120 литературни разработки
Светът на невъзможната близост
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| Светът на невъзможната близост
(Анализ на Яворовото стихотворение „Сенки”) Работни въпроси: 1. Какви асоциации поражда заглавието на стихотворението? Как то кореспондира със заглавието на стихосбирката „Подир сенките на облаците”? 2. Какви са внушенията на образа на нощта? 3. Какво постига текстът чрез натрупването на опозиции („ден-нощ”, „светло-тъмно”, „тук-там”, „аз-те”, „той-тя”)? 4. Как текстът свидетелства за видимото в света на сенките и за предполагаемото общуване чрез звук в него? 5. Как стихотворението внушава идеята за двойствеността на човешката природа? 6. Как присъства усещането за огледалност – на смислово, на композиционно, на графично равнище? 7. Какви внушения за отношението „реално-фикционално” постига творбата? 8. Как стихотворението „Сенки” се съотнася към особеностите на българския модернизъм? 9. Кои типични за Яворовия поетически свят мотиви, образи и изразни средства съдържа творбата? В по-голямата част от своите проявления българската лирика, както и цялата родна литература, е реалистична. Културно исторически фактори като връзката на литературата с обществено-политическия живот и социалната ангажираност на литературните творци предопределят реалистичната ориентация на писаното слово. Но в следосвобожденската епоха реализмът отстъпва пред естетическите търсения на българския модернизъм. След постигането на възрожденския идеал за национална свобода и независимост, културното съзнание постепенно излиза от затвореното пространство на родното и се насочва към общоевропейските и към световните тенденции. От пряко свързана с действителността и с хода на историческите събития литературата се превръща в самостоятелна, обособена в сферата на изкуството дейност. В противоречие с многогодишното традиционно развитие се появява призивът на кръга „Мисъл” за „чисто изкуство”. Историческата и социалната проблематика се заменят от мотиви, свързани с драмата на личността, а директното, тенденциозно говорене – от абстрактен, символно-алегоричен изказ. Преките, еднозначни послания на художествения текст вече са невъзможни. Лирическите творби изразяват сложни, многопланови състояния на човешкия дух. Яворов е сред най-значимите представители на българската модернистична лирика. Редом с текстовете на Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и Теодор Траянов Яворовото творчество отразява идейно естетичеките тенденции на времето и оформя облика на родния модернизъм. В поетическите творби се оглежда страдащата, трагично белязана и обречена на самота модерна душа. Лирическият Аз е драматично раздвоен между действителност и блян, между реалност и идеал, между факт и копнеж. Стихотворението „Сенки” е публикувано през 1906 г. в кн. 6-7 на сп. „Мисъл”, като част от цикъла „Дневник”, а по-късно е включено в стихосбирката „Подир сенките на облаците”. Открояващо се с характерни за Яворовия поетически свят мотиви и образи, организация на стиха и внушения, то може да се възприеме като модел за функционирането на идеите и поетиката на българския модернизъм. Текстът се разграничава от реалистичната образност още чрез заглавието си. Сянката е отражение, проекция, иреалност, другост. В Яворовата лирика „тя най-вече обозначава неясното, неотчетливото, несигурно, „здрачно” познание, което не достига до същността на нещата” (П. Велчев). Внимателното вглеждане разкрива траен интерес на поета към идеята за другото измерение на реалността. Клео Протохристова отбелязва, че „идеята за огледалността владее цялостното му творчество с парадоксалната настойчивост на неназовано, но вездесъщо присъствие”. Образа на сенките поетът вплита и в заглавието на стихосбирката си „Подир сенките на облаците”, а в края на живота си определя света на сенките като алтернатива на действителността и като синоним на художествено пространство: „Аз вече прекрачих в царството на сенките: поезията, която писах, стана за мене действителност.” Светът на сенките заявява своята различност от реалността чрез образите, изграждащи първата строфа. Типичният за Яворовата лирика образ на нощта маркира опозицията „ден-нощ”, в която по традиция денят се възприема като символ на реалното и осезаемото, а нощта – на загадачното, тайнственото, невидимото, но вероятно същностното. Именно към тази част от опозицията са ориентирани пристрастията на твореца. Сред най-ярките му текстове се открояват поемата „Нощ” и „Песен на песента ми”, където властват настроения, провокирани от сънищата и виденията, от иреалното и подсъзнателното. Владимир Василев го нарича „поет на нощта”, а д-р Кръстев го определя като „певец на душевни бездни”. Но ако в споменатите текстове лирическият Аз обитава света на сенките, то в стихотворението „Сенки” опозицията „реално-фикционално” е интригуваща с особената поставеност на лирическия говорител на границата между два свята. Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|