12 правила за живота
ПРАВИЛО 7. ПРЕСЛЕДВАЙТЕ ТОВА, КОЕТО Е ИЗПЪЛНЕНО СЪС
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| ПРАВИЛО 7. ПРЕСЛЕДВАЙТЕ ТОВА, КОЕТО Е ИЗПЪЛНЕНО СЪС СМИСЪЛ (НЕ ТОВА, КОЕТО Е ИЗГОДНО) Да вземем каквото можем Животът е страдание. Това е ясно. Това е най-основният и неоспорим факт на този свят. Това е, което Бог казва на Адам и Ева точно преди да ги прогони от Рая: На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. (Битие 3:16-19) Но какво можем да направим? Какъв е най-простият, най-очевидният и директен отговор на този въпрос? Да се стремим към удоволствието. Да следваме импулсите си. Да живеем за мига. Да преследваме изгодата. Да лъжем, да мамим, да заблуждаваме, да манипулираме и да крадем (само да не ни хванат). Какво значение има това в един напълно безсмислен свят? Впрочем тази идея не е никак нова. Трагичната природа на живота и присъщото му страдание от много отдавна се използват като оправдание за преследване на незабавното егоистично удовлетворение. Които умуват криво, думаха в себе си: кратък и печален е нашият живот, и човек не може се избави от смъртта, и никой не познава такъв, който да е освободил някого от ада. Ние сме случайно родени и отпосле ще бъдем като че не сме били: диханието в ноздрите ни е дим, и думата – искра в движението на сърцето ни. Кога тя угасне, тялото ще се обърне в прах, и духът ще се разпилее 184 като рядък въздух; и с време ще се забрави името ни, и никой няма да си спомни за делата ни; и животът ни ще премине като следа от облак, и ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на слънцето и отежняла от топлината му. Защото животът ни е като кога сянка премине, и няма за нас връщане от смъртта: положен е печат и никой се не връща. Затова нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползваме от тоя свят като от младостта: да се наситим със скъпоценно вино и благоухания, и пролетният цвят на живота да ни не отмине; да се увенчаем с рози, преди да са увяхнали; никой от нас да се не лишава от участие в нашата наслада; вредом да оставим следи от веселба, защото това е наш дял и наш жребий. Да притесняваме сиромаха праведник, да не пожалим вдовици, и да се не срамим от многогодишните седини на старец. Силата ни да бъде закон на правдата, защото безсилието се оказва безполезно. (Премъдрост Соломонова 2:1-11) Бързо постижимото удоволствие може да е краткотрайно, но все пак е удоволствие и е нещо, с което можем да се противопоставим на ужаса и болката от съществуването. Както гласи старата поговорка, всеки тегли чергата към себе си. Защо да не вземем каквото можем, щом шансът ни се усмихне? Какво пречи да живеем по този начин? Или има и друга, по-добра и по-неустоима възможност? Нашите предшественици са достигнали до много находчиви отговори на тези въпроси, но ние все още не ги разбираме напълно. До голяма степен те остават скрити и загатват за себе си най-вече в митовете и ритуалите. Те намират отражение в поведението ни и в историите, които разказваме, но все още не сме достатъчно мъдри, за да ги формулираме точно и ясно. Все още сме като шимпанзета в цирка или като вълци в глутница. Знаем как трябва да се държим. Знаем как са разпределени ролите и защо. Научили сме тези неща от опит. Познанието, което имаме, е плод на взаимодействието ни с другите. Изградили сме предсказуеми навици и модели на поведение, които обаче не разбираме и не знаем как са възникнали. Те са еволюирали в течение на големи периоди от време. Никой не ги е дефинирал изрично (със сигурност не и в най-далечното минало), въпреки че открай време се учим един друг как трябва и как не трябва да се държим. Докато един ден, и то не много отдавна, сме се пробудили. Освен че сме прилагали тези навици и модели, ние сме започнали да забелязваме какво правим. Започнали сме да 185 използваме тялото си като средство за пресъздаване на различни действия. Започнали сме да имитираме и да влизаме в роли. Измислили сме ритуала. Изразявали сме с действия собствения си опит. А после сме започнали да разказваме истории. В тях сме кодирали наблюденията върху собствените си житейски драми. По този начин информацията, вградена първо в моделите на поведение, е намерила отражение и в нашите истории. Но ние не сме разбирали напълно, както не разбираме и сега, какво значи всичко това. Библейският разказ за рая и грехопадението е една такава история – създадена от колективното въображение и използвана от хората в продължение на векове. Тя съдържа дълбоко познание за природата на Битието, като в същото време ни посочва път към разбирането му и подходящ начин на поведение. Историята разказва: в Едемската градина, още преди появата на самосъзнание, човешките същества са безгрешни. Нашите праисторически родители Адам и Ева се разхождат рамо до рамо с Бог. След това първата двойка се поддава на изкушението на змията и яде от Дървото за познаване на добро и зло. Така откриват Смъртта и уязвимостта и се отвръщат от Господ. Човечеството е прогонено от Рая и започва своето усилно тленно съществуване. Скоро след това се появява идеята за жертвоприношението, вплетена първо в разказа за Каин и Авел и доразвита в историята за Авраам и книга Изход: след дълго обмисляне отруденото човечество разбира, че благоволението на Бог може да бъде заслужено, а гневът му – умилостивен чрез правилната жертва, както и че идеята за кръ- вопролитие може да се породи и сред онези, които не желаят или са неспособни да сполучат по този начин. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|