Съдят племенник на президент за лекарска грешка

Племенникът на президента Петър Стоянов д-р Борис Кузманов и колегата му д-р Христо Кунчев вчера застанаха пред Темида по обвинения в лекарска грешка. В частна болница д-р Кузманов направил интервенция на Елена Венкова, при която били пробити матката й и тънкото черво. Д-р Кунчев пък бил дежурен. След време жената починала. Кръвнина за общо 450 хил. лева поискаха вчера съпругът Ангел и двете й деца Павлина и Николай. "Бяхме много внимателни, най-малкото за това, че става дума за колеги. Д-р Венков е хирург и бе в залата през цялото време, жена му също бе лекар", каза д-р Кузманов. Той смята, че се касае за нещастен случай.

Роми нахлуха в реанимацията на спешното отделение в старозагорската МБАЛ, псуваха и биха фелдшер и лекар. До това се стигна, след като кола с мургав шофьор се прилепва към линейка, на която полицейска кола проправя път заради тежко пострадала жена, която бързо трябва да бъде придвижена до болницата, разказа пострадалият лекар Николай Борисов. "На няколко пъти са засичали линейката, а на едно кръстовище за малко и да ги ударят. Тогава шофьорът и фелдшерът излизат от колата, за да обяснят, че всяка минута може да е фатална за жената", разказа д-р Борисов. Ромите обаче не били склонни да слушат и започнала разправия. Пациентката била вече вкарана в реанимация, когато там с псувни и закани нахлули над 30 роми.

"фелдшерът Владо Вълчев излезе навън и групата се нахвърли да го бие, той има травми по лицето. Обадих се за полиция и се опитах да помогна на колегата, но и аз попаднах в мелето", каза д-р Борисов. След намесата на полицията е арестуван единият от подстрекателите на побоя. Лекарите настояват спешното отделение да е с пропускателен режим.


Едри надписи, че изборът на доктор е доброволен,
ще бъдат поставени на видни места в Университетската болница по ендокринология в София от днес. "Не се съмнявам в колегите, правя го по препоръка на здравния министър. По време на разговора ни след излизането на резултатите от проверките той се мотивира, че при 80% пациенти, платили за избор на лекар или екип при нас, може да се създаде подозрение, че се прави принудително", каза пред "24 часа" директорът на болницата проф. д-р Сабина Захариева. Тя щяла да препоръча и на лекарите и сестрите да разясняват подробно правилата. Но засега нямало оплаквания от пациенти, че са рекетирани. Те сами предлагали да си плащат, защото често ходели на преглед и искали докторът им да е винаги един.


КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ
Г-н Дайнов, клеветите българския лекар

Защо поставяте цялото съсловие под общия знаменател на некомпетентност и морално разложени
Проф. ПАНАЙОТ ТАНЧЕВ, доктор по медицина от Лайпцигския университет

ГОСПОДИН Дайнов, написаното от вас във в. „24 часа" на 1 декември т.г. наистина не е лишено от някои истини. Те са известни на българските граждани, когато са се сблъсквали с недъзите на здравеопазването у нас. Здравната система все не се променя, не се реформира, не намира правилния път за излизането от блатото на материалната и морална декомпенсация. От това страдат пациентите, лекарите, медицинските сестри и цялото общество.

Действащите клинични пътеки са един изключително несполучлив начин да се финансират медицинските дейности. Те дават възможност за извращения, за повърхностно отношение към болните, за разкарването им от болница в болница, за писане на неверни данни в епикризите и какво ли не още. Също и за лекарски грешки.

Във вашето есе, което е наситено с тежки и силни думи и фрапиращи примери за лекарска немарливост, обаче липсва дори и една добра дума за лекарското съсловие. Или поне някакво обяснение защо се случва всичко това. В текста и между редовете вие ги определяте директно като убийци в бели престилки. Лекарите са една боксова круша, която вие налагате. Искрено казано, един демократ, какъвто претендирате да сте, не може да си позволи такова безумие. Вие разочаровахте много хора.

