12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
| Манипулиране на света Понякога ние използваме думите, за да манипулираме света и да получаваме каквото искаме. Това значи „да бъдем политични“. Но всъщност е чисто хитруване. То е специалитет на безскрупулните маркетолози, търговци, рекламни агенти, майстори на прелъстяването, вманиачени утописти и психопати. Това са езиковите средства, с които си служим, за да влияем на хората и да ги манипулираме. Манипулирането е това, което правят студентите, за да се харесат на преподавателя, вместо да изложат идеите, в които вярват. И това, което прави всеки от нас, когато иска нещо и изневерява на себе си, като угодничи и ласкае. Това е използване на машинации, демагогия и пропаганда. Да живееш по този начин, означава да се ръководиш от някакво изкривено желание, да говориш и постъпваш по начин, който е най-вероятно (и най- логично) да те доведе до желаната цел. Този вид цели обикновено включват: „да наложа идеологическите си убеждения“, „да докажа, че съм (бях) прав“, „да демонстрирам компетентност“, „да се издигна в йерархията“, „да избягам от отговорност“ (или аналогичното „да си припиша чужди заслуги“), „да получа повишение“, „да спечеля лъвския пай от вниманието“, „да се погрижа всички да ме харесват“, „да извлека полза, влизайки в образа на мъченик“, „да оправдая цинизма си“, „да оправдая антисоциалните си възгледи“, „да не бъда въвлечен в непосредствен конфликт“, „да подхранвам наивните си представи“, „да превърна в капитал собствената си уязвимост“, „винаги да 228 изглеждам като светец“ или (най-страшната от всички изкривени цели) „винаги да хвърлям вината върху нежеланото си дете“. Тези неща са пример за това, което сънародникът на Зигмунд Фройд, по-малко известният австрийски психолог Алфред Адлер, нарича „житейски лъжи“ 229 Когато един човек се ръководи от някаква житейска лъжа, той се опитва да манипулира реалността чрез възприятия, мисли и действия, така че да е възможен само един строго определен и желан резултат. Такъв живот, съзнателно или не, се опира на две предположения. Първото е, че познанието, с което разполагате в момента, е достатъчно, за да определите извън всякакво съмнение кое е добро от гледна точка на далечното бъдеще. А второто – че реалността би била непоносима, ако се оставите на естествения ход на събитията. Първото предположение е необосновано от философска гледна точка, защото целта, към която се стремите в момента, може да се окаже лишена от стойност, точно както е възможно това, което правите, да се окаже грешка. Второто предположение е още по-лошо. То е вярно само при условие, че реалността е непоносима по своята същност и едновременно с това подлежи на успешно манипулиране и изкривяване. За да мислиш и говориш по този начин, трябва да притежаваш високомерието и крайната самоувереност, които гениалният английски поет Джон Милтън открива в образа на Сатаната, най-извисения от Божиите ангели и най-тежко съгрешилия. Логичният разсъдък е склонен към възгордяване: това, което знам, е всичко, което трябва да се знае. Гордостта се влюбва в собственото си творение и се опитва да го превърне в абсолютна истина. Виждал съм как хората си измислят някаква утопия и жестоко объркват живота си, опитвайки се да превърнат тази утопия в действителност. Пример за това е студентът, симпатизиращ на лявата идея, който възприема модерната позиция да бъдеш срещу властта и прекарва в омраза следващите двайсет години от живота си, като се бори с вятърните мелници на собственото си въображение. Или момичето, което, едва навършило осемнайсет, решава, че иска да се пенсионира на петдесет и две. Тя посвещава на тази цел следващите три десетилетия от живота си, без да си дава сметка, че е взела това решение, когато е била почти дете. Какво може да знае това почти дете за желанията на своята петдесет и две годишна същност? Дори сега, след толкова години, тя има само бегла, смътна представа за Рая на пенсионната възраст. Тя просто отказва да погледне истината в очите. Какъв смисъл ще има животът ѝ, ако се окаже, че основната му цел е погрешна? Тя се страхува да отвори кутията на Пандора, където се крият най-страшните беди на този свят. Но вътре се крие и надеждата. 229 Адлер, А. Житейска лъжа и отговорността при неврозата и психозата – В: Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|