12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
| Истината вместо лъжата Какво би станало, ако престанем да лъжем? Какво би означавало това? Ние сме ограничени в нашите познания. Принудени сме да вземаме решения тук и сега, без да сме напълно сигурни кои са най-добрите средства и цели. Целта, амбицията, създава необходимата за действието структура. Целта задава посоката, определя контраста с настоящето и критериите за оценяване. Целта дава ясна представа за напредъка и формира мотивация. Целта понижава усещането за тревожност, защото липсата на цел предполага и липса на критерии за оценка, а тогава даден факт може да означава всичко или да не означава нищо – но и двата варианта не способстват за душевното ни спокойствие. Следователно, за да можем да живеем, ние трябва да мислим, да планираме, да задаваме граници и да формулираме аксиоми. Тогава как да изграждаме визия за бъдещето и да определяме посоката си, без да се поддаваме на изкушението на тоталитарната категоричност? В определянето на целите може да ни помогне традицията. Разумно е да правим това, което други хора правят отдавна – освен ако нямаме много основателна причина за обратното. Следователно разумното поведение е да се образоваме, да започнем работа, да открием любовта и да създадем семейство. По този начин цивилизацията се самоподдържа. Но колкото и традиционни да са нашите цели, ние трябва да се стремим към тях будно и осъзнато. Чудесно е, че имаме цел, но тя може да е погрешна. Както впрочем и планът, който сме съставили. Може да се отклоним от правия път, подведени от собственото си невежество или, нещо по-лошо, от скритата си порочност. Следователно трябва да се „сприятелим“ с това, което не знаем, а не с това, което знаем. Трябва да бъдем нащрек, за да уловим мига, в който грешим. Трябва първо да извадим гредата от своето око и чак тогава да се тревожим за сламката в чуждото. По този начин характерът ни укрепва и става достатъчно силен, за да понесе бремето на съществуването. И за да обновява държавата. Древните египтяни са направили това откритие преди хиляди години, 239 макар че познанието им остава скрито в древните драматични текстове. 235 Те почитат Озирис, митологичен основател на египетската държава и бог на традицията. Сет, неговият зъл и коварен брат, го сваля от трона и го изпраща на заточение в подземното царство. В митологичния разказ египтяните вплитат откритието, че с течение на времето социалните структури закостеняват и са склонни да развият умишлена слепота. Озирис остава сляп за истинската природа на брат си дори когато е можел да я види. Сет изчаква и в най-удачния момент напада. Той убива Озирис, насича тялото му на парчета и разпръсва божествените останки из цялата страна. А духа му изпраща в изгнание в подземното царство. За Озирис става почти невъзможно да събере разпръснатите парчета. За щастие, не се налага великият цар да се опълчи сам на злия узурпатор. Египтяните почитат и Хор, който е син на Озирис. Хор се изобразява в две сродни въплъщения: като сокол, надарен с по-остро зрение от всички живи същества, и с прочутия египетски символ на всевиждащото око (споменат в Правило 7). Озирис е традицията, древна и избрала да бъде сляпа. А Хор, неговият син, може и иска да вижда. Хор е богът на вечната бдителност – способност, която се различава от рационалността. Благодарение на своята бдителност Хор научава каквото е нужно и успява да победи коварния си чичо, макар и на висока цена. Двамата се изправят един срещу друг в ужасяваща битка. Преди да бъде надвит и прокуден в изгнание, Сет изтръгва едното око на племенника си. След като излиза победител от битката, Хор си връща окото и предприема нещо неочаквано: доброволно се спуска в подземното царство и предава окото на баща си. Да видим какво означава това. Първо, че срещата с коварството и злото е достатъчно страшна, за да унищожи дори зрението на един бог. И второ, че бдителният син може да върне зрението на своя баща. Културата винаги се намира в едно близко до смъртта състояние, въпреки че е създадена от духа на великите хора от миналото. Настоящето е различно от миналото. Мъдростта на миналото се обезценява или губи актуалност, колкото повече расте разликата между условията в настоящето и миналото. Това е естествено последствие от хода на времето и от свързаната с него неизбежна промяна. Но от друга страна, е вярно, че културата и нейната мъдрост може да бъде опорочена от доброволната, умишлена слепота и мефистофелските интриги. По този начин неизбежният функционален упадък на принципите, които сме наследили от нашите предци, се ускорява успоредно с моралния ни упадък, с това, че пропускаме целта в настоящето. Ние носим отговорността да гледаме смело какво се случва пред очите ни 235 Този въпрос е описан подробно тук: Peterson, J.B. (1999). Maps of meaning: The Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|