12 правила за живота

148 приписваме всяка разрушителна човешка склонност на патологиите на социалната структура, е не само погрешно, но и назадничаво. Жизнено- важният процес на социализация предотвратява много опасности и насърча- ва стремежа към доброто. За да просперират, децата трябва да трупат познание, а характерът им – да се оформя. Този факт е ясно изразен в поведението им: те отчаяно се борят за вниманието и на възрастните, и на връстниците си, тъй като това внимание е жизненонеобходимо, то ги превръща в ефективни и цивилизовани колективни играчи.
Липсата на грижовно внимание може да има същото (или по-голямо) пагубно въздействие като емоционалното и физическото насилие. В този случай злото е причинено от бездействие, а не чрез действие, но ефектът е също толкова дълбок и дълготраен. Родителите вредят на децата си, като
„най-великодушно“ не им обръщат внимание и пропускат да ги научат да бъдат наблюдателни, будни и съобразителни, оставяйки ги в едно неосъзнато, неопределено състояние. Те им нанасят ужасни щети, когато не смеят да ги коригират и ги оставят без напътствие просто защото се страхуват да не ги разстроят, да влязат в конфликт с тях. Винаги разпознавам тези деца на улицата. Те са разсеяни, апатични и блуждаещи. Те са мрачни и унили, вместо ведри и сияещи. Приличат на мъртво, необработено парче дърво, което чака някой да го намери и извае, за да му вдъхне живот.
Тези деца са подложени на хронично пренебрежение от връстниците си, защото с тях не е забавно да се играе. Възрастните също са склонни да ги пренебрегват (макар че никога не биха го признали). В началото на кариерата си работех в детски градини и занимални, където пренебрегваните деца търсеха вниманието ми отчаяно, неумело и недодялано, без да спазват подобаваща дистанция. Независимо с какво се занимавах в дадения момент, те се настаняваха до мен или направо в скута ми, водени от непреодолимата жажда за вниманието на някой възрастен – необходимият катализатор за по- нататъшното им развитие. Беше ми трудно да потисна раздразнението си
(или дори отвращението) към тези деца с тяхната проточила се прекалено дълго инфантилност. Изкушавах се да ги отблъсна, в прекия и преносен смисъл на думата, макар че им съчувствах и разбирах трудното им положение. По мое мнение тази реакция, макар да е жестока и груба, е почти универсален вътрешен сигнал за тревога, който предупреждава, че може да е опасно да установиш отношения с едно зле социализирано дете. Опасност- та произтича от това, че е възможно да се развие незабавна и неуместна зависимост (принципно това е отговорност на родителя), която да изисква огромно количество време и ресурси.
Когато се сблъскат с такава ситуация, обикновено благоразположените връстници и възрастни са склонни да пренасочат вниманието си към взаимодействие с други деца, при които (колкото и грубо да звучи)

149 съотношението между „усилия и ползи“ е доста по-добро.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: