12 правила за живота
ПРАВИЛО 2. ОТНАСЯЙТЕ СЕ КЪМ СЕБЕ СИ КАТО КЪМ ЧОВЕК
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| ПРАВИЛО 2. ОТНАСЯЙТЕ СЕ КЪМ СЕБЕ СИ КАТО КЪМ ЧОВЕК, ЗА КОГОТО СТЕ ОТГОВОРНИ Просто си изпийте проклетото лекарство! Представете си, че сто души получават рецепта за лекарство. Какво става след това? Една трета от тях дори няма да го купят. 58 Половината от оставащите шейсет и седем души ще купят лекарството, но няма да го пият, както е предписано. Ще пропускат приеми и ще спрат да го вземат, преди да е изтекъл курсът на лечение. А може и въобще да не го вземат. Лекарите и фармацевтите често обвиняват тези пациенти в неизпълни- телност, бездействие и невнимателност. Можеш да отведеш коня до реката, аргументират се те, но не можеш да го принудиш да пие вода. Психолозите обаче предпочитат да заемат по-мъглява позиция, що се отнася да подобни обвинения. Когато пациентът не изпълнява лекарските препоръки, ние сме обучени да приемаме, че проблемът е в лекаря, а не в пациента. Ние вярваме, че медицинското лице носи отговорността да дава такива препоръки, каквито пациентът е склонен да изпълни; да предлага интервенции, които се приемат е доверие и уважение; да планира лечението заедно с пациента, докато не се постигне желаният резултат; и да проследява лечението, за да се увери, че всичко протича както трябва. Това е една от многобройните причини психо- лозите да са толкова прекрасни :) Разбира се, ние се радваме на лукса да прекарваме достатъчно време с нашите клиенти, за разлика от други специалисти, които, притиснати от графика си, се чудят защо болните не изпълняват предписанията им. Какво не им е наред? Не искат ли да се излекуват? Има и по-лош вариант. Представете си човек, който се подлага на трансплантация – например на бъбрек. Обикновено трансплантацията става факт след дълъг период на тревожно чакане от страна на пациента. Много малко хора се съгласяват да дарят органите си след настъпване на смъртта им (и още по-малко, докато са живи). Освен това незначителна част от дарените органи показва добра съвместимост с хората от списъка на чакащите. Това означава, че повечето пациенти за бъбречна трансплантация в продължение на години се поддържат на диализа, която е и единствената алтернатива. Диализата е процес, при който цялата кръв на пациента 58 Tamblyn, R., Tewodros, E., Huang, A., Winslade, N. & Doran, P. (2014). „The incidence and determinants of primary nonadherence with prescribed medication in primary care: a co- hort study.“ Annals of Internal Medicine, 160, 441-450. 63 преминава през специален апарат и след това се влива обратно в организма. Един невероятен, почти чудотворен метод на лечение. Хубаво е, че същест- вува, но в никакъв случай не е приятен. Всяка процедура трае осем часа и се повтаря между пет и седем пъти седмично. Провежда се само по време на сън. Тоест създава много затруднения. Никой не иска да бъде на диализа. Едно от усложненията при трансплантацията на органи е отхвърлянето. С други думи, на вашето тяло не му харесва, когато вътре в него се присажда част от нечие чуждо тяло. Имунната ви система се вдига под тревога с намерението да унищожи чуждата тъкан – дори когато тази тъкан е жизненоважна за вашето оцеляване. За да се предотврати това, трябва да приемате медикаменти против отхвърляне, които обаче отслабват имунната защита и ви правят по-уязвими към инфекциозни заболявания. Компромис, на който повечето хора охотно се съгласяват. Но въпреки съществуването и прилагането на тези медикаменти пациентите продължават да страдат от отхвърляне на присадения орган. И не защото медикаментите не действат (макар че и това е възможно). В повечето случаи пациентът просто не приема лекарствата. Трудно е да се повярва, нали? Никак не е приятно бъбреците ти да откажат. Диализата също не е забавно преживяване. Да не говорим за самата операция, която е свързана с дълго чакане, висок риск и значителни разходи. И всичко това да отиде на вятъра само защото не си пиеш лекарствата? Как е възможно това? Как е възможно хората сами да си го причиняват? Всъщност отговорът е сложен. Голяма част от хората с присаден орган живеят в изолация или са обременени с множество здравословни проблеми (без да отчитаме фактори като оставането без работа и кризата в семейните отношения). Някои от тях може би страдат от когнитивно разстройство или депресия. Възможно е също да нямат пълно доверие на лекуващия ги лекар или да не разбират колко е важно да приемат медикаментите. Или ако са прекалено скъпи, може да са принудени да разреждат приемите, колкото и отчаяно и неефективно да е това решение. Представете си обаче, че се разболявате не вие, а кучето ви. Разбира се, ще го заведете на ветеринар и той ще предпише рецепта. Да видим какво се случва след това. Вероятно ще намерите достатъчно причини да не вярвате на ветеринаря, както не вярвате и на своя лекар. Ако не държахте на домашния си любимец, вероятно нямаше да ви пука дали предписаното лечение е неправилно, неадекватно или погрешно. Но ако беше така, изобщо нямаше да ви хрумне да го водите във ветеринарната клиника. Следователно вие държите на него. Доказателство за това са вашите действия. Даже бих предположил, че държите на него страшно много. Всъщност хората се справят далеч по-добре, когато трябва да спазват и изпълняват правилно схемата на лечение, предписана на домашния им любимец. А това е много 64 лошо. Лошо е дори от гледна точка на домашния ви любимец. Защото той (най-вероятно) ви обича и ще бъде много по-спокоен, ако си пиете лекарст- вата. Въз основа на тези факти единственото, което може да се заключи, е, че явно хората обичат своите кучета, котки, порове и птички (а защо не и гущери) повече, отколкото самите себе си. Не мислите ли, че звучи ужасно? Колко срам трябва да изпитваме, за да е истина нещо подобно? Какво се случило с хората, за да предпочитат домашните си любимци пред себе си? Една древна история от Битие – първата книга от Стария завет – ми помог- на да открия отговора на този объркващ въпрос. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|