12 принципа на производителността

99
отчитане на температурата; но на практика при работа с парния котел ние използваме цели три отчетни приспособления, при което всички действуват сигурно и бързо, а един от тях, освен това е пълен или достатъчен. Първо, машинистът наблюдава манометъра, второ, той наблюдава водомерното стъкло, трето, котелът е снабден с предпазна клапа, която изпуска излишната пара дори тогава, когато машинистът спи. Именно благодарение на тези три приспособления, едно от които действува независимо от човека, парните котли избухват много рядко.
От всички страни сме обкръжени от естествените форми на предупреждението и отчитането на обстоятелствата (думата „отчет“
през цялото време тук се употребява в най-широкия и смисъл).
Отчетът има за цел да победи времето. Той ни връща в миналото,
дава ни възможност да надникваме в бъдещето. Той побеждава и пространството, като свежда цялата железопътна система в простичката крива на графика, разширява на чертежа една хилядна от милиметъра до цял фут, измерва по линиите на спектроскопа скоростта на движението на най-далечните звезди. Той побеждава и температурата и ни дава възможност да отчитаме една милионна част от градуса или разликата между температурите на луната и слънцето,
която е много хиляди градуса.
Животните също създават отчетни документи, четат ги и си ги съобщават взаимно, побеждавайки времето и пространството.
Наивното учудване на сърната, когато види сръндака, прави голяма чест на нейната скромност; но следите й миришат на мускус, този мирис се задържа по няколко дни и дава възможност да бъде проследена на много мили, което също прави чест на нейната съзнателна предвидливост. Хората общуват помежду си хилядолетия;
изсечените върху камък фигурки, йероглифите, отпечатани върху глина или врязани в гранит, ни разказват такива неща за хетите и египтяните,
каквито ние не знаем за своите преки прадеди — германците и галите,
или за своите непосредствени съседи — индианците. Писмото е велико изобретение. Нотите, т.е. записването на музиката, са още по-велико изобретение, защото ни дават възможност с помощта на зрението да възпроизвеждаме слуха и по този начин да запълваме пропастта между двете външни сетива.
Записването на звука на грамофонна плоча, фиксирането на движението върху филмовата лента е тържество на изкуството на

100
отчитането. Грамофонната плоча е най-великолепното, ако не най- полезното, от всички наши отчетни средства, освен самия мозък,
защото тя стабилизира с най-тънка линия всички колебания на въздуха, които се предизвикват от огромен хор и оркестър, дава възможност да се възпроизведат точно и трепетът, и стонът, и всички оттенъци на музикалното произведение. Тази тъничка линия, този съвършен отчетен запис ни дават възможност, когато искаме, да възпроизведем същите колебания на въздуха, същата хармония на хора и инструменти.
Всичко, което ни дава сведения, ние наричаме отчетен документ.
Хората отдавна са разбрали необходимостта от отчета, но още не напълно разбират какво и как трябва да се отчита. Когато се запознаваме с дейността на голямо производствено предприятие, не знаем на кое да се учудваме повече: дали на пълната липса на сигурни,
бързи и точни данни или на невероятната маса всевъзможни отчетни документи и таблици, които са съставяни с цената на напрегнат труд и огромни разходи, но не се отличават нито със сигурност, нито с бързина, нито с пълнота. Дори при наличността на всички тези качества отчетната работа постоянно се затрупва от маса паралелни сведения, т.е. сведения, които не са нужни, нямат никаква цена и само увеличават себестойността на отчета. За пример на такъв паралелизъм може да послужи отчитането на въглищата, които локомотивите гълтат.
Обикновено разходите по експлоатацията на локомотивите се изчисляват на една миля, но изведнъж се натъкваме на успоредна таблица, която показва какво разстояние в мили се пада на един тон въглища. В големите предприятия месечните отчетни сведения са извънредно многообразни. Често при обследване се оказва, че преди двадесет години тогавашният председател на управителния съвет е създал определена отчетна система, а след това новият председател е въвел друга, която се води успоредно с първата, по-нататък третият и четвъртият председател са прибавили към това свои искания, а всички таблици и сведения, които фигурират в първата, най-старата система,
все още продължават да се съставят и трудолюбивите чиновници през целия си живот акуратно обобщават данните, от които вече десетина години никой не се интересува.
Канцеларският персонал може да работи много усърдно, но въпреки това ползата, която той допринася, е много малка. В този

101
случай неговата работа ще бъде непроизводителна. Парната машина,
която изразходва по 50 фунта парно налягане за една конска сила,
работи непроизводително, въпреки че гълта много въглища.
Отчетът е необикновено многообразен и някои негови частни форми са ни необходими за продължение на живота. Нас ни интересува отчитането на производствените разходи. И между двете крайности —
от една страна, отчетните документи на вселената (като например ежегодното връщане на сезоните или бавното нарастване и увяхване на всеки организъм), а, от друга страна, отчитането на разходите —
именно между тези две крайности се помества отчетът за производителността, който при съвременното състояние на производството представлява за нас изключителен интерес. Досега ние не сме се научили що-годе широко да използваме понятието производителност. Интересуваме се много колко струват десет яйца, но не обръщаме внимание колко тежи всяко яйце; питаме колко струва един тон каменни въглища, но почти никога не знаем 10 или 15 хил.
термични единици се съдържат в един фунт от тези въглища; отчаяно се съпротивяваме на работниците, които искат десетпроцентова добавка, а търпим спокойно 50% непроизводителност на труда. Може би на десет хиляди души не ще се намери нито един, който макар и приблизително да знае истинската хранителна стойност на продуктите. Ние знаем цената им, а не стойността им и ако на някого хрумне да начертае крива, в която да изрази стойността на един фунт хранителни продукти и срещу всеки продукт да посочва цената му,
кривата би изглеждала като сеизмографен запис при земетресение или като запис на протуберансите на слънцето.
През 1896 г. Съединените щати се побъркаха на тема валута, при което никой от многохилядните защитници на златото не знаеше, че поради колебанията на търсенето и предлагането цените на златото се колебаят по-рязко от цените на която и да е друга стока, само че се колебаят не от час на час като акциите на златните мини на борсата, а на всеки десет дни. Една от целите на съвременното научно управление, управление производително и нормализирано (всъщност това е едно и също), е именно да превръща отчета на производителността в отчет на себестойността: езикът на разходите се разбира от всички, а езикът на производителността — от малцина.
Можем да кажем, че с увеличаването на производителността

102
себестойността пада. Но това правило ще бъде валидно далеч не във всички частни случаи.
Работейки със съвсем еднаква производителност, бижутерът днес може да сложи в златната карфица елмаз за 2500 долара, а утре в медната карфица да сложи просто стъкълце за двадесет и пет цента.
Производствените разходи ще бъдат различни, а производителността една и съща. Японецът може да работи в мините за 20 цента на ден,
докато американецът печели в Аляска до 15 долара. Стойността на работата ще бъде различна, въпреки че производителността може да се окаже еднаква. Фермерът може да получи двойно повече реколта в сравнение с миналата година от едно поле, засято с еднакво количество зърно, въпреки че полето е обработвано от едни и същи работници, с едни и същи коне, с един и същ плуг. Обаче работната заплата на ратая,
стойността на земята и фуража за конете също могат да нараснат, така че намаляването на себестойността съвсем не се определя от повишаването на производителността.
Съвременното управление на производството изисква такава точност, при която да се отчита производителността на разходите.
За изпълнението на това изискване е разработена общоприложима формула, която изразява съотношението между разходите и производителността — формула, която има и това предимство, че показва кои именно видове отчет са действително съществени и необходими и как трябва да се оформят. Тя показва кои видове отчет са безполезни и само забъркват работата. Целият действително необходим, сигурен, бърз, пълен и постоянен отчет може да се води с по-малки загуби, отколкото при неправилния,
заблуждаващия, безредния, непроизводителния и мимолетния отчет.
Себестойността на съвременното производство се състои от три основни елемента. Така например експлоатацията на американските железници през изминалата година е струвала (в долари):
Материали
524 000 000
Заплащане на труда
1 021 000 000
Лихви, погасяване и други разходи за капитала 1 210 000 000 2 755 000 000

103
Като премахнем нулите, т.е. като смятаме в милиони, можем да изведем следната формула:
Да предположим, че при едно грижливо обследване на дейността на железопътните линии е констатирано крайно непроизводително изразходване на материали, непроизводително използване труда на работниците и служещите, а също и много излишни съоръжения. Да предположим, че при по-рационално управление би могло, без нищо да се губи, да се изразходват за материал 370 млн., за заплащане на труда — 780, за разходи за капитала — 600. В такъв случай формулата на нормалната себестойност ще се изрази в следните цифри:
Следователно производителността, или ефективността на цялата сума на разходите ще бъде равна:
И така, отношението на нормалната себестойност на операциите към действителната им себестойност представлява именно израз на ефективността, т.е. на производителността на разходите. Същият метод може да бъде приложен и към всяко отделно разходно перо:

104
Действителната или фактическата себестойност може да бъде изразена с термините за нормална себестойност и ефективност:
Ако знаем предварително теоретическите норми на себестойността и средната ефективност на разходите, можем да предскажем действителната себестойност. Всички се стремим да направим целия производствен апарат максимално производителен, да доведем производителността до сто процента. Когато изпробваме помпа или парна машина, с всички достъпни за нас средства, отначало установяваме известни норми на нейната работа, а след това, като сравняваме фактическата работа с тези норми, изясняваме

105
производителността на машината. По същия начин трябва да постъпваме и с проблемите на управлението на производството. Ние установяваме идеали, съпоставяме с тях фактическата работа и извеждаме степента на производителността. Нея можем да използваме за реализиране на бъдещите разходи така, както при помпите и машините. Щом знаем идеала (нормата) и го съпоставим с фактическата действителност през изтеклия месец, можем да предвиждаме производителността през следващата година.
Изведената от нас формула е твърде елементарна за действително точно определяне на производителността. На практика тя неведнъж е довеждала до объркване и грешки.
Вече говорихме колко е безсмислено човек да се ръководи от цената, когато купува каменни въглища, а не знае 10 или 15 топлинни единици произвежда един фунт въглища. Говорихме колко глупаво постъпва човек, който проявява скъперничество при заплащането на труда, без да познава качествата на този труд, или харчи пари за нови машини, без да пресмята каква ще бъде тяхната експлоатационна себестойност и каква натовареност може да се даде на тези машини.
Себестойността на материалите се формира от два фактора, а именно: от качеството и цената.
Разходът за материали = броя на единиците X цена за единица
Mc=Qm X Pm.
За нас е необходимо да сведем до минимум произведението QP.
Обикновено за това се нахвърлят най-напред на цената, на P. Но този метод до нищо не води — почти никога не е възможно да се намали цената, без да се намалява качеството. Обратно, тъй като през цялото време качествените изисквания непрекъснато се увеличават,
заедно с тях нарастват и цените. В последно време за железопътните линии вече беше много трудно да получават стоманени релси по- евтино от 28 долара за един тон. Основен фактор е количеството Q.
Количеството на материалите може да се намалява почти безкрайно.
Да вземем за пример дори въглищата. Пещите на парните котли и машините изразходват средно от 5 до 7 фунта каменни въглища за конска сила за един час. Но ако качеството на въглищата е по-добро,
ако има по-добър котел, по-добра машина и по-добро обслужване,
разходът на каменни въглища може да се доведе до два, а в някои случаи до един фунт.

106
Нека производителността на изразходването на материалите при добиване на енергия да се е повишила от 14–40 до 100%. Въпреки това разпределението и предаването на енергията могат да продължават да бъдат твърде непроизводителни. Въздушните, парните и водните тръби могат да пропускат, електричеството може да се губи при трансмисията. От 100 к.с. произведена енергия често до определеното място стигат 80. Освен това самото консумиране на енергията също обикновено е съпроводено с големи загуби: не се гасят електрическите крушки, напразно се изразходва водата, парата се промъква през клапите, сгъстеният въздух се използва за вентилация на стаи или за издухване праха от облеклото. Производителността на изразходваната енергия рядко достига над 70%. Ако допуснем, че производителността на добива на енергия е равна на 70%, производителността на предаването и — на 80% и производителността на използването — на
70%, получаваме обща производителност от 39,2%. А ако, както често се случва на практика, производителността на добива пада до 14%
(помпата с въздушна спирачка изразходва около 50 фунта парно налягане за една конска сила за един час), ако производителността на предаването спада до 60% (лично аз зная случаи, когато паропроводните тръби се прокарват през бързи ручеи без термична изолация), ако производителността на консумацията не надхвърля 30%
(в градовете, където в домовете има водомери, се изразходва тройно по-малко вода в сравнение със селищата, където се плаща без измерване), общата производителност ще бъде вече не 39,2%, а всичко
2,52%. Ако произведението QP може да се съкращава до безкрайност,
това не е за сметка на цената, а за сметка на премахването на последователната и системна непроизводителност на изразходването.
Въпросът не е в цената, а в количеството.
Разходи за материали действителни:
Където:

107
Qst — нормално количество;
Pst — нормална цена;
Emq — производителност на добива;
E’mq — производителност на предаването;
E’’mq — производителност на използването;
Emp — ефективност на цената;
Ако EE’E’’ е равно на 2,5, то Pst може да се умножи на 40 и от това разходът няма да се увеличи; а малкото увеличение Pst (макар и двойно) може да се окаже най-бърз, лесен и икономичен метод за повишаване на EE’E’’mq.
Именно затова в наше време ръководителите на железопътните линии се съгласяват да купуват стоманени релси, които струват по- скъпо от железните; консуматорите преминават от въглища на нефт,
който е по-скъп; строителите на мостове предпочитат скъпото арматурно желязо пред евтините железни свръзки, с повишаването на качеството във всички тези случаи бързо намалява количеството на нужния материал. Казаното за материалите се отнася по същия начин и за труда. Защото трудът, както и материалът, е съставен от количество и качество. Количеството труд се измерва с времето, а неговото качество
— с количеството и качеството на продукцията. Следователно формулата на разходите за заплащането на труда има следния общ вид:
5 = броя на изразходените часове (T), умножен по часовата норма (W):
S = TW.
Когато
TW изглежда твърде високо, обикновено администрацията се поддава на нездравото желание да намали W.
Напълно естествено е, че работниците и служещите отчаяно се съпротивяват срещу това. Но на практика тук, както и при материалите, съществена роля играе не цената за количествената единица, т.е. не часовата заплата, а изразходваното количество от тези единици. И тук, както и при материалите, ние виждаме непроизводителността на първоначалното количество, на разпределението, на използването. Така работниците с различна квалификация получават и различни заплати. Познавах производствени предприятия, където работеха по 600 души, а биха били напълно достатъчни и 300; случвало ми се е да наблюдавам как една работа, за която са необходими не повече от двама души, се изпълнява от

108
дванадесет. Непроизводителността на началното количество се колебае средно от 17 до 50%.
Познавах хора, които трябваше да получават по шест долара на ден, а на практика получаваха три, и то защото те работеха не според квалификацията си; зная случаи, когато възрастен и квалифициран човек получава три долара на ден и е на такава работа, която един ученик, получаващ по един долар на ден, би могъл да изпълнява отлично. Наблюдавал съм как голям специалист, който получава по 75
долара за един ден, се занимава с канцеларска работа, която един обикновен чиновник, получаващ 18 долара за една седмица, би могъл да изпълни дори и по-добре. Във всички тези случаи ние виждаме непроизводителност на разпределението, която стига от 4 до 17%.
Непроизводителността на използването на труда е толкова голяма, че смятам за необходимо да се спра специално на нейните причини.
Ако не се смятат малкото вятърни мелници, платноходни съдове и страшно обемистите водни колела, може да се каже, че преди някакви си сто години работата в целия свят се е извършвала от мускулната енергия на човека и животното. Тази мускулна енергия се е експлоатирала много производително, а често и крайно напрегнато. На
Чилкутския проход, където хората са мъкнели на гърба си по 100 фунта товар, а също и на Белия проход, където през 1898 г. от 3780 коня загинаха от преумора 3750, подгонени от отчаяно напрегната, но и печално непроизводителна работа. Аз имах щастието лично да наблюдавам и изпитвам цялата „прелест“ на тази старинна организация на труда. Когато беше открито, че енергията може да се получава от каменни въглища, нефт, газ, от планинските водопади,
всичко това преобърна основите на цивилизацията. В настоящия момент на всеки жител на Съединените щати се пада двадесет пъти повече енергия, отколкото през годината, когато съм се родил. Ако един човек, който използва чифт коне и добър плуг, за четири сезона разорава целина, която без кон и плуг, а просто с лопата той би трябвало да обработва петстотин години, на него му се струва, че използва времето необикновено производително, докато на практика един трактор и многолемежен плуг биха свършили същата работа за 36
часа.

109
За да се изреже пъстра рамка с ръка, е необходима цяла седмица.
Ако човек я изрязва на крачна машина — един ден, а на автоматичната
— една минута.
Ако, както ми се е случвало да наблюдавам, работещият на хобелмашина допуска резецът да прави три пъти по-дълъг от нужния проход, ако при това скоростта на машината представлява 30% от възможната и нужна скорост, а подаването 1/64 от дюйма вместо 1/18 и освен това вместо два прохода се правят четири, в крайна сметка се получава 1,25% обща производителност. Хората все още не са разбрали както трябва, че времето на мускулните усилия е минало безвъзвратно,
че трудът вече не може да се измерва с единиците на човешката сила,
че повече не са нужни хора, които могат да копаят земята или да мъкнат тежести двойно по-бързо от другите и които биха могли да чупят подкови. У нас все още не се разбира, че са необходими хора,
които могат да стоят на капитанския мостик на парахода, който се задвижва от нефта, че са необходими машинисти, които да могат с един пръст да преместват парния лост на локомотива, и огняри, които да могат само с един пръст да натискат клапата, която пуска нефт.
Необходими ни са хора, които да управляват трактори, многолемежни плугове, хора, които да управляват такава енергия, каквато може да се получи от мускулите на две хиляди души.
Ако допуснем като теоретична възможност, че по количеството на изразходваните усилия производителността е равна на 50%, че производителността на разпределението на труда е равна на 70%, а производителността на използването на труда не надхвърля 1,25%,
получаваме 0,2% крайна производителност. Ще отбележим, че става и по-лошо, тъй като понякога работниците нищо не правят, а понякога вършат съвсем ненужна работа. А средно количествената производителност на труда не надхвърля 90%, производителността на разпределението му (като се взема под внимание приспособеността на всеки изпълнител към определена работа) е не повече от 60%, а производителността на използването на труда — не е повече от 70%.
Следователно крайната производителност дава общо 37,8%, като се колебае от този максимум включително до нула.
Следователно в областта на разходите за труд ние виждаме същото, което се вижда и в областта на разходите за материали:
качеството трябва да се повишава чрез повишаване цената за

110
единицата. Съвсем не е нужно да се повишава напрегнатостта на труда.
Обратно, трябва да се повишава производителността и да се намаляват изразходваните усилия. С понижаването на T трябва да настъпи абсолютно и относително повишаване на W. Железопътният машинист получава много повече от китайския кули; в неговия бит има такъв разкош, за какъвто китаецът не може и да мечтае, а през миналия век не можеха да мечтаят и европейските крале. Но един кули пренася за един ден 150 фунта товар на 20 мили, а американският машинист с огняря превозват за един ден 60 000 тона товар на 600 мили разстояние. От гледна точка на справедливостта примитивната работа и заплащане на акорд е физиологически вредна и недопустима. Тя награждава работника за вредното пренапрежение на силите, докато в действителност вместо това трябва да се нормализират условията на труда и да се нормират операциите така, че усилията на работника да се намаляват, а продукцията да се увеличава в резултат на нарастването на производителността за единица време. Работата на акорд се базира на предположението, че изработката се определя, както през миналите времена, от загубата на мускулна енергия, докато на практика тя се определя от непрестанно нарастващото количество човешка енергия,
при което и едното, и другото се управлява от непрекъснато развиващия се разум.
Нито T, нито W не могат да се намаляват безкрайно, така че ние трябва експериментално да определим при кои именно значения на тези величини ще има минимален разход.
Ще си позволя да приведа един пример. Преди шестдесет години златоносната руда заслужаваше да се експлоатира, само ако един тон съдържаше чисто злато за 5 долара или злато в съединение с други метали за 100 долара. Средната работна заплата за белите хора тогава беше много ниска. Оттогава техниката и производителността на добива на златото силно се повишиха. Сега е изгодно златоносният пясък да се промива дори ако съдържа злато за 5 цента, а рудата заслужава да се добива и топи, ако в един тон се съдържа злато за 5 долара. Добивът на злато нарасна от 13 500 000 долара (такъв беше средният добив до 1848
г.) до 400 млн. тона за една година. Заплатата на работниците се удвои и на златните мини вместо 12 500 работят 250 000 души. Натрупали печалби от златото, собствениците на златните мини ги вложиха в други промишлени отрасли и по този начин създадоха ново търсене на

111
работна ръка. Да допуснем сега, че в един прекрасен ден всички минни работници в света единодушно ще поискат работният ден да се намали до два часа (вместо сегашните осем) и да се запази сегашната заплата.
Да допуснем, че те оправдават своето искане, първо, с това, че при двучасов работен ден са заети четири пъти повече работници,
отколкото при осемчасовия, второ, че работниците тогава ще получават голяма част от общия доход на мините. Фактически девет десети от мините в света веднага ще се затворят, 250 хил. души ще останат без работа, същевременно ще има съкращение и във всички промишлени отрасли, което още повече ще увеличи безработицата. Двучасовият работен ден може да се задържи, но за това трябва или да се намали заплатата до такава степен, че да може да се работи четири смени вместо една, или да се повиши производителността до такива граници,
че всеки човек да работи за четирима.
Точният хронометраж и нормирането на продължителността на всички операции биха се оказали насъщна необходимост повече откогато и да било. Би се наложило по неволя да се нормира и количеството, и разпределението, и използването на изразходвания труд. Повишаването на часовото заплащане на труда може да бъде оправдано само от съответното повишаване на неговата производителност. И обратно, повишаването на производителността безусловно трябва да се придружава с повишаване заплащането на труда, като се намаляват влаганите усилия.
Всичко казано за разходите за материал и заплащане на труда се отнася напълно и за разходите на капитал. Те се образуват от времето на престоя на вложения капитал и стойността му за един час:
I=T’R,
Където:
T’ — времето в часове;
R — разход на капитала за един час. Ако всички железопътни линии в Съединените щати се оценяват за 14 млрд. долара, разходите за капитала, т.е. плащането на лихви, погасяването, застраховката,
данъците, трябва да представляват около един млрд., което за един час дава 114 155 долара. Ако поради траур за починал председател на управителния съвет цялата работа на железопътната система се прекъсне за десет минути, това ще излезе 20 000 долара, тъй като съответно производителността ще се намали. Но в следващите часове

112
железничарите могат да ускорят темпа на работата, да повишат по този начин производителността T’ и да наваксат загубеното.
Следователно както по отношение на заплащането на труда, така и тук трябва винаги да изясняваме при кое именно значение на величините произведението T’R дава минимален разход.
При заплащането на труда естественият закон се изразява в увеличаването на заплатите и намаляването на времето за всяка операция; но като идваме до оборудването, често виждаме, че R
прекалено нараства, а T’ намалява сравнително слабо. Но оборудването се подчинява на същия закон, на който се подчиняват материалите или трудът. Увеличаването на оборудването трябва да намалява разходите, а не да ги повишава.
Мускулната енергия — човешка или животинска — може да работи само по няколко часа в денонощие. Понякога тя работи 8 часа,
понякога 10, понякога 12. А механичната енергия действува свободно по 24 часа в денонощие. Именно така работят фабриките за хартия и стъкло. Машината на парахода, който пресича Тихия океан, работи 12
денонощия наред; на световните изложения в Чикаго и Сен Луи мощните генератори не спираха по цели шест месеца, а в мините и рудниците помпените станции работят без прекъсване още по-дълго.
Следователно, ако допуснем, че машините у нас работят общо 8–10
часа в денонощие, по този начин ние влагаме в тях двоен и дори троен капитал.
От 1897 г. в Америка настъпи необикновено промишлено оживление. Макар че то бе неестествено засилено и резултатите му бяха доста плачевни, оживлението все пак съществуваше. То бе предизвикано от откриването на злато в Юкон, неплодородието в
Европа и великолепната реколта в Америка, а милиардният разход за
Испано-американската война му даде нов тласък. Америка изведнъж реши да изхвърли всички стари съоръжения и да ги обнови от горе до долу. Всички железопътни служби ремонтираха главните си линии,
намаляваха височините и острите завои, поставяха по-здрави релси и подпори, ремонтираха мостове, спирки и гари, ремонтираха или заменяха с нови локомотивите и вагоните, откриваха нови работилници и ги обзавеждаха с нови съоръжения. Във всички градове административните квартали и аристократичните райони се преустрояваха, производствените предприятия се поддаваха на тази

113
епидемия и по всякакъв начин се стараеха да повишат своя капацитет.
Книжните фабрики удвоиха ширината на машините и по този начин удвоиха и продукцията. Цялата металургия се побърка на тема тонаж,
текстилното производство достави толкова машини, че общата им пропускателна способност далеч надхвърли световното търсене.
Освен че машините в нашето производство твърде много престояват и затова вложеният в тях капитал се използва непроизводително, нашите предприятия имат още толкова съоръжения,
че колкото и да работят работилниците (8, 12 или 24 часа в денонощие), все едно, машините са твърде много, за да работят с пълно натоварване.
Налага ни се постоянно да се убеждаваме, че скъпите машини престояват повече от половината на деветчасовия работен ден. Но и когато работят, те работят непроизводително. Доскоро локомотивният бандаж се струговаше, т.е. заемаше струга 18 дори и 30 часа, а същият струг може да извърши тази работа само за 3 часа.
Фактическата производителност на машините в много предприятия не надхвърля и 4% от пропускната си способност. Заводът работи не 24 часа в денонощие, а само 8 часа, това означава, че производителността е равна на 33%; половината от работния ден машината прави престой, следователно работният ден се използва само
50%. Освен това много машини изпълняват такава работа, която може да се извърши и с помощта на по-евтино оборудване (например вместо напречна използват надлъжна хобелмашина, така че и в този смисъл производителността често пада до 70%; освен всичко казано дотук,
машините се пускат с такъв бавен ход, че фактическата скорост представлява само 3,5% от възможната). А ако се помисли и за това, че се правят загуби при придвижването на материалите, използването на труда, нерационалното разпределение на машините, ако се припомни,
че има още загуби при неправилните отношения между материала,
труда и машината, например прекалено твърдият материал забавя работата на машината и работника, дефектната машина разваля материала и принуждава работника да губи време, недостатъчно квалифицираният работник разваля и материала, и машината — ако се припомни всичко това, не трябва да се учудваме, че нашето производство е така малко производително, а да се учудваме, че при такива отношения между основните елементи производителността на

114
отделните елементи е все пак доста висока. Действителни разходи за капитал:
Трябва да се смята за закон, че увеличаване качеството на материалите, труда и оборудването е изгодно, разбира се, ако материалите се изразходват производително, ако трудът се използва производително и ако оборудването се използва също производително.
А у нас оборудването за един ден работи двойно по-малко от ръцете на работниците, докато на практика то трябва да работи толкова време,
колкото и материалите, т.е. непрекъснато.
У нас постоянно се изпуска изпредвид отношението между часовата себестойност на експлоатацията на машините и броя на часовете на фактическата им работа. Именно затова американските заводи стенат под тежестта на излишното оборудване. Взети заедно,
материалите, трудът и оборудването ни дават следната формула на производствените разходи: Общ разход = разход за материали+разход за труд+разход за капитал Общ разход=QP+Tw=T’R.
Само най-талантливите от ръководителите на производството разбират, че Q е по-важно от P, че T е по-важно от W, R е по-важно от
T’ и че общият разход, т.е. общата себестойност се свежда до минимум,
когато сведем до минимум QP, Tw, и TR.
Ако вземем целия процес на производството или която и да е отделна операция, формулата на действителната себестойност ще бъде една и съща.
Общ действителен разход:

115
Формулата показва какъв отчет действително ни е необходим. Тя показва, че трябва да се вземат под внимание шест пера на нормалната себестойност, нормалните разходи и шест или повече пера от съответната производителност или ефективност. Администраторът или счетоводителят не може да познава положението в своето предприятие, докато отчетните данни не го информират относно всяка функция или операция на следните показатели:
— нормално количество материали;
— ефективност на използването на материалите;
— нормална цена на единица материал;
— ефективност на цената;
— нормално количество на единиците;
— време за определена работа;
— ефективност на фактически изразходваното време;
— нормален размер на заплащането на труда със съответна квалификация;
— ефективност на фактическите заплати;
— нормално работно време на оборудването;
— ефективност (процент) на фактическото работно време на машините;
— нормална часова стойност на експлоатацията на оборудването;
— ефективност на използването на оборудването, т.е. отношение на фактическата часова себестойност на експлоатацията към нормалната.
Посочената по-горе формула може еднакво да се прилага към отчета за стойността на целия производствен процес във фабриката,
към отчета за себестойността на вестникарската страница и към отчета на себестойността на експлоатацията на всички железопътни линии в
Съединените щати.
Отчитането на всички подробности, от които е съставено цялото,
на всяко отделно перо за всеки ден, на всички пера за дълго време —
това е един от принципите на производителността. Само онзи, който отчита цялото количество и всички цени, който отчита ефективността на едното и другото, отчита съобразно всички изразходвани материали
— било тон релси или пинта нефт, само онзи, който отчита изразходваното време, часовото заплащане и производителността на

116
труда за всяка операция, който отчита работното време и часовата експлоатационна стойност на машините (също за всяка операция),
само той може действително да прилага останалите принципи и да постига висока производителност. Този отчет е по-прост, по-евтин и по-лесен от обикновените видове отчет, които се прилагат в нашите големи предприятия.
Цялата система на отчитане на себестойността, всички отнасящи се до нея форми се извеждат много просто по приведената по-горе формула. Но разглеждането на тази система би ни отвело твърде далеч от нашия основен предмет — необходимостта от сигурен, бърз, пълен и постоянен отчет.
За всяка страница на едно периодично издание се изразходват и материал, и труд, и работа на машините; и ако едно седмично списание от 80 страници се разпространява в 2 млн. екземпляра, като се икономисва от себестойността на всяка страница по една стотна от цента, ще се получат 800 долара за една година, а това ще стигне, за да се плати трудът на човека, който е зает с премахването на тази дребна загуба, и освен това ще стане възможна известна печалба.
При прилагане нашата формула в работата на железниците постоянно се вижда, че E е твърде ниско. Всички са виждали как локомотивните клапи изпускат излишна пара, как от комините на локомотивите излиза гъст черен дим. Това е направо разхищение на гориво, а горивото е основният използван материал при експлоатацията на железниците. Разходите за горивото възлизат на около една трета от всички разходи за материали. Всички сме виждали за какви глупости губят времето си работниците надничари. Въпреки ниската производителност на техния труд за него се заплаща около една осма част от разходите за заплащане на труда в железниците.
Всички сме виждали излишно оборудване, виждали сме успоредни пътища, останали от различни времена. Но дори и да нямаше паралелизъм, при правилно разбиране на производителността железниците биха могли да получат пари не от 6, а от 4 процента и по този начин да намалят фактическата себестойност на оборудването с
280 млн. за една година.
[1]
Като използваме формулата на себестойността, ние можем да анализираме всички отделни разходни пера. Знаейки нормата и физическата производителност, т.е. процента на изпълнение на

117
нормата, трябва да се борим срещу всички загуби. Формулата на себестойността е едно от средствата, които ни разкриват и измерват загубите на производството. Както Кеплер чрез измерване доказа, че всички планети се движат по елиптични орбити, така и ръководителят на производството може чрез измерване на разходите да докаже от кои показатели трябва да се икономисва.
Дивакът разрушава природните богатства, варваринът ги разхищава, а цивилизованият човек ги пази. Ето защо QP е измерение на цивилизацията, TW също е измерение на цивилизацията и TR
еднакво е мярка за цивилизацията. Качеството едва ли има постижими предели, но количеството на природните богатства без съмнение е ограничено. Едва ли може да се достигне границата на човешкото умение, но работното време на човека има неумолима граница. В
машината може да се отстрани тромавостта и триенето, паралелизмът на функциите и всевъзможните загуби, но животът на машината има неизбежен край. Пита се какъв материал ще се използва, радий или сяра? Какъв снаряд ще се вземе, кръгъл патрон от старовремска пушка или съвременно тънко патронче, което лети два пъти по-бързо, улучва четири пъти по-далече и тежи двойно по-малко? С какво ще се пътува,
с подземна железница, построена с отпуснати от градското самоуправление пари от четирите процента в годината, или с бавни трамваи, които донасят 10 процента доход? Как ще се предават съобщенията, с конна поща или по телефонната жица? Цивилизацията е висока, когато QP е ниско, тя е висока, когато е ниско T’R. Но намаляването на QP, намаляването на T’R трябва да се уравновесява с увеличаването на TW. Отчетът, който разкрива и измерва точно тези отношения, не е суха и монотонна работа, а вдъхновяваща и ръководна.
[1]
Когато по-горе говорихме, че железниците могат да икономисат един милион долара за един ден, ние нямахме предвид тази цифра.
↑

118

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: