Светът на материята и Светът на нематериалния смисъл

66
Другият е редът. А третият (точно така, елементите са три) е явлението, което създава връзката, взаимодействието между първите два – явление, анало- гично на това, което днес наричаме съзнание. Човекът винаги е бил и ще бъде подвластен на тези два елемента и именно този факт ни кара да се съмняваме в смисъла на живота, да се оставяме по течението и да не се грижим за себе си както трябва. Правилното разбиране на третата съставка е ключът към нашето спасение.
Хаосът е пространството на абсолютното неведение. Той е неизследвана
територия. Хаосът е това, което се простира, безкрайно и необятно, отвъд границите на всички държави, идеи и дисциплини. Това е непознатият, странникът, съперникът, който членува във вражеската банда, това е шумоленето в храстите в мрака на нощта, чудовището под леглото, потиснатият гняв на майките ни и болестта на децата ни. Това е отчаянието и ужасът, които ни поглъщат, когато се почувстваме предадени. Хаосът е страшното място, на което попадаме, когато животът ни се разпада, когато умират мечтите ни, когато кариерата ни рухва или бракът ни приключва.
Това е подземният свят от приказките, митовете и легендите, където и змеят, и пазеното от него съкровище несъмнено съществуват. Хаосът е там, където сме изгубили посоката, и тогава, когато не знаем какво правим. Накратко, хаосът е всички онези неща и ситуации, които нито познаваме, нито разбираме.
Хаосът е също и безформеният потенциал, от който Бог от Битие 1 чрез словото поражда реда в зората на времето. Това е същият потенциал, от който самите ние, сътворени по Негов образ и подобие, създаваме романа на живота си с вечно променящите се мигове в него. Хаосът е свобода – свобода, която може да бъде и страшна.
Редът, неговата противоположност, е изследвана територия. Това е съществуващата от стотици милиони години йерархия за място, позиция и власт. Това е структурата на обществото. Както и биологичната структура, доколкото човекът като биологичен вид се е приспособил към структурата на обществото. Редът е племето, религията, семейството, домът и държавата.
Това е топлата и сигурна дневна, в която играят децата и в камината гори огън. Това е националното знаме. Стабилността на държавната валута. Редът е твърдата почва под краката и списъкът със задачи за деня. Това е силата на традициите, редиците чинове в класната стая, влаковете, които отпътуват навреме, календарът и часовникът. Редът е социалната маска, която сме длъжни да носим, добрите обноски, когато група възпитани непознати се събират на едно място, както и тънкият лед, по който всички ние се движим.
Редът съществува, когато околният свят отговаря на нашите желания и очаквания и когато нещата се подреждат по начина, по който ние искаме.
Понякога обаче редът е диктатура и мракобесие и това се случва, когато

67 стремежът към сигурност, еднообразие и чистота се превърне в тесногръда потребност.
Там, където всичко е сигурно, сме на територията на реда. Разбираме, че сме на това място, когато нещата се развиват по план и когато не се случва нищо ново или обезпокоително. На територията на реда животът тече според
Божиите намерения. Това е територията, която всеки от нас предпочита да обитава. Познатата среда е най-привлекателна. В пространството на реда ние можем да планираме и да мислим за бъдещето. Там животът тече нормално и ние се чувстваме уверени, спокойни и способни. По тази причина рядко напускаме мястото (географско или концептуално), което познаваме и разбираме, и определено не ни харесва, когато го правим по принуда или по случайност.
Вие обитавате пространството на реда, когато имате до себе си верен приятел, надежден съмишленик. Но когато този човек ви предаде, когато излъже доверието ви, вие напускате видимия свят на ясното и светлото и се спускате в тъмния подземен свят на хаоса, объркването и отчаянието. Този преход, това преминаване от светлия в тъмния свят, се случва и когато компанията, за която работите, започне да пропада и кариерата ви е изложена на риск. Когато сте подали данъчната си декларация, това е ред. Когато сте обект на данъчна проверка, това е хаос. Повечето хора биха предпочели да станат жертва на обир, отколкото да бъдат подложени на данъчна проверка.
Преди да рухнат кулите близнаци на Световния търговски център, властваше редът. След това настъпиха времена на хаос. Всички го почувствахме.
Несигурността се усещаше дори във въздуха. Какво всъщност е това, което рухна тогава? Не, това е грешен въпрос. Кое е това, което остана непоклатимо? – това е въпросът, на който трябваше да си отговорим.
Когато стъпвате по здрав лед, това е ред. Но когато ледът под краката ви се пропука и всичко около вас започне да се разпада – това е хаосът. Редът е
Средната земя, населена от хобитите на Толкин, където всички, дори най- наивните, живеят в мир, сговор и безопасност. Хаосът е подземното кралство на джуджетата, където властта е узурпирана от Смог – дракона, пазител на огромно съкровище. Хаосът е дъното на дълбокия океан, където Пинокио трябва да се спусне, за да спаси баща си от гигантския кит Монстро. Тази спасителна експедиция и пътуване в мрака е най-голямото изпитание, през което трябва да премине една дървена кукла, ако иска да стане истинско момче; ако иска да се избави от изкушението на лъжата и преструвките, на склонността да се изживява като жертва, на лесното удоволствие и тоталитарното подчинение; ако иска да заеме своето място в света и да се превърне в истинско Човешко същество.
Редът е стабилността на брака. Негова опора са традициите и вашите очаквания – невидимо свързани именно с тези традиции. Хаосът е

68 разклащането на брака и на неговите устои, когато научавате за изневярата на партньора си. Хаос е усещането, че губите равновесие и се олюлявате без опора, без нещо, за което да се хванете, когато и животът, с който сте свикнали, и традициите стават на пух и прах.
Редът е пространството и времето, където често невидимите аксиоми, според които живеете, направляват действията и поведението ви по такъв начин, че това, което трябва да се случи, действително се случва. Хаосът е новото пространство и време, които излизат на преден план, когато трагедията настъпи внезапно или злото, понякога стаено под собствения ви покрив, разкрие смразяващия си лик. Дори при най-обичайните обстоятелства във всеки един момент може да изникне нещо неочаквано или нежелано, което да разбие всичките ви планове. Когато това се случи, територията вече се е сменила. Не се заблуждавайте: пространството, видимото пространство, може да е същото. Но ние живеем във времето, както и в пространството. По тази причина дори най-старите и познати места притежават неизменното свойство да ни изненадват. Представете си, че шофирате спокойно и безгрижно автомобила, който от години познавате и обичате. Но времето не прощава. Спирачките може да откажат. Или предста- вете си друго: вървите си по улицата в тялото, на което винаги сте разчитали.
Ако сърцето ви излезе от строя, дори за малко, изведнъж всичко може да се промени. Дружелюбното куче на съседите е преди всичко куче и може да хапе. А приятелите, дори най-старите и най-истинските, все пак могат да ви предадат. Новите идеи могат да разрушат старите и удобни истини. Не подценявайте тези възможности. Те са реални.
Когато хаосът се появи, нашият мозък реагира незабавно с прости, изключително бързи електрически импулси в невронните мрежи. Тези импулси съществуват от прастари времена, когато нашите предци все още са живеели по дърветата, а змиите са нападали светкавично.
60
След тази почти мигновена, дълбоко импулсивна реакция на тялото настъпва еволюиралата впоследствие по-сложна, но и по-бавна емоционална реакция. И едва тогава, като последна инстанция, се активира мисленето, което протича още по- бавно – за няколко секунди, минути или дори години. Цялата тази реакция е донякъде инстинктивна и колкото по-бързо протича, толкова по- инстинктивен е характерът ѝ.
60
Van Strien, J.W., Franken, I.H.A. & Huijding, J. (2014). „Testing the snake-detection hypoth-esis: Larger early posterior negativity in humans to pictures of snakes than to pictures of other reptiles, spiders and slugs.“ Frontiers in Human Neuroscience, 8,691-697. За по- обща информация виж: Ledoux, J. (1998). The emotional brain: The mysterious
underpinnings of emotional life. New York: Simon & Schuster.

69

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: