12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Обобщение на принципите Първи принцип: ограничете броя на правилата. Втори принцип: използвайте най-малката необходима сила. Има и трети принцип: родителите са едно от нещата, които би трябвало да съществуват по двойки. 172 Отглеждането на малкото дете е труден и изтощителен процес. Затова е толкова лесно родителят да допусне грешка. Безсъние, глад, конфликти, лош ден на работното място – всяко от тези неща само по себе си може да лиши един човек от разумна преценка, а взети заедно те могат да го направят опасен. При тези обстоятелства е необходимо да имаш до себе си човек, който наблюдава отстрани и който ще се намеси, когато е нужно; човек, с когото можеш да обсъдиш проблема. Това намалява вероятността непослушното, хленчещо дете и доведеният до нервна криза родител да се подлудят взаимно до краен предел. Когато родителите са двама, бащата на новороденото може да следи майката да не се изтощи до такава степен, че да направи нещо необмислено, след като в продължение на трийсет нощи, от единайсет вечерта до пет сутринта, е слушала плача на измъчваното от колики бебе. Това не значи да съдим самотните майки, много от които полагат невъзможни усилия и смело се борят с живота – и много от които са сами, защото са избягали от отношения на насилие. Но въпреки това не можем да се преструваме, че всички форми на семейни отношения са еднакво сполучливи. Защото не е така. Така стигаме до четвъртия принцип, който е по-скоро психологически: родителите трябва да осъзнаят собствената си способност на жесто- кост, отмъстителност, високомерие, ненавист, гняв и лъжа. Рядко ще 172 Krein, S. F., & Beiler, A. H. (1988). „Educational attainment of children from single- parent families: Differences by exposure, gender, and race.“ Demography, 25, 221; McLoyd, V. C. (1998). „Socioeconomic disadvantage and child development.“ The American Psychologist, 53, 185-204; Lin, Y.-C., & Seo, D.-C. (2017). „Cumulative family risks across income levels predict deterioration of children's general health during childhood and adolescence.“ PLOS ONE, 12(5), e0177531. https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0177531 ; Amato, P. R., & Keith, B. (1991). „Parental divorce and the well-being of children: A meta-analysis.“ Psychological Bulletin, 110, 26-46. 167 срещнете родител, който съзнателно е решил да бъде лош баща или лоша майка, и въпреки това светът е пълен с лоши родители. Това е така, защото вътре в себе си хората са не само добри, но и лоши – и защото избират да останат слепи за този факт. Хората много често са мили и внимателни, но освен това те могат да бъдат злобни и егоистични. Ето защо нито един възрастен – човек или човекоподобно – няма да търпи едно невръстно дете да го разиграва. Отмъщението няма да закъснее. Само десет минути след грозната сцена в кварталния супермаркет, която двама прекалено мили и търпеливи родители не са успели да предотвратят, те ще отвърнат с хладно пренебрежение, щом детето дотича развълнувано, за да покаже на мама и татко най-новото си постижение. След твърде много злепоставяне, непослушание и опити за налагане, дори най-самоотвержените родители ще се почувстват оскърбени. Тогава започва истинското наказание. Оскърбле- нието подхранва желанието за отмъщение. Ще има все по-малко спонтанни прояви на обич и все повече оправдания за тяхното отсъствие. Все по-рядко ще се търсят възможности за личностното развитие на детето. Отчуждението неуловимо ще започне да си проправя път. Но това е само началото на една истинска семейна война, която се води прикрито, под фалшивата фасада на нормалност и любов. Избягвайте този добре утъпкан път. Родителят, който осъзнава, че границите му на търпение са ограничени и че е в състояние да се държи зле, когато е провокиран, трябва да обмисли подходяща стратегия за дисципли- ниране и никога да не позволява в отношенията да се появи истинска омраза. И е добре да прави това под наблюдението на друг съзнателен родител. Бъдете внимателни. Навсякъде има „токсични“ семейства. Те не създават правила и не ограничават лошото поведение. Родителите нападат случайно и непредсказуемо. Децата живеят в този хаос и ако са плахи, това ги смазва, а ако са решителни, започват да се бунтуват по един напълно безсмислен начин. Всичко това е лошо. То може да бъде гибелно. Накрая стигаме до петия, последен и най-общ принцип. Родителите трябва да бъдат посредници между детето и реалния свят – състрадателни и загрижени, но все пак посредници. Това задължение превъзхожда отговор- ността да осигурят щастие на детето, да насърчават неговата креативност и да повишават самооценката му. Главният дълг на родителите е да направят детето социално желано. Това ще му осигури възможности, самоуважение и сигурност и е по-важно дори от насърчаването на неговата индивидуалност. Този „свещен граал“ може да се преследва само ако се постигне висока степен на социални умения. |