроника, при които имаше голям спад в продажбите по време на самата криза.

Увеличението на харчовете е добра новина за производители и търговци, обслужващи вътрешния пазар, които ще могат да си поемат глътка въздух. Растежът на потреблението е сигнал, че домакинствата гледат малко по-оптимистично към бъдещето поне в сравнение с последните 3 години.

Положително е, че по време на кризата българите успяха да натрупат спестявания, без да затъват в нови дългове като други европейски страни, които сега, изпаднали в безизходица, разчитат единствено на благоволението на МВФ.

Именно ниският държавен и домакински дълг е това, което най-видимо ни разграничава от фалиралите европейски икономики.

Все още обаче има скрити рискове за бюджета на българските домакинства през 2012 г. На първо място заетостта продължава да намалява, докато официалната безработица остава над 10%, а ръстът на доходите вероятно ще бъде минимален през следващите 12 месеца.

Най-голямата заплаха за българския потребител обаче идва не отвътре, а отвън - породена от неизвестността относно бъдещето на еврозоната. От една страна, около половината от българския износ е предназначен за еврозоната. От друга страна, безотговорността на европейските политици отблъсква чуждите инвеститори от Европа като цяло и от България в частност.

Притокът на чужди инвестиции, който до голяма степен движеше растежа преди кризата, е все още анемичен, въпреки че за разлика от Унгария, Гърция или Португалия България не е застрашена от държавен фалит.

В ролята си на най-бедни в ЕС домакинствата у нас са най-чувствителни към поскъпването на потребителската кошница и ще бъдат най-силно засегнати от евентуално ново увеличение на инфлацията, при положение че то не бъде съпроводено с растеж на доходите. А очертаващата се обезценка на еврото допълнително ще оскъпи вноса на потребителски стоки и енергоносители и ще натежи на семейния бюджет.