12 правила за живота

195
Гьоте описва с думите: „Защо човекът трябва да се труди, да прави нещо, нещо да създава, като от него помен не остава?“.
200
Както знаем, човешките същества са принудени да работят. Ние се трудим, защото сме се пробудили за собствената си уязвимост, знаем, че сме подвластни на болестите и смъртта, и искаме да се предпазим от тях колкото се може по-дълго. Щом сме прогледнали за бъдещето, ние трябва или да се подготвим за него, или да живеем в отричане и ужас. Трябва да жертваме днешното удоволствие, за да имаме по-добро бъдеще. Осъзнаването, че вече са тленни и че трябва да работят, не е единственото откровение за Адам и Ева, които ядат от забранения плод, пробуждат се и очите им се отварят. Те получават дара (или проклятието) да различават Доброто от Злото.
Трябваше да минат десетилетия, докато разбера какво означава това (ако не напълно, то поне отчасти). Едва когато осъзнаеш, че ти си уязвим, започваш да разбираш природата на човешката уязвимост. Започваш да разбираш какво е да си изплашен, ядосан, обиден или огорчен. Разбираш какво означава болката. А щом опознаеш тези чувства вътре в себе си и разбереш как се пораждат, в този момент разбираш и как да ги породиш в
другите. По този именно начин, като същества, притежаващи самосъзнание, ние развиваме способността умишлено да тормозим и измъчваме другите (и себе си, разбира се, но сега разглеждаме проблема от гледна точка на другите). Цялата тежест на последиците от това новопридобито познание виждаме при срещата ни с Каин и Авел, синовете на Адам и Ева.
Още от времето на тяхната поява човечеството се научава да принася жертви на Господ. Върху специално създадени за тази цел каменни олтари са се извършвали колективни ритуали: жертвоприношение на нещо ценно, най-отбраното животно или част от него, което чрез огъня се трансформира в дим (тоест в дух), който се издига до Небесата. Така се пресъздава идеята за отлагане на удоволствието, за да се осигури по-добро бъдеще. Господ приема жертвите на Авел и той просперира. Но отхвърля тези на Каин. Той е обзет от завист и озлобление. И нищо чудно. Ако някой се провали и е отхвърлен, защото е отказал да направи каквато и да било жертва, това поне е разбираемо – той може да негодува, да таи желание за отмъщение, но дълбоко в себе си знае, че вината е само негова, и това поставя граници на гнева му. Но когато човек се е въздържал от удоволствието в настоящето, когато е положил старание и труд и въпреки усилията си е отхвърлен, тогава той е изгубил и настоящето, и бъдещето си. Тогава трудът му – неговата жертва – е била безсмислена. При това положение над света пада мрак и душата започва да се бунтува.
200
Гьоте, Й.В. Фауст: Втора част; прев. Валери Петров, изд. „Захарий Стоянов“,
София, 2012 г.

196
Отхвърлен от Бога, Каин изпада в ярост. Той се противопоставя на
Всевишния, отправя му обвинения и проклина Неговото творение. Но това не води до нищо добро. Господ ясно и недвусмислено отсича, че вината е изцяло на Каин, нещо по-лошо, че Каин умишлено се е отдал на греха
201
и сега си понася последиците. Каин не очаква да чуе това. Думите на Господ не звучат като извинение, а по-скоро като обида, граничеща с пълна несправедливост. Огорчен до дъното на душата си от реакцията на Господ,
Каин замисля отмъщение. Той се опълчва срещу Създателя безочливо и дръзко. Каин знае как да наранява. Все пак той притежава самосъзнание, което страданието и срамът изострят още повече. И така, той хладнокръвно убива Авел. Убива брат си и собствения си идеал (тъй като Авел въплъщава всичко, което Каин се стреми да бъде). Той извършва най-страшното от всички престъпления, за да предизвика и себе си, и цялото човечество, и самия Създател. Прави го, за да всее хаос и да задоволи нуждата си от отмъщение. Това е израз на принципно негодувание срещу живота, това е неговият протест срещу непоносимите капризи на Битието. Децата на Каин – потомството, наследило и неговата кръв, и неговото решение – са по-лоши от своя предтеча. В пристъп на екзистенциален гняв Каин убива само веднъж. Ламех, който е един от неговите потомци, отива много по-далеч.
„Понеже мъж убих, задето ме нарани – казва Ламех. – Да! Юноша задето ме смаза. Ако на Каина се отмъсти седмократно, то на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седемкратно“ (Битие 4:23-24). Тувал-Каин, „ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво“ (Битие 4:22), роден седем поколения след Каин, е първият майстор на военни оръжия. И след това, според книга Битие, настъпва потопът. В тази събитийна последователност няма нищо случайно.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: