12 правила за живота
ПОГАЛЕТЕ Я Не подминавайте и кучетата
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| ПОГАЛЕТЕ Я Не подминавайте и кучетата Ще започна тази глава, като отбележа, че самият аз съм собственик на куче, американско ескимоско куче – една от многото разновидности на породата шпиц. До Първата световна война тези кучета са известни като немски шпицове, но след това става немислимо да се признае, че нещо хубаво може да произлиза от Германия. Американското ескимоско куче е една от най- красивите породи кучета – с типичната за вълка заострена муцуна, изправени уши, дълга, гъста козина и навита на кравай опашка. И е много умно. Нашето куче, името му е Сико (което според дъщеря ми, която го кръсти така, значи „лед“ на един от инуитските езици), много бързо усвоява всякакви команди и номера, дори сега, когато вече е старо. Въпреки че е на тринайсет години, наскоро го научих на един нов номер. Преди това знаеше да подава лапа и да крепи лакомство на носа си. А сега може да прави и двете едновременно. Но не мога да твърдя със сигурност, че му доставя удоволствие. Дъщеря ми Микейла беше около десетгодишна, когато ѝ купихме Сико. Той беше изключително сладко кученце. Миниатюрно нос- ле и ушенца, топчеста муцунка, огромни очи и непохватни движения – тази комбинация от черти автоматично предизвиква грижовен инстинкт в хората (в еднаква степен и при мъжете, и при жените). 323 Това със сигурност се отнасяше за Микейла, която по същото време се грижеше за цяла менажерия от брадати дракони, гекони, кралски питони, хамелеони, игуани и един гигантски фламандски заек (деветкилограмов, осемдесет и два сантиметра дълъг) на име Джордж, който гризеше всичко в къщата и често изчезваше (за ужас на съседите, които намираха нашия гигант в миниатюрните градини на градските си къщи). Микейла гледаше у дома всички тези животинки, тъй като беше алергична към по-традиционните домашни любимци – с изклю- чение на Сико, който имаше допълнителното предимство, че беше хипоалер- генен. Сико притежаваше петдесет различни прякора (веднъж ги преброихме), които варираха в много широки граници по емоционалния си оттенък – 323 Lorenz, K. (1943). „Die angeborenen Formen moeglicher Erfahrung.“ Ethology, 5, 235- 409. 345 отразяваха едновременно любовта, на която се радваше, както и разочаро- ванието ни от някои негови животински навици. Боклукчията беше най- любимият ми от всички, но освен това оценявах по достойнство и прякори като Ловеца на плъхове, Пухчо и Смръдльо. Децата най-често му казваха Крадльото и Доносника, но понякога разнообразяваха с Дългоноско, Немирника и Снорфалопогус (признавам, че това беше просто ужасно). А напоследък Микейла най-много харесва името Снорбс. Използва го, за да приветства Сико след продължително отсъствие. За по-силен ефект се произнася с изненада и леко писклива интонация. Оказа се, че Сико си има собствен хаштаг в Инстаграм: #JudgementalSikko. Разказвам за кучето си, вместо да пиша направо за котките, тъй като не искам да се сблъскам с феномена, известен като „минимална групова идентификация“. Той е открит от социалния психолог Хенри Тайфел. 324 Тайфел събира група доброволци в лабораторията си и ги настанява пред екран, на който показва изображения, съставени само от точки. Участниците трябва да предположат какъв е техният брой. След това той ги разделя по категории – подценяващи и надценяващи, прецизни и непрецизни – и според показаните резултати обособява групи. Тогава им поставя задача да разпределят определена сума пари между членовете на всички групи. Тайфел установява, че доброволците проявяват изразено предпочитание към членовете на собствената си група, като отхвърлят принципа за равномерно разпределение и дават повече на онези, с които сега се иденти- фицират. Други изследователи разделят участниците на групи на съвсем произволен принцип, като хвърлят монета. Но независимо дали са наясно как точно са образувани групите, хората отново показват предпочитание към членовете на своята група. Изследванията на Тайфел налагат две заключения: първо, че хората са социални; и, второ, че хората са антисоциални. Те са социални, защото харесват членовете на собствената си група, и антисоциални, защото не харесват членовете на другите групи. А въпросът защо е така е тема на продължителен дебат. Мисля, че това може да е решение на сложния проблем, свързан с оптимизацията. Този тип проблеми възникват, когато има два или повече важни фактора, но ако се даде предимство на един от тях, това значи другите да бъдат омаловажени. Тези проблеми могат да се дължат на противоречието между стремежа към сътрудничество и стремежа към съревнование, като и едното, и другото представляват желани модели на поведение от социална и психологическа гледна точка. Сътрудничеството осигурява безопасност, сигурност и приятелски отношения. А сърев- нованието е предпоставка за личностно развитие и статус. Ако една група е 324 Tajfel, H. (1970). „Experiments in intergroup discrimination.“ Nature, 223, 96-102. 346 прекалено малка, тя няма нито властта, нито престижа да противостои на другите групи. В резултат на това е неизгодно да принадлежиш към нея. Но ако групата е твърде голяма, тогава имаш много по-малки шансове да стигнеш до върха ѝ или даже да се доближиш до него. В такъв случай става прекалено трудно да бележиш напредък. Вероятно хората се идентифицират с дадена група, в която са попаднали на произволен принцип, заради дълбокия стремеж към създаване на структура, която предлага безопасност и шансове да напредват в йерархията. Затова облагодетелстват членовете на собствената си група, защото така ѝ помагат да просперира – а да се стремиш към върха на една разпадаща се йерархия, е просто безполезно. Във всеки случай, откритието на Тайфел за минималните условия, необхо- дими за идентификация с групата, е причината да започна тази посветена на котките глава с описанието на моето куче. Иначе самото споменаване на думата котка в заглавието би настроило срещу мен многобройните любители на кучета просто защото съм пропуснал да включа най-добрия приятел на човека в групата на създанията, които трябва да бъдат погалени. И тъй като самият аз обичам кучетата, би било незаслужено да си спечеля подобна ненавист. Така че, ако обичате да галите кучетата, които срещате на улицата, не се чувствайте длъжни да ме мразите. Бъдете сигурни, че това също е поведение, което одобрявам. Освен това бих искал да се извиня на любителите на котките, които в този момент се чувстват излъгани, защото са очаквали това да е история за котки. Вероятно ще бъдат удовлетворени, като ги уверя, че котките илюстрират тезата, която ще се опитам да докажа, и че малко по-нататък ще стане дума и за тях. Но сега да разгледаме някои други въпроси. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|