13 декември 2011 г. Тема: здравеопазване

След тежко боледу­ване на 63-годишна възраст си отиде едно от най-големите имена на българските кино и театър - Велко Кънев.

Обичаният от поколе­ния актьор издъхна на 11 декември. „Велко беше болен от рак, за който дълго време не съобща­вахме. Той много често беше в болница на вли­вания и се е споминал вчера някъде надвечер", сподели директорът на Народния театър „Иван Вазов" Павел Васев. Пок­лонението пред тленни­те му останки ще бъде на 14 декември от 10 ч. във фоайето на театъра. Погребението е от 15 ч. на парцел 1 на Централ­ните гробища. Очаква се у нас да пристигнат двете му дъщери - Марта - от Франция и Катя - от Ка­нада.

Цветя

В последните години бившият член на музи­калната формация „Клуб „НЛО" се бореше с рак на гласните струни. През 2009-а, след лечение в чужбина, Велко Кънев се пребори с него за трети път. Първата му операция беше през 2007 г. в Гер­мания. Коварната болест отново се върна. Тази пролет Кьнев сподели, че пак е преборил бо­лестта, за да види второ­то си внуче Аксел-Владислав от по-малката си дъщеря. „Надеждата да съм сред щастливите, ви­дели идването ту на бял свят, ме направи по-изд­ръжлив", разкри тогава звездата на Народния театър. Според близки на Кънев, той се притесня­вал да събира пари за ле­чението си. Актьорът е платил за двумесечен курс 41 600 евро, събрани след апел на председа­теля на Съюза на артис­тите Христо Мутафчиев. По-късно пък кметът на София Йорданка Фандъкова съдейства и за от­пускане на 80 хиляди ле­ва от Държавния фонд за лечение на българи в чужбина.

Въпреки болестта си Велко Кънев до пос­ледно практикуваше любимата си профе­сия. Той обаче режиси­раше поради невъз­можността си да гово­ри. Актьорът постави

през юни пиесата „Бив­шата жена на моя живот" в Бургас. Последната щ ро­ля в киното е във филма на режисьорката Магдалена Ралчева „Още нещо за любовта". Официалната премиера на лентата е до­вечера. Специална роля за Кънев се пазеше и в се­риала „Столичани в пове­че", докато той се почувст­ва добре, за да играе.

Живот

Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 година в Ел­хово. Превръща се в ис­тинска кинозвезда след успеха на филма „Оркес­тър без име" през 1981 г. В лентата той се среща с ко­легите си Георги Мамалев и Павел Поппандов, с кои­то по-късно основава му­зикалната формация „НЛО”. Към групата се включват и актьорите Ан­тон Радичев, Петър Попйорданов и Мария Сапунджиева. Той се превръща в едно от най-любимите имена в родното кино след ролите си във филми като „Матриархат", „Да обичаш на инат". „13-ата годеница на принца", „Ма­неври на петия етаж". „Мъжки времена" и много други, „в театъра и киното няма по-голямо удоволст­вие от това да играеш”, признаваше Кънев.

Изгубихме един голям творец и та­лант, един много голям приятел. Позна­ваме се от 40 години още от ВИТИЗ, над 30 години сме работили заедно в театъра и в киното. С „Клуб „НЛО„ сме ходили из страната и в цял свят, спали сме в една хотелска стая. Навсякъде си прекарвах­ме чудесно, с много радост. Той ще лип­сва не само на мен, но и на неговите фенове и студенти, на които преподаваше в НБУ. Извън работата заедно сме ходили на риболов, той е големият риболовец от двама ни.

Тези хора никога не изчезват. Те отли­тат някъде там и ни чакат. Имам вкъщи някакви томове за театър и той спокойно може да се нареди там, защото ние тряб­ва да се учим на игра от него. Защото той не е случаен човек, той е гигант. Велко е най-добрият човек, когото познавам. Той никога не е казвал и една лоша дума за някого. Той е един брилянт в нашето из­куство и за съжаление много късно се се­щаме да направим комплимент за него.

Той бе един изключително честен и невероятен човек и артист. Всички ние, които бяхме около него, имахме щастието да работим с него. Светла му памет! Много е тъжно, че си отиде такъв голям ар­тист и човек. Отиде си една част от нас. Част от него винаги ще носим в сърцата си.

Няма да ви стигнат броевете, за да ви разкажа своите спомени с Велко. Пред човек като него мога само да сведа глава и да замълча. Отиде си един голям чо­век, артист и приятел. Заедно бяхме и в театъра, и в киното, в личния живот, при­ятелството. Имах честта дълго време да бъда близо до него.

Тъжно, тежко и мъчно ми е от загубата на един блестящ талант, силна и харизматична личност, борбена натура, човек и творец, с когото може да се гордее вся­ка една нация. До последно не се отка­захме и се борихме за Велко, а съм убе­ден, че до последно и той не искаше да се откаже от нас и се бори като истински мъжкар, какъвто го знаем цял живот.

Малкият Емилиян Генчев почина през октомври 2008 година, около 30 часа след раждането си. Съдебномедицинските експертизи показаха, че доктор Валентин Германов се е забавил с операцията на майката Росица Андонова. Когато бебето било извадено, не проплакало, но имало сърдечна дейност и било реанимирано. На следващия ден обаче малкият Емилиян починал вследствие на вътреутробно задушаване.

Съдът уважи иска на родителите на починалото бебе, които ще получат 24 хиляди лева кръвнина. Адвокатите на д-р Германов обявиха, че ще обжалват присъдата.


Даниела Дариткова, зам.-шеф на здравната комисия в НС
И омбудсман ще защитава правата на пациента

Органите за контрол на лекарските грешки не работят ефективно
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

- Д-р Дариткова, очаква се съвсем скоро в пленарната зала да бъде внесен за гласуване проект на Закон за правата на пациента. Какво най-общо ще урежда той?

- Законът ще урежда освен правата и задълженията на пациентите. Идеята е всичко, което се отнася до тях, да бъде събрано в един документ. И сега някои от техните права и задължения са фиксирани, но са разпилени в няколко други нормативни документа. Голяма част от правата на пациента фигурират в Закона за здравето. Основното, което сме си поставили за цел със създаването и приемането на новия закон, е да възстановим нарушеното доверие между лекаря и пациента, което напоследък е в криза. В проекта има много детайли, които все още се обсъждат с пациентските организации и не са окончателни. Основното, върху което обаче се концентрирахме, са правата, залегнали в Хартата за правата на пациентите, като наблягаме изрично на правото им на информация.

- И сега се говори, че ние, пациентите, се ползваме от правото на информация. Какво е новото?

- Действително, пациентът и сега има право на информация, но занапред ще въведем условието тя да му бъде поднасяна в пълна степен и на разбираем език. Той трябва още в началото да знае в какво се състои лечението, какво е финансирането на терапията и дали няма да се наложи да доплаща и в какъв размер за една или друга дейност или консуматив. Регламентира се и правото на пациента на безопасност при предоставянето на медицинска помощ, уважение на неговото време. Това означава да не бъде препращан безсмислено от кабинет в кабинет, когато това не се налага, регламентира се и правото да му бъдат спестени болката и страданието.

Искаме текстът да бъде максимално консенсусен. Затова сме създали специална работна група, която прецизира всичко, от което може да възникне спор или дори само неяснота.

- Много ли са спорните моменти?

- Не са много, но все пак има няколко. Ние искаме в закона да се фиксират задълженията не само на лекарите, но и на пациентите. Срещу това се изказват пациентските организации. Ние обаче смятаме, че текстът за задълженията на пациента е много важен, защото, на първо място, болният трябва да има грижа за собственото си здраве. Ако той е нехаен, не може да очаква, че системата на здравеопазване може да се справи ефективно със здравословния му проблем.

- Означава ли това, че един болен, който е занемарил здравето си, не се е явявал на задължителните профилактични прегледи, ще търпи санкции, когато му се наложи да потърси лекарска помощ?

- Санкции за неявяване на профилактичен преглед и сега съществуват, те са описани в Закона за здравето. Механизмът за прилагането им обаче не работи. Не е известно към момента да има глобен за такъв пропуск. Бъдещият закон обаче предвижда не само регламентирането на такива санкции, но и начина на упражняването им.

Текстът по проектозакона е готов отдавна, правят се непрекъснато обсъждания в пациентските организации, но не мога да скрия, че работата по него върви трудно. Не всички от пациентските организации ни върнаха становищата си по проекта. Това определено ни бави.

Спорен въпрос в него е и как точно пациентите да получат извънсъдебно обезщетение при допусната лекарска грешка. Един от вариантите е създаването на фонд, който обаче ще натовари бюджета не само със средствата, които ще отиват за обезщетения, но и с издръжката на административното звено, което ще го обслужва. Другият е обезщетяването им да става чрез застрахователните фондове, както е широко застъпено по цял свят.

Освен това в член 189 от Закона за лечебните заведения се застраховат лицата, упражняващи медицинска професия, предвид вреди, които могат да настъпят в резултат на професионални задължения.

- Лекарите имат своя Лекарски съюз, който при всички обстоятелства ги защитава. Пациентите обаче нямат.

- Точно в тази връзка получихме много интересно предложение от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Оттам предлагат създаването на институцията омбудсман за пациентите в болниците. Тази идея е много добра, но има и известни рискове. Ако той бъде на щат в болницата, как ще върви срещу интересите на работодателя си. Самият пациент едва ли ще му гласува доверие.

- Тоест няма да има омбудсман?

- Напротив, може да има, но да не е назначен към едно или друго лечебно заведение, а да е на щат към общината или към областната управа например. Такава е практиката в Норвегия и там институцията пациентски омбудсман работи безотказно.

- Възприемате ли предложението на Националната пациентска организация за създаване на арбитражна комисия за извънсъдебно решаване на спорове между лекари, пациенти и техните близки, които се считат за ощетени или увредени по време на лечението?

- За идеята на Национална пациентска организация засега знаем само от медиите, тя изглежда много добра. Важното е да ни я изпратят в детайли и заедно да я обсъдим. По всичко личи, че един такъв арбитраж би могъл да работи много добре и да даде много добри резултати. На този етап имаме немалко органи за проследяване на лекарските грешки, но те не работят ефективно.

- Напоследък обществото стана доста чувствително към темата лекарски грешки, и то съвсем основателно. За по-малко от три месеца има три починали родилки. Как ще коментирате този факт?

- Това е огромна трагедия както за близките, така и за лекарите. Не вярвам да има медик, който да понася спокойно смъртта на свой пациент. Необходимо е да има прозрачност при отразяването на такива случаи, но не бива да ни обзема психоза. В тези ситуации трябва да се запознаем с резултатите от разследванията, за да се произнесем къде е грешката и има ли я. Всяко премълчаване би разколебало доверието на пациента към неговия лекар, а без взаимно доверие успехът на лечението е немислим.

- В разгара на обсъжданията, провокирани от смъртта на родилките, бе изказано мнение да се премахне възможността избор на екип за родилна помощ или ако го има, то плащането да става чрез фондовете за допълнително здравно осигуряване.

- Изборът на екип бе въведен не самоцелно, а за да се стимулират предпочитаните от пациентите лекари. Аз смятам, че има нарушение в администрирането на допълнителната форма на заплащане за избор. Директорите на лечебни заведения изглежда не упражняват достатъчно контрол върху начина, по който се осъществява изборът на екип. Имаме доста информация, че не много често това съвсем не е доброволен избор, което опорочава замисъла. Знам случаи, в които хора, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, са принуждавани да правят „избор на екип”. Именно затова смятам, че идеята е замислена добре, но не се контролира от директорите. Редно е при получен сигнал за принуждаван пациент той да разпореди съответна проверка и провиненият да си понесе последствията. Защото никой не може да ме убеди, че е логично в една клиника всички да бъдат избираеми. Естествено е, че такива са доказалите се с повече умения, практика, познания. Колкото до заплащането на избор на екип от фондовете за допълнително здравно осигуряване, те и сега извършват тази услуга. Неудобството обаче е, че те работят предимно с корпоративни клиенти, а индивидуалните застраховки са рядкост при тях. Изборът на екип няма да реши проблемите ни в здравеопазването.

- Какво тогава може да ги реши?

- Комплексният подход към здравната система. Не е тайна, че имаме натрупани много проблеми в здравеопазването. Има много нива в нея, върху които тепърва трябва да работим, защото те не действат така както трябва, за да получи пациентът най-доброто, а лекарят да е удовлетворен за труда си.

- Какъв ефект очаквате от въвеждането на по-стриктни и строги критерии, на които да отговарят болниците при сключване на договори със здравната каса?

- Самата национална здравна карта изисква лечебните заведения да бъдат разделени по нива на компетентност в зависимост от това с какъв брой и с какви специалисти разполагат, и наличната апаратура в тях. Истината е, че огромният брой болници през последните години създават проблем с бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Занапред обаче касата трябва много внимателно да огледа нещата при договарянето, така че да не останат хората без медицинска помощ и същевременно да не се ограничава конкуренцията.
Родена е на 28 септември 1966 година в Пловдив

Завършила е медицина в Санктпетербургския медицински педиатричен институт

Работи като титуляр на практика за първична медицинска помощ

Преди да влезе в НС, е била общински съветник

Депутат от ГЕРБ, избрана мажоритарно от Смолянския район

Областен ръководител на „Жени ГЕРБ”- Смолян.

И като депутат всеки понеделник продължава да приема пациенти в кабинета си в Смолян.

Семейна, с едно дете.


Софиянци най-активни при избор на лекарски екип
За 11 месеца едва 1.5 процента от гражданите са използвали услугата избор на екип. Това съобщиха от Министерството на здравеопазването след проведени проверки на РЗИ във всичките 28 областни градове. 310 български болници са обслужили 25 хиляди души от общо 1,6 милиона, а малко над 17 хиляди са си избрали екип. 7000 са прибегнали до избор на лекар.

Софиянци най-много са се възползвали от услугата. Броят им е близо 13 000. Другите области с най-голям поток на посещаемост са университетските центрове като Варна, Пловдив, Стара Загора и Плевен. В тези области са съсредоточени най-много области, както и най-добрите и иновативни методи за диагностика и лечение.

В по-голямата част от България пациентите не са прибегнали до избор на медицински екип. В над 240 лечебни заведения никой не се е възползвал от услугата. Около 13 процента от ражданията са с избран екип или лекар. Статистиката посочва, че родилките най-често се възползват от услугата. В столичните болници 30 на сто от бъдещите майки са заявили, че искат да ползват услугата.

Сред другите дейности, при които се наблюдава по-чест избор на екип, попадат онкологичните, гинекологичните и урологичните операции, сърдечносъдовите, очните и ортопедичните интервенции.