Фермер заразен с дум-дум треска

50-годишен фермер от първомайско село е в тежко състояние в университетската болница „Свети Георги" в Пловдив.

Пипнал е смъртоносната болест висцерална лайшманиоза, позната още като кала-азар и дум-дум треска. Предава се от животни на хора.

„Инкубационният период трае 6-8 месеца. Първите симптоми са висока температура с втрисане, което продължава със седмици", каза шефката на инфекциозната клиника в болницата проф. Марияна Стойчева. Ако заболяването се диагностицира късно, причинява увреждане на далака, черния дроб, костния мозък, бъбреците, лимфните възли. Пациентите отслабват, стига се и до кръвоизливи.

В конкретния случай болният вече има анемия и получава втрисане по няколко пъти на ден. Предполага се, че се е заразил през лятото. В отделението чакат дъщеря му от Англия да изпрати нужното лекарство, защото то липсва в аптечната мрежа.

Това не е първият случай в болницата на висцерална лайшманиоза. През януари бил приет мъж, който донесъл болестта от Португалия. Той оздравял.

„Лайшманиозата е типична за арабските и африканските държави. България

обаче също се превръща в топла страна и потенциално огнище", коментира д-р Вяра Гришина, шеф на областното ръководство на Българския ветеринарен съюз.

Заболяването се причинява от паразита „лайшмания доновани", който се развива основно в организма на кучета, котки, коне, овце и диви животни и се разнася от т.нар. пясъчни мушички. Освен висцерална лайшманиоза, засягаща вътрешните органи, е позната и кожна форма. При нея кожата се разпада като при проказа.

Само преди ден д-р Гришина предупреди, че от началото на годината у нас не се извършва имунопрофилактика на животните и има реална опасност да плъзнат зарази. Причината е, че ветеринарите трябва да вадят пари от джоба си, за да вземат проби за изследвания, а след това да чакат по половин година да им бъдат възстановени от фонд „Земеделие".

Трети случай от началото на годината на висцерална лайшманиоза бе регистриран в Петрич преди дни.

Заразено е момиче на 7 г. Вдигнало температура, отпаднало и родителите му потърсили помощ в болницата. След поставена предполагаема диагноза детето е транспортирано до софийска болница, откъдето потвърдили, че става въпрос за висцерална лайшманиоза.

„Пренася се от вид комар и тази разновидност на болестта е характерна за Средиземноморския район. Заради близостта ни до Гърция тук има доста такива случаи в последните години", каза д-р Христо Френгов, шеф на общинската комисия по здравеопазване.

Община Петрич отпусна 40 хил. лв. и със специални препарати са обработени всички тревни площи, където би могло да са огнищата на заразопреносителя.

„Инкубационният период е много дълъг и затова е трудно да се разбере откъде е източникът на заразата при всеки конкретен случай. Започва със симптоми на грип, после има светъл период от няколко месеца и през това време се поразяват вътрешните органи. Ако е открито навреме, заболяването се лекува успешно. Често обаче то остава неоткрито и тогава изходът е лош", допълни д-р Френгов.

За последните 10 г. в Петричко са регистрирани около 18 случая на това заболяване.

.Допускаме, че в нашия град са чести случаите, защото хората масово ходят на почивка в Гърция, други пък на риболов там. Трябва сериозно проучване дали тук има огнище на зараза, или се пренася от Гърция", допълни д-р Френгов.

В съотношението на публичните и частните разходи за здраве в България се увеличава делът на частните, които излизат директно от „джоба" на гражданите в страната. Все повече се натоварват индивидуалните разходи на домакинствата, което особено в период на криза оказва влияние най-вече при рисковите групи и на хората в неравностойно положение.

От общите разходи за здраве над 43% в последните години са били поемани от частния бюджет на домакинствата. Сега този дял достига 49% при 3,2 млрд. лв. общи разходи за здраве, които се отделят в държавата от консолидирания държавен бюджет. Допълнителните разходи, които гражданите поемат от своя бюджет, са основно разходите в аптеките за лекарства, за консумативи, потребителската такса, таксата за избор на екип при лечение в болница и други.

Публичните данни, които представихме от Института за икономически изследвания към

БАН, целят да покажем на обществото какво точно се случва при прилагането на съответните здравни политики. В политологията има един термин, наречен "Прозорец на Овертън" - т.е. фокусиране в определени политики, за да се види дали това, което влиза като ресурс в здравеопазването, носи някакъв резултат. Това е и целта, и фокусът на анализа, който направихме, а не с представянето на бомбастични констатации да се плашат хората. Какви са предизвикателствата пред обществото според изводите от този доклад: България е страна със:

✓ застаряващо население;

✓ повишаваща се смъртност;

✓ намалена раждаемост;

✓ и въпреки че продължителността на живота се удължава (макар че не достига тази на европейските граждани), то, за съжаление, населението е в лошо здраве, т.е. хората живеят по-дълго, но в лошо здраве.

Ето всички тези предизвикателства ще натоварят не само здравната система, а всички социални системи в бъдеще, за което ние като общество трябва да сме подготвени.

Има ли готовност нашата система да поеме тези предизвикателства? Изводът е, че нямаме такава готовност, защото няма например дългосрочна програма, насочена към грижа за възрастните хора.

Нямаме изработена програма за т.нар. активно стареене на възрастните, които да са в добра кондиция, за да се радват на старините си. Нямаме подготвени структури, които да предлагат такъв вид услуги, нямаме подготвени специалисти и ресурси.

Затова още сега искаме да кажем на българското общество, че тези проблеми ни предстоят и трябва да помислим за тях, защото те няма да се решат с магическа пръчка.

Другият извод от доклада е, че има постепенно оттегляне на държавата от профилактичните програми. Например от данните се вижда прехвърлянето на все повече профилактични дейности към здравната каса. А касата е плащащ орган, тя не е организационен и политически орган, който да решава тези проблеми. Прехвърлени са имунизациите към касата, всички видове профилактични прегледи, а недобре направените нормативни уредби всъщност оказват влияние върху това, че ние нямаме активна политика в областта на профилактиката на здравето. Например в изнесените данни от доклада се вижда, че от три години няма никакво финансиране по т.нар. вторична профилактика (това са специализираните програми за рехабилитация след лечение, за да се възстанови напълно здравето на пациента).

Ето защо трябва да се преосмислят и преадаптират основният пакет на общо-практикуващите лекари и техните задължения, а не всичко при тях да се свежда до поставянето на лимити. Ние само ги натоварваме с все повече изисквания, но не ги контролираме какво се случва и затова казваме, че има системен хаос - пъзелчетата в системата не са наредени.

И тази тенденция продължава от 2000 г. Още тогава при създаването на този модел, когато се правеха основните пакети за дейностите, държавата се опита основният пакет да обхваща абсолютно всичко. Говореше се, че ще има втори стълб, но за него не остана нищо. Точно това са политиките - политиката за достъп до здравната услуга (която включва достъп до общопрактикуващия лекар, достъп до специалист и съответно до болницата). Днес обаче тези връзки са нарушени. Още тогава политическата класа се надяваше, че общопрактикуващите лекари ще бъдат т.нар. „врата" към системата и ще решават 80% от здравните проблеми на населението, но това не се случи. И затова например броят на хоспитализациите главоломно е нараснал двойно до 1,9 млн. През 2000 г. са били 900 000 - до 1 милион. Защото нарушеният достъп до общопрактикуващия лекар и до специалиста направиха т.нар. байпасиране - подминаването на първите двама лекари и насочване към болничната помощ. А болниците пък не отказват помощ, защото това за тях са ресурси.

Другият проблем е концентрацията и неравномерното разпределение на болниците в страната, без да се отчитат потребностите на населението. Няма реални проучвания и анализи за потребностите, за да могат ресурсите да отговорят на тези потребности, а не на изискванията на самата система. А от 2000 г. всяко правителство прави опит да направи здравна карта, но такава още няма. Непрекъснати дебати има, но национална здравна карта няма. А точно тя може и трябва да бъде административният инструмент за управление, като при това отчита и елементи извън здравната система, като инфраструктурата например.

Хвърлят се понякога излишно много ресурси, без да се отчитат потребностите. Ще дам пример с броя на ядрено-магнитните резонанси в София. Във франция например не може да се инсталира ядрено-магнитен резонанс, без да има специално разрешение от Министерството на здравеопазването и на областния управител, като този апарат трябва да обслужва население над 1 милион души. А в София има няколко, при това става дума за публичен ресурс, без значение кой е дал парите за него.

Затова казваме, че има разхищение на публичния ресурс, няма целенасочена политика за инвестиции в здравеопазването.

Но ето тук има и положителен пример. Преди 5-6 години започна една програма за намаляване на смъртността при инфарктите. Започна с прилагане на лекарствени средства в златния час до първия час от инцидента, след това започна прилагане на високотехнологични методи с инвазивна кардиология. Резултатът е, че имаме почти двойно намаляване на смъртността от инфаркти за последните 5 години Защо не анализираме този положителен пример и, ако това работи като програма, да го приложим при мозъчните удари например. Това е разумното използване на политиките, а не като кажем, че утре ще купим 150 линейки. Или ще вдигнем заплатите на работещите в спешната помощ. Но какво точно решаваме с едното и с другото? Добре, ще вдигнем заплатите, но ако нямате протоколите за общото състояние на пациента и къде трябва да бъде закаран, за да бъде решен проблемът му, ако нямате отсяването на пациентите, ако нямате другите стандарти - например за спешна медицина и кой го контролира този стандарт, каква ще е общата полза? Затова говорим, че вместо т.нар. зомби идеи -дали да се национализира здравната каса, или не, дали да създадем електронна карта, или не, е по-важно вместо тези проблеми от технологично естество да търсим решението в политиките в здравеопазването.

Затова сред изводите в доклада са посочени като най-важни следните:

✓ да се преосмисли целият здравноосигурителен модел - това са взаимоотношенията между здравната каса - министерството - гражданите;

✓ да се помисли за ефективното разходване на ресурсите и да бъде облекчен пътят на пациента;

✓ да се помисли какви ще са предизвикателствата пред нашето общество, за да може системата да им отговори адекватно в следващите години.

„Знаят се дори ЕГН-та на тези, които не плащат здравни вноски. Ето един скрит приход”

„Няма логика държавата да те проверява и да ти събира пари за това”

• Завършва висшето си образование в Техническия университет София

• През 1980 г. постъпва като експерт в БСК

• През 1989 г. става зам. председател на БСК

• От 1991-1997 г. ей главен изпълнителен директор на фондовата борса.

• През 1993 г. е избран за председател на БСК

• През 2004 г. и през 2006 г. е заместник председател на Съвета за тристранно сътрудничество

• На 15 февруари 2011 г. е избран за изпълнителен председател на БСК

- Какво поиска бизнесът от кабинета, г-н Данев?

- Българската стопанска камара предаде на премиера документ с 9 основни раздела, в които са разписани 48 предложения как да се подобри бизнес климатът - силно влошен в последните години. Индикатори са сривът на инвестиции и нарастващото бягство на капитал. За последните 3 години при инвестициите има драстичен спад от близо 80%. А през 2012 г. с 60% се е увеличил капиталът, който „избяга" от България. Сринахме се и в международните класации по конкурентоспособност. За 3 години „потънахме" с 20 позиции. И забележете, измежду страни също в криза. Така че, кризата не е извинение.

- Подредихте предложенията по важност или опитахте да сте изчерпателни?

- За нас най-важното условие да се развива икономиката е да има предвиди-мост. Държавата да е коректна при разплащанията. Поискахме, и имаме съвпадение с премиера, пълен преглед на регулативните режими. Предлагаме промени в административните такси. Имаме идеи как да се регулират обществените поръчки, което също се оказа във фокуса на вниманието на премиера. Настояваме за

ненамеса на държавата в пазарните отношения Имаме предложения в сферата на данъци и осигуровки. Дадохме идеи за свиване износа на добавена стойност. Подчертахме спешната нужда от електронно правителство, като мощен инструмент срещу корупцията, пестящ време и разходи на бизнеса.

- Не крие ли опасности поголовното отпадане на регулаторни режими?

- Защо да бъде поголовно? И защо да крие опасности? Не сме поискали такива крайни решения. Поискахме пълен регистър на режимите, смекчаване на част от тях, премахване на незаконно въведените. Предложихме да има анализ на законите и където има изисквания, по-строги от европейските, да се направи корекция. Предложихме таксите по регулативните режими да паднат до по - ниски стойности, според записания в закон разходно - покривен принцип.

- Казах поголовно, визирайки това, че в режимите има елемент на контрол. Не е ли добре държавната регулация да се замени от браншова?

- Не, не винаги. Имаме различно мнение от това на избрани браншови и съсловни организации. Някои опитват въз основа на дадени им нормативно права постепенно да създават затворени общества и всъщност се превръщат в квазимонополни структури.

Опитът показва, че бързо и почти винаги, така нареченият контрол се деформира в подобни решения. Затова искаме пълен преглед на режимите. Настояваме софтуер да следи с каква скорост се издават, т.е. каква е привилегията някои да получават заветния документ по-бързо, други - по-бавно, а някои изобщо да не го получат. Против сме с подзаконови актове съсловни организации да налагат ценови или каквито и да е други квази-регулативни режими, които блокират конкуренцията в икономиката.

- Вие отдавна твърдите, че институции превърнаха таксите в източник на пари за поддръжка на администрацията си и за тлъсти премии. Идеите ви за тях?

- Много типичен пример е Агенцията по вписванията, съответно Търговският регистър, която се е превърнала в приходна агенция. Годишно

около 50 млн. лв. са иззети от бизнеса, за да регистрира същите документи, предоставени на НСИ и НАП. Странен държавен рекет! Друг пример. Няма никаква логика различни общини или райони в големи градове да събират различни такси за една и съща услуга.

- Доклад на Световната банка хвана този парадокс. А и незаконни такси.

- Трябват регламенти за цената на „услугата" за задължителните проверки, извършвани от държавни или частни контролни дружества, за какво ли не - от касовите апарати до смяна на сместа на пожарогасителите с по-скъпа. Не може държавни структури да проверяват качеството на продукта или услугата, които произвеждаш и да събират такса за това. По каква логика идват на проверка за чистотата на водата в басейна в хотела ти, и искат такса? Да не говорим за една от най-дискриминационните -такса смет. Освен че е противоконституционна, тя се превърна във втори данък, по-висок от основния - този за собственост. С така формираната такса наказваме капиталоемките предприятия, вместо да ги стимулираме, А често с парите от нея общини финансират други свои дейности. Не може в един град да са плащали 2 млн.лв. за сметосъбиране, а след изгонване на съответната фирма - 700 хил.лв. А услугата една и съща. Това или

е корупция, или е разхищение на средства

- Тревожи ли ви дефицитът на НОИ, изоставането на приходите за бюджета?

- Тревожи ни, естествено. Приходната част не се изпълнява. През 2012 г. като процент от БВП са събрани 4,7 млрд. по-малко, и то, забележете, независимо от увеличението на акцизите и на някои осигуровки. Ако няма балансирани приходи, няма смисъл да говорим за каквито и да било разходи. Тревожи ни и дефицитът на НОИ. Всъщност реалният дефицит е много по-голям от данните, станали публични. Погледнете приходната част в бюджета на НОИ и ще видите, че той идва от 2 млн. заети в реалния сектор, а приносът на другите 1,3 млн. заети е следствие на факта, че те получават заплати чрез бюджетно финансиране. Т.е. тежат на "клона на реалната икономика". Големият проблем в осигурителната система са държавните структури със законови привилегии -МВР, МО, МП.

- Има ли бързи мерки за вдигане и на приходи, и на събираемост?

- Има достатъчно механизми, чрез които приходите да се подобрят. Голям резерв има в събирането на акцизи и мита. Друг резерв е с поглед към здравното осигуряване - добре се знаят дори ЕГН-тата на 1,2 млн. души, които не плащат здравни осигуровки. Ето един огромен потенциален приход за НЗОК.

- Правили сте много предложения до властите. Тези ще заработят ли?

- Десетки предложения са правени, наистина. Специално с този премиер обаче имаме диалог -още от времето, в което бе първо зам.-министър, а след това министър на финансите. Говоря ви за личността Орешарски - разумен, балансиран, компетентен човек. Той добре разбира, че трябва да решим проблемите на икономиката. Всичко останало - образование, благосъстояние, социална политика, са зависими от нейната ефективност. Очаквам премиерът да направи „привличането" между администрация и бизнес възможно.


2 месеца преди изтичане на срока за подаване на заявления
Нито един здравен фонд не е прелицензиран

След 7 август няма да могат да сключват договори, ако все още не са получили разрешение от надзора
СОФИЯ ТЕРЗИЙСКА

Два месеца преди изтичане на срока за превръщането на здравните фондове в застрахователи все още никой не е получил нов лиценз. Това показа проверка на „24 часа" сред дружествата и в Комисията за финансов надзор (КФН). В бранша се съмняват дали процедурата няма да се забави и много фондове да останат извън бизнеса. Той се оценява на близо 50 млн. лв., колкото са премийните приходи на фондовете към края на миналата година. По данни на „Застрахователен надзор" към КФН към момента от 19 здравноосигурителни дружества 12 са подали документи. От тях 8 са поискали лиценз за застраховане, един е поискал разрешение за вливане в застраховател, а още един е пожелал доброволно прекратяване. До началото на юни 2013 г. все още няма разрешение за прелицензиране на нито едно здравноосигурително дружество, обобщават от КФН. На 7 август 2012 г. влязоха в сила промените в Закона за здравното осигуряване, които задължиха здравноосигурителните дружества да приведат дейността си спрямо изискванията на Кодекса за застраховането. Бе даден едногодишен срок за това - до 7 август 2013 г. Някои фондове са подали искането за прелицензиране в края на миналата година, други - в началото на тази, научи „24 часа". Това, че все още няма завършена процедура, било проблем, смятат компаниите.

Основното оплакване е, че документите им непрекъснато се връщат с нови изисквания. Компании обясниха, че указанията как ще става прелицензирането и какви документи са нужни, били публикувани едва на 9 април тази година - 8 месеца след влизането в сила на промените в закона. Така дружествата комплектували документацията на сляпо, следвайки написаното в Кодекса за застраховане. След пускането на указанията обаче се оказало, че подготвеното не е достатъчно. Дори имало разминавалия с кодекса, твърдят някои компании. Според КФН няма противоречия, просто здравните дружества, които трябва да станат застрахователи, са със специален статут.

„В четиримесечен срок от подаване на заявлението КФН трябва да се произнесе

по него. При разглеждане на процедурите се констатират множество несъответствия в документите със законовите изисквания", обясни Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор". Той допълни, че в интерес на заявителите КФН дава максималния срок от два месеца за отстраняването им. Според Богоев, въпреки че разглежданите производства са с изключителна правна и фактическа сложност и законът изисква предоставянето на голям обем от документи, може да се каже, че процесът за прелицензиране протича в нормални темпове. Според здравните фондове се създават редица затруднения.

Имало несигурност какво предстои. Дружествата не можели да сключват едногодишни договори, а трябвало да са със срок само до 7 август 2013 г. Трудно било да се обясни на клиентите какво би се случило с тези договори и изплащането на средства по тях, ако прелицензирането се забави или дори не се осъществи. При подадено заявление до 7 август, когато все още КФН не се е произнесла, здравните дружества запазват статута си на юридическо лице, но нямат право да сключват нови договори - нито здравноосигурителни,нито застрахователни. Възможно е и да не бъдат лицензирани, ако при разглеждане на заявлението се установи неспазване на законовите изисквания, обясниха от надзора. Прогнозите на някои компании са, че превръщането на здравните фондове в застрахователи ще доведе дори до прекратяване на вече съществуващи отношения и до компрометиране на цялостния допълнителен здравноосигурителен модел в страната, които и без това трудно си проправяше път през годините.

От фондовете твърдят, че хората, които ползват услугите на доброволното здравно осигуряване не желаят да ползват подобните застрахователни продукти, налични в момента. През 2012 г. пазарът по доброволно здравно осигуряване е реализирал премиен приход от 45 млн. лева, докато от застраховки „Заболяване"е едва 344 000 лв.

В същото време платените обезщетения при здравните фондове са 27 млн. лв., или 60% от платените премии, докато при застрахователните обезщетения по полица „Заболяване" са 58 000, или 16 на сто. Оказва се, че най-засегнати от промените в закона за здравното осигуряване са именно фондовете, които подават искане за лицензиране за извършване на застраховане. По-лесно става трансформирането при дружествата, които са част от големи финансови групи, където има действаща застрахователна компания. В повечето случаи акционерите на такива здравни фондове решават да ги преобразуват чрез сливане или вливане в работещ застраховател или да прехвърлят изцяло портфейла от здравноосигурителни договори или част от него на застрахователя. В случай че здравното дружество преминава към общозастрахователна компания, няма нужда от допълнителни лицензи, защото то вече разполага с всичко необходимо. Ако синергията се осъществява с животозастрахователна компания, е нужен лиценз по застраховка „Заболяване", в случай че все още не притежава такъв.

Представителите на здравните фондове съжаляват, че реформата в здравеопазването се е забавила и не се предприема демонополизация на здравната каса. Те продължават да отстояват позицията си, че не е било нужно прелицензирането им като застрахователите, защото имат специфична дейност. И то въпреки изискването в застрахователните директиви на ЕС. Според здравните фондове управляващите трябвало да обяснят по-добре особеностите на здравноосигурителния модел в България и да настояват да не се въвеждат, както това се е случило в някои други страни като Словения и Германия например. Преди това обаче трябвало да бъдат включени в системата за здравно осигуряване. Тя можела да се изгради по модела на пенсионните фондове - т.нар. втори стълб. Вариантът бил към здравните фондове да се насочи процент от здравната вноска (например 2%). Да се реши какви услуги ще извършва здравната каса и кои да се прехвърлят към фондовете. В момента често фондовете плащали за едно и също с касата. Ако се демонополизира НЗОК и част от дейностите се насочат към дружествата, те ще се конкурират с качество, а не само с цени, както било в момента. А осигуреният ще има право на избор как да използва част от вноската. Частните фондове можели успешно да надградят сегашния изцяло държавен модел, като се запази принципът на солидарност при него. От здравноосигурителните дружества са категорични, че са прозрачни и стриктно контролирани и няма опасност от злоупотреба със средства. Дори напротив - щели да се управляват по-добре.

В момента най-предпочитаните услуги на здравните фондове са т.нар. „Други застрахователни пакети", които предлагат комбинация от услуги -32,8% от всички премийни приходи към края на 2012 г. На „Извънболнична медицинска помощ" се падат 22,5 на сто,„Подобряване на здравето" -14,1%, „Болнична медицинска помощ" и „Възстановяване на разходите" - съответно 12,1 и 12%, „Стоматологични услуги" - 5,2 на сто.


Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор