Живков попита за Ванга и почнах да я изследвам

- (Гласът му се разтреперва и се разридава.) Винаги съм знаел, че съм българин. Имах големи успехи и в САЩ, и във Виена, защото доста години работех там, но знаех, че моето място е в България. Тук съм измислил сугестологията, тук в началото срещнах поддръжката на хора, които ме разбираха.

- Защо в началото? После противници ли имахте?

- Бяха тежки години. Някои се опитаха да представят моята наука като излишна, като боклук. Имаше остри критики и отрицание. Много години трябваше да се боря да доказвам, че не съм мошеник. Отидох във Виена, защото там ме приеха и уважаваха труда ми. Веднага щом усетих, че нещата в България може би са почнали да се променят, реших да се върна, защото искам да съм полезен на родината си. Но продължавам да срещам трудности. Сигурно ще ме оценят, когато вече няма да ме има.

- Кога и как бе създаден методът "Лозанов"? Правилно ли е да се нарича така, или е по-добре науката сугестология, създадена от Лозанов?

- Не знам как ще решат учените. Като лекар психотерапевт имах 15 г. опит от работа с болни, който прехвърлих в педагогиката. Бях стигнал до извода, че възможностите на човешкия мозък са необятни. За да го докажа, през 1965 г. направих първата безболезнена операция на ингвинална херния без упойка. Дълго отказвах на болния - Младен, учител в гимназията в Своге, приятел на баща ми. Дойде при мен и каза: "Докторе, предстои ми операция, но ме е страх, че няма да издържа на упойката. Чух, че можете да правите чудеса". Той имаше проблем със сърцето и се боеше, че при операция може да му стане нещо, затова настояваше да намеря лекари, които да го оперират без упойка.

- Вашата роля каква трябваше да бъде?

- Да бъда на мястото на анестезиолога, но с думи. Младен продължи да настоява. Обходих маса лекари, хирурзи, но всички отказаха, защото ги бе страх да оперират без упойка. Те ми казваха: "Стига с тези глупости. Къде се е чуло и видяло операция без упойка?" Тогава намерих двама млади лекари хирурзи - д-р Калъпов и д-р Танев, които оперираха.

Анестезията извърших само с думи. Документирано е на филм, който показах с думите: "Колеги, човек има сила, ако се организира добре, да влияе на болните да се чувстват по-добре."

- А после?

- Оперираха Младен. На филма се вижда, че като го извеждат от операционната на количка, той маха с ръка. След месец дойде в кабинета и показа мястото на операцията. Нямаше и следа.

- Как разбрахте, че думите могат да помогнат вместо упойка?

- От многото експерименти, които дотогава бях направил с моите пациенти, бях видял, че когато всичко е добре организирано, те се влияят, попиват.Направил съм толкова експерименти, че даже не знам кой е първият. Тази операция е само един от тях, макар и много силен, защото да режеш не е безобидно. Всичко, което ви казвам сега, е публикувано още тогава.

- За да правите експериментите, имахте вътрешното усещане, че това е възможно, или бяхте чели някъде?

- Вярвах, че мога. Няколко месеца след операцията на Младен направих опита със запомнянето на 1000 френски думи за 1 ден.

Успехът беше 98%. Разсъждавах, че щом мога да помогна на хората да не ги боли и да няма кръв, значи мога да помогна и в други неща. Почнах с чуждите езици, защото там резервите на паметта може да се измерят чрез сравнение колко думи може да се запаметят по нормалния начин, и колко по сугестивния. Колкото повече се натоварва паметта, толкова резултатите са по-добри. Това сложи началото на сугестологията, която е наука за внушението, и сугестопедията, която е приложението й в педагогиката.

- Кои бяха участниците в опита с думите?

- Това бяха 15 души от различни възрасти и професии, които сесъгласиха да участват. Вълнението бе много голямо. Опитът се проведе от Иванка Димитрова, преподавател по френски в СУ. Тя изчете думите, както аз я бях помолил - с 3 различни интонации. И опитът с думите, и безболезнената операция бяха резултат на многогодишни изследвания в Института по физиология на БАН. Още през 50-те години например направих опити за възможностите на човешката личност чрез сугестия, която води до хипноза, и такава, която не води до хипноза.

Хипнозата е вредна заради ограничаването на свободата на човешката воля. Но ние постигнахме резултати в будно състояние. Лекувал съм деца, които не искаха да ходят на училище, травмирани от неправилно третиране от учители, които не знаят колко е важна усмивката. Лекарите трябва да са наясно, че първата стъпка при лекуването е окуражаващата усмивка. Така е и в медицината, и в педагогиката. Хората са болни още от училище.

- Кой ви вдъхнови за тези експерименти?

- Нещо вътре в мен ми подсказваше, че мога да го направя, но имах подкрепата и на проф. Емануил Шаранков - български психиатър, който вярваше в моите способности. Той ме подтикваше да не се плаша, да експериментирам. Когато направих опита с думите, проф. Шаранков бе в научния съвет на Педагогическия институт и както седеше, стана и каза: "Колеги, станете прави, тук става нещо голямо за България.

Идва нова педагогика" (Разплаква се.) Там бяха хора, видни марксисти и комунисти, които казаха, че това трябва да се изследва. Така бе създаден Институтът по сугестология. Целият педагогически институт "Тодор Самодумов" ме подкрепи. Това бе парадоксът - не лекарският, а педагогическият институт.

- Какви експерименти правехте в института?

- Как да се подобри мозъчната дейност на хората и бързото оздравяване. Публикувал съм много от тях. С моята сътрудничка проф. Евелина Гатева започнахме да изследваме въздействието на класическото изкуство в процеса на обучение. От 1971 г. имаше програма за изследвания, които доведоха до сегашния списък от класически произведения, които се използват в нашите курсове и в училищата. Водещият ми принцип винаги е бил да не бъде опасно и да не застрашавам здравето на учащите. Но каквото и да направех, веднага 20 души противници скачаха.

Никой от Министерството на народното здраве не се осмели да ме окуражи и да каже: "Хайде да обучиш хора, които да правят това."

- Защото ви завиждаха, или такава бе идеологията?

- И двете.

- Познавахте ли Живков?

- Да.

- Защо не му се оплакахте?

- Вярно ли, че на една среща Живков ви казал: "Ако дъщеря ми научи английски с вашия метод, ще ви подкрепя."

- Не, не сме имали такива разговори. Аз му бях пратил писмо, в което исках да улесни работата на института, като получим по-добро финансиране. Това, което исках от Людмила, го исках и от него.

- А той?

После това продължи с Людмила Живкова. Тя имаше усет за нетрадиционни умове. Имам една книга - "Сугестопедия и резервопедия", в която й благодаря за подкрепата. Тя бе рядък човек.

- Как се запознахте?

- Людмила мина на курс по английски при мен. Трябваше й за посещение в Англия. Оттам ми прати картичка, с която ми благодари, че курсът е бил много полезен. Аз й отговорих с писмо, което почваше с "Мила, Мила".

- Коя година беше това?

- През 60-те години.

- Как я обучавахте - ходехте у тях, или тя мина обикновен 5-седмичен курс?

- Тя се обучаваше при мен в института. Когато през 1966 г. бе създаден Институтът по сугестология, тя помагаше, когато имахме нужда от нещо - например да се купи най-модерният енцефалограф в Европа тогава. След време тя се обърна към мен, за да й дам преводач от английски за посещението й в Индия, и заминахме двамата за там.

- С Ванга как се запознахте?

- Преди 1989 г. се бе надигнало голямо брожение срещу нея. Мнозина искаха да бъде санкционирана. Затова властите се обърнаха към института. Бе открита лаборатория по парапсихология - първата подобна в соцстрана. Направихме много записи, за да видим дали наистина има дарба. Когато отидох за първи път, бях с едни приятели. Оставихме си вартбурга извън Петрич. С влизането тя ми каза: "Защо си дошъл бе, момче - ще ме изследваш, нали?" Това бе преди аз самият да зная, че ще я изследвам.

- Колко време продължиха експериментите ви?

- Изследвах не само нея, но и още над 40 гадатели. Събирах информация от всички, които излизаха - питах ги дали познава, но не можах докрай да организирам експеримента, защото стана много сложно - имаше много мераклии да се закачат.

- Защо?

- Защото това бе една добра възможност.

- Казах й, че ще я изследвам, и взех сестра й Любка на работа в института, за да мога да получавам информация от първа ръка. Но като се прикачиха любопитни, , вече не можех да правя нищо.

- Да не би да имате предвид хора от спецслужбите?

- Вие го казвате.

- И какви бяха изводите ви?

- Не мога да кажа, че познаваше сто на сто - понякога може би налучкваше, но не знам как го правеше.

- Извършихте ли изследвания дали мозъкът й се различава от този на другите?

- Засега това е невъзможно.

- А дадохте ли обяснение на дарбата й?

- Не можах. Но когато Живков ме попита: "Момче, кажи ми, истина ли е това, което казват за Ванга?", написах докладна записка до него. За да успокоя бурята, надвиснала върху нея, казах, че ако той познае 5%, аз - 8, тя ще познае 12. Нейните предсказания няма да бъдат 100% сигурни, но ще познае повече от нас. Затова си заслужава да бъде обект на проучвания.

- Как светът научи за вас?

- Защитих дисертация в Харков, Украйна, през 1971 г. в школата на проф. Велвоски, която е основана от Бехтерев. Тя бе публикувана като монография и се смята за енциклопедия на сугестологията. После ходих 3 пъти в Индия, за да проуча дейността на 2 индийски йогийски центъра. Там бях посрещнат с голямо уважение, защото БТА вече бе разпространила новината за безкръвната операция.

- А кога Западът се заинтересува от вашия метод?

- Може би на конференцията по психосоматична медицина в Рим през 1967 г. През 1976 г. ВТО "Техника" продаде моята методика на един американец, който я преименува в Super learning. Две журналистки - Лейла Острандер и Лин Шрьодер, написаха една книга - "Психични открития отвъд желязната завеса". Смело мога да кажа, че от САЩ почна изкривяването на научната истина. Там правеха смесица от йогийтко дишане, зен, ръководена релаксация. Това противоречи на моя метод, в който няма никакво ръководене, никакво насилие над личността. Всичко е спотанно, докато там е манипулативно. Само в България методът продължава да съществува в оригиналния чист вид и по света, където преподавателите са обучени от мен.

- Как ще успеете да се преборите с ментетата?

- Единственият начин е чрез обучение на преподаватели. Всеки, който се докосне до сугестопедията, се пленява.

Възмутително, отвратително, низко, долно, скверно, мръсно... Още много определения могат да бъдат дадени за постъпките на две жени, допуснали и извършили нагла кражба на държавни пари за сметка на болни хора. Недопустимо, но реално - счетоводителка в продължение на години е източила над 200 000 лв. от бюджета на дом за възрастни хора с деменции, вероятно със знанието на неговата директорка.

Без скрупули, систематично, търпеливо и необезпокоявано тя е отклонявала и присвоявала огромна част от смешно малкото пари, предвидени за поддръжка, ремонт и... перилни препарати за социалната институция. Коментарът е излишен. Дано прокуратурата и съдът въздадат нужното правосъдие, а виновните бъдат наказани според стореното.

Има обаче и едни други виновни, които вчера не се посвениха да се похвалят със свършената работа и с откритието, че в контролирана от тях институция се вършат смели кражби. Защото домът е структура към Столичната община и тя отпуска бюджета му. Именно софийската управа не си е направила труда в продължение на години да разгадае схемите на ловките измамници и с бездействието си е допуснала да страдат стари и болни хора. Това е и най-срамното в цялата история - жертва са онези, които вече са загубили всичко-и ума, и достойнството си. А властващите в общината са дали мълчаливото си съгласие.

За тях обаче няма да има разследване и обвинение. Поне докато обществото не узрее да им потърси сметката.



11.01.2012 г., с.4
Над 200 000 лв. откраднати от дом за болни хора
Счетоводителката и директорката са уволнени, документите от проверката са предадени на прокуратурата
Деси Велева

Над 213 000 лв. са били източени между 2007 и 2011 г. от дома за възрастни хора с деменция в столичния квартал "Княжево". Това показва проверка на звеното за вътрешен контрол на Столичната община. Данните за злоупотребите бяха изнесени вчера от кмета на София Йорданка Фанкъдова.

Проверката на дома е направена по сигнал на служители на социалната дирекция на общината. Тя установила, че за последните пет години са извършени 69 банкови транзакции, които не са отразени в документацията на дома, а парите са присвоени. Брутална и нагла кражба нарече източването на сумите шефът на отдела за вътрешен контрол Ботьо Ботев. По данни на звеното парите вероятно са отклонени от счетоводителката Снежана Стоенчева. Тя е отстранена от длъжност заедно с директорката на дома Параскева Бърнева.

В продължение на години е присвоявана голяма част от бюджета на дома за болни хора, предназначен за стопанска дейност, който е в размер на 80-90 000 лв. годишно. За 2007 г. например са направени 56 банкови транзакции, като парите от 7 от тях са присвоени. Те са в размер на 30 000 лв., или 16 на сто от тогавашния бюджет на дома. През 2008 и 2009 г. откраднатите пари се увеличават съответно до 21% и 77% от общия бюджет. През последните две години източените суми са най-големи и достигат до 83 на сто от финансите, отпуснати от общината. Храненето на болните хора е било осигурено, тъй като парите за него не са постъпвали в източваната сметка. Проверяващите са установили, че виновните са прикривали следите си с хаотично водено счетоводство и инсценирана кражба на документи. Според служителите на отдела за вътрешен контрол домът за хора с деменция е първият социален дом в Европа, построен от белогвардейци като организация с идеална цел.

Докладът от проверката е предаден на Софийската градска прокуратура, но от общината ще продължат да проучват документацията на дома поне до 2002 г. Наредени са спешни проверки на всички социални дейности в 43 структури.

Отново заради счетоводни нарушения се води досъдебно производство за нанасяне на щети за 180 000 лв. в Пета градска болница, стана ясно вчера.

Окончателно решение по въпроса трябва да вземе Народното събрание.

По обяд на 10 януари сървърът на регистъра се срина за около два часа. При опит за влизане в системата на външен потребител се появяваше надпис: "Възникнала е грешка! Моля опитайте по-късно да отворите желаната страница".

Около 15 ч. целият сайт на здравното министерство започна да се отваря трудно. Малко след това системата заработи нормално.

До 11 часа на 10 януари в страната са били регистрирани 1349 раждания, като най-много от тях са в София - 325, Пловдив - 150 и във Варна - 92.

Електронният регистър беше създаден в края на миналата година и от 1 януари е свързан с всички болници, в които има родилни сектори. Целта е да се повиши контролът над лечебните заведения и да се осигури максимална сигурност и качество за пациентите.

Освен това регистърът ще даде клинични данни в кои райони има отклонения в клиничната картина на новородените или бременните.

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

Че приличаме на вълци, приличаме. Погледнете настръхналите и озъбени хора около вас, навлекли дебелите си кожуси. Сред белотата на зимния сняг те само чакат някое беззащитно същество, за да го захапят за врата. Колко са добрите сред тях? Малцина. А храна за лошите - бол. Защото клетници днес, колкото искаш. Поетично ми се струва сравнението "вълчици" за двете дами от Дома за възрастни хора с деменция в кв. “Княжево“. Да откраднат парите, предоставени им, за да се погрижат за старци с деменция! Това не са вълци, а змии.

При годишен бюджет на социалното заведение от около 90 хиляди лева двете са успявали да присвоят през последните няколко години над 80% от тях. Нещастните хора буквално са вегетирали със стотинки на ден, тънели са в нечовешка мизерия. И докато лудите им крясъци са издавали единствено отчаяние и страдание, някъде карта в банкомат е отчитала транзакция в полза на чанта, нова печка, колело за детето, екскурзия в чужбина, торба с луканка в супермаркет.

Да накажеш беззащитния за това, че тялото му е неспособно да съществува без подкрепа. Да наругаеш болния за това, че очаква от теб помощ, понеже сам не може да се грижи за себе си. Да вземеш на гладния залъка за това, че сам не може да осигури насъщния си. Да излееш злобата си срещу дете, понеже силите му не са достатъчни, за да поеме само по пътя си.

Това не е и дъното. Защото от дъното все пак можеш да се оттласнеш. Това е онази ужасяваща форма на безсилие, когато надеждата за милосърдие отстъпва пред езическия страх и вместо да се молиш, само чукаш на дърво. Да не дава Господ и на теб да ти се случи.

Повече от ясно е, че парите свършиха. Че сме бедни и ще ставаме все по-бедни. Въпреки това с цената на много усилия сме достигнали до някаква степен на цивилизованост и морал, които не бива с лека ръка да загърбваме. Тялото трепери да не му отнемат храната и топлото, но душата остава. Време е държавата да превърне душегрижителството в свой приоритет, особено във вълчето ни време. Същата тази държава трябва да изведе от стадото лошите вълци и да нахрани добрите. Точно от това се нуждае всеки християнин, без значение дали е здрав физически и психически, или е болен и със слаби нерви.