Лекарски грешки има навсякъде. И тези като мен, които са работили дълго в чужбина, знаят това най-добре. И процентът у нас в никакъв случай не надхвърля съществено този в западните страни.

Същото се отнася и за компликациите въпреки lege artis проведено лечение. Смъртността на родилките е 12 на 100 000 у нас и по този показател е някъде в средата измежду европейските страни. За съжаление, медицината все още остава безсилна при някои случаи. Смъртността от белодробна емболия, която споменавате, е 26% - 30% в различните световни статистики. 220 000 американци умират годишно от инфаркт на миокарда... За раковите заболявания при пациенти с развити множествени метастази все още няма спасително лечение. За смъртта и на тези ли пациенти са виновни лекарите според вас?

Освен това за доказани лекарски грешки и престъпления има разследване, съд и наказание. Произнасяте тежки присъди, преди да е завършило разследването. И освен това изричате една неистина клише, че няма осъдени лекари. Вие безпардонно оклеветявате и независимата съдебна власт. Аз ще ви кажа, че има немалко осъдени лекари за допуснати лекарски грешки. Направете си справка, преди да дезинформирате

обществото.

Най-лошото е, че поставяте под общия знаменател на некомпетентност, етично падение, морално разложение, алчност и какви ли не грехове цялото лекарско съсловие. И всичко това напоено с „кървава реколта", „масово измиращи родилки", „война", „мъртви бебета", „убито бебе", „убиване на хора" и още, и още.

Със същия разрушителен тон не допускате никаква вероятност в България да има и добри лекари. Според вас добрите лекари са в чужбина. Там ви е голямата грешка. Аз ще ви кажа, че преобладаващият процент от лекарите в България са съвестни и компетентни независимо от всичко. Те дежурят и денем, и нощем в спешните отделения. Независимо от лошите условия за работа, от остарялата техника, от недъзите на здравеопазващата система. Обикновено медиите съобщават, че „болният се бори за живота си". Хората, които го лекуват, не са интересни. Това им е работата. Те толкова си я и вършат, нали? Спомняте ли си катастрофата с автобуса на магистрала „Тракия". 25 души бяха закарани спешно в болницата "Св. Георги" в Пловдив. То дали е имало и дежурни там, г-н Дайнов? Опитвам се да си ви представя вас като дежурен хирург в една такава нощ. Вие нямате и хабер как се става хирург. Знаете ли нещо за тази 12-годишна месомелачка от студентската скамейка през секционните зали, тежките изпити, операционните зали, още по-тежките изпити, първи операции и усложнения, смърт на операционната маса, безсънните нощи...

И после годините на битка с болестите на хората, която понякога завършва с летален изход...

Нищо не казахте за достойния хирург от Пирдоп д-р Николай Велчев, който през 2008 г. сложи край на живота си, след като едно дете почина на операционната маса. Този човек на честта беше безпардонно оплют от медиите и се самоуби. Всъщност медиите го убиха, защото се оказа, че не той е виновен за тази нелепа смърт. След 2 години се самоуби и анестезиологът. Такива примери има още. Пресата съобщи съвсем бегло и пестеливо тези „незначителни" новини. Какво ще кажете? Навярно, че те са си убийци и съвсем „правилно и навременно" (Й. В. Сталин) са си сложили край на живота...

Всичко това, г-н Дайнов, превръща вашето писание в едно безумно оклеветяване на българския лекар. Вашите жлъч и гняв, пропили статията, отговарят на манталитета на един озлобен и насъскай средно интелигентен български индивид.

Не забравяйте, г-н Дайнов, че гневът е смъртен грях...


Път към Африка
Братя Ружеви

След като официално се обяви за спасител на еврото, вчера министър-председателят на среща с бизнеса отново блесна с висша икономическа мисъл. Четейки суперлативите на рейтинговата агенция "Мудис" за България, на няколко пъти Борисов каза: "Благодаря, г-н Дянков!", "Благодаря, правителство!". Той дори развенча китайската мисъл и обяви 2011 година не за година на заека, а за година на Дянков. Финансовата митология надделява над далекоизточната.

Заразата на фиксидеите явно трайно се е пренесла от главата на главния министър към главата на председателя на министрите. В тези глави явно няма място за факти като драматичната задлъжнялост на повечето общини, циничната задлъжнялост на болници, продължаващото неразплащане с бизнеса, супер недофинансирането на всички социални системи, нелогично ниските заплати в България. България е като пациент, който умира, докато лекуващият лекар сънува как взима Нобелова награда за медицина.

Разбира се, това не бива да отчайва кабинета. Давайте, господа министри, още може! Вземете пример от държавата Тонга, която няма никакъв, ама никакъв дефицит, нищо че една четвърт от населението й е под границата на бедността. Просто изоставате в състезанието! Вижте страните с бюджетен излишък - Република Конго - 8%, Ангола - 7%, Габон - 5%. Поне да стигнете Монголия - с 2% излишни пари.

Очевидно това ще е следващият ход на правителството. За какво ни е тази Европа на хленчещи държавички, пилеещи пари за щяло и нещяло, за някакви си там социални програми и други дивотии?

Очевидно нашият път е към клуба на африканските икономически гиганти, на новите тигри с бюджетните излишъци, на стабилните икономики на тропика.

Защо ни е да се мъчим с тази Европа?

В Африка веднага ще ни приемат.

Предишният опит да се забрани пушенето на закрито бе направен през 2010 г. по решение на мнозинството в тройната коалиция. Депутатите на ГЕРБ в парламента обаче я замениха с по-лек режим, който предвиждаше големите заведения да обособят специална зона за пушачи, а малките - до 50 кв. метра да избират дали в тях да се пуши или не. Тогава премиерът Бойко Борисов договори с представители на ресторантьорския бизнес забраната да се отложи за 2013-2014 г. Д-р Константинов заяви, че неговото предложение не е срещало съпротива на идеята си в Министерския съвет, защото парите за болнични, лечение и намалена продължителност на живота многократно надвишават приходите от акцизи.

В началото на т.г. Борисов на няколко пъти в рамките на дни променя срока, от който ще се въведе тоталната забрана за пушене на обществени места у нас. Първоначално от бизнеса заявиха, че при срещата си с премиера той е поел ангажимент пълната забрана да е от 2014 г. Тогава ресторантьорите поискали забраната да стане факт поне през 2013 г., но Борисов ги изненадал приятно и добавил: "И една година от мене". След това Борисов ревизира срока и обясни, че забраната ще е факт от "средата или края на 2013 г.". При срещата си с комисаря по здравеопазването Джон Дали в София през февруари Борисов отново промени сроковете. "Дали ще го направи декември 2012 г. или 2013 г.а, аз мисля, че за няколко месеца, не става въпрос", коментира той. В края на май той каза, че датата за пълната забрана, която ще се заложи в промените на Закона за здравето, е 1 юни 2012 г., но тогава не беше ясно дали има политическата подкрепа за това.

Излагането на тютюневите изделия в магазините ще бъде забранено през 2013 година. Това предвижда проектът на Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето в България за периода 2011-2015 г. Като основна цел до 2015 година здравните власти залагат намаляване на тютюнопушенето сред населението с 10% спрямо 2010 г. В проекта на здравното министерство се предвижда през 2013 г. да се забранят всички форми на пряка и непряка реклама на тютюневите изделия. Сред тези мерки са забраната за излагане на цигари или други подобни изделия, както и техни изображения в магазините и будките. В плана се предвижда тютюневите изделия да започнат да се продават само в специализирани магазини.

ДУМА припомня, че българите, които подкрепят въвеждането на пълната забрана за пушене на обществени места са 63%. Над 80% от тях са непушачи, висшисти и са над 55 г., се посочва в проучване на МЗ от юни 2011 г. Над 40% от пушачите одобряват намаляването на рекламата на тютюневи изделия. За пет години броят на пушачите между 13 и 15 г. е намалял с 5% според същото изследване.


Правят електронен регистър на медицинските изделия
МЗ и ИАЛ започват изграждането на електронна база данни на медицинските изделия, обяви Александър Янков, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). В регистъра ще се съдържа информация за всички медицински изделия, които могат да бъдат заплащани със средства от НЗОК, МЗ, МТСП и болниците. Списъкът ще се намира на страницата на ИАЛ и ще включва вида на изделието, производителя му, продажната цена, както и стойността, до която се заплаща с публични средства. Продажната цена ще се обявява от самите производители или вносители.

От МЗ обявиха, че стойностите, до които изделията ще се плащат с обществени средства, ще се определят по различен начин в зависимост от институцията, която ги финансира. НЗОК например всяка година ще определя групите медицински изделия, които покрива. Стойността, до която ги заплаща, ще се определя на базата най-ниската цена в една група с идентични медицински изделия. Конкретните стойности ще се определят от комисия, назначена от управителя на НЗОК. В нея ще се включват лекари, фармацевти, икономисти и юристи. МЗ и болниците ще осигуряват медицински изделия чрез провеждането на обществени поръчки. МТСП всяка година ще определя пределните стойности, до които заплаща различните видове медицински изделия, отново на база най-ниска цена от дадена идентична група и средствата, с които разполага.

Една от основните цели на регистъра е да се намали възможността за спекулация с цените на тези продукти, коментира Янков. В момента едни и същи изделия се продават на различни цени, тъй като няма база данни, която да показва какви са стойностите им. Електронният списък ще помогне също така на ИАЛ да осъществява по-добър контрол върху изделията, а болниците ще имат възможността да се ориентират в цените им при обявяването на търговете за закупуване на медицински изделия.


Системата убива , не толкова грешката на лекар

Нареждаме се сред държавите с относително висока детска смъртност
Доц. д-р Евгений Генев, д.м., председател на Българската педиатрична асоциация

Конкретен повод да напиша този текст е статията на проф. Кръстьо Петков в ДУМА от 29 ноември т.г., озаглавена "Реформа, която убива". А иначе отдавна ми се иска да споделя не само моето мнение като лекар и дългогодишен педиатър за системата на здравеопазване, която наистина убива и в прекия и в косвения смисъл на думата.

Един от основните дефекти на системата е нейната комерсиализация, която бавно, но сигурно се наложи с началото на реформата. Амбулаторната медицина изцяло е частна и се практикува от т.нар. лекари-еднолични търговци! Лекарят стана търговец! Защо се учудваме тогава, че парите станаха много важен фактор в отношението пациент-лекар. В огромен брой от случаите пациентът се разглежда като "крачещ портфейл", от който може да се измъкнат някакви пари. Болниците станаха търговски дружества. Въобще медицинската практика стана вид търговия със здравето на нацията.

Медицината като наука и като практика е една от най-сложните и отговорни, защото се грижи за здравето и живота на хората. Това е единствената професия, която от древността е възприела Хипократовата клетва, която днес е само една фикция. Преди реформата у нас се практикуваше клинична медицина, която се изучаваше в медицинските вузове и се прилагаше според конкретното заболяване при конкретния пациент. Сега се практикува "пътечна медицина", която фактически декретира и унифицира какво да прави лекарят при определена диагноза. Преди повече от 30 години експертите на Световната здравна организация излизат със становище, че в света няма двама еднакво болни от една и съща болест. Дори и при еднояйчните близнаци се наблюдават някакви различия. Как тогава да вмъкнем цялото това разнообразие в една унифицирана клинична пътека? Да оставим настрана, че вън от полезрението на лекаря остават съпътстващите заболявания.

Старата система на здравеопазване се разпадна напълно. Профилактичната медицина практически изчезна, а дългогодишната практика е показала, че профилактиката излиза много по-евтино на обществото, отколкото лечението. Конкретно в областта на майчиното и детското здравеопазване съществуваха женската и детската консултация, сега, ако има такива в амбулаторната практика, те са някакво бледо копие на същите. Пораждат се проблеми и в имунизационната практика, която е доказала своето голямо значение за предпазването от опасни заразни заболявания. Развилата се у нас епидемия от морбили преди 2 години взе 25 жертви.

Друг сериозен проблем на системата е спадът на квалификацията на лекарите на всички нива и особено в амбулаторната практика. Старата система на поликлиниките, трансформирани в Диагностично-консултативни центрове (ДКЦ), даваше възможност на лекарите да посещават различни форми на квалификация ежегодно и да са в крак с всички новости. Сега как си представяте едноличният търговец да затвори "дюкяна" (кабинета) за 1 месец и да отиде в София или Пловдив на курс за квалификация. На него касата няма да му плати нищо за това време, а той трябва да си плати курса (вече всичко се заплаща - пазарна икономика!), да си плати престоя и т.н. Просто това вече не се случва. Да са живи и здрави фармацевтичните фирми, които събират от време на време лекарите, за да ги запознаят с някакъв нов лекарствен продукт, след което има, разбира се, почерпка - иначе посещаемостта ще бъде слаба.

Сега по-конкретно за педиатрията и някои качествени показатели. В статията на проф. Петков е направена груба грешка при споменаването на детската смъртност - тя е посочена в проценти, а детската смъртност открай време се измерва в хилядни и е един от най-важните качествени показатели за работата на педиатрите и здравеопазването като цяло. През 1989 г. детската смъртност у нас беше 13,6 на хиляда и с избухването на демокрацията "тя също избухна" за да достигне през 2004 г.(годината цитирам по памет) до 17 на хиляда! В следващите години детската смъртност започна бавно да спада, за да достигне последните години около 10 на хиляда - при положение че вярваме на медицинската статистика, но други данни нямаме. Къде сме ние? Ами ние сме в групата на държавите с относително висока детска смъртност, защото, както е посочил проф. Кръстев, в една бивша соцстрана като Чехия, тя е под 3 на хиляда! Да не споменаваме Финландия, Швеция, Люксембург, Швейцария и др. с детска смъртност под 3 или под 5 на хиляда - два-до три пъти по-ниска от нашата.

Преди няколко години започнаха да се изработват т.нар. медицински стандарти. Целта на тези документи беше да се посочат качествени критерии и показатели, които гарантират високото качество на практикуването на съответната медицинска специалност - оборудване, апаратура, специализация и всичко останало, което има отношение при практикуването на специалността на трите нива на практиката - първо ниво - амбулаторната практика, второ ниво - градски и областни болници, и трето ниво - национални и университетски болници. Стандартът по педиатрия беше работен в продължение на 2 години от група национални експерти, включително и моя милост. Заложихме високи изисквания за всяка медицинска специалност и медицински специалист, които работят с деца, водени от мисълта, че прилагането на стандарта ще повиши качеството на педиатричната практика на всички нива. Първи реагираха срещу високите изисквания на педиатричния стандарт от сдружението на общопрактикуващите лекари. Сега пък има нова комисия, на която е възложено да изработи нов стандарт? Защо, не се обяснява, но се определя каква сума ще получат участниците в групата, която като състав е доста по-неквалифицирана от нашата.

Преди около месец, към Българската педиатрична асоциация беше отправено писмо-питане от името на Стратегическия Алианс за бъдещето на детското здравеопазване в Европа, включващ най-авторитетните европейски педиатрични организации на континента, каква е педиатричната система на доболничното обслужване - чисто педиатрична, смесена - от педиатри и от ОПЛ или само от общопрактикуващи лекари, каквато тя е всъщност. Трябва да признаем, че през последната година беше дадена възможност за консултация с педиатър без всякакви ограничения от талони, което оценяваме като положително.

Въпросното писмо е породено от една алармираща статия в списание "ECONOMIST", озаглавена "Бъдещето на здравната система в Европа", която рисува много мрачна перспектива пред европейското здравеопазване в следващите 20 години.

В отговор на писмото УС на БПА набеляза някои конкретни предложения за подобряване качеството на детското здравеопазване в перспектива и ги изпрати на министър-председателя, председателя на парламента, министъра на здравеопазването, директора на НЗОК и до председателя на Лекарския съюз. До днес имаме отговор само от съюза!

Защо умират деца и родилки

Отговорът на подобен въпрос невинаги е лесен. В практиката винаги ще има и смъртни случаи! Въпросът е дали тези случаи се дължат на нелечими заболявания и състояния с висока смъртност, или на небрежно и непрофесионално третиране на пациента от медицинския персонал - лекари и медицински сестри. Не само моето убеждение е, че в някои случаи прозира много непрофесионално отношение, довело до фатален край. Не мога да се примиря, че болно дете е разкарвано между 3 болници в голям университетски град и накрая да почине. Няма да споменавам другите случаи от последните 3-4 години, които справедливо разбуниха духовете в обществото. Колкото до родилките, едно раждане може да започне като съвсем нормално и да завърши с усложнения, които не се дължат на акушера. Ето защо всеки отделен случай на внезапна смърт на дете или родилка следва да бъде много щателно анализиран, преди да хвърлим обвинението върху конкретния лекар. Искането за "независима" анкета е неизпълнимо в подобни случаи, защото никой друг специалист не може да прецени случая професионално, освен лекарят. Аз лично съм участвал в анкетирането на подобни случаи и твърдя, че винаги сме давали обективни отговори. Това не отменя съмнението, че в някои случаи субективните грешки се прикриват или омаловажават.

Много от водещите национални експерти, включително и членовете на УС на БПА, смятат, че т.нар. лекарски грешки са преди всичко грешки на системата и в по-малка степен на непрофесионално отношение към пациента. Затова системата трябва да се промени и това трябва да стане с много активното участие на водещите национални експерти, ръководствата на Научните дружества и пациентските организации, а не от министерски чиновници. Само така системата ще спре да убива.

Нашите пазарни фундаменталисти казват, че нямало нищо страшно човек да е прочел само една книга, стига да е правилната. Такава била книгата на Милтън Фридман. Тежко му на този, който формира икономическия си мироглед от една или няколко книги. Още по-зле, ако е книгата на Фридман. Фридман обаче е голям учен, който, за разлика от нашите пазарни фундаменталисти, умее да признава грешките си. Той сам заяви преди смъртта си, че е грешил в спора с Джоузеф Стиглиц преди 20 години за съветите, които е давал по начина на приватизация в Русия и Източна Европа.

Нашите пазарни фундаменталисти говорят чудатости, като тази, че истинска реформа може да има само ако се извършва шоково без да се търси диалог с хората и тяхното съгласие. Постепенните промени не можели да бъдат истински реформи. Техният идол е моят познат от 80-те години Лешек Балцерович, който съвсем не се ползва с уважение в родината си, въпреки твърденията на нашите пазарни фанатици, че е ощастливил поляците. Тези хора живеят със самочувствието на месии, на които всевишният е отредил да ощастливяват силово народа, който бил неук и не разбирал кое е добро за него. Може би и затова десетки милиони хора в Източна Европа преживяха невиждани трагедии през последните 20 години, а хиляди и хиляди унизени и смазани, без достъп до здравна помощ, си отидоха без време от този свят. То лежи на съвестта и на нашите шокови терапевти, повечето от които живеят в охолство, финансирано от съмнителни източници. Те пледират за рестрикции, но за другите.

Пазарните фундаменталисти смятат, че решението на проблемите било в тоталната приватизация и дерегулация; че трябва да се държи сметка главно за мнението на елита, а не на простите работници, селяни и пенсионери или както се беше изразил нашият премиер - "некачествения материал". Всички факти потвърждават, че неограничената дерегулация, особено във финансовия сектор, и безумната приватизация са между главните причини за настоящата световна криза. Твърдят, че и най-лошите решения на пазара били по-добри от най-добрите решения на държавата; че държавата не можела да решава проблеми, защото тя самата била проблем. А през бурните месеци на 2008-2009 г. частните компании в Америка и Европа се молеха на колене пред "лошата държава" да ги спасява. И ако не беше тя с парите на презираните от тях обикновени данъкоплатци, те отдавна да са изчезнали в небитието.

Твърдят до втръсване, че парите трябвало да се оставят в частника защото е добър стопанин, а не да се привличат в бюджета, защото държавата е прахосник. С това обосновават политиката на ниски данъци. Ако се постъпваше така, с какво щяха да се финансират здравните, образователните, научните, иновационните, социалните, екологичните, инфраструктурните, отбранителните и други програми на държавата? Произволни са твърденията, че частникът винаги е по-добър стопанин. Те се опровергават от много факти по света и у нас. Да напомням ли за скандалното разсипничество с парите на вложителите в много американски и европейски банки и ограбването на акционерите в нефинансови корпорации. А технологичните, жилищните и другите балони, които се спукаха през последното десетилетие. А безумното презастрояване в курортните зони в южноевропейските страни и у нас. Ами ограбването на вложителите в българските банки през 90-те години! Двигател на прогреса не е частната собственост, а лоялната конкуренция.

Институтът за пазарна икономика настоява държавните разходи в бюджета за 2012 г. да се сведат до 30% от БВП. Така могат да говорят само хора, които нямат елементарна представа за житейските реалности. Нека предложат на правителството на САЩ да намали на 30% своите държавни разходи в бюджета, които през 2010 г. са били 42,5% (а по времето на президента Буш в предкризисни години между 36,8 и 42,7%) и на правителствата на страните-членки на ЕС, чиито средни държавни разходи през 2010 г. са били 50,6%. През 2010 г. тези разходи са били 47,9% в Германия, 56,6% във Франция, 50,6% във Великобритания, 51,3% в Холандия, 52,5% в Австрия, 58,3% в Дания, 40,6% в Естония, 50,1% в Словения, 44,2% в Чехия, 44,4% в Латвия, 40,9% в Литва, 49,4% в Унгария, 45,4% в Полша, 40,9% в Румъния, 40,0% в Словакия и т.н. Изглежда, че всички европейски правителства са невежи, а нашите пазарни фундаменталисти са най-умните. Едва ли! Изпълнението на тяхната препоръка в България и особено в другите европейски страни би предизвикало масови социални бунтове. Учудва смелостта, самочувствието и менторският тон на тези хора. Може би защото през живота си не са вземали или участвали във вземането на нито едно стопанско решение, засягащо хиляди или милиони човешки съдби и са чели само книгата на Фридман. Такива хора са с най-високо самочувствие и най-щедри на менторски съвети.

Нашите пазарни фундаменталисти фетишизират финансовата стабилност и с надменно презрение отричат, че еднакво важна е и социалната стабилност. Разбира се, финансовата стабилност е много важна. Само авантюристи могат да оспорват това! Но ако се наруши грубо социалната стабилност и хората се разбунтуват, настъпва краят и на финансовата стабилност. Никоя реформа не може да успее без диалог и ако не се ползва с разбиране и подкрепа от народа. Това е азбучна истина. Те отричат предвзето и социалната отговорност на капитала. Нека се допитат до сериозни предприемачи от западноевропейските страни, за да открият, че това е широко разпространена практика там от години.

Казват ни, че критерий за знанието е пазарът, че учените в БАН и университетите трябва да правят само това, което се търси на пазара. Ако досега се постъпваше така, човечеството щеше да живее още в пещерната епоха и нямаше да има дори парна машина или двигатели с вътрешно горене. А камо ли информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, нови източници на енергия, космически изследвания. Знанието, подобно на здравето, не е стока. Само интелектуално ограничени хора и пазарни фанатици не разбират тази азбучна истина. Знанието създава образа на държавата и на обществото. От него зависи дали то ще се развива и как ще живее нашият народ.

Правят се крайно некомпетентни, предвзети и глуповати сравнения между България и Гърция. Безогледно, безотговорно и грубо тенденциозно се размахва "гръцкото плашило". Разпространяват се очевидни лъжи за тази страна и нейния народ. Наши възрастни хора, посетили южната ни съседка, казват, че предпочитат да са пенсионери в "бедстваща" Гърция, отколкото във "финансово стабилна" България.

Много често се борави с грубо неверни данни за пенсионна възраст, за заплати и пенсии, за производителност и конкурентоспособност, за бюджетни дефицити, за публичен дълг, за ограничителни мерки и т.н. в други европейски страни, целещи да подведат нашата общественост. И никой не търси сметка на тези хора за лъжите! Напротив, дават им трибуна и ги насърчават!

Доскоро безогледно величаеха Ирландия и нейното икономическо чудо - една малка държава с уникално географско разположение между Америка и Европа и специфична демографска история. Напоследък замлъкнаха гузно след финансовия провал в тази страна и започнаха да величаят друга миниатюрна държава - Естония, уникална със своето разположение, близко историческо минало и специални връзки със скандинавските страни. Съвсем произволно и двете се даваха и дават като пример за подражание на Европа и света. Дано втората не последва съдбата на първата с такива апологети!

Преди месец Дянков заяви, че ние сме по-добре от Америка във финансово отношение и им препоръча да следват нашата фискална политика. На 27 ноември тази година същата група пазарни фанатици имаше самочувствието да съветва ръководителите на ЕС да провеждат реформи в български стил. Това е продължение и подражание на препоръката на нашия премиер от 4 октомври 2011 г. в Прага към колегите му от ЕС да намалят заплатите и пенсиите в своите страни (които са 10-15-20 пъти по-високи от нашите в номинално изражение) до нивото на българските. Ако го бяха послушали, щеше да има социални бунтове в цяла Европа. У нас все още няма, защото народът ни е пословично търпелив. Боже, пази Европа и Америка от такива съветници!

Важна роля в този разгул на лъжите играят сервилните български медии.

Те канят в своите предавания предимно консервативни икономисти. 4-5 от тях са дежурни ежедневни коментатори в медиите. Почти като щатните. Със завидно самочувствие и менторски тон се произнасят по всички теми: здравеопазване, висше образование, БАН, прокуратура, съд, МВР и органи на сигурността, външна политика, БДЖ, пенсионна система, екология, административни реформи, общинско управление и т.н. Известно е, че колкото човек по-малко знае, толкова по-смело се произнася по всяка тема. С поведението си на специалисти по всичко те злепоставят не само себе си, но и икономическата професия и нашата икономическа колегия, с която нямат нищо общо. Това са българските идеологически приятели на онези, които докараха Америка и Европа до икономическата криза, а сега ги тласкат към нова рецесия. И вместо да се засрамят и утихнат за причинените на света беди от техните идоли, сега ни поучават как да правим реформи! Поставени в конфортен уют, грижливо защитени от пряка дискусия очи в очи с опоненти пред камерите и микрофоните, те злоупотребяват с професионалния морал и заблуждават зрители и слушатели.

Нима ръководителите и водещите в медиите не разбират, че постоянното присъствие само на няколко души от една компания в техните предавания се е втръснало на слушатели и зрители. Гастролирането по медиите се е превърнало в професия за тези хора. Те нямат време за нищо друго. Още по-малко за сериозни икономически изследвания. Те не се ползват с уважение в нашата икономическа колегия и нямат нищо общо с нея.

Сервилните медии ги обявяват за независими и водещи икономисти. Не разбирам какво им е "независимото" и "водещото"! В своите позиции винаги са против интересите на труда и за интересите на капитала. Между тях няма нито един професор или доктор на икономическите науки. Част от тях нямат дори и една сериозна научна статия в сериозно списание. През последните 20 години винаги ги каним на научни дискусии в Икономическия институт на БАН, но не идват. Те обаче никога не ни канят на организирани от тях прояви. Може би защото са много "независими" и много "водещи"!

Ръководителите на медии и водещите журналисти стават съучастници в дезинформацията, дезориентацията и заблуждаването на обществото. Заглавните надписи в предаванията на някои телевизии "Всички гледни точки" или "Цялата истина" отдавна са изпразнени от съдържание. Различни гледни точки там няма. Има само една - на пазарните фундаменталисти. СЕМ също мълчи по този фундаментален въпрос. Разбирам, че ръководителите на медиите са принудени да служат на техните собственици и да се съобразяват с безпардонния правителствен натиск, но да не забравят, че преди всичко са длъжни да служат на обществото. Не го ли правят, поемат тежка отговорност пред него. И рано или късно ще се срамуват за това.