Отчет на НЗОК ни класира първи в Европа по брой на лечебници

Болниците вписват едни и същи пациенти по няколко пъти, за да припечелят пари и така източват здравната каса. 14 000 човека са били на болнично легло повече от два пъти за първите 3 месеца на годината, сочат данни за първото тримесечие от НЗОК.

България е с най-много болници сред страните от Европейския съюз. Същевременно обаче тя е и с най-болно население, съобщиха от Националната здравноосигурителна каса.

Неотложно трябва да бъде решен въпросът с леглата за продължително лечение, които у нас са 3,5 на 1000 срещу 46 на 1000 за Европа, заяви нейната директорка д-р Румяна Тодорова.

Според статистиките в България има 350 лечебни заведения, а в Швейцария, която е също с население от 7 млн., те са 50. За разлика от нашата страна в Холандия на 100 000 души се пада една болница, в Испания - 1,76, а в Гърция под 3.

Информационната система на касата показва тревожни цифри, които налагат спешна намеса. 80% от пациентите са спешни. Това означава, че в извънболничната помощ нищо не им е направено, разкри д-р Тодорова.

Данни за първото тримесечие сочат, че 14 000 човека са били на болнично легло повече от два пъти. Това означава, че тези хора са живели през по-голямата част от този период в лечебните заведения. Политиците трябва да си зададат няколко въпроса: защо се случва това и трябва ли 58% от бюджета на касата да отиват в болниците. Това го няма никъде, отсече шефката на здравната каса.

Всички казваме „парите не стигат", но не искаме да отговорим на въпроса дали тези пари са насочени в правилната посока и дали те наистина са толкова малко, подчерта тя и добави, че в момента касата приоритетно се старае да изпълни приходната част от бюджета.

Парите от двата процента, с които бе увеличена здравната вноска, ще бъдат събирани до края на годината. Те се равняват на близо 400 млн. лв. Към момента събираемостта на приходите върви доста добре - 92% спрямо плана. Ако тя продължава със същите темпове, от тези 400 млн. лв. няма да бъдат събрани около 130 млн. лв., изчисли тя и добави, че въпреки това тези средства гарантират бюджета на НЗОК.

Според нея в момента касата е стабилна. Като рисков момент в здравеопазването обаче тя определи болниците и лекарствата. По думите на д-р Тодорова българските болни се лекуват с най-скъпите медикаменти в Европа, които им се отпускат от здравната каса.

Частните болници източват пари от здравната каса за леки случаи, а спешните оставят на нас, държавните болници, каза директорът на болница "Царица Йоанна" доц. д-р Бойко Коруков. Държавата трябва да бъде регулатор за откриването на нови лечебни заведения. Не може само пазарът да диктува това, категоричен бе той.

Като проблем директорът на "Царица Йоанна" изтъкна и факта, че от средствата по клинични пътеки на болниците се налага да харчат пари за храна, поддръжка на медицинската апаратура, електричество, вода и отопление.

Между 50 000 и 60 000 лв. плаща болницата всеки месец за храна, не можем да оставим болните гладни, каза още доц. Бойко Коруков.

По вина на касата, която има проблеми с доболничната помощ, лекуваме хора, които не могат да намерят джипитата си в извънработно време, заяви д-р Димитров и съпостави цената на рентгенова снимка, която е 40 лв. .

Българските болни са най-здравите болни в света. Може и да звучи като оцелял лозунг от времето на соца, но не е. Това е факт. 100 процентна истина. От онези истини, които няма как човек да обори, защото бодат очите.

Как иначе да си обясним факта, че въпреки скъпите лекарства, недостигащия персонал, дефицита на специалисти в малките градове, плащането под масата и куп други несгоди нашенецът оцелява и дори го изписват като оздравял . Ясно е - здрави сме напук.

Каквито и данни да сочат чуждестранните статистики, ние си знаем - здрави сме, неизтребими сме. Може ли някоя друга нация да се похвали с толкова много оцелели въпреки продължаващата вече 12 години здравна реформа?! Обвиняват ни, че болниците ни приемали един и същи болен по няколко пъти. Приемат. И ще приемат, защото с жълти стотинки голяма медицина не се справи. А не е тайна, че здравната ни каса плаща на болниците по цени отпреди 4 години, но се държи така, сякаш им актуализира разходите всяка седмица. Да се надписват дейности и приемат пациенти е единственият начин лечебните заведения да получат някой и друг лев от касата, за да си платят сметките за електричество, вода и отопление.

Според данните на НСИ в сравнение с май 2008 година промишленото производство през май 2009 година е с 22,1% по-малко. А при доскорошният лидер в растежа - строителството, произведената продукция намалява с 10% за месец. Нещо повече, през май спрямо април 2009 година при сградното строителство спадът е повече от 60 процента.

Всичко това показва, че поне през близките 2-3 години рецесията и последващата я депресия ще са част от стопанското ни развитие. В условията на икономическа криза по отношение на повечето от правителствените мерки обаче няма леви и десни решения.

Очакванията за нова икономическа политика от бъдещия кабинет са огромни. В икономиката емоционалният и психологическият елемент са от съществено значение за нейното развитие. Изборите показаха, че подобен заряд стои зад спечелилата политическа сила. Въпросът е дали този момент на доверие ще бъде материализиран с конкретни действия, или той ще отиде в решения, които ще го стопят.

Ще се наложи ли актуализация на бюджета или това може да бъде избегнато? Това е първият въпрос, на който трябва да даде отговор новото правителство. Всички бихме искали това да не е политическо мероприятие, както заяви президентът Първанов.

С встъпването си в длъжност правителството трябва да направи анализ на приходите и разходите в хазната, за да се знае оттук нататък как да се подхожда с остатъчната част от бюджета. Според мен с една преоценка на разходната част би могло да се избегне актуализация на бюджета. Не бих препоръчал веднага да се тръгва към промяна на бюджетната рамка. Ако може с вътрешен ресурс да се избегнат подобни катаклизми, е по-добрият вариант, защото една актуализация няма да бъде добър сигнал за състоянието на икономиката и публичния сектор като цяло пред инвеститорите - наши и външни. По-скоро усилията трябва да бъдат насочени към най-належащото нещо, което трябва да направи новото правителство, респективно новият парламент в условията на криза, а именно да се започне отрано с работата по бюджетната рамка за 2010 година. Бюджет 2009 не беше антикризисен. Досега имаше антикризисни мерки, които смекчават ефекта от кризата за една част от стопанските агенти - най-вече домакинствата с ниски доходи, пенсионери, социално слабите, безработните и фирмите, които нямат големи възможности от гледна точка на защита на работни места. Но чисто антикризисна политика, която да заложи превантивни антикризисни мерки, не беше осъществена от досегашното правителство.

Вторият акцент в икономическата политика на бъдещия кабинет трябва да бъде по отношение на разходната част на бюджета и най-вече данъчната политика. Възможностите за маневриране в тази област не са много големи. В едно свое изказване пред националните медии бъдещият финансов министър заяви, че до месец и половина, след като новото правителство встъпи във власт, осигуровките могат да бъдат намалени, като това ще помогне за запазването на работните места и ще даде глътка свеж въздух на бизнеса. Като данъкоплатец много бих искал това да се случи, а ако може и с 10% да се свият осигурителните плащания. "Да, да, ама не", както казваше един герой от български игрален филм. Първо, при намаляващи приходи в този бюджет няма ресурс за подобни упражнения и това може да стане едва с проектобюджета за 2010 г. Второ, в условията на задълбочаваща се икономическа криза това е лукс, който не може да си го позволи и най-дясното правителство.

Не бих препоръчал като антикризисна мярка в областта на данъчната политика да се вземе промъкващото се напоследък в медиите мнение за въвеждането на необлагаем минимум при запазване на съществуващия пропорционален (плосък) данък. В началото на пролетта и от ГЕРБ заявиха, че имат намерение за подобна стъпка. Първо, щом се въведе необлагаем минимум, това означава, че плосък данък няма, а това е завоевание на дясната икономическа политика, макар и прокарано от лява коалиция. Второ, това може да бъде само временно решение, което едва ли ще спести доходи на хората с ниско трудово възнаграждение.

Това, което няма да направи новият кабинет, е при сегашната кризисна икономическа ситуация да се отива към нарастване на данъчно-осигурителната тежест. Всяко едно вдигане на данъците само ще „посивява" сектори от икономиката, защото е ясно, че в криза, когато се свива индустриалното производство с 19-20%, постъпленията ще бъдат по-малки. Това, което трябва да направи правителството заедно с парламента, е, ако е необходимо, да има законодателни промени за затягане на вратичките през които изтича бюджетен ресурс. По-скоро усилията на новия икономически екип на ГЕРБ трябва да се съсредоточат върху заявената от тях идея за реформа в митниците, която ще е сред приоритетите им. Според Симеон Дянков „най-бързата реформа трябва да е в създаването на връзка митници-данъчна администрация". Доводът е, че се губят средно за хазната по 800 млн. лв. на година от контрабанда. Трудна задача, но ако бъде изпълнена, ще е израз на политическа воля.

Другата важна мярка, която ще помогне на бизнеса и най-вероятно ще намали възможностите да се иска и да се дава подкуп, е бързото връщане на ДДС според спрягания за икономически министър Бисер Боев.

На трето място не бих препоръчал веднага да се тръгне напред с кадровите промени - смяна във възлови сектори на икономиката каквито са банковата система, НОИ и т.н. По отношение на подобни институции трябва да се пипа много внимателно, за да няма лоши сигнали както навън, така и вътре в страната. По-скоро енергия и ресурс трябва да бъдат насочени към мониторинг и вземането на решения за дейността на няколко емблематични за българския преход компании - "Булгартабак", "Кремиковци", БДЖ, Български енергиен холдинг и пр., които в условията на криза "източват" значителен публичен ресурс, вкл. и като непостъпили плащания на задължения към хазната.

На четвърто място добър сигнал за българските и чуждите инвеститори е фактът, че експертите на ГЕРБ смекчиха категоричната си позиция за незабавното сключване на споразумение с МВФ. Още повече че натискът на фонда е значителен.

Експертите на МВФ ревизираха прогнозата си за икономическия растеж на България в посока "надолу". Техните очаквания са БВП да намалее със 7% през 2009 г. в сравнение с априлската прогноза за намаление от 2% и прогнозата за намаление с 3,5% по време на посещението на мисията на фонда през пролетта на тази година. Прогнозните стойности на МВФ за икономическия растеж на България през 2010 г. също са ревизирани надолу - от (-1%) в прогнозата от април до (-2,55) в последната прогноза. Изводът от подобно развитие е, че България се нуждае спешно от кредитно споразумение с МВФ. Според Бисер Боев новият кабинет ще търси бърза среща с МВФ, но няма да се споразумява за помощ от фонда на всяка цена. Първо ще се върви към съкращаване на публичните разходи и ще се поиска от МВФ да осъществи одит на бюджетната ревизия, но ще се изчака относно помощта. Министерството на финансите също опроверга информацията за преговори с МВФ. Ако положението с бюджета се окаже по-лошо от очакваното, София ще поиска финансиране от базираната във Вашингтон международна институция.

Поне засега и в близките 6 месеца до 1 година няма нужда от предпазно споразумение с МВФ. То би означавало, че трябва да спазваме онези правила, които налага фондът и които са „калъп" за почти всички държави, в които той прилага подобни споразумения - нарастване на данъците, намаляване на публичните разходи, свиване на бюджетния дефицит и пр.

Дано най-важната антикризисна мярка, по която бъдещото правителство ще работи усилено - реално усвояване на еврофондовете, да не остане само предизборно заявление, защото в условията на ликвидна криза и всеки лев и евро са нужни на българската икономика.


Лекари проверяват грешки на колеги
АННА БОТИНОВА

Здравната каса ще изпраща лекари консултанти да правят медицински проверки по сигнали. Това съобщи директорът на касата д-р Румяна Тодорова пред „24 часа" вчера.

Така лекари ще проверяват свои колеги от други болници и ще дават становище дали са допуснати грешки, пропуски и нарушения. Касата ще им плаща като на консултанти.

Това ще бъде различното в контрола занапред - не проверки на болницата като цяло, а на отделни структури по конкретни поводи, уточни д-р Тодорова.

В момента тече проверка по сигнал от близки на 61-годишен мъж, починал при инвазивна процедура на сърцето. Касата е възложила на водещи специалисти от 3 столични болници да прегледат документацията и да дадат експертно мнение. За нарушение тя има право да наложи глоба, да прекрати договора по клиничната пътека и да предаде случая на прокурор.


"Икономедиа" ще продава рекламата на вестник "Живот и здраве"
Медийната група "Икономедиа", която издава вестниците "Дневник" и "Капитал", ще продава рекламата на вестник "Живот и здраве", съобщиха от дружеството. Изданието е част от специализираната в здравеопазването група "Хелт медия груп", в която влизат още списание "Българска медицинска практика", радиопредаването "Говорим за здраве", телевизионната програма "Още за здравето" и порталът Health.bg.

Вестник "Живот и здраве" е с тираж 75 000 броя, излиза всяка сряда и се разпространява безплатно. Местата, на които може да бъде намерен, са над 300 аптеки в окръжните градове, водещите болници в страната, рехабилитационните и СПА центрове, по тенис кортовете и на летище София. Освен това медията е достъпна до широкия читател във веригата магазини "Пикадили".

"Хелт медия груп" са първата и единствена до момента специализирана медийна група за здраве, здравеопазване и програми за поддържането на пълноценен живот. Целта на групата е да информира обективно за правата и задълженията на гражданите в отношенията им с Националната здравноосигурителна каса, частните здравноосигурителни фондове, болниците, лекарите и фармацевтите. Целевата аудитория на вестника са активните работещи хора на възраст около 30-65 години.

Списанието "Българска медицинска практика" е насочено към лекарите и фармацевтите от цялата страна. То се стреми да представи последните достижения на медицинската практика, както и аспектите на сложните взаимоотношения с пациентите. Изданието е месечно и също е безплатно.

„Системата е в криза. Можем да очакваме, че заделените пари няма да стигнат, прогнозирам криза в големите болници“, каза пред „Класа“ лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов.

В лекарствения списък има продукти, които по-богати държави не са си позволили, коментира шефът на НЗОК д-р Румяна Тодорова пред БНР. Изработването на списъка стана набързо и за това се допуснаха грешки, а в медицината трябва да се действа много внимателно. Всяко нововъведение трябва да бъде тествано, защото бумерангът е жесток, допълни тя.


Няма хапче за здравната реформа
Само стройна система от действия в името на хората ще доведе промените в сектора докрай
За четири спешни промени в системата на здравеопазването настоя вчера председателят на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев. Според синдикалния лидер възможно най-бързо трябва да се принудят всички да плащат здравни осигуровки, лекарите да се концентрират в болниците, вместо да работят по трима-четирима в малките лечебници, парите от здравната каса да се изразходват единствено за лекарства и услуги и информационната система да стане достъпна за пациентите.

Предложенията са разумни. Но не е реално да се очаква от всяка нова власт с магическа пръчка да направи радикални реформи за нула време. Здравната ни система не се нуждае от „първа помощ“, а от методична, дълготрайна, упорита работа. Както няма магическо хапче за тежко болния пациент, така няма и магическа мярка, с която отведнъж ще приключи здравната реформа с успех. Разбира се, това не значи, че новата власт не трябва да се вслушва в предложенията на синдикатите или на пациентските организации.

Рецептата за излизане от ситуацията е всички идеи, които се предлагат, да се превърнат в стройна система от действия в името на хората. Само тогава касата ще покрива значима част от цената на лекарствата, а тежко болните българи няма да страдат заради липсата на медикаменти.


Евгений Желев върна на работа скандалната шефка на онкологиятата
Пациенти събраха над 1000 лв., за да съдят държавата
Скандалната доскорошна директорка на столичната онкология, която беше отстранена от длъжност по искане на прокуратурата, отново е върната на работа, стана ясно в неделя. Информацията беше съобщена от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Рокадите в раковата болница започнаха, след като Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство заради сигнали за нарушения в болницата. Сигналът бе подаден от пациентската организация и бе за нарушения на обществени поръчки, превишаване на правата и за това, че пациентите са били принуждавани да си плащат "под масата" за услуги, които им се полагат безплатно.

В края на миналата седмица обаче комисия в здравното министерство, която трябваше да избере новия началник в онкологията, е избрала за победител в конкурса Троянова. За поста тя се състезаваше с временно изпълняващия длъжността директор на лечебното заведение д-р Михаил Шиндов, който обаче изненадващо в последния момент решил да оттегли кандидатурата си за поста, обясниха от пациентската организация. Така на практика здравният министър Евгений Желев заобикаля прокурорското искане за отстраняване на доц. Троянова, смятат от Центъра за защита правата в здравеопазването. В същото време от пациентската организация подготвят поредния иск срещу здравното министерство заради липса на животоспасяващи лекарства. За колективния иск вече са събрани повече от 1000 лв. Той ще бъде заведен от Теодора Захариева, която преди няколко години осъди държавата за 100 000 лв. заради липса на жизненоважни лекарства. Наскоро тя призова чрез социалната мрежа Facebook всички 3800 души, изразили съпричастност към каузата, да направят минимални доброволни дарения в размер на 2 лева. Идеята бе така да се съберат необходимите средства за разходите по делото, което се очаква да стигне до съда до дни.

- За всички ваксини в Националния имунизационен календар държавата харчи около 12 млн. лв. годишно. Какъв е делът на незадължителните е трудно да се каже, защото продажбите им не са константа и се влияят от епидемиологичната обстановка в страната. Предполагам, че дяловете и на едните, и на другите ваксини са сравнително равни.

Това достатъчно добре развит пазар ли е?

- Категорично не, защото Министерството на здравеопазването разполага с доста ограничени ресурси. Публичните разходи за лекарства у нас са с 20-30 пъти повече от тези за профилактика, а трябва да е точно обратното. Доста полезно би било например част от профилактичните ваксини да се покриват от фондовете, в които се осигуряваме, тоест от здравната каса или от частните здравноосигурителни компании. Другият вариант е хората сами да се ангажират с проблема, защото предпазването от болести е и лична грижа, не само задължение на държавата.

Липсата на достатъчно финансиране очевидно не е толкова сериозен проблем, след като на 26 юни Министерството на здравеопазването включи две нови ваксини в задължителния имунизационен календар, които ще се прилагат от 2010 година...

- Фармацевтичната индустрия приветства това решение, тъй като до неотдавна голяма част от съвременните профилактични ваксини изобщо не фигурираха в календара. Не мога да кажа дали средствата ще са достатъчни, но хубавото е, че държавата мисли по въпроса. Надявам се още следващата година да видим един истински съвременен европейски календар, заедно с разписана стратегия за развитие на профилактиката. Ако вървим по пътя само на лечение на болестите, разходите ще продължат да растат, а народът няма да става по-здрав. Правилното решение е да инвестираме във фармацевтични продукти, които предпазват от разболяване. Всеки лев, вкаран в профилактика, е между 6 и 9 лв. спестени на държавата за лечение.

Каква част от ваксините, които внася "Глаксо Смит Клайн", са включени в задължителната имунизационна листа?

- Около една трета или по-малко. От 1992-ра насам всяко българско дете е имунизирано с поне една ваксина на "Глаксо Смит Клайн". Най-популярна е хепатитната ни ваксина, както и комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Някои от новите ни продукти пък са включени в препоръчителния календар - това са ротовирусната ваксина срещу гастроентерит, както и тази срещу човешкия папилома вирус. Имаме и ваксини в процес на разработване, които очакваме да се появят на пазара в следващите две-три години. Но за да бъде включена една нова ваксина в имунизационния календар, трябва да се одобри от специална комисия в Министерството на здравеопазването. Тя следи епидемиологичната обстановка в страната, преценява рисковете за населението и в зависимост от средствата в бюджета за здравеопазване решава по какъв начин и с какви продукти да покрие тези рискове.

Защо тогава ваксината срещу човешкия папилома вирус, която предпазва от рак на шийката на матката, е задължителна в 18 държави, а у нас все още не е?

- Защото производителите няма как да се наложат на държавата. Те могат само да й презентират качествата на продукта, който са произвели, и да я информират за ползите, които той би имал върху здравето на хората. Проблемът с рака на шийката на матката действително е сериозен, тъй като всеки ден една жена в България умира от това заболяване. Става дума за 340-360 случая годишно, като поне 70% от тези жени могат да не загиват, ако са ваксинирани.

Вероятно конкуренцията е голяма и здравното ведомство не може да вземе решение с кой производител да работи...

- Проблемът очевидно не е в това, след като в България има само два продукта, предпазващи от човешкия папилома вирус, и всеки от тях има своите предимства. Важното е държавата да вземе решението да профилактира жените с това заболяване. А тази задача никак не е лесна, защото въпросът не опира само до избор коя ваксина да се ползва. Трябва да се разработят също програми за скрининг на момичетата над 12 г., които са извън препоръчителната възраст за имунизации и вероятно няма да бъдат ваксинирани. За съжаление днес пазарът на този продукт в нашата страна не е толкова развит, колкото ни се иска да бъде.

Статистиката, която сега съществува, не е ли достатъчно основание ваксината да се включи в задължителния календар?

- Основанието е налице, но работата е там, че за едни и същи ресурси в здравното министерство се състезават различни приоритети - спешната помощ, лечението на онкоболните, профилактиката на хепатита... Ракът на шийката на матката също е в този списък, само че все още не се е издигнал до основен приоритет. Вероятно защото резултатите от неговата профилактика няма да се проявят веднага, а след около 15-20 години например. Тоест на държавата ще й се наложи да инвестира в бъдещото здравеопазване, а не в настоящото. Но при оскъдните 4.3% от брутния вътрешен продукт, с които разполага за сектора, тя действа като пожарна команда - бори се с актуалните проблеми и не успява да разчете средствата си за години напред. Другата пречка е, че разглежда похарчените пари за профилактика като разходи, а не като инвестиция. Освен това, дори и да спести някакви средства от профилактика, не може да го отчете, тъй като те веднага се харчат за нещо друго. За да работи здравеопазването нормално в държава като нашата, са необходими между 7 и 9% от брутния вътрешен продукт.

Какви средства на бюджета би могла да спести профилактиката?

- Мога да дам пример с хепатита, като цитирам данни на националното сдружение за борба с това заболяване "Хепасист". Според собствените им проучвания държавата дава по 50 лв. на дете за ваксина, което прави около 3 млн. лв. годишно за имунизации на всички подрастващи. В същото време разходите й за лечение на вече болни от хепатит, тоест неимунизирани хора, възлизат на приблизително 10 млн. лева. Допълнителни 40 млн. лв. обаче се дават за лечение на тежките състояния като цироза и усложнения. Сами можете да прецените за какви разходи става дума и колко би спестила държавата, ако инвестираше в профилактика. От 1992-ра насам всички деца задължително се ваксинират срещу хепатит и специалистите твърдят, че във възрастовата група от 0 до 17-годишна възраст заболяването е почти елиминирано.

Твърди се, че ваксините са безопасни, но защо тогава едно от условията за поставянето им е човекът да е здрав?

- Защото ваксината е биотехнологичен продукт, който въздейства върху имунната реакция. Тоест той имитира разболяването, но без да се стига до болест. Малка частица от вируса или бактерията, която предизвиква болест, се въвежда в организма и той си изгражда антитела срещу нея - все едно се е срещал със заболяването, но без да е боледувал. Ако човек страда от друго заболяване, имунитетът му е зает да се бори с него и няма да успее да изгради достатъчно антитела срещу ваксината. Другият вариант е да започне да се бори срещу две неща едновременно, а тогава защитните му сили отслабват и истинската болест надделява. Затова хората често си мислят, че се разболяват от ваксините, а те могат да причинят единствено подуване и зачервяване на мястото на убождането.

Може ли да посочете сумите, инвестирани от фармацевтичната индустрия в безопасността на лекарствата, и колко би могла да изгуби една компания, ако пласира на пазара продукт с опасни странични ефекти?

- В недалечното минало имаше един такъв случай с медикамент с търговското име "Йокс". Производителят му беше инвестирал огромни средства в разработката - вероятно от порядъка на 800 млн. - 1 млрд. долара, каквато беше средната стойност на един нов медикамент през 2005-а според "Голдмън Сакс". Това са разходи, които фирмата прави, преди да пусне лекарството на пазара. Чак тогава започва да си възвръща инвестициите. И колкото по-кратък е животът на продукта, толкова по-големи са загубите. Ето защо компаниите поддържат специални отдели за контрол на качеството на произвежданите медикаменти. Да не говорим, че в днешно време цялата регулаторна система както по света, така и във всяка отделна страна е фокусирана върху безопасността на лекарствените продукти на пазара.

Къде е акцентът днес при разработването на нови ваксини?

- Истинската революция на съвременната медицина е в областта на онкозаболяванията. Съвсем скоро се появи изцяло ново направление за борба с рака, наречено ASCIT (Antigen Specific Cancer Immuno Therapy) - Антиген специфична ракова имунотерапия. След като бе установено, че онкоболестите се дължат основно на слабия човешки имунитет, фармацевтичната индустрия се съсредоточи върху създаването на ваксини, предназначени за конкретен тип рак. Това са т. нар. терапевтични ваксини, защото освен че предпазват от заболяването, могат и да му повлияят. Съставките във ваксините помагат на имунната система да разпознае раковите клетки в организма и да започне да ги унищожава. По тази методика в момента се разработват ваксини срещу малария, СПИН и туберкулоза. Специалистите в областта на биотехнологиите, нанотехнологиите и рекомбинантната химия пък работят върху съвсем ново направление в медицината, което ще позволи на всеки човек да се лекува с индивидуално средство, разработено специално за неговото заболяване, съобразено с генетичната му предиспозиция и химичната реакция на собствения му организъм. Това, разбира се, неминуемо ще доведе до нарастване на разходите, защото ако днес едно хапче действа на милиони и милиарди, в бъдеще то ще помага само на 20 или 50 човека в целия свят. Звучи като научна фантастика, но медицината и фармацията действително се развиват в тази посока.

Искате да кажете, че в бъдеще ще си поръчваме лекарствата директно на производителите, в зависимост от поставената диагноза?

- Да, след като преди това бъде направен генетичен тест дали сте подходящи за съответното лечение. Днес в областта на раковите заболявания има няколко такива метода - наричат се таргетни лечения, които се прилагат само ако пациентът има определени симптоми и оплаквания.

При производството на ваксини България има дългогодишен опит - популярната БЦЖ ваксина и тази срещу дифтерия и коклюш повече от 50 години се създават от държавното предприятие БУЛБИО. Конкурентна страна ли сме в тази сфера?

- В бизнеса има едно правило: ако тичаш по пътека и изведнъж спреш, останалите ще те задминат. БУЛБИО беше една от водещите фирми на пазара, но за съжаление, като всяка една компания, в която не се правят инвестиции за обновяване на технологиите и производствения капацитет, вече не е сериозен конкурент и трудно може да се състезава със съвременните играчи. Това съвсем не означава, че българската индустрия или специалистите ни нямат капацитета да развиват бранша и да са конкурентоспособни. Напротив. Но са им необходими солидни финансови средства, включително и чуждестранни инвестиции. В противен случай секторът не може да се поддържа жизнеспособен.