12 правила за живота
ПРАВИЛО 3. ПОДБИРАЙТЕ СИ ТАКИВА ПРИЯТЕЛИ
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
| ПРАВИЛО 3. ПОДБИРАЙТЕ СИ ТАКИВА ПРИЯТЕЛИ, КОИТО ВИ ЖЕЛАЯТ НАЙ-ДОБРОТО Старият роден град Градът, в който израснах, е отвоюван от безкрайната равна Северна прерия само петдесет години преди да се родя. Феървю, Албърта, е бил част от границата и доказателство за това са отдавна затворилите каубойски барове. По онова време „Хъдсънс Бей Ко“, универсалният магазин на Главната улица, все още изкупуваше кожи от бобри, вълци и койоти направо от местните трапери. Там живееха три хиляди души, на шестстотин и четиресет километра разстояние от най-близкия град. Кабелната телевизия, видео игрите и интернет не съществуваха. Във Феървю нямаше порядъчен начин да се забавляваш, особено през дългата пет месеца зима, когато беше нормално дневните температури да падат до минус четиресет градуса, а нощ- ните – още повече. Светът е различен, когато навън е толкова студено. Пияниците в родния ми град се прощаваха рано с окаяния си живот. Когато се напиваха безпаметно и към три сутринта се строполяваха в несвяст в някоя снежна пряспа, просто умираха от измръзване. Никой нормален човек не излиза навън, когато термометърът показва четиресет градуса под нулата. Още щом си поемеш дъх, сухият пустинен въздух сковава белите ти дробове. Миглите ти се покриват със скреж и се слепват. Ако излезеш с леко влажна коса, тя се превръща в лед, а после, щом влезеш на топло и изсъхне напълно, се наелектризира и щръква призрачно във всички посоки. Децата никога не правят повторен опит да допрат език до желязната катерушка. Пушекът от комините не се издига нагоре. Победен от студа, той се спуска надолу и се събира като мъгла над покритите със сняг покриви и дворове. Нощем двигателите на колите трябва да се включват към специален нагревател, защото в противен случай на сутринта автомобилът отказва да запали. Понякога това се случва въпреки всичко. Завърташ ключа в стартера – един, втори, трети път, а накрая двигателят се задавя и замлъква окончателно. След това с вкочанени от студа пръсти развиваш клемите на замръзналия акумулатор и го внасяш вкъщи. Оставяш го на топло за няколко часа, за да може да осигури прилично захранване. Друго неудобство е, че през задното стъкло на автомобила не се вижда нищо. То замръзва през ноември и започва да се топи през май. Да се опитваш да изстържеш леда, няма особен смисъл – най-много да повредиш стъклото. 97 Един път късно вечерта тръгнахме е кола, за да се видим с наш приятел. Два часа седях на ръба на седалката до шофьора в един „Додж Чаланджър“, 1970-та, като прилежно търках предното стъкло с парцал, напоен с водка, тъй като парното беше отказало. А да спрем, не беше вариант. Наоколо просто нямаше къде да се спре. За котките зимата е ад. Домашната котка във Феървю има къси уши и опашка, защото се е разделила с връхчетата им в резултат на измръзване. С течение на времето тя е заприличала на арктическата лисица и е развила такива външни белези, които да ѝ помагат да се бори с жестокия студ. Един ден нашият котарак се беше измъкнал навън, без никой да забележи. Открихме го доста по-късно залепнал на леденостудените циментови стъпала пред задната врата, където беше решил да поседне. Много внимателно го отстранихме от цимента, така че нямаше никакви трайни поражения (ако изключим тежко пострадалата му гордост). Друга сериозна опасност за котките във Феървю през зимата представляваха автомобилите. Не е това, което си мислите. Причината не е, че колите поднасяха по заледените улици и просто ги прегазваха. Само една жалка котка би допуснала да умре по този начин. Действителната опасност идваше от парки- ралите автомобили, по-точно онези, които допреди малко са били в движение. Премръзналите котки често се промъкват под капака и се настаняват върху все още топлия двигател. Какво би станало обаче, ако шофьорът потегли отново, докато животното все още е там? Да кажем, че търсещите топлинка домашни любимци просто не живеят дълго и щастливо в близост до бясно въртящите се перки на радиатора. Тъй като Феървю е разположен доста на север, суровите зими бяха много тъмни. През декември слънцето изгряваше чак в 9:30 сутринта. На път за училище газехме в снега още по тъмно. Дори на връщане, малко преди ранния заник на слънцето, не беше много по-светло. За младите хора Феървю не предлагаше кой знае какви развлечения, дори през летните месеци. Но през зимата положението беше най-страшно. Тогава разбираш колко важно нещо са приятелите. Повече от всичко друго. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|