120 литературни разработки

Причините за нахлуването на символизма у нас са сходни с тези в Европа изчерпване на вярата в социалните доктрини противопоставяне срещу здравия разсъдък на еснафския морал, срещу обезличаването на човека и живота крушение на националния идеал. Поетите са загубили усещането за разумен смисъл на живота, чувстват обществото като най-опасен враг на творческата личности, търсейки изходи поле за духовна изява, се обявяват за поддръжници на интуитивното познание. Подобно на европейските си събратя, приемат за цел на изкуството откриване тайните на света по пътя на ирационалното. Това дава отговорна въпроса защо у нас символизмът се явявя тогава, когато в Западна Европа вече е изчерпал възможностите си, и доказва тезата, че той не е „мода шантеклер”, а плодна търсения в националната ни литература.
Основната разлика между българския и европейския символизъм е, че поетите ни никога не скъсват докрай връзката с живота и не достигат до краен мистицизъм и трансцендентален идеализъм. Причината затова се крие във все още здравата им обвързаност с патриархалното. Българските символисти не се чувстват обременени от културни традиции и усещането за духовна умора име чуждо. Въпреки призива на Траянов да търсят абстрактното и универсалното, техните блянове често се свеждат до копнежа за завръщане в бащината къща, в
„тихия двор с белоцветните вишни” (Д. Дебелянов).
Българският символизъм няма и своя цялостна естетическа платформа. Оттук произтичат споровете затова кой е поставил началото му. Мненията са различни. Едни приемат Траянов с неговото стихотворение Нов ден, други провъзгласяват за манифестна творба на българския символизъм Песенна песента мина Яворов, трети определят статиите на Иван Радославов, четвърти
– Модерната поезия на Гео Милев. Споровете по този въпрос само доказват, че символизмът в българската литература няма единен и цялостен облик и колкото поети има, изкушени от модерната поезия, толкова саи проявленията на различни страни от идейно-философската същност на символизма. Теодор Траянов, който се смята за завършен символист, най-последователно ратува за универсализъм на поезията, Яворов е близък до символизма заради субективизма си, Лилиев – със своя стремеж към чистото изкуство, а
Дебелянов – с острото чувство за греха на земята и разкаялата се съвест.
Голямата заслуга на символистите ние в европеизирането на литературата ни и в усъвършенстването на поетическата реч. Както френските символисти, така и българските създават изящен и музикален стих и поетическа форма, които превръщат поезията им в образец. Символизмът става естествено продължение на българския модернизъм, чието начало е поставил П. П. Славейков. Като нов, трети, етапна модернизма през те години на XX век ще се появи експресионизмът. Той ще намери ярък израз в манифестите и поезията на Гео Милев.
301

Изтегляне 1.22 Mb.

Сподели с приятели: