12 правила за живота
Изгубеният свят на тийнейджърите
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
| Изгубеният свят на тийнейджърите Когато не обикаляхме с колите из града или по черните пътища, се събирахме на купони. От време на време някой сравнително млад възрастен (или някой сравнително смахнат по-стар възрастен) отваряше дома си за приятели и за известно време той ставаше пристан за всевъзможни „партиразбивачи“. Тези елементи бяха силно нежелани още от самото начало или ставаха такива, когато се напиеха. Понякога обаче купоните се вдигаха спонтанно, когато лековерните родители на някой тийнейджър заминаваха извън града. Пасажерите на колите и пикалите, които вечно патрулираха из града, забелязваха, че в къщата свети, но че семейният автомобил не е паркиран отпред. Обикновено това не вещаеше нищо добро. Ситуацията много бързо можеше да излезе извън контрол. Не харесвах тийнейджърските купони. Когато се сещам за тях, не изпитвам и капка носталгия. С две думи, противна история. Светлините винаги бяха приглушени, което на свой ред намаляваше самосъзнанието до нула. За сметка на това музиката беше прекалено висока и пречеше на всеки опит за разговор. Не че имаше за какво да си говорим. На тези купони винаги присъстваха поне двама от психопатите на града. Прекаляваше се с алкохола и с цигарите. Във въздуха неизменно витаеше едно ужасно потискащо чувство за безсмисленост и безцелност и никога нищо не се случваше (ако не броим онзи път, когато един от най-кротките ми съученици, пиян до козирката, започна да размахва заредена 12-калиброва пушка; или когато момичето, за което после се ожених, обиди невъзмутимо един тип, докато той я заплашваше с нож; или когато друг се покатери на едно високо дърво, залюля се на един от клоните и полумъртъв се строполи по гръб непосредствено до лагерния огън, който преди това беше запалил отдолу, а точно една минута по-късно изпълнението му повтори малоумният му 100 приятел). Защо, по дяволите, продължавахме да ходим на тези купони? С надеждата да се появи някоя мажоретка? В очакване на Годо? 104 Всички биха предпо- чели първото (макар че отборите от мажоретки бяха рядкост за нашия град), но второто беше много по-близо до истината. В идеалния случай, тъй като бяхме отегчени до смърт от празното си ежедневие, всички ние би трябвало да реагираме с готовност при първата възможност да се ангажираме с нещо смислено. Но истината не беше такава. За възрастта си ние бяхме прекалено цинични, отегчени от живота и скептично настроени към чувството за отговорност. И затова не гледахме сериозно на клубовете по дебати, на „Въздушните кадети“ 105 и спортните занимания в училище, които родителите ни се опитваха да организират. Да правиш нещо, просто не беше яко. Нямам представа какъв е бил животът на тийнейджърите, преди бун- тарите от края на шейсетте да посъветват младите хора: включи се, настрой се, откажи се 106 . През 1955-та например нормално ли е било за един тийнейджър да бъде предан на клуба или на отбора си? Защото двайсет години по-късно вече не беше така. Мнозина от нас се включиха и се отказаха. Но не всички успяха да се настроят. Исках да съм някъде другаде. И не бях единственият. Всеки, който в крайна сметка напусна родния Феървю, знаеше, че това ще се случи, преди да е навършил двайсет. Аз също го знаех. Знаеше го и съпругата ми, с която отраснахме на една и съща улица. Знаеха го и приятелите ми, част от които действително заминаха – независимо какви бяха плановете им за живота. В семействата, в които се държеше на образованието, това беше толкова очевиден факт, че се разбираше от само себе си. Колкото до децата от по- малко образованите семейства, в тяхната концептуална реалност просто не фигурираше идеята за бъдеще, включващо думата университет. Проблемът обаче не беше в парите. Таксите за висше образование по онова време бяха много ниски, а в Албърта имаше достатъчно и добре платена работа. Във 104 „В очакване на Годо“ е пиеса на ирландския драматург Самюъл Бекет. Определя се като емблематична за „театъра на абсурда“. – Б.пр. 105 Royal Canadian Air Cadets – Кралски канадски въздушни кадети – национална младежка програма, която развива и поддържа интереса на младите хора към авиацията и предлага теоретична и практическа подготовка за желаещите да изградят кариера в областта на въздушните сили. – Б.пр. 106 Фразата е популяризирана през 1966 г. от американския психолог Тимъти Диъри по време на събитие, свързано с хипи движението. В автобиографичната си книга, написана след много години, Диъри обяснява, че „включи се“ означава да се обърнеш навътре и да активираш невронния и генетичния материал, с който разполагаш (според него за това помагат и наркотиците); „настрой се“ – да взаимодействаш хармонично с околния свят; а „откажи се“ описва процеса на активно и внимателно освобождаване от нежеланите или неосъзнати задължения и ангажименти. – Б.пр. 101 фабриката за шперплат, където работех през 1980-та, печелех много повече, отколкото през следващите двайсет години, независимо от това с какво се занимавах. През 70-те години на миналия век в богатата на петрол Албърта нямаше човек, който да се е разминал с университета поради финансови притеснения. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|