12 правила за живота

226 някъде и се отдаваше на няколкодневен запой. Той беше от онази порода мъже, способни да погълнат впечатляващо количество алкохол. В рамките на един-два дни Денис можеше да изпие между петдесет и шейсет бутилки бира и в същото време да остане на крака. Може да звучи невероятно, но е самата истина. По онова време правех проучвания върху наследствения алко- холизъм и участниците съобщаваха, че бащите им изпивали над един литър водка на ден. Тези патриарси купували по една бутилка всеки следобед, от понеделник до петък, и две в събота, за да не останат на сухо в неделя, когато магазините за алкохол са затворени.
Денис имаше малко кученце. Понякога по време на алкохолните му маратони, обикновено към четири часа сутринта, с Тами ги чувахме как долу на двора двамата с кучето вият срещу луната. В тези периоди се случваше
Денис да пропие целите си спестявания, до последния цент. Тогава се появяваше у нас. Посред нощ започваше да се хлопа на вратата, а там стоеше
Денис. Олюляваше се застрашително, но успяваше да се задържи прав и колкото и да е чудно, беше в съзнание.
Той стоеше на прага и винаги държеше нещо: тостер, микровълнова фурна или рекламно пано. Искаше да ми продаде каквото беше донесъл, за да може да продължи да пие. С престорено великодушие купих от него няколко подобни вещи. Накрая обаче Тами ме убеди, че трябва да спра. Тази история я изнервяше. Да не говорим, че така изобщо не помагах на Денис, когото тя харесваше. Но колкото и разумно и належащо да беше настояването ѝ, то ме поставяше в неудобно положение.
Какво да кажеш на един склонен към насилие бивш главатар на рокерска банда, който е в състояние на тежка алкохолна интоксикация и в два часа сутринта се опитва да ти продаде микровълновата си фурна? Този въпрос е по-сложен дори от въпросите на пациентката от психиатричната болница и на параноичния „кожодер“. Но отговорът е същият: истината. И бог да ти е на помощ, ако не знаеш каква е тази истина.
Скоро след разговора с Тами Денис отново се появи на вратата. Той присви очи и ме погледна директно и скептично – с онзи вещаещ неприятности поглед, характерен за прекалилия с алкохола здравеняк. Този поглед казваше: „Докажи, че си невинен!“. Олюлявайки се едва забележимо, Денис попита (учтиво) дали не бих желал да купя тостера му. След като се отърсих от примитивния стремеж към доминантност и от усещането за морално превъзходство, отвърнах внимателно, но твърдо, че не желая да купя тостера му. Не играех игрички. В онзи момент не бях образованият млад мъж, който говори безупречен английски, жъне успехи и се изкачва по социалната стъл- бица. Нито пък той беше осъжданият бивш член на рокерска банда от Квебек с опасно високо съдържание на алкохол в кръвта. Бяхме просто двама мъже, изпълнени с доброто намерение да си помогнем в общото ни желание да

227 постъпим правилно. Напомних му, че ми е казвал, че иска да спре алкохола.
Обясних му, че ако сега му дам пари, ще му направя лоша услуга. И че Тами, която той уважава, се притеснява, когато се появява толкова късно, толкова пиян и се опитва да ми продава разни неща.
Той впи в мен сериозен поглед и в продължение на петнайсет секунди не каза нищо. В подобна ситуация това е цяла вечност. Давах си сметка, че наблюдава изражението ми и следи за най-малкия признак на сарказъм, лъжа, презрение или самодоволство. Но аз бях честен с него. Бях обмислил всичко, което му казах. Подбирах внимателно всяка своя дума, сякаш прекосявах опасно блато и напредвах предпазливо по твърдата, скрита под водата пътека. Денис се обърна и си тръгна. Оказа се, че помни разговора ни въпреки състоянието си на тежка интоксикация, и не се опита да ми продаде нищо повече. А отношенията ни, които бяха доста добри предвид културната пропаст, която ни разделяше, станаха още по-здрави.
Да избереш лесния път или да кажеш истината – това не са просто два различни избора. Това са две различни житейски пътеки. Два съвършено различни начина на живот.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: