12 правила за живота

52 съдържанието на алкохол в кръвта трябва да продължи да се покачва, а за целта пиещият трябва да продължи да пие. Щом спре да пие, нивото на алкохол в кръвта влиза в застой, след което започва да спада, а организмът започва да произвежда различни токсини, докато метаболизмът се опитва да разгради приетия етанол. Следва етапът на алкохолна абстиненция – тогава системите, отговарящи за усещането за тревожност, които са били потиснати по време на интоксикацията, произвеждат хиперотговор. Махмурлукът е всъщност алкохолна абстиненция (която често убива борещите се със зависимостта алкохолици) и започва почти веднага след спирането на алкохола. За да запази приятното усещане от алкохола и за да избегне неприятните последици, пиещият може просто да продължи да пие, докато запасите му от алкохол не свършат, баровете не затворят и не остане без пукната пара.
На следващия ден се събужда с тежък махмурлук, който за момента е само досадно неразположение. Истинските неприятности започват с откритието, че може да „излекува“ махмурлука си, като обърне още няколко чашки още преди да е станало обед. Разбира се, този „лек“ помага само временно, като просто отлага за кратко симптомите на абстиненция. Но отлагането може би е точно това, от което човекът се нуждае, тъй като неразположението е прекалено мъчително. По този начин той свиква да пие, за да се справи с махмурлука. Когато лекарството причинява болестта, вече е изградена възходяща причинно-следствена верига. А това са идеалните условия за появата на алкохолизъм.
Нещо подобно често се случва и с хората, които развиват тревожно разстройство, като агорафобия например. Страхът може до такава степен да завладее страдащите от агорафобия, че те да отказват да излизат от дома си.
Агорафобията е следствие от същата възходяща причинно-следствена верига. Появата на този вид разстройство често пъти се предшества и ускорява от преживяването на паническа атака. Страдащият в повечето случаи е жена на средна възраст, която в живота си е твърде зависима от други хора. Може би тя е била прекалено зависима и закриляна от своя баща, а после веднага е започнала връзка с по-възрастен и сравнително доминиращ приятел или съпруг, с кратък или въобще никакъв период на независимост между тези два етапа.
В седмиците преди първата проява на агорафобия тази жена преживява нещо неочаквано и нетипично. Може да е някаква физиологична аномалия, например сърцебиене – едно доста обичайно оплакване, чиито прояви зачестяват по време на менопаузата, когато поведението на хормоните е непредсказуемо. Всяка осезаема промяна в сърдечния ритъм може да предизвика както мисълта за сърдечен удар, така и притеснение от публична проява на страдание и стрес в периода след това (едни от най-големите

53 страхове на човека са свързани със смъртта и със социалното унижение).
Възможно е неочакваното събитие да бъде конфликт в съпружеската двойка, както и заболяване или смърт на партньора. Може да бъде също разводът на близък приятел или постъпването му в болница. При всички положения съществува реално събитие, което засилва първоначалния страх от смъртта и социалното осъждане.
50
След преживения шок жената излиза от вкъщи и отива да пазарува в мола.
Трафикът в района е натоварен и тя се затруднява да намери място за паркиране. Нивото ѝ на стрес се покачва още повече. Мислите за собстве- ната ѝ уязвимост, занимаващи ума ѝ след преживяното наскоро неприятно събитие, изплуват на повърхността. Те пораждат тревожност. Сърдечният ѝ ритъм се ускорява. Дишането ѝ става повърхностно и учестено. Почувствала силното сърцебиене, жената се пита дали не получава инфаркт. Тази мисъл допълнително засилва нейната тревожност. Дишането става още по-накъса- но и съдържанието на въглероден диоксид в кръвта се покачва. Сърдечният ритъм се учестява още повече заради допълнителния повод за страх. Тя забелязва тази промяна и сърцето ѝ започва да бие още по-бързо.
Бам! Възходяща причинно-следствена верига. Скоро след това тревож- ността прераства в паника – състояние, което се управлява от друга част на мозъка, отговаряща за ситуациите на извънредно сериозна заплаха, които отключват мощен пристъп на страх. Изплашена от симптомите, жената се отправя към кабинета за спешна помощ, където след изпълнено с тревога чакане лекарят най-сетне преглежда сърдечната ѝ дейност. Няма нищо обезпокоително. Заключението обаче не ѝ вдъхва доверие.
Но тази причинно-следствена верига все още не е достатъчна, за да превърне неприятното преживяване в типична проява на агорафобия.
Следващия път, когато се налага да отиде до мола, жената отново изпитва тревожност при спомена за предишното ѝ посещение. Но не се отказва.
Докато пътува с колата, усеща как пулсът ѝ се ускорява. Това задвижва нов цикъл на тревожност и безпокойство. За да предотврати пристъпа на паника, тя решава да избегне стресовата ситуация и се връща у дома. Сега обаче системата за тревога в мозъка ѝ отчита, че тя бяга от мола, и заключава, че предишното ѝ посещение на това място я е изправило пред истинска опасност. Системата за тревога в мозъка ни е много практична. Тя възприема като опасност всяко нещо, от което бягаме. А фактът, че ние бягаме, е най- очевидното доказателство за това.
И така, молът вече отговаря на определението: „твърде опасно място, което не бива да се доближава“ (или пък бъдещата жертва на агорафобията сама си
50
Pynoos, R. S., Steinberg, A. M., & Piacentini, J. C. (1999). „A developmental psycho- pathology model of childhood traumatic stress and intersection with anxiety disorders.“
Biological Psychiatry, 46, 1542-1554.

54 поставя етикета „прекалено уязвима съм, за да се доближа до мола“).
Вероятно това все още не означава, че нещата са стигнали прекалено далеч и проблемът е станал наистина сериозен. Все пак има и други места за пазаруване. Възможно е обаче близкият супермаркет до такава степен да ѝ напомня за мола, че да поражда сходна реакция, както по време на самото посещение, така и на връщане към вкъщи. От този момент супермаркетът попада в същата графа като големия търговски център. После идва ред на магазина на ъгъла. На автобусите, такситата и метрото. Не след дълго всяко едно място попада в опасната категория. Накрая страдащата от агорафобия жена започва да се бои и от собствения си дом и ако има начин, би избягала дори от него. Но това е невъзможно. Така че тя се затваря вкъщи. Когато бягаш, преследван от чувството на тревожност, нещата, от които бягаш, засилват още повече тази тревожност. Бягството, провокирано от тревожност, кара вътрешния Аз да се чувства по-малък, а опасния външен свят – да изглежда още по-голям.
Има много механизми на взаимодействие между мозъка, тялото и социума, които могат да попаднат в цикъла на възходящата причинно-следствена верига. Например хората, страдащи от депресия, обикновено започват да се чувстват безполезни, в тежест на другите, парализирани от чувството на скръб и болка. И те се отдръпват от приятелите и семейството си. Това отдръпване обаче задълбочава усещането за самота и изолираност и много често засилва възприятието за безполезност и за това, че са в тежест на хората около тях. По тази причина те се отдръпват още повече. Ето как състоянието на депресия се развива и обостря от само себе си.
Ако в някакъв момент от живота си човек е бил наранен или малтретиран, получил е някаква тежка травма, сензорът в мозъка, който оценява доминант- ността, се пренастройва по начин, който причинява допълнителна болка, дори да няма основание за това. Подобно явление засяга най-често хората, вече възрастни, които в детството или в периода на съзряване са били жертва на сериозен тормоз. Те стават тревожни и най-малкото нещо може да ги извади от равновесие. Опитвайки се да се предпазят, те заемат защитна приведена стойка и избягват директния контакт с очи, който може да се изтълкува като предизвикателство и желание за надмощие.
Това означава, че пораженията от някакъв тормоз в миналото (понижаване на статуса и на увереността) може да останат много след това.
51
В най- опростения случай хора, които в миналото са били унижавани, съзряват и достигат до нов, по-успешен етап в живота си. Но те не осъзнават това в достатъчна степен и запазват една контрапродуктивна психологическа
51
Olweus, D. (1993). Bullying at school: What we know and what we can do. New York:
Wiley-Blackwell.

55 адаптация към миналата реалност. Затова в определени ситуации са по- стресирани и по-несигурни от нормалното. В по-сложните случаи свойствената за такъв човек подчинена позиция го прави по-стресиран и по- неуверен, отколкото е нужно, но освен това стойката на тялото, по навик изразяваща подчинение, продължава да привлича възможно най- негативното внимание от страна на пропаднали грубияни, които все още присъстват в зрялата реалност на индивида. При тези обстоятелства физиологическите последици от миналия тормоз повишават вероятността той да продължи и в настоящето (макар че, логично погледнато, не би следвало да е така заради редица фактори като съзряване, промяна на местоживеенето, продължаване на образованието или подобряване на действителния статус).

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: