12 правила за живота

236 предели. Това означава, че всички значими факти вече са открити, че най- важните истини са известни. Но преди всичко това представлява отричане на необходимостта индивидът да се противопоставя на Битието. Тогава какво ще ни спаси? Тоталитарното схващане съветва: „Уповавай се на вярата в това, което вече знаеш“. Но е точно обратното: може да ни спаси единствено
желанието да се учим от нещата, които не знаем. Това е вярата, че човекът може да се променя. Вярата, че има смисъл да пожертваме сегашния си Аз за един различен и по-добър Аз, който може да се прояви. Тоталитарната идея не смята, че индивидът трябва да поеме върховната отговорност за Битието.
Това отричане изразява бунта срещу „най-високия“. Ето какво означава
тоталитарен: всичко, което е трябвало да се открие, вече е открито. Всичко ще се развие точно както е планирано. Всички проблеми ще изчезнат завинаги, щом приемем съвършената система. Великата поема на Милтън съдържа пророчество. От пепелта на християнството се роди не само рационалността, но и страшната угроза на тоталитарните системи. Кому- низмът например беше привлекателен не толкова за угнетените работници, които хипотетично би трябвало да облагодетелства, колкото за интелектуал- ците, които, издигнали интелекта в най-висша ценност, високомерно смятат, че са винаги прави. Но обещаната утопия така и не настъпи. Вместо това светът стана свидетел на жестоките безчинства в Русия на Сталин, в Китай на Мао и в Камбоджа на Пол Пот. А гражданите на тези държави бяха принудени да се отричат от убежденията си, да се обръщат едни срещу други и да умират, да умират с десетки милиони.
Има един стар съветски виц. Американецът умира и отива в ада. Дяволът лично го развежда наоколо. Двамата минават покрай голям казан и американецът надниква вътре. Казанът е пълен със страдащи души, които се пържат в горещ катран. По ръба му седят няколко по-низши дяволи с тризъбци, които връщат душите обратно, ако се опитат да излязат. Както може да се очаква, американецът е ужасен. „Тук пускаме съгрешилите англичани“ – обяснява дяволът. Обиколката продължава. След малко приближават втори казан. Той е по-голям и по-горещ. Американецът надниква вътре. Там също е пълно със страдащи души, които обаче носят барети. Група дяволи охранява с тризъбците си потенциалните бегълци. „Тук пускаме съгрешилите французи“ – пояснява дяволът. По-нататък се вижда трети казан. Той е доста по-голям и повърхността му свети, нажежена до бяло. Горещината кара американеца да спре, но по настояване на дявола той се приближава и надниква вътре. Казанът е претъпкан с души, които едва се различават във врящия катран. От време на време някоя от тях успява да изплува и отчаяно посяга към ръба на казана. Странно, но отгоре не седи нито един дявол и въпреки това беглецът отново изчезва под повърхността.
Учуден, американецът пита: „Тук защо няма дяволи, които да връщат

237 обратно бегълците?“. „В този казан пускаме съгрешилите руснаци – отговаря дяволът. – Ако някой от тях се опита да избяга, другите го дърпат обратно.“
Милтън смята, че твърдоглавият отказ да се промениш, когато си сгрешил, означава не просто отдалечаване от рая и загъване в един все по-дълбок ад, но и отхвърляне на възможността за спасение. Сатаната разбира прекрасно, че дори да пожелае да се помири с Бог и дори Бог да приеме желанието му, той ще се разбунтува отново, защото няма да се промени. Може би тъкмо това горделиво твърдоглавие лежи в основата на тайнствения непростим грях срещу Светия дух:
...Прощавай, шир честита
на радост вечна! Вам привет, о ужаси! Привет,
о пъклен свят! И ти, бездънен и безкраен ад,
посрещай своя нов стопанин, който ти донася
ум доблестен, непроменен от място или време!
232
Това не е просто някаква фантазия за задгробния живот. Нито извратената представа за отвъдните мъки, които очакват политическите ни врагове. Това е една абстрактна идея, а абстракциите много често са по-реални от онова, което описват. Идеята, че адът съществува в една или друга метафизична форма, е не само древна и широко разпространена – тя е истина. Адът е вечен. Той винаги е съществувал. Съществува и сега. Това е най-пустата, безнадеждна и ужасяваща част от подземния свят на хаоса, където открай време живеят обезверените и негодуващите.
Умът е място в себе си и в себе ситой може
от рая да направи ад или от ада – рай.
233

…
Тук можем да царуваме спокойни, а за мен
да бъдеш цар, е цел достойна, пък дори и в ада.
О, по-добре е в ада цар наместо в рая раб!
234
На това място живеят онези, които не спират да лъжат – и с думи, и с действия. Те живеят в ада тук и сега. Разходете се по някоя оживена улица в големия град и наблюдавайте внимателно. Ще видите хора, които в този момент се намират в ада. Това са хората, от които инстинктивно се отдръпвате и които се ядосват, ако ги гледате директно, макар че срамът понякога ги кара да извръщат очи. По този начин реагира един ужасно
232
Пак там.
233
Пак там.
234
Пак там.

238 съсипан алкохолик в присъствието на дъщеря ми. Той не искаше да вижда падението си, отразено в очите ѝ.
Лъжата е причината за най-страшните нещастия на този свят. Тя изпълва душата с негодувание и жажда за мъст. Тя е това, което причинява най- големите страдания на човечеството: нацистките лагери на смъртта; залите за мъчения и екзекуции на Сталин и на още по-чудовищния Мао. През двайсети век лъжата убива стотици милиони души. Лъжата е това, което за малко щеше да стане причина за гибелта на човешката цивилизация. Това, което и днес е най-голямата заплаха за света.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: