11 юли 2012 г. Тема: здравеопазване

Но и двете пера се финансират от здравната каса на базата на броя и вида пътеки, отработени от цялата болница за периода. Болницата от тези пари си плаща разходите за ток, вода, лекарства, основни заплати и остатъка го разпределя на лекарите като надплащане в зависимост кой какво е изработил.

Всичко е въпрос как болниците ще си нагласят дяловете на основната заплата и надплащането от общата баница. Какво прави тежката артилерия на ГЕРБ – обявява увеличение на основната заплата, което просто ще бъде за сметка на средствата, оставащи за надплащането. А общият доход си остава същият.

Е, честита ни първа реформа в здравеопазването. Бъдете спокойни, нищо няма да се промени.

Подписването на новия колективен трудов договор в здравеопазването във вторник се провали, след като предишната вечер трите страни - работодатели, синдикати и здравното министерство, се бяха споразумели по условията му.

"Има тема, по която работодатели и синдикати не са постигнали договореност. Това установихме преди 15 минути", съобщи министър Десислава Атанасова пред ресорните журналисти. Д.р Иван Кокалов, член на надзорния съвет на здравната каса и вицепрезидент на КНСБ, поясни, че националната асоциация на работодателите в сектора в последния момент е внесла нов текст, по който синдикатите не могат да се произнесат веднага.

На хартия

От изказването на председателя на асоциацията д-р Димитър Димитров се разбра, че въпросният текст се отнася до гарантирането на финансовата стабилност на лечебните заведения като търговски дружества. Димитров е председател на неправителствената организация, която обединява директорите на държавните лечебни заведения - университетски и областни болници. Техен работодател пък е здравният министър.

Работодателите ще подпишат договора само при това условие, посочи той като допълни, че са съгласни с всичко останало в него, включително от 1 юли т.г. да се увеличат началните заплати за лекарите специалисти и неспециалисти с 10-12% - от 580 на 700 лв., а на медицинските сестри с 20% - от 440 на 540 лв.

Работодателите искат и още едно 10-процентно увеличение догодина на стартовите заплати на лекарите и сестрите, така че с колективния договор за периода 2012 – 2014 г. те ще се увеличат два пъти.

Нараства двойно и плащането на нощния труд в болниците - от 50 стотинки на 1 лев за час.

Атанасова потвърди, че и здравното министерство е приело тези доходи да се увеличат. Ако до края на месеца не бъде постигнато споразумение, всички предвидени изменения ще влязат в сила от датата, на която договорът евентуално бъде подписан.

Д-р Димитров припомни, че колективните договори в сектора се подписват през няколко години, като последният е от 2008-а. "Оттогава няма увеличение на началните работни заплати за различните категории здравни работници. Такъв ще е и резултатът на обсъждания сега договор", прогнозира той.

На практика

Четири седмици са продължили преговорите, за да се достигне до споразумението, което в крайна сметка беше бламирано. Тъй като се предвижда увеличенията на стартовите заплати да станат в рамките на съществуващите бюджети на болниците, от асоциацията на работодателите настояват да се "гарантира и осигури финансовата стабилност на лечебните заведения – търговски дружества".

Според д-р Димитров много болници в страната са натрупали огромни задължения в последните години и притеснението на директорите им е, че на практика няма да могат да достигнат минималните прагове в заплащането.

Той даде пример и с неговата болница "Света Анна", която по думите му е превишила бюджета си за второто полугодие с над 500 000 лева. "Не мога да сложа подписа си на нещо, което може да не бъде изпълнено", каза Димитров, според когото проблемът ще е още по-голям за малките общински болници.

На въпрос в какво се изразяват исканите гаранции за финансовата стабилност председателят на работодателската асоциация обясни, че това трябва да стане чрез официални договори на мениджърите със здравната каса и министерството.

Директорите настояват за отпадането на делегираните бюджети и субсидиите в здравеопазването, които да се заменят с нова система за финансиране. Според тях трябва да има и еднакви заплати за едни и същи длъжности в различните болници.

Представителят на синдикатите д-р Кокалов определи допълнението на работодателите в договора като "гол текст", тъй като от него не става ясно кой ще осигури исканата финансова стабилност – дали Народното събрание, министърът на здравеопазването или ръководството на всяка болница.

Същевременно той обеща финансова компенсация на тези от болниците, които са изхарчили само до 5% от бюджета си за следващото тримесечие.

По време на обсъждането стана ясно, че някои от болниците все още не са достигнали исканията, поставени от предишния колективен договор отпреди четири години.


Не прехвърляш имот без платени здравни вноски
ДИАНА КЪНЧЕВА

С промени в закона за здравното осигуряване депутатите приеха вчера, че ако не си платил здравните си вноски, не можеш да прехвърляш собственост върху имот или МПС. За целта собственикът трябва да представи документ от НАП, че няма задължения. От опозицията се заканиха, че ще сезират КС, защото правото на собственост е гарантирано от конституцията.

С поправките, приети на първо четене, таксата при джипито отново става 2,70 лв., а не 2,90, както е в момента. Повишението стана факт с вдигането от 1 май на минималната работна заплата на 290 лв., а в закона таксата бе фиксирана като 1 % от МРЗ.


Проф. Тодор Патрашков работи до последно

Известният уролог лекува половин век във ВМА. Спасява от рак Живков и още хиляди
ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА

Доайенът на българската урология проф. Тодор Патрашков почина малко преди да навърши 86 г. във Военномедицинска академия, където работи половин век.

Той е роден на 2 август 1926 г. Завършва медицина в София, специализира в Русе, след което постъпва във ВМА. С годините се утвърждава като блестящ оператор и почти безпогрешен диагностик. Дълги години е шеф на Клиниката по урология и зам.-началник на болницата. Член на Световната асоциация по урология, на Европейското урологично дружество. Има над 300 научни труда и хиляди учебници.

Качествата му го правят ценен специалист и като . пенсионер. Потокът от пациенти към кабинета му в клиниката не секва.

„Само допреди 12 дни, когато се разболя, започваше работа всеки ден точно в 6 ч, както е правил цял живот", разказаха близките му. Бил активен, ходел по конгреси, кроял планове да напише книга за историята на българската урология.

Изведнъж обаче получил сърдечна аритмия, нещата бързо се усложнили ц се стигнало до фаталния край.

В началото на 80-те години на миналия век проф. Патрашков оперирал Тодор Живков от рак на простатата. Бившият Първи имал възможност да избере всяка една болница по света, но решил да се довери именно на Патрашков, който го оперирал заедно с проф. Викторов и доц. Цолов в Правителствена болница. Било доста рисковано, защото евентуален неуспех можел да се окаже фатален за кариерата и за семейството му. Операцията обаче се оказала успешна и Живков се възстановил. Оттогава всяка година той му пращал огромен букет червени рози на Деня на здравния работник 7 април. Първата година получил дори плат за костюм.

През ръцете му са минали и други партийни величия - Пеко Таков, Гриша Филипов, Димитър Григоров.

„Беше най-добрият и е разбираемо, че хората с възможности навремето избираха именно него", коментират колегите му.

Той обаче не се изживявал като доктор на върхушката. Приемал всички, защото смятал, че хората са равни, когато легнат на операционната До последно той оставял огромен списък от болни на портиерите на Военна болница, които безпрепятствено да могат да стигнат до него.

„Той беше представител на едно изчезващо поколение български лекари, за които беше отговорност болният да ги погледне в очите и да им се довери като на бог", каза. дъщеря му - известната журналистка Кристина Патрашкова. Той смятал, че младите лекари също трябва да бъдат възпитани в този дух.

Знаел за деформациите в системата, за корупцията, но отказвал да приеме, че подобни неща се случват. Често дори не вземал пари за частния си прием в Трета градска болница с риск да наруши реда.

„Четеше много, слабост му бяха философията, културата. Беше мъдър човек, който може да те подкрепи и приземи в труден момент", казват близките.

„Професорът е един малкото в гилдията, за които не може да се чуе лоша дума", единодушни са докторите. До последно в стаята му било пълно с колеги, сестри, санитари, които искали да му вдъхнат кураж.

Поклонението ще бъде в четвъртък в столичния храм "Св. Седмочисленици" в 11,30 ч.

Редакцията изказва съболезнования на близките.

74% от пушачите твърдят, че в момента пушат толкова, колкото и преди влизането в сила на забраните и ограниченията за тютюнопушене. 79% от активните пушачи в момента предпочитат да посещават заведения, които имат лятна градина или са изцяло на открито. Други 41% излизат да пушат извън заведението, което посещават. Едва 15% от пушачите твърдят, че не посещават заведения и затова забраната не е проблем за тях.

Според данните на НЦИОМ делът на пушачите сред пълнолетното население на страната е 34%. Мъжете, хората на възраст между 30 и 59 години и ромите, употребяват тютюневи изделия по-често от останалите. 46% от участвалите в изследването твърдят, че никога не са пушили. Така отговарят предимно жените и най-възрастните. Една пета от интервюираните са бивши пушачи. Най-често отказалите се от тютюнопушенето са мъже и хора на възраст между 40 и 49 години.

43% от активните пушачи твърдят, че ако решат да отказват цигарите, ще го направят само ако пушенето стане финансово непосилно за тях. На такова мнение са предимно хората на възраст между 30 и 39 години, нискообразованите, жителите на малките градове и селата, както и бедните. За 37% от пушачите основание да се откажат от вредния навик би било появяването на сериозни здравословни проблеми. Това се отнася в най-голяма степен за жените, за най-възрастните, за заможните, за жителите на столицата и на градовете - областни центрове. 17% от пушещите твърдят, че ако решат да спрат цигарите, това няма да е свързано нито с финансови или здравословни причини, нито със семейство, работа или забрани, а ще бъде въпрос на техен личен избор. Такава позиция заемат предимно хората на възраст между 40 и 49 години.

Няма как да подпишем нещо, което не зависи от нас, заяви Иван Кокалов от КНСБ и попита кой ще гарантира финансовата стабилност. Според него това е гол текст, който нищо не значи и не може да ангажира синдикатите. Кокалов бе възмутен от опита да се извият ръцете на синдикатите в последния момент.

Димитър Димитров, директор на болница "Света Анна" и председател на Националната асоциация на работодателите в здравеопазването, заяви, че гарантиране на финансовата стабилност означава премахване на делегираните бюджети и заплащане на болниците за всяка извършена дейност. Димитров посочи като проблем и недофинансираните клинични пътеки, по които НЗОК плаща на болниците. "Намираме се във финансова стагнация. Искахме да вдигнем между 10 и 11% заплатите на лекарите и с до 20% - на сестрите и лаборантите, а през 2013 г. да има ново увеличение с 10%, но при условие че се гарантира финансовата стабилност на лечебните заведения", посочи Димитров. Той обясни още, че директори на големи болници са притеснени дали ще достигнат заложените минимални прагове, освен това имат натрупани сериозни дългове. Той посочи, че и без друго там, където може, заплатите се вдигат. Затова Димитров категорично отказвал да сложи подписа си под нещо, което може да не бъде изпълнено.

Случилото се вчера бе в пълно противоречие с думите на здравната министърка Десислава Атанасова от понеделник, която в Добрич се похвали, че увеличението на заплатите за целия персонал в здравеопазването ще е между 10 и 20 на сто. Министърката побърза да обещае, че ръстът на възнагражденията ще влезе в сила от 1 юли и бе категорична, че няма да се отрази на финансовата стабилност на лечебните заведения.

Запознати с икономичната ни финансова абракадабра одма съзряха как ще се развият нещата - ще оставят да дават повече пари тези болници, които са диплили левче след левче и с наша, на пациентите помощ. Защото за всички е ясно, че болниците са в невъзможност да вдигат заплати, при положение, че те все още очакват близо 100 млн. лв. за извършени, но не платени дейности. За милиони са и задълженията им, превишените бюджети в недоимъка, много от тях се тресат в риск за ликвидация, фалит, закриване и т. н.

Вчера кулата на обещанията се срути с гръм и трясък, след като подписването на колективния трудов договор в бранша пропадна. Вместо шампанско след подписването в дванадесет без пет, както се оказа, здравната министърка Десислава Атанасова не почерпи даже с чаша студена вода. И съобщи, че "било установено, че работодателите и синдикатите не са се разбрали напълно".

Стартовите заплати на лекарите трябваше да се вдигнат от 580 лева на 700 лева, на сестрите и лаборантите от 440 лева на 540 лева, а час нощен труд трябваше да стане 1 лев вместо досегашните 50 стотинки.

По мнението на директори на болнични заведения увеличението на заплатите е повече от добро пожелание. Има едно но обаче - стига държавата да си влезе в ролята и да осигури финансовата стабилност на лечебните заведения. Те посочват като проблем и недофинансираните клинични пътеки, по които НЗОК плаща на болниците. И ако големите болници, които също търпят лишения, могат все пак да се справят някак си, на малките и общинските лечебни заведения господ да им е на помощ. Както и на техните пациенти. От касата обещават нов начин от догодина за разплащане с болниците, но досега е добре пазена тайна как точно ще се случи промяната. Което пак кара пациентите да се питат дали няма да го отнесат и с новата метода и да опънат съвсем жартиерите...

Засега обаче и трите страни - работодатели, синдикати и министерство, оставиха и персонал, и пациенти сал с "един гол текст" в ръка, както се изрази участник в несъстоялото се увеличаване на благосъстоянието на нашите доктори и сестри. Ако преговорите зациклят, увеличението може да бъде отложено за началото на следващата година, закани се здравната министърка. И ако дотогава не са се разбягали докторите...

1959 г. Сътруднича на предаванията за Франция на националното ни радио. Студент във ваканция съм, пуснал съм си брадица, модел Николай Гяуров. Шефката на редакцията Маргарита Ешкенази ме похвалва - "Изглеждаш по-мъжествен". Минават два-три дни и Маргарита ме изненадва с нов коментар за брадата - да я махна, не било хигиенично. В нейно отсъствие питам другия редактор Митко Тонев за тази внезапна промяна в отношението към моята брада. "Последния път като пишеше тук материала си, обяснява Тонев, надникна Х., който е нашият партиен секретар. После дойде и пита Маргарита "Какъв е този с тая брада?" Тя му отговори, че си наш сътрудник, че пишеш добре. "Абе, не ми разправяй, с брада ще пише добре". Така брадицата ми стана нехигиенична и я обръснах, защото ми се пишеше.

1977 г. Голямото земетресение с епицентър Вранча, Румъния. Директорът на "Хоризонт" Иво Гарвалов ме командирова в Букурещ за отразяване на обстановката. Канят ни на пресконференция. Присъства цялото партийно и държавно ръководство, воглаве с Николае и Елена Чаушеску. Всички са облечени с блузи тип поло - демек от пресконференцията направо хващаме лопатите и отиваме да разчистваме. Един завалия обаче не се усетил за паролата и е дошъл с костюм и вратовръзка. Милият, присвил се в кьошето на задния ред, да можеше, щеше в земята да потъне. Не беше се осведомил за дрескода - тогава все още непознат термин за соцстраните, означаващ правила за обличане.

1980 г. Кореспондент на "Работническо дело" съм в Бейрут. Снимах филм за телевизията и се налага да ида в съответния отдел на ЦК на БКП за консултация. Здравко Велев, арабист и приятел, трябва да прегледа какво пише по едни лозунги, издигнати на някаква демонстрация. Предисторията: Даниела Кънева беше правила филм за Иран и 10 минути след излъчването му се получава протест от иракското посолство - на един от лозунгите пишело "Смърт на кучето Саддам". Та да не стане пак някой фал с тези редки езици. Влизам в сградата на ЦК откъм "Дондуков" и казвам къде трябва да отида. Дежурният ме отрязва: "Тук не може да се влиза с брада". Когато рискуваш живота си, че и този на семейството си в обстановката на гражданска война, някои обичайни задръжки отпадат. Развиквам се "Защо не дойдеш да ми се репчиш за брадата в Бейрут под бомбите, тук, на сянка е лесно, аз нямам нужда от никого тук, от мене имат нужда". Момчето омеква: "Ама чакайте, бе другарю, ето дайте си паспорта на гишето и заповядайте". Разказвам на Здравко за инцидента, а той се подсмихва: "Добре че покрай брадата не са обърнали внимание, че си с джинси, тук не е позволено". Впрочем за джинсите може да разкажат Алис Крайчева и Сашка Янева. Те бяха в екипа на радиото, отразяващ 11-я конгрес на партията през 1976 г. Мотали се с магнетофоните пред трибуната на президиума и някой от висшето ръководство се възмутил - не били подходящо облечени за великото събитие.

2012 г., юли. В документ от 10 страници, приложен към заповед на министър Лиляна Павлова, се дават предписания за облеклото и личната хигиена на служителите и консултантите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Те трябва да идват в сградата с чиста и поддържана коса, ръцете им трябва да са с чисти и оформени нокти. Не са желателни големите деколтета и рокли с "дължина по-малка от 10 см над коляното", пъпът да не се вижда в никакъв случай. Правилно, трябва да се съсредоточаваме върху работата, а не върху прелестите на колежките. Най-добронамерено ще подскажем на министър Павлова, че когато през 60-те години се водеше борбата срещу късите поли, милиционерите ги дебнеха с печат в ръка и ги дамгосваха по голотиите - нищо не пречи починът да се възкреси - полицаи бол. Мъжете пък, казва указанието, освен че не бива да се кичат с пайети, висулки или вериги, трябва да са с "панталони, чийто долен край ляга леко върху предната част на обувката, а отзад да стига до средата на тока".

Лилето е сред четиримата министри, похвалени от премиера, които "ще останат в историята като едни от най-добрите в дадената сфера". Мислехме, че е заради неизменното й присъствие до левия хълбок на Бойко при всяко рязане на лента на поредните 150 магистрални метра, но си имало и скрита причина - на първопроходка в създаването на новия дрескод на славната герберска епоха. Добре осведомени източници, които засега ще запазим в тайна, ни довериха, че съществува и по-широк вариант на указанията за опрятност (казармен вариант на дрескод) на държавния служител. Там било записано, че мъжете в понеделник трябва да отиват на работа небръснати, защото г-н Борисов бе споделил, че не обича да се бръсне в понеделник.

На служителките пък се дава адресът на фризьорския салон, в който прави коафюрата си здравната министърка, защото там се били специализирали в оформянето в стил "излъчване на вакла овца". На чиновничките се предписва режим на хранене от 3300 калории, за да влязат в нормите на най-изтъкнатите депутатки и членки на кабинета на ГЕРБ. Специални изисквания има и към официалните участници в откриването и закриването на бедствия като земетресения, наводнения, пожари и т.н.: маратонки или кецове, фланела тип "поло" или разкопчана до пъпа риза, дънки, по-възможност не съвсем нови. Ако се бяха сетили за такъв правилник в Румъния по времето на Чаушеску, нямаше оня министър да се свива като мокра кокошка в президиума.

"Хубаво, хубаво, ама оти ручахме жабетата", рекъл шопът, запознавайки се с инициативата на Лилето.