12 правила за живота

91
От Карл Юнг, прочутият швейцарски психолог и представител на дълбинната психология
101
, научих два много ценни урока във връзка с поученията „постъпвай с хората така, както искаш те да постъпват с теб“ и
„обичай ближния като себе си“. Първият урок е, че нито единият, нито другият постулат означават да бъдеш любезен. Вторият урок е, че това са по- скоро констатации, отколкото разпоредби. Може да съм нечий приятел, съпруг или любим, но аз имам моралното задължение да преговарям в своя полза, както другите – в тяхна. Не го ли направя, тогава се превръщам в роб, а другият се превръща в деспот. Какво хубаво има в това? За взаимо- отношенията винаги е най-добре, когато и двамата партньори са силни. Нещо повече, съществува незначителна разлика между това да застанеш на своя страна, да се защитиш, когато си подложен на тормоз, потискан и поставен в зависимост, и това да се застъпиш за някой друг. Това означава, отбелязва
Юнг, да приемеш и обикнеш грешника в теб така, както можеш да простиш и да подадеш ръка на другия, който също е грешен и несъвършен.
Дори Бог предупреждава: „Отмъщението е Мое. Аз ще въздам отплата“.
Според тази идейна позиция човек не принадлежи само на себе си. Той не е просто свое собствено притежание, което е свободен да измъчва и тормози.
Това е така, първо, защото Битието на всеки от нас е неразривно свързано с
Битието на другите и ако ние се отнасяме зле към себе си, това може да има катастрофални последици и за хората около нас. Ясен пример за това са случаите на самоубийство, когато близките и познатите на извършителя са съкрушени и травмирани. И второ, защото във всеки от нас, образно казано, живее искрица от Божественото и тази искрица принадлежи не на нас, а на
Бог. В края на краищата, както се казва в Битие, ние сме сътворени по Негов образ. Затова и разполагаме с полубожествените възможности да развием съзнание. Нашето съзнание участва в пораждането на Битието. Ние сме версия на самия Бог, само че „кенотична“
102
- с по-ниска резолюция. Ние също можем посвоему и със собствени думи да създаваме ред от хаоса и обратното. Е, може да не сме Господ Бог, но и не може да се каже, че сме едно „нищо“.
Когато в живота ми са настъпвали тежки времена и душата ми е потъвала в мрак, съм се удивлявал на способността на хората да създават приятелства помежду си, да обичат интимните си партньори, родителите и децата си и да правят каквото е нужно, за да може сложната машина на живота да продължи да работи. Имах един познат, пострадал при автомобилна катастрофа и
101
Общо наименование за различните психологически методи и теории, според които всички причини и мотиви за човешкото поведение се коренят в „дълбините на душата“, тоест в несъзнаваните части на психиката. Основоположник е Зигмунд Фройд. – Б.пр.
102
Понятието се свърза с доктрината, че Христос се отказа от Своите божествени качества, за да изпита човешкото страдание. – Б.ред.

92 останал инвалид, който работеше за малък доставчик на комунални услуги.
Дълги години след злополуката той се трудеше рамо до рамо с един мъж, който страдаше от дегенеративно заболяване на нервната система. Докато подменяха кабели или тръби, двамата си помагаха и всеки компенсираше физическите ограничения на другия. Мисля, че този всекидневен героизъм е по-скоро правило, отколкото изключение. Повечето хора се борят с един или с повече сериозни здравословни проблеми, но не се оплакват и успяват да бъдат пълноценни в работата си. Дори когато се радваме на един от онези редки периоди на лично благополучие и здраве, винаги има поне един член на семейството ни, който преживява трудности. Независимо от това хората не падат духом и продължават да се борят, за да не се разпаднат самите те, семействата им и обществото като цяло. Този факт ми се струва толкова изумителен, че състоянието на благодарно удивление е единствената ре- акция, на която съм способен. Потенциалните възможности нещата да се объркат или окончателно да се разпаднат са почти безкрайни, а хората, които не позволяват това да се случи, са преживелите най-много житейски удари.
За героизма си те заслужават нашето дълбоко и искрено възхищение. Това е истинско чудо, сътворено от силата на духа и на характера.
В клиничната си практика насърчавам хората да бъдат щедри на похвали към себе си и към околните, когато проявяват старание и усилията им дават резултат, а също и когато показват искрена загриженост и внимание към другите. Хората са толкова изтерзани от ограниченията и изискванията на
Битието, че недоумявам как изобщо успяват да постъпват правилно или да виждат по-далече от носа си. Очевидно обаче правят достатъчно много, за да разполагаме с централно отопление, течаща вода, постоянна компютърна мощност, електрическо захранване и с храна за всички. И освен това имат силите да размишляват върху съдбата на обществото и на природата, самата страшна природа. Този сложен механизъм, който ни предпазва да не умрем от измръзване, от глад и от недостиг на питейна вода, вечно е на ръба да излезе от строя заради заобикалящия ни хаос. И единствената причина да продължава да работи учудващо добре е постоянната бдителност на тези сърцати хора. Да, има и такива, които се подхлъзват в ада на презрението и омразата към Битието, но болшинството отказва да се предаде въпреки страданията, разочарованията и загубите, въпреки своите недостатъци и физически несъвършенства. И пак повтарям, това е чудо за онези, които имат очи да го видят.
Човешкият род като цяло и отделните индивиди, които го съставляват, заслужават поне малко симпатия заради непосилния товар, под чиято тежест буквално се огъват; поне някакво съчувствие за суровата участ да бъдат уязвими пред смъртта, пред деспотизма на държавата и въздействието на природните стихии. Това е екзистенциална ситуация, в каквато нито едно

93 животно не може да попадне и да преживее – толкова жестока, че трябва да си Бог, за да понесеш цялата ѝ тежест. Това съчувствие, тази симпатия, трябва да ни излекува от осъзнатото самопрезрение. Да, това разрушително усещане има своите причини, но е само едната страна на медала. Омразата към себе си и към човечеството трябва да се балансира с признателност за традициите, с удивление и почит към постиженията на обикновените, никому неизвестни хора, да не говорим за смайващите достижения на най- забележителните представители на човечеството.
Ние заслужаваме уважение. Вие заслужавате уважение. Вие сте важни както за себе си, така и за другите. Вие играете незаменима роля за съдбините на този свят. От това следва, че имате моралното задължение да се грижите за себе си. Вие трябва да се отнасяте към себе си с грижа, подкрепа и добрина – както се отнасяте към някого, когото цените и обичате. В този смисъл вероятно трябва да възприемете такъв тип ежедневно поведение, което ще ви позволи да изпитвате уважение към собственото си Битие. И точно така трябва да бъде. Всеки човек е дълбоко несъвършен. И е невъзможно да бъде на висотата на Бог. Но ако този неоспорим факт означаваше, че не сме длъжни да се грижим за себе си така, както се грижим за другите, в края на краищата биха пострадали всички. Това не би довело до нищо добро. Това само би задълбочило несъвършенствата на света, които могат да накарат всеки съвестен човек да се замисли дали светът е такъв, какъвто трябва да бъде. А това не е правилният път напред.
Да се отнасяш към себе си, сякаш си някой, за когото си отговорен, означава да се запиташ кое действително е добро за теб. Не става дума за това „какво искаш“ или „какво ще те направи щастлив“. Всеки път, щом дадем бонбон на някое дете, то е щастливо. Но това не означава, че не трябва да правим нищо друго, освен да тъпчем децата със сладкиши. Онова, което те прави щастлив, невинаги е добро за теб. За децата е добре да ги караме да си мият зъбите и да се обличат добре през зимата, нищо че може да се противят. Трябва да им помогнем да станат добри, отговорни и будни същества, които са способни на взаимност, които умеят да се грижат за себе си и за другите, и живеейки по този начин, да процъфтяват. Защо мислите, че е приемливо да не правите същото и за себе си?
Помислете за бъдещето си и се запитайте: „Какъв може да стане животът ми, ако се грижа добре за себе си? Коя кариера ще ме мотивира да се развивам, да бъда продуктивен и полезен, така че да поема своя дял от отговорността и да се радвам на резултатите? Когато имам възможност, какво мога да направя, за да подобря здравословното си състояние, да разширя познанията си и да направя тялото си по-силно?“. Трябва да знаете къде се намирате сега, за да можете да начертаете курса си занапред. Трябва да знаете кои сте, за да сте наясно с какви оръжия разполагате и как да се

94 мотивирате и подготвите, за да компенсирате слабите си страни. Трябва да знаете къде отивате, за да можете да ограничите хаоса в живота си, да внесете повече ред и да дадете на света божествената сила на Надеждата.
Трябва да определите накъде сте се запътили, за да можете да преговаряте в своя полза, без да се окажете изпълнени с негодувание, озлобление и жестокост. Трябва да формулирате ясно принципите си, за да се предпазите от злонамерените опити на някои да се възползват от вас и за да се чувствате в безопасност, докато работите и се забавлявате. Трябва старателно да се учите на самодисциплина. Трябва да спазвате обещанията, които давате пред себе си, и след това да се награждавате – така ще започнете да си имате доверие и да се чувствате мотивирани. Трябва да решите как ще се отнасяте към себе си, така че да се превърнете в добър човек и да останете такъв.
Хубаво би било да превърнете и света в по-добро място. Все пак Раят няма да се възцари от само себе си на земята. Ние трябва да се потрудим за това, трябва да станем по-силни, за да се изправим пред страшните ангели и пламтящия меч на възмездието, които Бог е поставил пред райските порти.
Не подценявайте силата на ясната визия и посока. Това са мощни оръжия, които имат способността да превръщат непреодолимите на пръв поглед препятствия в проходими пътища и изобилие от възможности. Оръжия, които укрепват силата на всеки човек. Започнете от себе си. Погрижете се за себе си. Определете кои сте вие. Усъвършенствайте личността си. Изберете своята посока и формулирайте ясно смисъла на Битието си. Както брилянтно отбелязва великият немски философ Фридрих Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как“.
103
Вие можете да помогнете траекторията, по която се движи светът, да се промени така, че той да се приближи малко повече към Рая и малко да се отдалечи от Ада. След като веднъж сте опознали Ада и, така да се каже, вече сте го проучили – особено своя собствен, личен ад, – тогава можете да решите никога повече да не стъпвате на това място, нито сами да го създавате. Тогава можете да изберете друга посока. Можете дори да посветите живота си на тази цел. Това ще ви изпълни с усещане за Смисъл, с главно С. Ще оправдае окаяното ви съществуване. Ще бъде изкупление за грешната ви природа и ще замени срама с естествената гордост и непринудена увереност на човек, който се е научил да се разхожда заедно с
Бог в Неговата градина.
За начало започнете да се отнасяте към себе си като към човек, за когото сте отговорни.
103
Nietzsche, F.W. & Kaufmann, W.A. (1982). The portable Nietzsche. New York: Penguin
Classics (Maxims and Arrows 12).

95

96

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: