12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Страданието, било то психическо, физическо или умствено, изобщо не е задължително да води до нихилизъм (радикално отхвърляне на ценности, смисъл и желания). Такова страдание винаги допуска разнообразни интерпретации. Тези думи принадлежат на Ницше. 180 Той е имал предвид следното: хората, на които е сторено зло, може да искат да го увековечат, да отвърнат със същото. Но обратното също е възможно: да се научиш на добро от злото, което си преживял. Понякога момчето, тормозено от връстниците си, започва да им подражава. Понякога обаче, преживяното насилие му помага да разбере, че е грешно да си играе с хората и да превръща живота им в ад. Момичето, малтретирано от майка си, може да научи от ужасните си преживявания колко е важно да бъде добър родител. Мнозина, всъщност повечето родители, които тормозят децата си, са били тормозени от своите родители. Въпреки това болшинството от хората, преживели някакво насилие като малки, след това не нараняват децата си. Това е сигурен факт, който може да бъде доказан с някои прости аритметични действия: ако един родител тормози трите си деца и след време те също имат по три деца, които на свой ред имат по три деца... Това прави трима насилници в първото поколение, девет във второто, двайсет и седем в третото, осемдесет и един в четвъртото и така нататък в растяща прогресия. След двайсет поколения жертвите на детско насилие ще надхвърлят десет милиарда души – тоест повече, отколкото е днес населението на планетата. Но фактите сочат, че през поколенията насилието изчезва. Хората ограничават неговото разпространение. А това е доказателство, че в човешкото сърце доброто е по- силно от злото. Желанието за отмъщение, дори да е оправдано, пречи на продуктивното мислене. Едно възможно обяснение дава англо-американският поет Т.С. Елиът в пиесата си „Коктейлът“. По време на коктейла една от героините очевидно не се забавлява и разказва на психиатъра до себе си колко дълбоко нещастна се чувства. Надява се, както сама се изразява, че страда по собствена вина. Психиатърът се учудва. Иска да разбере защо. Жената обяснява, че дълго е мислила по този въпрос и е стигнала до следното заключение: ако вината е нейна, значи има начин да я поправи. Но ако е на Господ – ако е сбъркана самата проклета реалност, ако тази реалност настървено се опитва да я направи нещастна, – тогава е обречена. Тя не би могла да промени начина, по който е устроена реалността. Но вероятно би 180 Kaufmann, W. (1975). Existentialism from Dostoevsky to Sartre. New York: Meridian, pp. ISO-131. 177 могла да промени живота си. Александър Солженицин е имал пълното основание да се усъмни в устройството на Битието, когато в средата на страшния двайсети век е заточен в един от съветските трудови лагери. Той е служил на зле укрепената руска фронтова линия, която трябва да посрещне нацисткото настъпление. Бил е арестуван, пребит и хвърлен в затвора, и то от собствените си хора. А накрая се е разболял от рак. Това е можело да го озлоби и изпълни с омраза. За нещастния му живот са допринесли и Сталин, и Хитлер – двама от най- жестоките тирани в историята. Живеел е в нечовешки условия. Много безценни години от живота му са били откраднати и хвърлени на вятъра. Станал е свидетел на безсмисленото и унизително страдание на своите приятели и познати, на смъртта им. Освен всичко е трябвало да се бори и с едно изключително сериозно заболяване. Солженицин е имал достатъчно причини да проклина Господ. Дори Йов 181 не е страдал толкова много. Но големият писател, решителен и пламенен защитник на истината, не позволява мислите за мъст и разрушение да завладеят ума му. Вместо това очите му се отварят. Многобройните премеждия го срещат с хора, които показват храброст при ужасни обстоятелства. Той размишлява много върху поведението им. В резултат на това си задава един от най-трудните въпроси: дали лично той е допринесъл за нещастието в живота си и ако е така, с какво. Припомня си младостта и безусловната си подкрепа за комунистическата партия. Прави равносметка на целия си живот. В лагерите има предостатъчно време за това. Как е допуснал да се отклони от пътя си? Колко пъти е действал срещу съвестта си с ясното съзнание, че постъпва грешно? Колко пъти е лъгал и предавал самия себе си? Има ли начин греховете на миналото да бъдат изчистени, изкупени в страшната преизподня на съветския ГУЛАГ? Солженицин подлага на дисекция целия си живот. Задава си въпрос след въпрос: „Сега мога ли да спра да допускам тези грешки?; Мога ли днес да поправя щетите от миналите си провали?“. Научава се да наблюдава и да слуша. Открива, че има хора, достойни за възхищение, които остават честни независимо от всичко. Разкъсва съществото си на хиляди парченца, отделя лошото и непотребното и заживява сякаш прероден. После започва да пише „Архипелаг ГУЛАГ“, историята на съветските наказателни лагери. 182 Това е една разтърсваща, мрачна книга, написана с покоряващата морална сила на неукрасената истина. Искреното му възмущение крещи оглушително от стотиците страници, събрали ужаса на жестоки посегателства. Неслучайно забранен в бившия СССР, през 70-те години на миналия век ръкописът е изнесен нелегално и издаден на Запад. Произведението на Солженицин 181 Йов – библейски персонаж, подложен на нечовешки страдания и загуби – Б.пр. 182 Солженицин, А. Архипелаг ГУЛАГ (1918-1956): Опит за художествено изследване, том 2; прев. Иван Дойчинов. София, изд. „Народна култура“, 1975 г. 178 шокира света и разбива напълно и окончателно доверието в комунизма като идеология и като обществен строй. Той забива брадва в дървото, чието засаждане самият той е подкрепял и наблюдавал и чиито горчиви плодове е вкусил. Решението на един човек да промени живота си, вместо да проклина съдбата, разтърси из основи цялата патологична система на комунистическата диктатура. След немного години тя рухна изцяло и смелостта на Солженицин също има принос за това. Но той не е единственият извършил подобно чудо. Не можем да не споменем Вацлав Хавел – писателя, преследван от властта, който след време по невероятен начин стана президент на Чехословакия, а после и на новата Чешка република. И, разбира се, Махатма Ганди. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|