Отлагане на удоволствието

186 това тези действия са присъщи единствено на хората. В някои случаи животните демонстрират поведение, което много напомня на работа, но всъщност те просто се подчиняват на инстинктивната си природа. Знаем, че бобрите строят бентове. Причината да го правят е, че са бобри – бобрите строят бентове. През това време те не си мислят: „Да, но предпочитам да се излежавам с приятелката си на някой мексикански плаж“.
Прозаично казано, тази жертва (трудът) представлява отлагане на удоволствието, но този израз е прекалено банален, за да опише понятие с такова дълбоко значение. С откритието, че удоволствието може да се отлага, хората откриват и времето, а заедно с него и причинността (или поне причинната сила на доброволното човешко действие). Много отдавна, в незапомнени времена, ние сме осъзнали, че реалността е организирана по
такъв начин, че можем да се договаряме с нея. Разбрали сме, че ако постъпваме правилно сега, в настоящето – ако владеем импулсите си и се съобразяваме с другите, – ще бъдем възнаградени в бъдеще, във време и място, което все още не съществува. Започнали сме да сдържаме, контролираме и структурираме своите непосредствени импулси, за да не влизаме в конфронтация нито с другите, нито с бъдещото си „аз“. Този про- цес е тясно свързан с организирането ни в обществени структури: откри- ването на причинната зависимост между днешните усилия и качеството на утрешния ден довежда до сключването на „социален договор“ – такава обществена организация, която позволява плодовете от днешната работа да се натрупват (най-вече под формата на обещания от другите).
Преди да бъде изразено с думи, разбирането за нещо се проявява в действията ни (както децата играят на „мама и татко“, преди да могат да обяснят какво означават тези роли).
184
Извършването на ритуална жертва към Господ е една много стара и находчива реализация на идеята за ползата от отлагането. Човекът е изминал много дълъг концептуален път между елементарното задоволяване на глада и идеята да заделя опушено на огъня месо за себе си в края на деня или за някой, който отсъства в момента. Това е продължителен процес. Отнема много време да се научиш да складираш нещо за по-късно – за себе си (тоест да го споделиш с бъдещото си „аз“) или за някой друг. Много по-лесно и по-вероятно е моментално да погълнеш всичко до последната хапка. Отлагането и неговото концептуално разбиране е усвоено постепенно: краткосрочно споделяне, складиране за бъдещето, складиране под формата на ресурси и по-късно – във вид на разплащателни средства (каквото е спестяването на пари в банка или в друга финансова
184
Piaget, J. (1932). The moral judgement of the child. London: Kegan Paul, Trench, Trubner and Company; see also Piaget, J. (1962). Play, dreams and imitation in childhood. New York:
W.W. Norton and Company.

187 институция). Някои от тези концептуални разбирания служат като свързва- щи звена, без които не бихме развили пълния спектър от практики и идеи, свързани с жертвата и труда, и различните им проявления в живота.
Нашите предци разиграват една пиеса, една фикция: те персонифицират силата, управляваща съдбата, като дух, с когото могат да се пазарят и да търгуват, сякаш е друго човешко същество. И което е още по-изумително, идеята работи. Отчасти това се дължи на факта, че бъдещето, така да се каже, се състои от други човешки същества. Най-често това са хората, които са имали възможност да наблюдават, да анализират и оценяват и най- дребните детайли от поведението ни в миналото. А това не е много по- различно от ролята на Бог, който седи горе на небето, вижда всичко, което правим, и в една голяма книга записва видяното за бъдещи справки. Ето една символична идея, която може да ви бъде от полза: бъдещето е като

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: