Гладуването побеждава дори и множествената склероза

- Д-р Емилова, как лекар с 3 специалности като вас стигна до идеята за гладо-лечението?

- Бях на 48 г., когато от хилядите обезболяващи таблетки, изпити заради тежка мигрена, бях изправена пред перспективата бъбреците ми да спрат. За това няма лечение. Изследванията показваха тежки увреждания не само на тях, а и на черния дроб. Беше очевидно, че ще стигна до хемодиализа. А главоболието продължаваше да е все така ужасно и вече гълтах по една опаковка лекарства на ден. Бях отчаяна, децата ми учеха, а перспективата беше да останат сираци. Не можех да спра и болкоуспокояващите, който е имал мигрена, знае за какъв ад става дума. Даже преди да се установи диагнозата, имаше подозрения, че е рак на мозъка, такава беше болката. През 1992 г. прочетох книгата на Лидия Ковачева за нейната система на лечение и хранене и-си помислих, че може би имам шанс. След 10 дни се срещнахме. Разказах си всичко, а тя ми обясни, че ако имам запек, а тя е убедена, че е така, причината за мигрената е ясна. Не го казах на глас, но си помислих:

мъчи ме болестта на кралете, а си говорим за глупавото дебело черво?!

- Какво се оказа?

- Лидия ми каза, че щом излекувам запека, ще се решат всичките ми здравословни драми и впоследствие се убедих, че е права. Не си бях давала сметка, приемала съм го за естествено, но още от дете храненето ми е създавало този проблем. Изобщо не съм си мислела какво става с дебелото ми черво, то не е било важно, не е било моя грижа, а нещо си там незначително и независимо от мен. Важните неща до този момент бяха децата, съпругът, пациентите, вземането на специалности и усъвършенстването в професията. Ако искаш да живееш, ще сложиш в списъка и начина си на хранене, най-спокойно ми каза Лидия. И личният ми опит, и вече над 20-годишната ми практика само по тази система го потвърждават.

- Как се решихте?

- Вече бях опитала всичко друго и бях отчаяна от липсата на резултат. Затова смених изцяло начина си на хранене - ядях основно сурови плодове, зеленчуци, ядки, семена, ограничих силно животинската храна. Първоначално се реших само за 5 дни да остана на плодове, чай и мед с 5 дни постепенно захранване. Почувствах веднага облекчение, намалих хапчетата, пристъпите се разредиха. Започнах да правя курса веднъж месечно и чак 1 г. след разговора с Лидия Ковачева се осмелих за пълни 20 дни плодолечение, последвани, естествено, от внимателно захранване. След това вече бях абсолютно здрава - не само се чувствах така, показваха го и всички изследвания. От този момент

не виждах оправдание да изписвам лекарства

на пациентите си. Реших, че докато съм жива, ще лекувам по тази система за природосъобразно хранене и плодолечение.

- Как бе посрещнато?

- В началото беше много трудно. Представете си какво беше мисленето преди 20 г. Колеги се опитваха да ми пречат, да внушават, че щом не го пише в учебниците, не може да съществува. Всъщност най-важното е какво показва практиката. В центъра имам опит с над 40 хиляди пациенти, включително лекари, които после изпращат свои пациенти и приятели, роднините си. Щастлива съм, че вече има колеги, които се радват, ако някой е помогнал на болен, ако пациент има полза от терапията, независимо че може да не я разбират или да не са я изучавали в университета.

- Може ли успехът да се дължи на плацебо ефект?

- При постъпване в центъра всеки минава през обстойни кръвни изследвания, електрокардиограма, ехографски преглед на всички органи. По време на целия курс показателите се проследяват, задължително се правят изследвания и на " изхода". Така в края на терапията ясно се вижда довела ли е до подобрение или до оздравяване.

- При какви диагнози се очаква оздравяване?

- В началото при такъв въпрос съвестно отговарях с дълго изброяване, при което се появяваха коментари, че съм изредила пълния списък на болестите и претендирам да лекувам всичко. А в същото време пациенти ми съобщаваха например, че в резултат на терапията освен очакваните от тях ефекти върху теглото, кръвното, холестерола, главоболието са усетили и други, като например утихване на болката от дископатия. Дори в случаите, когато природо-съобразният начин на живот не се превърне в стил, и част от килограмите се върнат, човек се чувства по-добре, отколкото преди да направи лечебния курс. По-лесно ми е да кажа при какви заболявания пациентите не са за нас.

- Кажете.

- Лечебното гладуване категорично е забранено при базедова болест, някои тежки вродени заболявания, тежка бъбречна недостатъчност. Терапията не е и за хора със злокачествени заболявания, тях ги съветваме да се оперират, да направят назначените им химио- или лъчетерапия и чак след това да пристъпят към природосъобразно хранене предимно с плодове и растителна храна, почти без животински продукти. То ще им осигури по-дълъг и по-качествен живот.

- Тези, които обичат месо, изтъкват, че без него човекът не би оцелял.

- Само за ледниковия период това може да е вярно. И в антропологичен план дори се вижда, че всъщност човекът е "пригоден" за изхранване с плодове - доказателство са зъбите и главно дебелото черво. При тревопасните то е дълго, при хищниците - много късо, за да изхвърлят бързо вредните вещества от месото, а у хората - средно, както е при маймуните, които се хранят предимно с плодове. Голяма част от човечеството живее вегетариански, дори цели народи по културни или икономически причини ядат основно растителни храни и са в отлично здраве. Аз не твърдя, че никой не трябва да яде месо - това е личен избор. Мисля, че здравият човек във всички случаи трябва да спазва умереност в количеството храна, да избягва бяло брашно, захар и сол и да не прекалява с продукти от животински произход. Но болният ще постигне здраве само чрез агресивна хранителна интервенция, съчетана с лечебно гладуване. Обаче подходът и тук е индивидуален. При някои болести спираме месото, при други - млякото и млечните продукти, трети трябва да минат на вегетариански режим, а четвърти, за да оздравеят, е необходимо да приемат само сурова, неготвена храна.

- Колко пациенти имате досега, кой беше най-трудният?

- Ако държите на точността, трябва да проверя. (След справка с екипа бройката е уточнена - 40 396, б.а.). Най-голямо предизвикателство беше лечението на едно момиче от Стара Загора с тежък улцерозей колит - имаше по 20-30 изхождания на ден с кръв и слуз, отслабнала до 37 кг, дълго беше лекувана с кортизон. Цели 4 години беше яла само месо, без никакви други храни. Разумът ме възпираше, но заради двете й малки дечица и заради младостта й поех риска. Заедно преживяхме много бурни моменти, часове на надежда и на песимизъм, но победихме болестта. Тогава още бях и в началото на самостоятелната си работа, страхувах се, че нямам достатъчно опит, но бях убедена, че мога да помогна. Само аз си знам колко от себе си съм "вградила" в битката за всеки труден пациент. Но пък успехът ме окриля да продължавам. На предела на възможното е историята и на Петрос от Кипър, който, преди да дойде при нас, много години е лекувал диабета си безуспешно при различни лекари, включително и при харвардски професор. Пристигна с отделен куфар за инсулина, дори от фармацевтичната фирма му бяха подарили многократно по-голяма инсулинова писалка за инжектиране на огромните дози. Всеки ден си правеше по 700 единици инсулин - сутрин, обед и вечер по 160 единици бър-зодействащ инсулин, и вечер - 220 единици бавен. Не знам има ли друг такъв случай в света. Самият той казваше, че се чувства като мъртъв сред живите, дори да диша му беше трудно. Беше близо 150 кг. Сега - година и 2 месеца по-късно, Петрос вече тежи с 45 кг по-малко, чувства се добре и си инжектира 20 пъти по-малко инсулин, 30-40 единици за ден.

- Не е ли парадокс, че лекувате и диабетиците с плодове?

- Плодовете съдържат не глюкоза, а фруктоза, която се приема по-лесно от клетките. Пациентите с диабет на възрастните, т. нар. втори тип, всъщност произвеждат дълги години повече инсулин от здравите - това е състояние на хиперинсулинизъм, който постепенно изтощава панкреаса и когато той вече не може да произвежда свръхколичества инсулин, кръвната захар се повишава и диабетът е факт. Дори в този момент задстомашната жлеза произвежда инсулин много над нормата, но мазнините в храната, главно от животински произход, блокират инсулина и той не може да вкара глюкозата в клетките. Затова, когато в центъра спрем всякакви животински храни,

кръвната захар се нормализира без лекарства и инсулин

Този механизъм на въздействие на мазнините върху инсулина не се изучава от бъдещите лекари и затова пациентите се съветват да ядат много месо, млечни продукти и всякакви други животински храни. А ефектът от това знание е удивителен: нямаме пациент диабетик, който да не се е повлиял благоприятно, прилагайки програмата ни. Разбира се, промяната в начина на хранене при тези пациенти трябва да се извършва под стриктния контрол на лекар с опит в природонаучната медицина, за да няма никакъв риск.

- Кой ваш пациент постигна рецепта за щастие?

- Хиляди са щастливците, намерили своето здраве чрез нашата програма. И при никой няма йо-йо ефект. С годините те стават все по- здрави, все по-стройни, все по-млади и все по-красиви. Във филма на Стилиян Иванов ще видите Глория, която всички познават и й се възхищават. Но ще видите и Керанка от Бургас, която за 8 г., откакто е наш пациент, победи една от най-тежките и инвалидизиращи болести -множествената склероза. Когато дойде, беше на 25 г. и едва успяваше, подкрепяна от съпруга си, да измине 5 метра. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) тогава показваше наличието на

множество плаки по гръбначния и главния мозък, от които сега има само две

От началото провежда всяка година 3-4 курса от по 20 дни шюдолечение, веднага стана вегетарианка, а от една година приема само сурови храни. С всяка година плаките намаляваха и последният ЯМР през юни т. г. показа наличие само на две -в главния мозък. И Керанка, и ние в екипа знаем, че и те ще изчезнат. Младата жена вече е напълно здрава, работи по 10-12 часа на ден, без да се изморява, и дава кураж на други, посмели да се опълчат на коварната болест.

- Мнозина се изненадват, че при вас търсят помощ анорексици, които според всички лекари са по-трудни пациенти от дебелите?

- И за мен болезнено слабите хора са по-голямото предизвикателство. Най-често това са момичета и млади жени. Първоначално те не се хранят по свое желание, а после поради невъзможност на организма. Радваме се на всеки успех, особено ако след оздравяването момичето постигне и щастието като Събина, която дойде в клиниката 36 кг, а си тръгна „напълняла" -44,5 килограма,

създаде семейство, в което с любов отглеждат своето дете. Във филма "Рецепти за щастие", който ще се разпространява с вашия вестник, са включени кратки интервюта с много пациенти, сред които и със Събина.

Какво намираме в семейния хладилник на д-р Емилова, какво готви на внучките си и каква рецепта дава за читателите на вестника, четете в петъчното ни здравно приложение "Докторе, кажи!"

Всеки от читателите на „24 часа" ще може да има диска с лентата вкъщи, тъй като вестникът ще го разпространява от утре. филмът ще се продава за 7,80 лв. с броя на „24 часа". Може да бъде купен и отделно за 6,90 лв.

Прочетете как д-р Емилова лично се убеждава в ефекта от гладолечението и създава свой метод за борба с болести, смятани за нелечими.


За първи път у нас в Медицинския университет-Варна

Болногледачи ще получават за евродипломи
ДАНИЕЛА ФАРХИ

Болногледачи и здравни асистенти са двете нови професии, които ще се изучават за първи път у нас в Медицинския университет (МУ) във Варна. Преди дни

представител на Националната агенция за професионално образование направи одит на базата в университетската МБАЛ „Св. Марина", където ще се водят курсовете от януари 2013 г.

Обучението за болногледачи ще е 4 месеца и половина, а за здравни асистенти - 6, обясни д-р Людмил Цветков, ръководител на Центъра за професионално обучение към университета. Лекции и практически упражнения ще водят преподаватели от МУ, главната и старшите сестри на клиниките в „Св. Марина".

Кандидатите за новите специалности трябва да са завършили X клас и да са над 16-годишни. Обучението е платено - 2000 лв. за здравните асистенти, а за болногледачите - малко по-евтино.

Дипломиралите се болногледачи ще могат да се трудят в хосписи, старчески домове, здравни центрове с лежащоболни до 24 часа. Здравните асистенти ще работят в болниците.

Домашното раждане е опасно и за родилката, и за бебето. Преди малко повече от година рано сутринта в нашата болница пристигнаха една зъболекарка и мъжът й и със сълзи на очи молеха екипа да спасим втората им рожба, но бебето беше посиняло и не дишаше. По-късно жената сподели, че не искала да ражда в болница заради груба медсестра при първото й раждане.

30% от жените в Холандия избират да родят в домовете си. Това се случва и в някои немски провинции. В тези страни обаче има стройна организация и са разписани строги правила. Аз лично смятам, че вкъщи не може да се реагира при по-сложна ситуация, както това става в болницата, където във всеки момент може да се извикат още специалисти и да се ползва цялата налична апаратура. У нас вече има възможност всяка жена да си избере лекар и болница, за да има доверие в екипа. В България вече се прави и безплатна пренатална диагностика, която показва има ли плодът генетични увреди.

Онзи ден при нас една пациентка роди третото си дете. Всичко стана много бързо, но 30 секунди след като падна плацентата, тя започна да кърви. Наложи се да прелеем 1,5 л кръв. В родилната зала бяхме трима лекари, имаше и доста акушерки. Ако тази жена беше родила дори в блока срещу болницата, при последвалата ситуация щеше да умре. Раждането често крие неприятни изненади. Неслучайно българският народ е казал, че бременната жена с единия крак е в гроба. Отдавна са минали времената, когато бабите ни са раждали по синурите. Не зная защо някои хора искат да върнат това време.

Ако има законови промени в тази посока трябва да се въведат железни правила. В чужбина жените, които раждат вкъщи, са доста добре материално, защото то налага да се използва специално оборудване в стаята, отвън да дежури линейка и т. н. Аз имам 40-годишен опит като лекар и нито една пациентка не може да ме накара да й водя раждането вкъщи. Рискът, който се поема, е огромен и дори и златно яйце да ми даде, няма да отида.
По-естествено е, но за здрави жени
Олга Дукат, дула

Не говоря от името на всички дули, но лично аз подкрепям домашното раждане, когато то е асистирано от медицинско лице, както е в старите членки на ЕС. В Холандия обикновено раждането се води от акушерка, в някои други страни - от лекар и акушерка. В тези страни обаче има строги правила - готовност за бързо транспортиране до АГ клиника, ако се наложи, и готовност на специалистите в лечебното заведение, които са предупредени. Защото понякога има усложнения. По принцип вкъщи могат да раждат здрави жени, които карат безпроблемна бременност. У нас опитите на някои жени да раждат сами са опасни, защото те не могат да разпознаят усложненията, а когато разберат, обикновено е твърде късно. В същото време акушерки и лекари не ходят по домовете, защото няма разписани правила. Има майки, които не искат да раждат в болница по различни съображения - разочаровани са от системата, страхуват се да не им вземат бебето, притесняват се, че няма да пуснат близките им да ги видят и т. н. Именно за такива жени трябва да се създадат условия да родят безопасно вкъщи. Мит е, че домашното раждане е скъпо, напротив - то протича с ограничена медицинска намеса, с малко лекарства, с малко технологии. Това е един естествен процес, в който се влагат минимални средства и нещата се случват, както природата ги е заложила.

В болницата понякога има някои болни жени, наличие на инфекции и на резистентни бактерии, затова е важно там всичко да бъде стерилно. Все повече жени държат на емоционалната подкрепа, затова търсят присъствието на дула до тях в най-важния за живота им момент. Дулата обаче не участва пряко в раждането, тя само подпомага бременната и медицинския екип.

Румяна Милева


Масови оставки на медици от кръвните центрове

Половин България заплашена да остане без кръвни продукти
Над 2/3 от работещите в кръвния център във Варна последваха колегите си от Стара Загора и колективно подадоха оставки в понеделник. Работещите в кръвните центрове са недоволни от ниското заплащане, лошите условия на труд и недостига на кадри, който натоварва сега наличния персонал. По този начин половин България е изправена пред опасността да остане без кръв и кръвни продукти.

Във варненския кръвен център работят деветима лекари, въпреки че по стандарт трябва да са 15. Персоналът настоява за 20% увеличение на възнагражденията, считано от 1 юли т.г., и за 30% от началото на 2013 г. Вместо това работещите в кръвните центрове в страната получиха 18% увеличение на заплатите от 1 ноември, като здравният министър Десислава Атанасова обясни, че в момента това са възможностите на държавата. Заетите в кръвния център във Варна имат предложение откъде да дойдат парите за повишението - като им се позволи да си разпределят допълнителни средства от изработеното от специализирани и високоспециализирани изследвания. "Не искаме 40% увеличение на заплатите, а искаме 40% от тези около 50 000 лв., които генерираме всеки месец в държавния бюджет", заяви д-р Маргарита Точкова от синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в центъра.

На 16 ноември изтичат предизвестията на всичките шестима лекари и половината медицински сестри и лаборанти от Районния център по трансфузионна хематология в Стара Загора.


Заловиха трима при обир на аптека
Служители на СДВР осуетиха кражба от столична аптека и задържаха трима рецидивисти. В неделя през нощта към 4.30 ч. била задействана сигнално-охранителната техника на аптека на бул. "В. Левски". Служителите на реда засекли тримата мъже, докато опитвали да отмъкнат металната каса. В близост до сградата бил паркиран лек автомобил "Голф", с който крадците са се придвижвали. При извършения оглед било установено, че триото е проникнало в сградата през задния вход, след като разбили метална решетка и с режещ инструмент са махнали стъклопакета.


И хематолози от Варна с колективна оставка
Медиците от кръвните центрове се жалват от унизителни заплати
38 лекари и медицински сестри от кръвния център във Варна подават колективна оставка в знак на протест срещу ниското заплащане на труда им и лошите условия на работа.

Д-р Маргарита Точкова, председател на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в Регионалния център по трансфузионна хематология, обясни, че досега усилията за водене на разговори за изпълнение исканията на протестиращите са останали без резултат. Според нея обещаното за ноември увеличение на заплатите няма да се отрази върху трудовите възнаграждения на работещите в кръвния център. Д-р Точкова е категорична, че ако до месец не се намери решение и оставките на медиците влязат в сила, има риск да се затруднят доставките на кръв и кръвни продукти за района на Североизточна България.

"Специалистите при нас се обучават много дълго време. Риск има за нас да останем без работа, но риск има и да останем на същото положение, на каквото бяхме през миналата зима. Никой не ни е потърсил за нищо. Искаме поне среща", подчерта д-р Точкова.

ДУМА припомня, че на 19 октомври колективна оставка подадоха всички лекари и половината от медицинските сестри и лаборантите от кръвния център в Стара Загора. Причината е в унизителните възнаграждения, обявиха медиците в писмо до премиера. Тогава стана ясно, че основната заплата на медицинските сестри е 410 лв., а на лекар с 20 години стаж, който е и началник на отделение - 680 лв.

Медиците в кръвните центрове и в психиатриите имат обещание от МЗ, че заплатите им ще бъдат увеличени с между 16 и 18%. Все още обаче не е ясно кога ще стане това. Специалистите настояват за корекция на трудовите си възнаграждения със задна дата и за увеличение от 20%.

"Знам, че тези 17-18% са много малко, но това са възможностите на бюджета на МЗ и на държавата. Бих апелирала: нека те да оценят тези усилия и да не вземат прибързани решения, защото увеличение от над 20% не можем да се позволим", коментира преди около месец здравната министърка Десислава Атанасова.

Пет са центровете по трансфузионна хематология в страната. След старозагорския и служителите в плевенския център заплашиха, че ще подадат оставки.


Д-р Десислава Кателиева, председател на Асоциацията на работещите в спешната помощ