12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
| Родител или приятел Пренебрежението и грубостта, характерни за неправилния или направо отсъстващ възпитателен подход, може да са умишлени – мотивирани от ясно изразени, съзнателни (макар и погрешни) родителски подбуди. Най-често обаче съвременните родители просто са парализирани от страха, че ако наказват децата си, те ще спрат да ги харесват и обичат. Родителите копнеят за приятелството на децата си и за да го получат, са готови да пожертват дори авторитета си. Това не води до нищо добро. Едно дете може да има много приятели, но само двама родители (ако изобщо ги има), а родителите са нещо повече от приятели. Приятелите имат ограничен авторитет и те не могат да коригират. Ето защо всеки родител трябва да се научи да приема моментния гняв или омраза, с които детето реагира в отговор на някакво корективно действие, тъй като неговата способност да се замисля и тревожи за дългосрочните последствия е силно ограничена. Родителите играят ролята на обществен арбитър. Те учат децата как да се държат, за да могат другите да взаимодействат с тях смислено и ефективно. Да дисциплинираш едно дете, е проява на отговорност. Това не е гняв, породен от лошо поведение. Нито отмъщение за лоша постъпка. Това е деликатно съчетание между състрадание и дългосрочна преценка. Правилната дисциплина изисква усилия – тя е синоним на усилие. Трудно е да обръщаш адекватно внимание на децата. Трудно е да прецениш кое е правилно и кое е грешно, и защо е така. Трудно е да формулираш справедливи и щадящи методи за дисциплина, както и да се договориш за прилагането им с другите, които също участват в грижите за детето. Заради тази комбинация от отговорност и трудност предположението, че налаганите ограничения вредят на детето, е добре дошло. Щом тази идея бъде възприета, тя позволява на възрастните, които са достатъчно наивни, да изоставят дълга си, да се превърнат просто в посредници на инкултурацията 157 и да се прест- руват, че това е добро за детето. Всъщност това е дълбока и пагубна заблуда. Това е нехайно, жестоко и непростимо. Но склонността да си търсим оправдания не спира дотук. Ние вярваме, че правилата ще потиснат неограничената креативност, присъща на детето, макар че научната литература дава ясно да се разбере, че: първо, онази креативност, която надхвърля границите на тривиалното, е 157 Процес на опознаване и приобщаване на индивида към културата на дадена общност. Това включва приемане на нейните норми и ценности. – Б.пр. 150 изключително рядка 158 и, второ, строгите ограничения по-скоро улесняват, отколкото потискат творческите постижения 159 . Вярата, че по своята същност правилата и структурата са разрушителни, често се съпътства от идеята, че децата могат да направят разумен избор кога да си лягат и с какво да се хранят, стига да позволим на истинската им природа да се прояви. Но тези схващания са не по-малко безпочвени. Децата са способни да преживяват на хот-дог, пилешки хапки и сладка зърнена закуска, ако с това ще привлекат внимание, ще придобият власт или ще избегнат необходимостта да опитат нещо ново. Вместо разумно и кротко да си легнат, те ще се борят със съня, докато умората не ги надвие. Нарочно ще провоки- рат възрастните, докато изследват сложните контури на социалната среда – подобно на малките шимпанзета, които тормозят зрелите индивиди в стадото. 160 Като наблюдават последствията от поведението си, и шимпанзе- тата, и децата откриват границите на своята свобода, която в противен случай би била твърде неопределена и ужасяваща. Веднъж опознати, тези граници предлагат сигурност – дори когато процесът по откриването им предизвиква временно разочарование или объркване. Веднъж заведох двегодишната си дъщеря на детската площадка. Тя се качи на една катерушка и увисна само на ръце. Едно предизвикателно малко чудовище на приблизително същата възраст беше стъпило на същия лост, за който тя се държеше. Наблюдавах как се придвижва към нея. Очите ни се срещнаха. Момчето бавно и преднамерено стъпи върху ръцете ѝ, като постепенно се отпускаше с цялата си тежест и продължаваше да ме гледа отгоре. Отлично знаеше какво прави. „Върви по дяволите, татенце!“ – това беше неговата философия. На тази крехка възраст вече беше стигнало до заключението, че възрастните заслужават презрение и може спокойно да ги предизвиква. Жалко за него, защото един ден то щеше да стане същия възрас- тен. Това е безнадеждното бъдеще, на което го бяха осъдили родителите му. За негово огромно учудване, аз го грабнах от катерушката и го проснах на земята. Не постъпих така, разбира се. Просто взех дъщеря си и я отведох на друго място. Но за него щеше да е по-добре, ако го бях направил. Представете си един малчуган, който отново и отново удря майка си по лицето. Защо го прави? Глупав въпрос. Прекалено наивен. Отговорът е 158 Carson, S.H., Peterson, J.B. & Higgins, D.M. (2005). „Reliability, validity and factor structure of the Creative Achievement Questionnaire.“ Creativity Research Journal, 17, 37- 50. 159 Stokes, P.D. (2005). Creativity from constraints: The psychology of breakthrough. New York: Springer. 160 Wrangham, R. W., & Peterson, D. (1996). Demonic males: Apes and the origins of human Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|