12 правила за живота

240 и да се учим от него – дори когато гледката е ужасна, дори ужасът от видяното да разтърси съзнанието ни и да ослепи очите ни. Зрението е особено важно, когато видяното ни разстройва и ни вади от равновесие, когато разклаща представите ни за това, което знаем и на което се осланяме.
Зрението дава информация на индивида и обновява държавата. По тази причина Ницше казва, че стойността на един човек се определя по това колко истина е в състояние да понесе. Ние не сме само това, което знаем. Но и това, което можем да научим, стига да поискаме. Ето защо не бива да жертваме това, което можем да бъдем, заради това, което сме сега. Никога не бива да се отказваме от по-доброто, което се крие в нас, заради сигурността, която вече имаме – не и ако сме зърнали (макар и за кратко) какво има отвъд тази сигурност.
В християнската традиция Исус се свързва с Логоса. Логосът е Божието слово. Словото е това, което в зората на времето превръща хаоса в ред. В човешкия си облик Исус доброволно жертва себе си за истината, за доброто, за Бог. Това едничко изречение, съдържащо необикновена мъдрост, обобщава същината на християнството. Всяка частица новопридобито познание е една малка смърт. Всяко късче нова информация подлага на съмнение някое старо схващане, което трябва да се разтвори в хаоса, преди да се възроди като нова, по-добра идея. Умирането на старите убеждения понякога убива и нас. В такива случаи е възможно никога повече да не се възстановим, но ако все пак се съвземем, ние се променяме драстично. Един близък приятел откри, че жена му, с която бяха женени от десетилетия, има любовна връзка. Беше пропуснал признаците на отчуждение. Когато научи, той потъна в дълбока депресия. Толкова дълбока, че пропадна в подземния свят на ада. В един момент той ми каза: „Преди си мислех, че хората, които изпадат в депресия, трябва просто да се вземат в ръце. Сега разбирам, че това са пълни глупости“. След време успя да се измъкне от дълбините на този ад.
В редица отношения сега е различен, нов човек – навярно доста по-мъдър и по-добър. Отслабна с четиресет килограма и взе участие в маратон. После замина за Африка и покори Килиманджаро. Той избра да се прероди, вместо да остане в Ада.
Поставете си цели – дори да се колебаете какви трябва да бъдат. Най- добрите цели са тези, които развиват характера и способностите, а не амбициите за статус и влияние. В един момент може да изгубите статуса си, но характерът е нещо, което винаги носите със себе си и което ви помага да преодолявате несгодите. След като знаете това, представете си, че имате обезопасително въже, което прехвърляте през скалата пред вас и полека-лека се издърпвате към нея. Придвижвайки се напред, наблюдавайте с изострено внимание. Пред себе си и пред другите изразете преживяното възможно най- ясно и точно. Така ще се научите да напредвате към целта по най-добрия и

241 ефективен начин. И нещо изключително важно: не лъжете. Особено себе си.
Ако обръщате внимание на това, което правите и говорите, може да се научите да долавяте състоянието на вътрешна слабост и раздвоеност, които човек усеща, когато постъпва неправилно или говори неистини. Това е инстинктивно усещане, а не мисъл. Когато не внимавам в това, което правя или говоря, вече не изпитвам цялост и сила, а ме обзема чувството за потъване и раздвоение. Усещам това чувство в слънчевия сплит, който представлява голям възел от нервна тъкан. Започнах да разпознавам кога лъжа, след като се научих да забелязвам това усещане за потъване и раздвоение. В повечето случаи ми отнемаше доста време, докато открия каква точно е лъжата. Понякога използвах думите, за да създам определено впечатление. Друг път се опитвах да прикрия невежеството си по даден въпрос. Или просто повтарях казаното от другите, за да не поемам отговорността да мисля самостоятелно.
Ако се научите да обръщате внимание, вие ще напредвате към набеляза- ната цел. И нещо още по-важно, по този начин ще придобиете нужното познание, за да може тази цел да се трансформира. Тоталитаристът никога не си задава въпроса: „Ами ако преследвам грешната цел?“. Той приема целта като Абсолют. Тя прераства в негов бог и върховна ценност. Превръща се в двигател за емоциите и мотивацията му и започва да определя мислите му.
Всички хора служат на амбициите си. В този смисъл никой не е атеист.
Просто има хора, които не знаят как се нарича богът, на когото служат.
Когато се отдавате напълно, сляпо и преднамерено на постигането на някаква амбиция, може изобщо да не откриете, че има друга цел, която ще послужи по-добре и на вас, и на света. Това е цената, която ще платите, ако не говорите истината. Ако вместо това се научите да казвате истината, ценностите ви ще се трансформират, докато самите вие вървите напред. Ако попивате информацията, която животът разкрива в многообразните си проявления, ще се променят представите ви за това кое е важно. Това ще ви накара да смените посоката – постепенно или пък рязко и радикално.
Представете си следния сценарий. Записвате се да учите в инженерна специалност – но не по свое желание, а защото така искат родителите ви. Но вървейки срещу себе си, постепенно ще изгубите мотивация и накрая ще се провалите. Ще полагате усилия да се съсредоточите и да си наложите самодисциплина, но това не е достатъчно. Душата ще отхвърли тиранията на волята (как иначе да го кажем?). Каква е причината да се подчинявате? Може би не искате да разочаровате родителите си (макар че това и бездруго ще се случи, ако наистина се провалите). Може би се страхувате от неизбежния конфликт, който е единственият начин да извоювате свободата си. Или не желаете да се разделите с детската вяра, че родителите знаят всичко, и искате да продължите да вярвате, че има някой, който ви познава по-добре от вас

242 самите и който знае всичко за живота. Това, което искате всъщност, е да се предпазите от абсолютната екзистенциална самота на индивидуалното Битие и от свързаната с него отговорност. Това е нещо напълно нормално и разбираемо. И все пак вие страдате – защото да бъдеш инженер е призвание, но не и вашето.
Един ден просто не издържате и напускате университета. Родителите ви са разочаровани. Някак свиквате да живеете с тази мисъл. Съветвате се единствено и само със себе си, макар че това значи да разчитате на собствените си решения. И така, завършвате философия. Приемате тежестта на грешките си. Сега вече наистина сте себе си. Отхвърляйки бащините представи за бъдещето, вие развивате свои собствени. По този начин израствате и когато родителите ви започнат да остаряват, се превръщате в тяхна опора. Така всички печелят. Но цената за тази двойна победа е конфликтът, породен от вашата истина. В Евангелие от Матей (10:34) Исус подчертава значението на изречената Истина: „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож“.
За да продължите да живеете в съгласие с истината, която сама се разкрива пред вас, ще трябва да приемете и преодолеете конфликтите, които са присъщи за този начин на живот. Така ще продължите да израствате и да ставате все по-отговорни, както за малките неща (не подценявайте значението им), така и за големите. Ще подхождате още по-внимателно към новите, по-мъдро формулирани цели – нещо повече, ще ставате все по-мъдри в тяхното формулиране, като откривате неизбежните грешки и ги поправяте.
Усвоявайки мъдростта на опита, ще развивате все по-вярна представа за важните неща. Ще се освободите от мъчителните колебания и ще поемете по най-прекия път към доброто – добро, за което бихте останали слепи, ако в самото начало, напук на всички доказателства, се бяхте заинатили, че сте прави, абсолютно прави.
Ако съществуването е добро, тогава най-ясните, най-чисти и най-правилни отношения с него също са добри. Но ако е лошо, вие сте изгубени. Нищо не може да ви спаси – не и жалките протести, мрачните размисли и невежата слепота, които съставляват лъжата. Какво е съществуването: добро или лошо? За да откриете отговора, трябва да поемете риск. Независимо дали живеете в истина или в лъжа, приемете последствията и сами си направете изводите.
Това е „актът на вярата“, чиято необходимост подчертава датският философ Киркегор. Никой не знае какво ще се случи занапред. Даже добрият пример не е достатъчно сигурна гаранция, предвид разликите между отделните индивиди. Успехът на добрия пример винаги може да се обясни с късмета. Ето защо е необходимо да рискувате своя конкретен, индивидуален живот, за да откриете отговора. Именно този риск древните описват като

243 жертване на личната воля за волята на Бог. Това не е акт на подчинение (не и в смисъла, който влагаме днес). Това е акт на смелост. Това е и вярата, че вятърът ще издуе платната на вашия кораб и ще го отведе в ново и по-добро пристанище. Това е самият изследователски дух.
Тази идея може да се изрази по следния начин: всеки човек се нуждае от конкретна, специфична цел – амбиция и намерение, – за да ограничи хаоса и да придаде по-разбираем смисъл на живота си. Но всяка от тези конкретни цели би могла и трябва да бъде подчинена на една метацел, която е средство за формулиране и постигане на самите цели. Тази метацел може да бъде
„живейте в истина“. Ето какво означава това: „Постъпвайте така, че с всяко ваше действие да се придвижвате към една ясно изразена, определена и временна цел. Създайте си такива критерии за провала и успеха, които са конкретни и ясни, поне за вас (а още по-добре и за другите, за да разбират какво правите и да преценяват действията ви заедно с вас). Междувременно оставете и света, и духа ви да се развиват посвоему, докато вие изразявате истината и с думите, и с делата си“. Този подход съчетава и прагматичната цел, и най-смелата вяра.
Животът е страдание. Казал го е още Буда, ясно и недвусмислено.
Християните изразяват тази идея със символа на божественото разпятие.
Еврейската вяра е пропита от спомена за това страдание. Това, че животът и ограниченията са тъждествено равни, е главният и най-сигурен признак на съществуването. Тленността на Битието ни прави уязвими към болката от социалното осъждане и презрение и към неизбежната разруха на телата ни.
Но цялото това страдание, колкото и да е ужасно, се оказа недостатъчно, за да провали света и да го превърне в ад – така, както нацистите, маоистите и сталинистите провалиха света и го превърнаха в ад. За това е нужна лъжата, както ясно се изразява Хитлер:

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: