Поредният гешефт на Сорос

В разследването участва и Комисията за търговия с ценни книжа на САЩ. Тя била сезирана от Бил Акман, управител на хедж фонда Pershing Square, който е отворил къси позиции за 1 млрд. долара срещу Herbalife.

Сорос остава във финансовата история като един от най-големите спекуланти. Той печели над 1 млрд. долара от залог срещу паунда през 1992 г. и принуди Великобритания да напусне общия валутен механизъм, което на практика предотврати влизането на страната в еврозоната. Оттогава е един от най-нежеланите хора на Острова.

USSS се занимава с предотвратяване на финансови престъпления, свързани най-вече с пране на пари, далавери с ценни книжа, държавни дългове и пр. Същата служба обаче отговаря и за охраната на президента на САЩ, неговото вице и първата дама. Агентите се включват винаги когато става дума за големи престъпления, които излизат извън границите на обичайните далавери.

- Анатоли Замфиров, собственик на верига ветеринарни клиники;

- Атанас Славов, доктор по консултационно право, преподавател в СУ;

- Виктор Лилов, издател и мениджър;

- Георги Стойковски, политолог, преподавател в НБУ;

- Гроздан Караджов, юрист, бивш шеф на фондация „Демокрация”, бивш шеф на борда на БТК;

- Евгени Канев, икономист, управляващ съдружник в ЕИСИ;

- Ергин Емин, общественик, председател на сдружение ЕВЕТ;

- Иван Иванов, социален психолог;

- Иво Ивков, юрист, член на Арбитражната комисия на УЕФА;

- Калин Терзийски, писател;

- Любомир Христов, доктор по икономика;

- Проф. Михаил Неделчев, литературен историк;

- Ралица Ковачева, журналист;

- Стоян Радев, театрален и кинорежисьор;

- Цветозар Томов, социолог от агенция „Скала”.

- Проф. Байкова, може ли да свалим лошия холестерол, като променим храненето, без лекарства?

- Като диетолог се изкушавам да кажа „да”. Подходът към всяка болест е медикаменти, хирургия и диета. Хранителният режим е задължителен елемент на всяко съвременно лечение. Медикаментите потискат нивата на холестерола, спрем ли ги, те ще се повишат. Особено ако не контролираме и не променим храненето и двигателната активност. Рисковите фактори за всички сърдечносъдови болести са няколко групи - едни са обратими, други трудно се повлияват, трети са необратими. Можем да контролираме теглото и да не допускаме да качваме излишни килограми. Ако обиколката на талията при мъжете надхвърли 102 см, а при жените 88 см, рискът неимоверно скача. Можем да контролираме кръвното и да го поддържаме в норма. Можем да се движим повече и да спрем цигарите – така се намесваме и коригираме в част от рисковите фактори. Може да намалим общия холестерол и триглицеридите. Трудно, но все пак се повлияват болести като диабет, увеличена тромбогенеза, високото ниво на хомоцистеина в кръвта, психологическият стрес. А необратими рискови фактори са климатогеографските условия и питейните води с повече натрий...

- Свикнали сме да говорим за „добър” и „лош” холестерол. Как се прави това разграничение?

- Хората гледат изследванията и се опитват да се ориентират. Затова искам да кажа, че са важни не толкова стойностите, а съотношението между добрия и лошия холестерол. Затова е нужна консултация със специалист. Холестеролът, който се произвежда в черния дроб, се пренася от мастно-белтъчни комплекси към периферните клетки и се отлага там – примерно по вътрешната повърхност на стените на артериите. Затова е наречен лош. А тези мастно-белтъчни комплекси, които пренасят обратно отложения в мастните клетки холестерол към черния дроб, за да се преработи и изхвърли - добри.

- А има ли диета, която може да повлияе директно и да намали лошия холестерол?

- Около 85 на сто от общия холестерол, който се регистрира от изследванията, се синтезира от черния дроб. Едва 15-20% може да бъде коригиран с храната. Затова има млади хора, които са с високи нива на холестерол, без да са с наднормено тегло и без да имат други рискови фактори.

- Кои са храните, с които тази „поправка” може да стане?

- Живите клетки в млечната закваска на киселото мляко произвеждат от въглехидратите в червата, където няма кислород, късоверижни мастни киселини. Като минат през чревната стена, те бързо попадат в черния дроб и потискат синтеза на холестерол в черния дроб. Така че консумацията на кисело мляко или киселомлечни продукти са естествен начин да намалим холестерола. И ако не сме сигурни в качеството на млякото – може да вземаме пробиотици като хранителна добавка. Другото, което трябва да направим, е да ограничим животинските мазнини - шарени меса, готова кайма, колбаси, даже луканка и кренвирши. Единствено филетата са безопасни, защото са направени от големи късове месо и там видими мазнини няма. На второ място в забранения списък на атерогенни храни, които повишават риска, са трансмастните мазнини – с други думи твърдите маргарини. Те се слагат в сирена и кашкавал, за да се стегнат, влизат в състава на вафли и десертни блокчета, за да имат форма. Заради риска Дания въведе норма – само 2% трансмастни мазнини в храните, докато при нас няма контрол. При недостиг на витамини от В групата - В6 , В12 и фолиева киселина и неправилна обмяна на една аминокиселина, се получава един метаболит – хомосистеин – рисков фактор за атеросклерозата. За да противодействаме на този процес, трябва да се приемат продукти, богати на фолиева киселина, и най-вече листни зеленчуци.

- Кажете конкретно кои са другите храни, които надеждно намаляват хорестерола и в какво количество са ни нужни?

- За да намалим общия холестерол и триглициридите, трябва да ядем 2 пъти седмично риби. Те са богати на омега-3 мастни киселини, които потискат производството на холестерол . За предпочитане са мазните риба като черноморска и океанска скумрия, сьомга, риба тон и пъстървите. Зеленчуците и плодовете трябва да са поне 400 г на ден. Те съдържат хранителни влакнини – целулоза и пектини, които понижават нивата на холестерола. Полезен източник на растителни стероли са соята, слънчогледово семе, които са богати на фитостероли. И ако не обичаме соя, е добре да ядем боб, леща, нахут ... Освен белтък те съдържат омега-3 мастни киселини. Поне 2 пъти седмично е добре да са в менюто. В този списък на полезни храни са орехите и суровите ядки. Поне 30 грама дневно, защото са доста калорийни. Антиоксидантите също понижават холестерола. Това са полифеноли от цитрусите, от соята – изофлавони, червените боровинки са богати на антоцианиди, червеното грозде, зеленият и черният чай ни зареждат с флавоноиди.

- Споменахте за активното движение. По какъв механизъм то се отразява благоприятно на холестерола?

- Движението, на първо място, помага да не трупаме излишни килограми. Добро е аеробното натоварване – бързо ходене, плуване, гребане, танци, колоездене, а не силови упражнения. Тези спортове намаляват общия и най-вече лошия холестерол, намаляват триглицеридите. Важно е да се движим редовно и най-вече поне по 40-50 минути на ден, за да има резултат. Той се отразява благоприятно и понижава кръвното и кръвната захар, сваля стреса.


Без затвор за неплатени осигуровки
Работодателите, които не плащат осигуровки, няма да подлежат на наказателна отговорност.

Това стана ясно вчера от дебата в парламента за промените в НК. Инкриминирането на невнасянето на осигуровки е предложено от ГЕРБ, но не среща подкрепата на управляващите.

„По искане на синдикатите в нашия мандат подготвихме такива текстове. Според нас укриването на осигуровки е по-вредно от това на данъци. Над 2,3 млн. пенсионери разчитат на осигурителната система", каза Владислав Горанов от ГЕРБ.

От БСП защитиха работодателите, като подчертаха, че няма да се вкарат повече приходи от осигуровки в бюджета, защото от килията няма да се повишат нивата на плащанията.

В България има огромна за мащабите на страната ни армия от здравно неосигурени - според различни оценки от малко под 1 милион до 2 и повече милиона. Има най-различни хипотези за това каква част от тях са трайно заселени в чужбина и са прекъснали всякаква връзка със здравното ни осигуряване.

Как може да се преодолее дефицитът в системата? И до каква степен здравно неосигурените са причина за него?

Нека напомним какво представлява една солидарна осигурителна система и каква е разликата между осигуряване и застраховане. Тези, които са свикнали да мислят за публичните политики само на английски език, където се използва една и съща дума за осигуряване и застраховане, могат лесно да си преведат следващите аргументи, като си кажат, че има (коренно) различни модели на застраховане/осигуряване. Някои са солидарни, други не толкова, а трети - съвсем не.

Принципът на здравното осигуряване е много добре описан на страницата на НЗОК: „Принципът на солидарността предвижда възможност за следното преразпределение на средствата от здравноосигурителни вноски: от здравите - към болните, от богатите - към бедните, от младите - към възрастните."

При всички случаи част от участниците в една солидарна система внасят повече, отколкото ползват, докато други внасят по-малко. В наистина солидарните системи достъпът е осигурен до универсалния пакет дори за тези, които нищо не допринасят поради невъзможност (например бедност), която е ясно дефинирана в закона.

За да бъде системата нормално финансирана, трябва вноските да са равни на плащанията.

Има два начина да се постигне ежегодно баланс в една здравноосигурителна схема, ако сметките не са се оказали неверни и плащанията по гарантирани услуги надвишават приходите. Единият е да се налеят допълнителни средства над предвидените,

което е еквивалентно на формирането на дълг. Това се случва например когато държавата покрива извънредно допълнителни задължения на болниците.

Другият начин за балансиране е отказът от предоставяне на услуги, които на теория са гарантирани. Това се получава пък, когато някой здравно осигурен има нужда от преглед при специалист, но не получава направление, защото те са свършили. Ако такива дисбаланси се появяват системно, проблемът е стратегически и тогава трябва да се проведе откровено обсъждане в обществото.

Възможните принципни решения са две. Ако смятаме, че досегашният пакет от услуги е необходимо да бъде реално гарантиран, за да бъде системата солидарна - увеличаваме вноските

Ако смятаме, че е справедливо системата да бъде по-малко солидарна, запазваме вноските и гарантираният пакет става по-ограничен. И за нещата, които изпадат от него, били те медицински услуги, консумативи, изделия или лекарства, както и за тези, които никога не са били включвани, вече няма солидарност и всеки получава достъп до тях съобразно икономическите си възможности чрез участие в застрахователни схеми, директни плащания и доплащания или многобройни производни планове за финансиране.

Общото за всички тях е, че този, който може да си го позволи, получава повече и по-добри услуги. Съответно болните или тези, за които има по-висок риск да заболеят, плащат повече или директно, или чрез рискови премии, които застрахователят е преценил да определи.

Така стигаме до най-изненадващата част, където ще ми се наложи да приведа аргументи в противовес на един отразпространените митове. Основното твърдение в обсъжданията за дефицита в здравноосигурителната ни система е, че за него основна вина носят тези, които не се осигуряват, а ползват услуги. Това автоматично прехвърля топката именно към частта от неосигурените, които казват, че не внасят вноски, защото не могат да си го позволят. Броят на здравно неосигурените най-вероятно в действителност е между 900 хиляди и 1,2 милиона. Средните доходи в тази съвкупност не надвишават много минималната работна заплата.

Това, което реалистично може да се събере, ако всички здравно неосигурени изведнъж започнеха да плащат вноски, е в порядъка на 300 до 500 милиона лева годишно

В момента част от здравно неосигурените получават достъп до здравни услуги основно през „Спешната помощ", което товари с непокрити разходи болниците, приемащи с голяма интензивност пациенти по спешност.

Другият, вече законово утвърден канал е през специален фонд за лечение на здравно неосигурени, който има скромния бюджет от около 5 млн. лв. годишно. Дори той не се изразходва напълно поради критериите за достъп, които са трудно изпълними. Няма смисъл да обяснявам, че с пет милиона не могат да се лекуват стотици хиляди здравно неосигурени в система, в която останалите около 6 милиона се лекуват с бюджет от над 2,5 млрд. и не са особено доволни

Въобще сумите, реално изхарчени за лечението на здравно неосигурени, се измерват в милиони левове. Можем да обобщим, че сумарните разходи за лекуване на хора без здравни осигуровки не представляват величина с макроикономическо значение за системата в момента, макар и да представляват тежко бреме за някои некомпенсира-ни болници.

Според проучване сред здравно неосигурените, проведено от Институт „Отворено общество" -София, преди няколко години, две трети от неосигурените имат пропуснати повече от 10 месеца. Всеки трети от здравно неосигурените никога не е бил осигурен. Тези, които не са били осигурени от 4 до 6 месеца, са под 5%. Така че неосигурените в общия случай са трайно неосигурени и връщането им в системата е свързано с разходи, които са непосилни за домакинства с ниски доходи.

Наивното допускане на този фон е, че плащането на нови вноски в системата само ще донесе допълнителен приход, облекчаващ достъпа до здравни услуги на сега осигурените. Изобщо не се обсъждат допълнителните разходи, свързани с придобиването на пълни здравноосигурителни права от още, да кажем, един милион души. А те определено заслужават внимание.

По формулата за солидарно финансиране здравно неосигурените в общия случай са от бедните и болните. Въпреки че немалка част от тях са млади, сумарно през следващите няколко десетилетия приносът им към системата, ако успеят да си присъединят към нея, ще е значително по-малък от допълнителните разходи, които ще генерират.

Напоследък има немалко случаи, в които здравно неосигурени не успяват да получат фактически достъп до фонда, който трябва да финансира лечението им, дори когато успеят да отговорят на абсурдните критерии и захранят с документи съпътстващата бюрокрация. Част от случаите са отразени и в медиите като например смъртта на човек, осигурявал се цял живот с изключение на последните години, през които предприятието, в което е работил, прекратява дейността си. Механизмите и сумите за възстановяване на здравно- осигурителните права се оказват непосилни за него и неговите близки. Очевидно в този случай,както и в множеството подобни не става въпрос за опит да се „надхитри" системата и да се живее на гърба на другите

Присъединяването на здравно неосигурените към системата при тази логика на разсъждение, която съвсем не е чисто хипотетична, а има по-сериозни основания от сега тиражираните митове, няма да намали, а ще увеличи дългосрочния дефицит в системата.

Но реалността е още по-лоша. Предположението, че всички здравно неосигурени ще могат да платят вноски дори при много ниска доходна база, всъщност е крайно нереалистично. В нашата система тези, които са осигурени от държавата по социални причини, са много малко.

Решението на проблема не може да стане без намиране на средства за плащане на допълнителната сметка за здраве. Дали това ще стане чрез разширяване на обхвата на социалната система, финансирана от държавата, и бедните неосигурени ще получат достъп до универсалния пакет със здравни услуги, или чрез ваучери с ограничена стойност, които ще позволят да има горен лимит на разходите, е въпрос на икономически и на ценностни съображения.

Политическото послание към тези като мен, които си плащат осигуровките, също е неправилно. В момента на нас ни се казва, че благородно издържаме една солидарна система, която щедро лекува мързеливи неблагодарници. Истината е, че ние участваме в една система с много ограничен солидарен компонент, почти еквивалентна на частна здравнозастрахователна схема, от която голяма част от тези, които не могат да си го позволят или са във висок здравен риск, са старателно изключени от определящия премиите застраховател. Просто в случая неговата роля се поема от определящия правилата на играта законодател. Някои дори наричат „здравна реформа" откровеното легализиране под една или друга форма на тази доста смущаваща реалност.

Бурни дебати избухнаха в парламента заради поправка на ГЕРБ в Наказателния кодекс. Вносителите Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов предлагат глоба 2000 лв., конфискуване на имущество и затвор от 2 до 8 години за работодатели и длъжностни лица, които укриват или не плащат осигурителни вноски на своите служители.

От ГЕРБ се мотивираха, че събраните вноски ще повишат приходите в бюджета. От БСП се застъпиха за работодателите, като обясниха, че от килиите няма да потекат пари към хазната.

Бившият зам.-министър на финансите Владислав Горанов припомни от трибуната, че от 1997 г. в НК има текстове за инкриминиране при невнасяне на данъци. Той се учуди, че това не важи и за осигуровките.

„Укриването на вноски за здраве и пенсии е по-вредно за обществото дори от невнасянето на налози", заяви бившият заместник на Симеон Дянков. Той припомни, че над 2 300 000 пенсионери разчитат на осигурителната система.

„Този законопроект е с много висок популистки заряд, но без никакъв резултат", коментира председателят на парламента Михаил Миков. Той обясни, че идеята много прилича на „онова, което Конституционният съд отмени - да се наказват работниците, ако работят без трудов договор". Подчерта, че тази законодателна инициатива на ГЕРБ, приета през Министерския съвет, не е достойна за хвалба. Миков отбеляза, че в НК и в момента има текст, гласящ, че длъжностно лице, което състави официален документ, удостоверяващ неверни обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до 5 г. Дискусиите по спорния проект ще продължат и днес.