Как са устроени душата и светът

289 съставят, не са подредени в правилните категории. Когато нещата се объркат, под съмнение трябва да се поставят не само преценките, мислите и действията, но и самото възприятие. Когато „повредата“ стане очевидна, това значи, че единният хаос вече е факт. Змийският му облик всява смут и сковаващ ужас. А драконите, които наистина съществуват (и това е по- сигурно може би от всичко друго), пазят несметни съкровища. От настъпилата разруха, от ужасния безпорядък на непонятното Битие, покълва възможността да създадем нов и по-благотворен ред. Но за да го призовем от нищото, е нужна яснота на мисълта, непоколебима яснота на мисълта.
Съществуването на проблема трябва да се признае възможно най-скоро след неговата поява. Признанието „Чувствам се нещастен“ е добро начало
(за разлика от твърдението „Имам правото да бъда нещастен“, което е все още спорно на този ранен етап от решаването на проблема). При създалите се обстоятелства може би е напълно нормално да се чувствате нещастни. На ваше място навярно всеки разумен човек би изпитвал отчаяние и недоволство. Но има и друг вариант: вие сте незрели и имате навика да се оплаквате. Приемете тези два варианта като еднакво вероятни, колкото и ужасно да ви се струва това. Докъде може да се простира вашата незрялост?
Тя може да е като бездънна яма. Но ако признаете, че съществува, поне ще имате шансове да я преодолеете.
Ние правим разбор на сложния, объркан хаос и опознаваме не само природата на обектите и явленията, но и себе си. Именно този творчески и комуникативен процес на изследване е това, което непрекъснато поражда и възражда света. Ние се образоваме и формираме личността си при всяко изпитание, с което се сблъскваме доброволно, и в този сблъсък на свой ред оформяме средата, която обитаваме. Този път е изключително труден, но алтернативата е много по-страшна.
Съгрешилият съпруг от нашата история може би вечер отказва да разго- варя с жена си. защото ненавижда работата си, защото е изпълнен с негоду- вание и се чувства изтощен. А причината да мрази работата си вероятно се дължи на факта, че е избрал тази кариера заради баща си, на когото не се е противопоставил от слабост или от „лоялност“. Жената, от друга страна, навярно се примирява с липсата на внимание, защото за нея директният сблъсък е неморален и е проява на грубост. Може би тя ненавижда изблиците на ярост от страна на баща си и още в детството си е развила убеждението, че всяка форма на агресия и упражняване на натиск са морално погрешни. А може би се страхува, че съпругът ѝ ще спре да я обича, ако тя има собствено мнение. Да, иска се много работа, за да сложиш в ред подобни проблеми – но пък всяка повредена машина ще продължава да излиза от строя, докато не се установи и отстрани съществуващата повреда.

290

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: