12 правила за живота


Най-старата история и природата на света



Pdf просмотр
страница25/153
Дата31.12.2022
Размер3.6 Mb.
#116075
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   153
12 правила за живота - Джордан Питърсън - 4eti.me
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
Най-старата история и природата на света
В повествователната структура на Битие, изглежда, се преплитат две истории за Сътворението от два различни източника от Средния Изток.
Първият по хронология, но исторически по-нов разказ – известен като
„Жречески кодекс“ – описва как Бог създава света, като с помощта на
Божественото слово сътворява светлината, водата и земята, а след това – растенията и небесните тела. После Той създава птиците, животните и рибите (отново със средствата на Словото) и завършва сътворението с човека – с мъжа и жената, изваяни някак по негов образ и подобие. Всичко това се случва в първа глава на Битие (Битие 1). Във втората, по-стара история („Яхвист“) откриваме друга версия за сътворението, в която се говори за Адам и Ева (описанието на сътворението се различава само по някои незначителни подробности), за Каин и Авел, за Ной и за Вавилонската кула. Тези събития се предават в няколко последователни глави (Битие 2-11).
За да разберем Битие 1, тоест „Жреческия кодекс“, с неговото твърдение, че словото е основополагаща съзидателна сила, първо трябва да разгледаме няколко фундаментални древни схващания (по форма и съдържание те се различават съществено от схващанията на науката, които от историческа гледна точка са съвсем нови).
Научните идеи се появяват на бял свят преди скромните петстотин години с трудовете на Франсис Бейкън, Рене Декарт и Исак Нютон. Преди този момент каквито и представи за света да са имали нашите предшественици, те не са били пречупени през призмата на науката (както не са наблюдавали
Луната и звездите през стъклената леща на телескопа, който също е съвременно творение). Днес ние сме толкова повлияни от науката, толкова материалистични, че ни е трудно дори да приемем, че съществува и друга гледна точка. За разлика от нас, хората, живели в онези далечни времена, когато са били полагани епичните основи на нашата култура, са били заети много повече с дейности, произтичащи от нуждата за оцеляване (както и с


65 тълкуване на света по начин, който съответства на тази цел), отколкото с някакви идеи като тези, които днес схващаме като обективна истина.
Преди раждането на научния светоглед реалността е била възприемана и тълкувана по различен начин. Битието се е схващало като място на действие, а не като място, населено с обекти.
59
Според разбиранията на древните
Битието е нещо като история или драматична пиеса. Тази история или пиеса е осезаемо субективно преживяване, което се разкрива миг след миг в съзнанието на всеки съществуващ индивид. Прилича на историите, които си разказваме един на друг за собствения ни живот и неговата значимост; или на преживяванията, които писателят, успял да улови пулса на живота, описва на страниците на книгата си. Субективното преживяване е нещо, което съдържа познати обекти, като дърветата и облаците (принципно обективни по своето съществуване), но съдържа и (което е още по-важно) неща като емоциите и мечтите, като глада, жаждата и болката. Именно тези неща, преживени лично, са есенциалните елементи на човешкия живот от една архаично-драматична гледна точка. И те не могат да бъдат сведени до неутралното и обективното – дори от съвременния редукционистичен, материалистичен ум. Да вземем за пример болката – субективната болка. Тя е нещо толкова реално, че по този въпрос не може да има две мнения. Всички ние реагираме, сякаш болката ни е напълно, безусловно реална. За нас болката е много по-материална от материята. Тъкмо затова вярвам, че преобладаващата част от световните култури разглеждат присъщото на живота страдание като неизменна, неоспорима характеристика на Битието.
Във всеки случай нещата, които преживяваме субективно, могат да се оприличат по-скоро на роман или на филм, отколкото на научно описание на физическата реалност. Това е драматичната пиеса на собствения ни живот – интимната, трагична и лично преживяна смърт на моя или вашия баща, съпоставена с обективната смърт от болничните регистри; болката след първата любов; отчаянието от разбитите надежди; радостта от успеха на децата ни.


Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   153




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница