ОСНОВНИ СИМВОЛИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ Огледалото и огледалното отражение – изразяват основната идея на символистите за съзвучието, включвайки душата на лирическия Аз вреда на огледално отразяващите се други същности. Огледалното отражение е художествен изразна познанието, на проникване в тайната. Водата - символна идеята за времето, на битието с неговите вълнения и скърби. Буйният пенлив, бистър пролетен поток успокоеното след буря небе; безоблачното и ведро небе младото, топло, пролетно слънце – волно и щастливо битие, вяра в доброто, душевна хармония. Замръзналата, мътна, мъртва вода – нерадостно, мъчително битие. В същия смисъл се тълкуват беззвездното небе, мъглата, сенките миражи, пясъчната пустиня, безлюдната пустиня. Те носят внушението за суетата наземния живот, за трагичната невъзможност за познание, за смъртта и небитието. Жаждата и свързаните с нея образи на извора или кладенеца – символна първичната божествености пречистващата й сила, но и на съмнението, на жадуваната, но непостигната вяра. Вятърът – символна вечната промяна, разчистваща застоя (мъглите носи внушението за безгрижно съществувание. Бурята и бурното море – бележи сблъсъка между доброи зло в човешката душа и битието. Звездите – символизират вярата и осветените от нея човешки души. Луната – амбивалентен символ, носещ внушението за тайнственост, чувственост, любовно опиянение, но и за страдание, зло, безверие. Този образ се свързва с представата за преходите в човешкия живот, както и с тази за женската природа. Слънцето – символна божествената светлина, на живота и божията искра в човешката душа. Синият цвят – общ символна сакралното пространство, цвят и на морето, и на небето, а според културната традиция между двете сфери няма съществено различие. Християнството възприема небето като стъклено море”. Скиталчеството по море или по земната твърд – представят идеята на символистите за безсмисленото лутане на човека, но към този символен ред могат да се прибавят символите пристанище, бряг, далечен остров, които внушават успокоението на небитието или любовта. 302
|