120 литературни разработки
Изтегляне 1.22 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Какво ще рече символизъм
| Същност на символизма За предшественик на актуалното движение се смята Бодлер, който вдухана декаданса се самонаблюдава и излагана показ най-болезнените изживявания на своята душа. В стихотворния си сборник Цветя на злото поетът утвърждава усещането си за всесилието на злото. То господства в обществото и владее човешката душа, то не е метафизическо понятие, а реалност. Така се ражда трагичната самотност на Аза, нежелаещ да се примири с него и стремящ се да открие „красотата в злото”. И ето, от една страна са досадата, самотността, страданието, а от друга – блянът по идеал, това е противоречивата отправна точка на символизма. Името символизъм е използвано като название на новото литературно направление за първи път от Жан Мореас, автори на първия символистичен манифест от 1886 година. Според Мореас думата символизъм най-точно обозначава „актуалните тенденции на творческия дух 6 изкуството”. Какво ще рече символизъм? На този въпрос отговаря Реми дьо Гурмон: „тази дума значи индивидуализъм в литературата, свобода в изкуството, изоставяне на заучените формули, стремление към това, което е ново, чудно, странно даже тази дума значи още идеализъм, презрение към обществения анекдот, антинатурализъм.” Обозначена е идеалистическата философия като идейна основана символизма. Изходна точка е твърдението на Шопенхауер: „Светът е моята представа”. Според субективно-идеалистичната концепция за човека, който е мислещо същество, светът съществува само чрез идеята, съставена за него. Както казва Гурмон: „аз не виждам онова, което е, онова което е, е това, което аз виждам.”. Според него символизмът е приемник на идеализма, а индивидуалистичното изкуство се утвърждава като единствено изкуство. Целта на това изкуство е да даде осезаема форма на първоначалната Идея, но на свой ред „Идеята не трябва да съблича великолепните одежди на аналогиите с външния свят.” (Мореас). Търсенето на осезаема форма не означава лъжлива яснота и обективно описание. И макар символистичната поезия да борави с реални образите са само едно конкретно проявление на абстрактното. Символът става „най-съвършената и най-пълната образност на мисълта.” (Маларме). 299 Литературата сама по себе си е символистична, но едва новата естетическа концепция превръща символа във властваща форма на поетическия изказ. До епохата на символизма поезията залага преди всичко на описанието, чрез което поетът ни покорява и подчинява. Новите поети поднасят мисълта образно, но забулена. Това изисква от читателя да вникне в нея, да я разгадае, но не по пътя на логиката, а на интуитивното отгатване. Символистите внушават, подсещат, прикриват, а „символът е това, което ни отнася към нещо друго, по-значимо от самото него”. Съзерцавайки, възприемайки непосредствено реалността, поетът търси в природните картини съответствия на човешките преживявания. Изходна точка за този възглед, водещ до естетическо самоопределение на направлението, символистите откриват в сонета на Бодлер Съответствия. Според тях в него се крие „цялата гама от аналогии”. Оттук тръгва Маларме, за да развие своята концепция за двойното състояние насловото и Верлен, за да създаде поемата си Поетическото изкуство. Основната идея и на двамата е свързана с откриването на два слоя в езика. Верлен определя единия като суха другия – способен да отрази „тайните вибрации на сърцето”. Поетът трябва да се стреми да улови „нюансите”, а не „цветовете”, защото тъкмо чрез нюансите се постига самоизразяването на художника. Маларме развива този възглед, посочвайки, че в поетическата реч мястото на думата е по-различно от това в прозата. В структурата на лирическия текст словото губи своята самостоятелност, променя значението си, сраства се с „гората от други символи”. Смисълът насловото трябва да се търси като се изхожда от целостта на поетическия текст. Ясен е стремежът на символистите да надхвърлят видимата реалност, да проникнат в света на Идеите, да се докоснат до Истината. За целта те създават специална знакова система, определят символа като осъзната естетическа категория, чрез която ще успеят да се издигнат над лъжливата и неистинска реалност, за да се докоснат до абсолютното, до първоизточниците на живота. Този стремеж превръща символистичната поезия в митотворчество, а творецът – в гениален, свободен духом, способен да проникне в природата ида ни дари със светлината на откровението, да породи в душата ни безброй отражения на безкрайността. Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|