ГЛАВА VIIПЕТИ ПРИНЦИП: СПРАВЕДЛИВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПЕРСОНАЛА

84
Преди тридесет години от равнините на Тексас към разклоненията на планинската верига Плата минаваше път, дълъг цели осемстотин мили. Аз лесно познавах този път по неговите дълбоки трапчинки дори и в най-тъмна нощ. По него всяка година бавно отиваха на север около половин милион дългороги, озлобени,
теснобедри тексаски бикове, които носеха със себе си тексаската треска. Кравите оставаха в Тексас и отново раждаха дългороги бикове все от тази лоша порода. Всичко това днес се измени. Късоногите херфордски и халоуейски бикове дадоха късоного, охранено и спокойно потомство. Тези нови бикове се извозват на север с много хубави вагони, а срещу тексаската треска е въведена строга карантина.
Грижливият подбор на първосортен човешки материал и пълното изолиране на „дългорогите тексаски бикове“ в човешки образ са най-добрата основа за мирни и хармонични отношения, за висока производителност на труда.
У нас именно по такъв начин се комплектуват офицерските кадри за армията и флота. Отначало грижливо се подбират кандидатите, взема се под внимание образованието, здравословното състояние и дори биографията, която говори за някои морални качества, а след това се създава честно и справедливо отношение към приетите. Именно на тези елементарни и явно недостатъчни методи ние дължим намалената до минимум безчестност, грубост и явна непочтеност в армията и флота в сравнение с другите, както държавни и общински, така и частнособственически организации. Ако един офицер се държи добре, той ще остане на служба и бавно, но сигурно ще расте. Неговото социално положение е много високо, той е желан гост във всяко общество, в най-изискания клуб.
А защо, пита се, нашето производство така системно пренебрегва елементарния метод на подбора, който има хилядолетен опит?
Капитанът на китобойния кораб събира своя разнороден екипаж с лъжа и насилие, а след това се справя с него с помощта на вехтозаветната дисциплина: око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар. С една дума,
виждаме Lex talionis (закон на възмездието) в цялото му неприкрито безобразие. Администраторът, който набира работници, със същото безразличие не се опитва да изясни дали според склонностите и

85
физическото си развитие и главно според способностите си младият кандидат е подходящ за работа, която му предстои. Не желае да определя дали новодошлият за работа може да стане член на трудовия колектив, притежава ли съответни морални качества, знания и навици.
Такъв администратор е принуден изцяло да разчита на майсторите,
които също като него са своеволни и недисциплинирани. По неволя разчита не толкова на моралното, колкото на физическото въздействие.
Когато видим лошо възпитани деца, упрекваме не тях, а родителите им. В суровата зима на 1900 г., когато преминавали ужасните пътища на Юкон, някои златотърсачи така жестоко биели и осакатявали непослушните си кучета, че се наложило конна полиция да се застъпи за тях. Но грижливо подбраните кучета на добрия стопанин слушали всяка негова дума. Проявявайки онази жадна и привързваща се натура, която им приписва Метерлинк, те скачали весело около стопанина и били готови да умрат за него.
Инициативата за истинска справедливост трябва да изхожда не от работниците, а от работодателите. „С каквато мярка мери работодателят, с такава ще отмерят нему. Постъпвай с хората така,
както искаш да постъпват с тебе.“ Не е достатъчно да притежаваш само сърдечна доброта, желание да бъдеш честен и справедлив. Почти за всички момчета суровата школа е по-полезна от любещата,
снизходителна, но слаба майчина ръка.
На практика не е възможно да има истинска честност в отношенията, без да се съчетават качествата, които, за съжаление,
рядко се срещат у един и същ човек — доброжелателност и главно чувството за справедливост. Колкото и рядко да се среща такова съчетание, трудността тук не може да се смята за непреодолима,
защото много хора, които заемат ръководни постове благодарение на други свои качества, притежават едно или друго от посочените. Тук могат да се комбинират качествата на различни хора. За да се издаде хубава книга, се обединяват писателят, художникът и издателят; дори понякога една книга може да бъде резултат от работата на двама автори; така е било например с Еркман и Шатриан, единият притежавал дълбочина, а другият — ясност и чувство за пропорция.
От общата им работа са създадени цяла серия прекрасни романи из живота в областта, която се намира между земите на германците и

86
галите. По същия начин един би могъл да създава хранителното тесто на алтруизма, друг (с богато въображение) да дава на тестото форма на хляб и да го изпича, а трети (въодушевен от справедливостта) да измерва и разделя хляба, за да може всеки да получи заслужения къшей.
Грижливият подбор и кръстосването на домашните животни и птици след няколко поколения чувствително подобряват породата.
Смята се, че ако същият метод се приложи при хората, бързо биха се премахнали почти всички беди, от които страда човечеството.
Може би в това предположение има много вероятни неща, но без съмнение то съдържа тройна лъжа. Най-старото от домашните животни — овцата, напълно е загубило способността си за самосъхранение. Без човешка грижа и защита овчето стадо загива.
Овцете могат да живеят самостоятелно само на някои острови, където няма хищни зверове и птици, няма отровни растения и през цялата година времето е меко и без резки промени. Но и при такива изключителни условия те бързо изскубват тревата и умират от глад.
Вече не един път беше доказано, че не са достатъчни няколко поколения изкуствен подбор, за да се изкоренят хилядолетните вродени склонности и качества. Опитите на Дарвин доказват, че всички най-разнообразни и толкова различни породи гълъби много бързо се връщат към породата на обикновения див гълъб.
Достатъчно ли сме опитни, поне да сме на ясно кои именно черти на човешкия характер трябва да се култивират и кои да се изкореняват? Наистина, много жалко би било, ако в древните времена някой би се сетил да развие добрите качества на някакъв диплокок или да премахне някои особености на оригиналния, но твърде зловреден pithecus erectus (маймуна), нали тези особености са могли да им се видят нищо необещаващи. И така, първо, ние не умеем да избираме най-добрите черти, за да ги развиваме, най-лошите, за да ги премахваме; второ, нашите подобрения са повърхностни и краткотрайни; трето, евгениката изисква огромни усилия, а дава безкрайно малки резултати. Поради всичко това от нея не трябва да се очаква много.
Съвсем друга е практиката при незабавния и непосредствен подбор, който се ръководи от здравия смисъл. За един що-годе знаещ човек избирането на кон не представлява сериозни затруднения. Ако

87
конят му е нужен за децата, той взема кротко и умно пони с широко чело; за себе си купува буен, жилест, бърз, но не упорит „тревелер“; за плуга — спокойно и работно животно със средно тегло; за превоз на товари — бавен, едър кон.
Един що-годе опитен човек още от пръв поглед може да определи характера на кон, куче или котка. Когато се избира кон,
трябва да се гледа да не бъде с тясно чело, големи, подвижни очи, в които повече се вижда бялото, озъбени и с отметнати назад уши. Не трябва да се взима кон, който хапе и рита.
Когато се избират хора за работа, не са толкова важни външните признаци — образованието, физическата сила и дори поведението в миналото. Главното внимание трябва да се насочва към вътрешните способности и склонности, към характера, което в края на краищата определя същността на човека.
Опитният специалист, който допълва природната си наблюдателност и здрав смисъл с подходяща техника за анализ и синтез, забелязва веднага способностите и склонностите дори на подрастващото момче, а още повече на юношата. Такъв специалист може с почти безпогрешна точност да определи на коя работа кандидатът може да има най-голям успех. Той може да посъветва в какво направление да му се въздействува, какво от навиците и уменията му да се измени, за да се увеличи двойно неговата работоспособност.
За производството е крайно важно да има, макар и малко на брой, специалисти, притежаващи интуиция, наблюдателност,
съобразителност и цялото богатство на физиологически,
психологически и антропологични научни знания. Само такъв специалист може да даде на администрацията и кандидата за работа наистина компетентен съвет, само той може да каже точно подходящ ли е кандидатът за определена работа. Без компетентното решение на този въпрос е немислима пълна справедливост в отношенията между работниците и работодателите, немислим е успехът. В миналото работодателите приемаха безразборно първия срещнат, а след това намаляваха заплатите или уволняваха. По такъв начин и при наемането, и при уволнението царуваше произвол. Неговите жертви можеха само да се отнасят до професионалните съюзи и да искат те да се борят за заплащане на час, а не на акорд, т.е. за справедливото

88
отношение между извършената работа и заплатите, за изясняването и установяването на правилни еквиваленти.
Безобразна несправедливост е не установяването на равновесие между изработката и заплащането — то е необходимо, както в търговията са необходими точните и проверени везни, — а в това — да се държи човек на работа, към която не е приспособен.
В машинописното бюро на един голям завод работят тридесет и шест машинописки. Една от тях работи в този завод вече три години и затова получава 12 долара за една седмица, а друга, приета наскоро,
получава за една седмица всичко 7 долара. Работата и на двете е съвсем еднаква. Обследването показва, че първата машинописка —
тази, която получава 12 долара, за един ден пише 390, докато втората може без особено напрежение да напише 1800 фиша. Работата е там,
че едната девойка много бързо възприема, а има слаба съобразителност. Достатъчно й е само веднъж да погледне фиша, за да запомни, и съвсем точно да препише всички данни от него. Обратно,
машинописката, която получава по 12 долара за една седмица,
възприема слабо, но притежава много висока съобразителност. За да препише фиша, тя внимателно препрочита всяка дума, с което се обяснява бавната й работа. Но затова пък, след като се ориентира във фиша, тя може не само да го препише, но и да състави съвсем смислено писмо. И въпреки протестите на тази девойка и за голямо нейно огорчение администрацията я премества от механичната работа, където тя е загубила три години, на друга работа, която повече отговаря на нейните способности.
Другата машинописка, която възприема бързо и дава голямо количество работа, остава на старото място с увеличена заплата. До момента на обследването администрацията постоянно е обиждала първата машинописка. Съвсем несправедливо е да я държат на работа,
която не отговаря на способностите й и която тя не може да изпълнява добре и бързо. А постепенното увеличаване на заплатата увеличава още повече тази несправедливост, тъй като девойката си е мислила, че върви напред, прави кариера. На неподходящата за нея работа я задържа увеличаването на заплатата.
Несправедливо е и отношението към втората машинописка — да й се плащат всичко седем долара за една седмица само защото скоро е постъпила на работа. Безусловно несправедливо е и искането на

89
професионалния съюз новата машинописка да не пише за един ден повече фишове от старата. Това искане е не само несправедливо, но е и в разрез с основните принципи на културата: то пречи на неприспособената машинописка да премине на по-подходяща работа,
а на приспособената да постигне заслужаваната заплата; освен това то съзнателно намалява количеството и по този начин създава непълна натовареност на човека и машината, а следователно увеличава себестойността на производството.
В металургията грижливо отделят рудата, която може направо да се мели, от рудата, която първо трябва да се цианизира или топи;
рудата, която може веднага да се топи, внимателно се отделя от тази,
която отначало трябва да се обогатява. Това се изисква и от здравия смисъл, и от елементарната справедливост спрямо рудата, спрямо хората, които я обработват, и спрямо работодателя.
По същия начин няма да бъде нито несправедливо, нито прекалено дребнаво грижливото проверяване и обследване, а след това подборът на хората, на които се поверява каквато и да е работа.
В един и същ завод, с една и съща програма, майстор, условия на труд и машини производителността на отделните работници се колебае от 80 до 140%. На работника, който дава 80%
производителност, заводът заплаща твърде много, а на този, който дава 140% — твърде малко. Би било напълно възможно цеховете и работилниците да се запълват само от хора, които дават 140%, и да им се заплаща с 40% над средната съвременна заплата. Това е най- добрият начин всички да са доволни, да се премахне възможността за каквито и да било сблъсквания и да се намали себестойността на производството. Това може да се постигне чрез бавно, трудно и скъпо струващо постепенно отстраняване на непроизводителните работници и подбиране на по-подходящи или по-бърз, лесен и евтин начин, като се потърси помощта на компетентен специалист, който може веднага да определя способностите, характера и квалификацията на отделните работници и кандидати.
Справедливостта към подчинените не се ограничава с грижливото им подбиране. Има и други страни на въпроса.
Когато едно момче става ученик, не е достатъчно да му се гарантира, че не се посвещава на кариера, в която неизбежно ще го изпреварят още при първата му стъпка. Освен това трябва да му се

90
гарантира и известна сигурност на положението, постепенно и редовно увеличаване на заплатата. Да се постави работата така, че това момче, ако то работи и се държи, както трябва, да получава след време максималната за определеното място и специалност заплата. Да му се гарантират добри другари, които да са готови да му помагат; да му се гарантира, че всички мерки, които са необходими за неговата безопасност и здраве и които не може сам да предприеме, ще бъдат взети без неговото пряко участие. Условията, при които се труди човекът, работникът, който изнася на плещите си цялата тежест на нашата промишленост, безусловно трябва да бъдат нормализирани и поставени на нужната висота. Водата за пиене трябва да бъде стерилизирана, опасният за здравето прах трябва грижливо да се изсмуква и избърсва, машините трябва да са оборудвани с цялата техника на безопасността, осветлението трябва да бъде достатъчно силно, за да може работникът да вижда добре работата, но не толкова ярко, за да не страда зрението. Работният ден трябва да бъде сведен до разумни граници, а извънредни часове трябва да се допускат само при крайна необходимост. Администрацията е задължена да знае нуждите и желанията на работниците и да се съобразява с тях; тя трябва да се вслушва и в техните препоръки с производствен характер.
Изискванията на охраната на труда влияят най-непосредствено върху настроението и моралното състояние на работниците, но нито едно от тях не е продиктувано от някакви алтруистични мотиви.
Всеки локомотив се чисти, смазва се, ремонтира се, зарежда се с подходящо гориво и хубава вода, защото инак неизбежно пада неговата производителност. В интерес на тази производителност администрацията трябва да се грижи за работниците поне така, както се грижи за машините. Не само заради работниците, а заради общото благо трябва да се вземат под внимание и съветите на работниците.
В основата на всички сериозни конфликти между работниците и работодателите винаги стои работната заплата. Ето защо най-трудният и сериозен въпрос на съвременния промишлен живот е именно работната заплата. Макар че за личното, общественото и всенародното благополучие е много по-важна приспособеността на всеки работник към извършваната работа, онази приспособеност, при която той ще изпълнява работата с удоволствие и ще има успех.

91
Няма по-труден въпрос от този за работната заплата и няма област, която повече да се нуждае от справедливост. Всяка рационализаторска система за заплатата, която е изпитана в широк мащаб и е дала благоприятни резултати, за нас е безкрайно интересна,
дори ако има само експериментално значение. Тя показва как хората подхождат към този деликатен въпрос, когато искат да го разрешат честно.
Работникът иска да получава колкото може повече пари;
предприемачът иска продукцията да му излиза не по-скъпо от тази на конкурентите, иначе той ще бъде принуден да напусне пазара. От работника не може да се иска да работи за своя предприемач с по- малка от тази заплата, която той може при същите условия на труд да получава от друг предприемач. Но и от предприемача не трябва да се иска да заплаща повече от неговите конкуренти. Тук ние имаме работа с най-опасното взривно вещество, за което е достатъчна и най- малка искра, най-малко сътресение, за да разруши цялата постройка.
Именно затова всичко трябва основно да се нормализира и тогава девет десети от възможността за взрив ще бъдат премахнати. В
съвременното си състояние работната заплата не може да се отнесе нито към понятието щатна служба, нито към понятието търговски договор, нито към понятието възнаграждение за индивидуалната производителност. Както и много други нововъведения, съвременната заплата съчетава в себе си най-лошите черти на тези три принципа и изключва най-добрите.
Тъй като работникът идва в завода в определено време, прави всичко, което му наредят, и си отива, когато го пуснат, той като че ли е на щатна служба. Но когато намаляват работните му часове или просто му дават непълна натовареност, при което загубеното време се отразява върху заплатата, това вече не приляга към понятието щатна служба. От друга страна, ако се уговаря с работодателя за определен брой часове на ден при определено заплащане за час, той не гарантира определена изработка срещу получаваните пари. Това не е истински договор, защото в истинския договор продавачът определя стоката съвсем точно. Освен това работникът не може безкрайно да увеличава заплатата си нито при заплащането на надница, нито дори при заплащането на акорд. И тъй като машината принадлежи на работодателя, работникът е само част от договарящата се страна.

92
Заплащането на акорд не решава въпроса. Въвеждането му беше опит да се замени щатната служба с търговски договор и заплащане за лична производителност. Но не е възможно да се унищожат напълно отношенията на щатната служба. Заводът е по-висока организация от ято врабци или чайки. Производственото предприятие неизбежно е свързано с определено работно време и изобщо с редица отношения,
които принуждават работника да се приспособява към общата обстановка. Заплащането на акорд е опит да се установи известна еквивалентност на изработката и заплащането.
Ако работникът получава за час 30 цента и ако се предполага, че за един час той може да произведе единица продукция, нормата се определя в размер на 30 цента за парче. При това от работника се иска да работи с всички сили: предполага се, че за един час той може да изработи и повече от 30 цента. Като определя това заплащане на парче, очевидно предприемачът много се грижи за него то да бъде по- изгодно от 30-те цента за един час; и все пак, щом работникът започва да догонва по 50 цента в час, предприемачът веднага започва да мисли как още да му намали заплатата.
Когато започва да се употребява бързорежещата стомана, в ронокските работилници на Норкфолско-западната железопътна линия работят на акорд, според определен договор. И макар че на старите машини с инструменти от въглеродна стомана струговането на бандажа отнема цели осемнадесет часа, а усъвършенствуваните машини и инструменти от бързорежеща стомана намаляват тази операция до три часа, работниците отчаяно се обявяват против ревизирането на заплащането.
Установеното преди двадесет години заплащане днес не може да бъде правилно. Животът поскъпва и заплащането за труда трябва да нараства. Усъвършенствуването на съоръженията в огромна степен повишава възможността за по-бърза изработка.
Налага се да се преразглеждат нормите, но тяхното преразглеждане почти винаги е сигнал за ожесточена война в промишлеността.
Трудният и деликатен въпрос за работната заплата веднъж бе разрешен мирно и успешно чрез следното справедливо споразумение:
1. Работата се плаща на час в кръгли центове.

93 2. Съобразно с местните условия това часово заплащане има за основа 20 цента за час, а след това се повишава и намалява с по два цента, т.е. 16, 18, 20, 22, 24, 26 цента и т.н., като спада до 6 и се повишава до 60 и повече цента за час.
3. Часовото заплащане на всеки отделен работник се установява чрез споразумение между него и работодателя.
4. Без специална премия работниците не са задължени да работят повече от десет часа на ден.
5. Нормалният работен ден да бъде 9 часа.
6. За всяка операция се установява повременна норма.
7. Работникът не е задължен да достига посочената норма.
Основната заплата зависи не от продукцията, а от броя на часовете,
които той е прекарал в работилницата.
8. Нормите се преразглеждат, намаляват или повишават във връзка с изменението на условията, но в никакъв случай не във връзка с високата индивидуална изработка на отделните работници.
9. Преразглеждането на нормите се осъществява от компетентни и безпристрастни специалисти, при което причината, мястото и границите на преразглеждането трябва да бъдат известни и на двете страни.
Ако в завода тези правила се изпълняват строго и постоянно, ако с тях се запознава всеки нов работник, сериозни разногласия могат да възникнат само по трета точка. От време на време работната заплата неизбежно се повишава или пада; това се предизвиква от поскъпването или от поевтиняването на живота, от колебанията на търсенето и предлагането.
Нормите за заплащането на труда трябва да гарантират автоматичното предвижване на работниците в най-високите разряди според натрупания опит и стаж, според повишаването на производителността. Трябва да дойде такова време, когато въпросът за повишаването и намаляването на работната заплата ще бъде предаден на специален арбитраж или на помирителни комисии, които да се заемат с премахването на всякакви поводи за спорове и безпорядък.
В една фабрика с голям успех е проведена следната система.
При 100% производителност на работника се полагат 28 цента за час плюс премия от 20 цента на ден. При 60% производителност часовото заплащане се намалява до 20 цента и освен това работникът се лишава

94
от премия. При 80% производителност нормата е 26 цента, а премията
— 3,25 за парче.
Пазарът и условията на конкуренцията не дават възможност да се плащат на работника 20 цента за час при 60% производителност, но повишаването на индивидуалната производителност дава такава икономия от допълнителни разходи, че ако продукцията се увеличи с
66%, работната заплата може да се повиши не с 66%, а с 68%. А, от друга страна, работниците се смятат в правото си да искат по 28 цента за час и действително, ако работникът дава пълна производителност,
толкова трябва да му се плаща.
Останалите осем точки не се нуждаят от никакви специални пояснения. Нормите, които се изразяват в дроби от цента (например
194/9 цента за час), са безусловно нелепи и недопустими. Такава нелепа система съществуваше в едно голямо предприятие, където индивидуалната производителност на труда на работниците не надхвърляше средно 60%, а в много случаи падаше и по-ниско от 50,
макар че можеше да се повиши с цели 20%. И администрацията на предприятието се съпротивяваше отчаяно срещу закръглянето на тази нелепа цифра до пълни 20 цента. А такова закръгляне опростява и улеснява всички отчетни и контролни операции.
Тъй като Съединените щати са приели, ако не греша, още през
1804 г. десетичното деление на долара, смешно и глупаво е постоянно да се връщаме към четвъртинки и осминки или да прибавяме на работника по половин цент за час или, още по-лошо, да му даваме допълнително по 25 цента при деветчасов работен ден. При интервали от 2 цента сметачните машини работят двойно по-бързо,
изчислителните таблици на заплатата се оказват двойно по-малко,
отколкото при интервали от един цент. Ако ученикът започва с 10
цента за час, а след десет години стига до 30, тези 20 цента могат да му се прибавят еднакво лесно и по два, и по един, а сроковете на добавките могат да се пресметнат така, че общата му заплата да не пострада от това.
Напълно допустимо е за осем часа човек да може да изпълни пълна и правилно пресметната дневна норма. Но за девет часа същата норма може да бъде изпълнена с по-малко напрежение и следователно и с по-малка умора. Кое е по-добре, да се върви девет часа по три мили или осем часа по 3,375 мили за час? Предполагам, че е най-

95
добре да се върви десет часа по 2,7 мили. Опитът показва, че при нормален деветчасов работен ден, с колебание между бригадите от осем до десет часа, работата върви достатъчно добре. Ако в завода е въведен деветчасов работен ден, а един работник в бригадата,
състояща се от десет души, не се е явил на работа, за да се справи с дневната норма, бригадата трябва или да работи по-напрегнато от обикновеното, или да загуби малко повече време. Няма съмнение, че по-справедлив ще бъде именно вторият начин: по-добре е да плати на хората за извънредна работа, отколкото да се принуждават да се пренапрягат.
Работният ден, надхвърлящ десет часа, действува еднакво пагубно и върху работниците, и върху предприятието. Не зная нито един случай, когато честото прибягване до извънредни часове да има добър резултат. Свръхнормената работа се допуска само в най- неотложни случаи, при което работниците трябва да получат висока премия, а администрацията да помни, че всяка свръхнормена работа намалява производителността на работниците и увеличава себестойността на производството.
Главно средство за премахване на всички недоразумения е създаването на повременна норма за всяка операция. Всички съвременни големи борси работят с еталони. За бала памук, за бушел пшеница е установен стандарт от еди-колко си фунта; доларът има стандартен еквивалент в злато.
Работникът продава на предприемача времето си, както мината продава на своя клиент въглища. Но работата е там, че клиентът не купува от притежателя на мината въглища, а предприемачът не купува време от работника: първият купува топлинни единици, вторият купува изработка. Точното съотношение между определена операция и времето (а не работната заплата) е така съществено необходимо,
както между топливото и топлинната единица. За щастие това съотношение се поддава на точно научно определение. Дори никога да не го осъществим на практика — все едно изходен пункт за проектиране на съвременни машини, за усъвършенствуването им в сравнение с моделите, работили преди петдесет години, е фактът, че
776 футофунта повишават температурата на фунт вода с един градус по Фаренхайт.

96
Машиностроителят съвсем не е задължен да осъществява това съотношение. И работникът не е задължен да го осъществява.
Заплатата му не зависи от него. Тя му се изплаща дори ако той не изпълнява нормата, макар че при нормализирани условия и уточнени операции тя е безусловно изпълнима. Сто ярда за десет секунди не е нормален еквивалент. Нормален еквивалент са четири мили в час и двадесет мили в ден при шест дни ходене през седмицата.
За да бъдат справедливи еквивалентите, те трябва от време на време да се преразглеждат във връзка с изменението на условията, но в никакъв случай не във връзка с увеличението на заплатата.
Както и всички други принципи на производителността,
справедливото отношение към работниците и служещите трябва да бъде нормализирано, да е съгласувано с останалите единадесет принципа. Да представлява специален предмет на работа на специална висококвалифицирана група, която използва помощта и съветите на редица специалисти: характеролози, хигиенисти,
физиолози, психолози, бактериолози, познавачи на техниката на безопасността, инженери по отоплението и осветлението,
икономисти, специалисти по въпросите на работната заплата,
счетоводители, юристи. В тази работа, както и във всяка друга, е необходимо да се използва съкровищницата на човешкото знание.
Принципът на справедливостта се осъществява чрез правилна организация на предприятието, базирайки се на идеалите и здравия смисъл, на съветите на компетентни специалисти, опростявайки задачата си, като изключва незабавно неподходящия човешки елемент.
Осъществява се чрез бърза, точна отчетност, чрез нормиране на операциите, чрез точни, писани инструкции, чрез подробни разписания и изобщо на всичко, което дванадесетте принципа на производителността изискват от предприятието.
Дванадесетте принципа на производителността принадлежат на нашето време както газовите системи, динамомашините, парните турбини; те са почти толкова съвременни и нови, колкото аеропланът;
те са извикани на живот от сложността на съвременното производство и съвременните жизнени условия. Не е важно в какъв ред ще се утвърждават. Ние ще започнем с отчетността, но трябва да се помни
— без коренна стандартизация и нормализиране на останалите страни на работата тя не може да бъде нито бърза, нито точна, нито пълна.

97
Затова ние по неволя трябва да трактуваме отчетността теоретически и посочваме само онзи гръбнак от основни отчетни операции, от които излизат всички отчетни функции с по-специален характер.
Съществува отчет за нормализираните условия, отчет за дисциплината, отчет за справедливостта. Но основен е все пак отчетът за себестойността и производителността, който се осъществява чрез универсална, общоприета и необикновено проста формула, която изцяло покрива производителността на операциите и себестойността на материалите, работната заплата и амортизацията на съоръженията.
[1]
Тази глава представлява интерес като характерен показател доколко авторът в основните си построения „изключва“ от погледа си съществуването на класовата борба. Това обаче не му пречи да се ръководи в разсъжденията си за подбора на работната сила от изтъквания от него принцип „грижливо подбраните кучета на добрия стопанин слушат всяка дума“. В това всъщност Емерсън вижда крайния „идеал на справедливо отношение към персонала“. Читателят няма да ни упрекне, че преднамерено пропуснахме много „красоти“
на Емерсъновия стил в това направление. От същия „висок“ принцип авторът се вдъхновява при трактовката на въпроса за работната заплата — Бел.ред.
↑
[2]
Ако ние рискувахме да приведем този цитат, то е затова, че той представлява необикновено ясна формулировка на онази позиция на класата на работодателите, която е най-сериозната пречка по пътя към установяването на по-добър, по-производителен ред. В този цитат се формулира доктрината, която коренно се различава от дванадесетте принципа на производителността (Авторът).
↑

98

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: