12 правила за живота
Хаос и Ред: персонификация, мъжки и женски принцип
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
| Хаос и Ред: персонификация, мъжки и женски принцип Хаосът и редът са двата основни елемента на преживяното – две от базовите съставки на самото Битие. Но те не са предмети или обекти и не се преживяват като такива. Предметите и обектите са част от обективния свят. Те са неодушевени, безжизнени. Тоест мъртви. А това не се отнася за хаоса и за реда. Те се възприемат, преживяват и разбират (доколкото човекът изобщо ги разбира) като персонификации – и това е валидно за начина им на възприемане, преживяване и разбиране не само в древността, но и в съвременния свят. Просто съвременният човек не обръща такова внимание. Обективното възприемане и разбиране на хаоса и реда (като предмети или обекти) не предхожда тяхното персонифициране. Тази последователност е налице единствено по отношение на обективната реалност, която първо бива сетивно възприемана и едва после осмислена като намерение и цел. Само че, независимо от някои предубеждения, възприятието като познавателен процес не работи по този начин. Например възприемането на предметите като средство за нещо предхожда или съвпада по време с възприемането им като обекти. Ние забелязваме за какво служи предметът по същото време или даже преди да забележим какъв е той. 61 Възприемането на предметите като същности със своя индивидуалност също предшества възприемането им като предмети. Това важи още повече за поведението на другите 62 (живите същества), но ние сме склонни да възприемаме и неживия „обективен свят“ като одушевен, като същност със свое намерение и цел. Това се дължи на една специфична мозъчна функция, която психолозите наричат „свръх- чувствителен детектор на агенти“. 63 В продължение на хилядолетия ние сме 61 За класическата концепция по този въпрос виж: Gibson, J.J. (1986). An ecological approach to visual perception. New York: Psychology Press. За информация за връзката между реч и действие: Floel, A., Ellger, Т., Breitenstein, С. & Knecht, S. (2003). „Language perception activates the hand motor cortex: implications for motor theories of speech perception.“ European Journal of Neuroscience, 18, 704-708. За общ преглед на връзката между действие и възприятие: Pulvermuller, Е, Moseley, R.L., Egorova, N., Shebani, Z. & Boulenger, V. (2014). „Motor cognition-motor semantics: Action perception theory of cognition and communication.“ Neuropsychologia, 55, 71-84. 62 Fidel, A., Ellger, T., Breitenstein, C. & Knecht, S. (2003). „Language perception activates the hand motor cortex: Implications for motor theories of speech perception.“ European Journal of Neuroscience, 18, 704-708; Fadiga, L., Craighero, L. & Olivier, E (2005). „Human motor cortex excitability during the perception of others' action.“ Current Opinions in Neurobiology, 15, 213-218; Palmer, C.E., Bunday, K.L., Davare, M. & Kilner, J.M. (2016). „A causal role for primary motor cortex in perception of observed actions.“ Journal of Cognitive Neuroscience, 28, 2021-2029. 63 Barrett, J.L. (2004). Why would anyone believe in God? Lanham, MD: Altamira Press. 70 еволюирали в силно социална среда. Това означава, че най-важните елементи на заобикалящата ни действителност са персонификации, а не предмети, обекти или ситуации. Персонификациите, чието възприемане сме усвоили в течение на еволюцията, винаги са били около нас в познаваема форма, в една или друга обичайна йерархична конфигурация и са всевъзможни по своето намерение и цел. Те се схващат като мъжки или женски от един милиард години. Тоест от много, много отдавна. Разделянето на живота на двата противоположни пола предхожда еволюцията на многоклетъчните организми. Бозайниците, които полагат значителни грижи за своите малки, са се появили преди доста по-скромната и все пак впечатляваща една пета от това време. Оттук излиза, че категорията „родител“ и/или „дете“ съществува от 200 милиона години. Следователно преди още да се появят птиците. Преди цветята да изпъстрят планетата. Наистина, не става дума за милиарди години и все пак това е ужасно дълго време. Достатъчно дълго, за да се оформят опозициите „мъжко-женско“ и „родител-дете“ и да се превърнат в жизнени градивни елементи на околната среда, в която сме се приспособили. От това следва да заключим, че тези опозиции са категории – естествени категории, заложени дълбоко в онези структури на мозъка, които отговарят за възприятията, емоциите и мотивацията. Нашият мозък е силно социален. Другите живи същества (и най-вече другите хора) са били ключов фактор в ежедневието ни, докато ние сме се препитавали, чифтосвали и еволюирали. Тези същества буквално са били нашият естествен хабитат, нашата среда. От дарвинова гледна точка това е природата, или самата реалност, тоест естествената среда – тази, която Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|