Мъжете трябва да бъдат твърди

338 на нефтени платформи, секат тежки трупи, блъскат се в кухнята на някой ресторант или изкарват прехраната си с всяка друга изтощителна, мръсна, физически натоварваща и опасна работа, все още запазена територия на мъжете.
Не след дълго мъжете от бригадата започнаха да ме наричат само
Хауди
318
– сериозен напредък предвид факта, че в западния жаргон думата има добра конотация, без да е свързана с онази глупава кукла. Мъжът, когото наеха след мен, не извади такъв късмет. Той носеше храната си в лъскава кутия за обяд, което беше жестока грешка. На такова място правилното непретенциозно решение са кафявите хартиени пликове. Кутията беше някак прекалено хубава и прекалено нова. Изглеждаше така, сякаш майка му я е купила (и приготвила съдържанието ѝ) специално за него. Оттук дойде и прякорът му – Ланчбокс
319
. Той имаше неприятен характер, оплакваше се от всичко и непрекъснато беше намръщен. Винаги някой друг му беше виновен.
Беше докачлив и не схващаше бързо.
Ланчбокс не можа нито да приеме прякора си, нито да свикне с работата.
Когато се обръщаха към него, той реагираше с пренебрежително раздразне- ние – отношение, което възприе и спрямо работата си. Нямаше чувство за хумор и не разбираше от шега. А на такова място това е фатално. След три дни, в които продължи да демонстрира лошо настроение и обидено пренебрежение, Ланчбокс беше обзет от нов пристъп на гняв, надхвърлящ дори раздразнението от прякора. Докато работеше припряно на своето място от линията, заобиколен от седемдесет мъже, разпръснати по осемстотин- метровия участък от трасето, изведнъж, незнайно откъде, във въздуха изсвистяваше камъче, чиято крайна цел беше каската му. При точно попадение се разнасяше звънлив пукот, което доставяше искрено задоволство на всички притихнали наблюдатели. Но дори тази закачка не подобряваше настроението на Ланчбокс. Тогава камъчетата ставаха по- големи. Погълнат от работата, Ланчбокс допускаше да отслаби своята бди- телност. И тогава – Бам! – някое добре прицелено камъче се забиваше в каската му и предизвикваше взрив от ругатни и безсмислена ярост. А надолу по линията се разливаше вълна на тихо задоволство.
След няколко такива дни, без да е помъдрял и с няколко драскотини за спомен, Ланчбокс просто изчезна.
Когато работят заедно, мъжете взаимно си налагат един специфичен кодекс на поведение: Върши си работата. Труди се наравно с другите. Бъди нащрек и внимавай. Не се оплаквай и не се сърди за щяло и нещяло. Не робувай на глупави правила. Не бъди женчо (по безсмъртните думи на
318
Howdy (англ.) – неофициален приятелски поздрав – Б.пр.
319
Lunchbox (англ.) – кутия за обяд – Б.пр.

339
Арнолд Шварценегер). Не допускай да станеш зависим, при никакви условия. Подигравките и физическият тормоз са единственият начин да бъдеш приет в мъжкия колектив. Те са практически тест за това дали си достатъчно корав, забавен, компетентен и надежден. Ако не си, прав ти път.
Условията са прости – не очаквай да те съжаляваме; не очаквай да търпим нарцисизма ти или да вършим твоята работа.
Преди няколко десетилетия бодибилдърът Чарлз Атлас разпространява една реклама под формата на комикс, която придобива голяма популярност.
Този рекламен комикс е озаглавен „Обидата, която превърна Мак в мъж“ и се среща в почти всяка книжка с комикси, каквито четат най-вече момчетата.
Главният герой Мак се намира на брега на морето и на плажната кърпа до него седи привлекателна млада жена. Един грубиян преминава тичешком и хвърля пясък в лицата им. Мак измърморва нещо в знак на протест. Другият мъж, който е доста по-едър, го сграбчва за лакътя и го сплашва: „Виж какво, бих ти размазал физиономията... но си толкова хърбав, че ще ритнеш камбаната“. Побойникът си тръгва, а Мак се обръща към момичето и казва:
„Тъпанар! Един ден ще му дам да разбере!“. Тя го поглежда с насмешка и отвръща: „Миличък, по-добре не се закачай с големите момчета“. Мак се прибира у дома, обмисля положението и жалката си физическа форма и си купува програмата на Чарлз Атлас. Скоро след това няма и помен от старото му тяло. Следващия път, когато отива на плажа, той забива юмрук в лицето на онзи грубиян. Момичето възхитено се хвърля на врата му и възкликва: „О,
Мак! Та ти си бил истински мъж!“.
Тази реклама неслучайно става толкова известна. В няколко прости изображения тя обобщава сексуалната психология на човека. Прекалено слабият млад мъж е унизен и най-сетне осъзнава с болезнена яснота какво представлява. Каква полза има от него? Очевидно не става за нищо, щом търпи унижения от мъжете и. което е още по-лошо, от привлекателните жени. Но вместо да потъне в негодувание и да се скрие във виртуалния свят на видеоигрите, като по цял ден стои пред компютъра по бельо и се тъпче с чипс, той изгражда една нова въображаема представа за себе си посредством това, което Алфред Адлер, най-практичният от колегите на Фройд, нарича
„компенсаторна фантазия“.
320
Целта на тази фантазия е не толкова изпъл- няване на желанието, колкото осветяване на истинския път напред. Мак си дава сметка, че е прекалено хърбав и слаб, и решава да развие по-здраво и силно тяло. И най-важното, привежда плана си в действие. Той се идентифицира с онази част от себе си, която има потенциала да преодолее и надмине сегашното му състояние, и така става главният герой на собствената
320
Виж: Адлер, А. За нервния характер; прев. Емил Друмев, изд. „Здраве и щастие“,
София, 1996 г.

340 си история. Той се връща на плажа и забива юмрук в лицето на негодника.
Печели не само Мак, но и неговата евентуална приятелка. Печелят и всички останали.
Фактът, че мъжете не се примиряват толкова лесно със състоянието на зависимост в собственото си мъжко обкръжение, може да бъде само от полза за жените. Както вече споменахме, една от причините да има толкова много работещи жени, които отказват да се омъжат, е страхът, че ще трябва да се грижат и за децата, и за мъжа, който не може да си намери работа. И това е напълно разбираемо. Жената е тази, която се грижи за децата, и това е само част от задълженията ѝ. Мъжът е този, който се грижи за жената и за децата, и това е само част от задълженията му. Но жената не би трябвало да се грижи за мъжа, защото тя се грижи за децата, а мъжът не би трябвало да е едно от тях. Следователно той не трябва да е зависим. Това е една от причините, поради които мъжете проявяват нетърпимост към мамините синчета.
Запомнете: лошата жена може да възпита зависими синове, може да подкрепя и дори да се омъжи за зависим мъж, но пробудената и осъзната жена иска да има до себе си пробуден и осъзнат партньор.
По същата причина Нелсън Мънц от „Семейство Симпсън“ е така необходим за малката социална група, част от която е синът на Хоумър, антигероят Барт. Без Нелсън, Краля на хулиганите, училището щеше да гъмжи от презрителни докачливи копия на Милхаус, самовлюбени умници като Мартин Принс, дебелички, тъпчещи се с шоколад германчета и инфантилни двойници на Ралф Уигъм. Мънц играе ролята на коректив. Той е едно жестоко самодостатъчно хлапе, което използва склонността си към презрение, за да определи къде минава границата на прекалено незрялото, жалко поведение, която не бива да бъде прекрачвана. Огромният успех на
„Семейство Симпсън“ се дължи отчасти на отказа на сценаристите просто да
„отпишат“ Нелсън като непоправим хулиган. Изоставен от безполезния си баща и, за щастие, пренебрегван от леконравната си, пропаднала майка,
Нелсън се справя доста добре предвид обстоятелствата. Освен това той става обект на романтичен интерес от страна на независимата Лиса, за неин собствен ужас и изумление (общо взето, по същите причини, поради които
„Петдесет нюанса сиво“ се превърна в световен феномен).
Когато мекотата на характера и безобидността се осъзнават като единствените приемливи добродетели, твърдостта и склонността към доминиране започват подсъзнателно да упражняват притегателната си сила.
От гледна точка на бъдещето това означава, че растящият натиск за феминизиране на мъжете ще засилва все повече интереса им към жестоката фашистка политическа идеология. „Боен клуб“, вероятно най-фашисткият от популярните филми, снимани в „Холивуд“ през последните години (може би с изключение на епизодите на „Железният човек“), е прекрасен пример за

341 това неизбежно привличане. Популисткото разширяване на подкрепата за
Доналд Тръмп в Съединените щати също е част от този процес, както и (в доста по-зловеща форма) неотдавнашният възход на крайнодесните политически партии дори в умерени и либерални държави като Холандия,
Швеция и Норвегия.
Мъжете трябва да бъдат твърди. Те го изискват един от друг, а жените го искат от мъжете, въпреки че може да не одобряват грубото и презрително отношение, което е неизменна част от социално обусловения процес, пораждащ и после подхранващ проявата на такава твърдост. Някои жени не желаят да изгубят малките си момченца и затова ги задържат при себе си завинаги. Други мразят мъжете и предпочитат да имат покорни партньори, дори да са безполезни. Този вариант предлага и безкрайни поводи да се самосъжаляват. А насладата от този вид самосъжаление не е за подценяване.
Мъжете развиват твърдост, като са строги със себе си или помежду си. В юношеските ми години момчетата катастрофираха с колите си много по- често от момичетата (както впрочем е и днес). Нощем те изпълняваха дрифтове на покритите с лед паркинги. Устройваха си гонки или караха из хълмовете – където нямаше път, – простиращи се между реката и платото, което се издига на стотина-двеста метра над нея. В сравнение с днешните момчета те много по-често решаваха споровете с бой, бягаха от час, ругаеха учителите или прекъсваха училище, защото им беше омръзнало да искат разрешение да отидат до тоалетната, при положение че са достатъчно големи и силни, за да работят на нефтените платформи. Много от тях изпробваха куража си, като караха моторите си по замръзналите през зимата езера. За да се докажат, те правеха опасни неща, подобно на скейтбордистите, фрийрънърите и катерачите, покоряващи строителни кранове. Когато прекрачат определени граници, тези момчета (и мъже) лесно се подхлъзват и преминават към антисоциално поведение, което е много по-типично за мъжете, отколкото за жените.
321
Това не значи непременно, че всяка проява на смелост и безразсъдство е престъпление.
Когато правеха дрифтове, момчетата тестваха възможностите на автомобилите си, шофьорските си умения и способността си да упражняват контрол в неконтролируеми ситуации. Когато ругаеха учителите, те предизвикваха авторитета им, за да проверят дали този авторитет е истински – такъв, на който може да се разчита в критична ситуация. Те прекъсваха училище, за да работят в суровите условия на нефтените платформи, където температурите достигаха четиресет градуса под нулата.
Не слабостта ги прогони от класните стаи и от по-доброто бъдеще, което
321
Moffitt, Т.Е., Caspi,A., Rutter, M. & Silva, P.A. (2001). Sex differences in antisocial

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: