14 февруари 2013 г. Тема: здравеопазване

Шефка на здравната каса в Монтана е непоклатима, въпреки че според две съдебни решения е спечелила конкурса за поста си с измама. Фалшифицирала трудовата си книжка така, че да се нареди на държавна работа.

Но в централата на НЗОК са оглушали дори и при съдебна присъда. Не им минава през ум временно да я отстранят, поне до финала на процеса.

Доста съмнително е това бездействие при очевидната склонност на госпожата да постига целите си чрез фалшификации. Логично е да се притеснят: вчера - трудова биография, а утре - някой договор...

Или просто са се снишили пред поредната свещена политическа “калинка”?


Осъдиха здравна шефка за измама

Директорката на РЗОК в Монтана остава на поста
Любомир Йорданов

Директорката на Регионалната здравноосигурителна каса (РЗОК) в Монтана Бистра Георгиева е спечелила поста си с фалшиви документи. Това постанови Районният съд и я осъди на една година условно. Въпреки това обаче шефката остава на поста си.

През 2010 г. икономистката Георгиева се яви на конкурса за директор на РЗОК с трудова книжка, според която имала 3 години стаж като шеф на отдел "Кадри" в общинската поликлиника.

Георгиева спечели конкурса, но малко по-късно започна разследване по сигнал, че е използвала фалшиви документи. Следствието и съдът установиха, че Георгиева сама е подправила трудовата си книжка, за да отговори на условията на конкурса. В поликлиниката тя е била обикновен изпълнител, сама в отдела, а не началник, каквито са били критериите за поста в РЗОК.

Георгиева ще обжалва присъдата. На въпрос защо не са поискали отстраняването на здравната шефка от поста, от прокуратурата в Монтана отговориха: "Обвиняемият може да бъде отстранен от длъжност само ако престъплението е извършено във връзка със сегашната му работата или може да попречи на разследването. Георгиева е извършила фалшификацията на предишната си работа.".

Според обвинителите те не са имали правна възможност да я отстранят, а това може да направи само директорът на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК).

Това е второто дело по скандалния случай. Бившият директор на РЗОК Станчо Манчевски осъди НЗОК заради фалшификацията и опорочения конкурс и получи 10 000 лева обезщетение. Той бе класиран втори, но въпреки нарушенията Георгиева не бе отстранена и тогава от шефа на НЗОК.

Директорът на НЗОК д-р Пламен Цеков вчера не беше открит по телефона. От пресцентъра на касата отказаха коментар. Георгиева също отказваше да говори и да бъде снимана по време на съдебните заседания, а вчера телефонът бе изключен. Секретарката каза, че е в София.

Пациентите с диагноза „булозна епидермолиза" се наричат още „пеперудени деца", защото имат изключително чувствителна кожа, крехка като крило на пеперуда. У нас има около 100 души с това генетично заболяване. При тях и най-нежният допир може да предизвика мехури или рани, като понякога липсата на кожа по телата им надхвърля 50%. Болката може да бъде намалена, ако пациентите се превързват със специални незалепващи лепенки и се третират с кремове. Досега лечението, което излиза около 2000 лв. на месец, не беше включено в списъка със заболявания, които се поемат от НЗОК. Атанасова обяви, че днес ще бъде обявен списъкът с редки болести .които здравната каса ще поема тази година. Крайният срок за публикуването му за обществено обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването изтича в петък.

Държавата да инвестира около 500 млн. лв. в национален дарителски фонд. Това предложение лансира вчера Алексей Христов, председател на Американската фондация за България, Той припомни, че в средата на 20. век са национализирани всички дарителски фондове и сега на практика държавата трябва да възстанови тази несправедливост, казва Христов. В момента най-големият дарител в страната е спонсорираната от правителството на САЩ фондация „Америка за България", който досега е предоставила около $ 400 млн. в полза на българското общество, допълни той. Големите български компании и финансови институции имат дарителски програми, които отдавна са се превърнали в традиция. Например „Виваком" има свой клуб Vivacom cares, в който участват служители на компанията на доброволен принцип. Няколко пъти в годината те се събират в дни на доброволния труд, през които помагат за освежаване и почистване на детски градини, паркове, домове за възрастни и други. От 2003 г. Мтел е основен спонсор на фондация „Очи на четири лапи", като подпомага обучението на кучета водачи за не-зрящи хора. Отделно те-лекомът има и програма с грантове за екологични проекти, като подкрепя и много приемни семейства. От 4 години насам МКБ Юнионбанк развива доброволческа програма „Аз и моята банка", в която вече участват над 350 души – повече от половината от служителите на трезора. Вече има и инициативи, които надхвърлят рамките на предоставянето на средства и услуги. Например Българският форум на бизнес лидерите е подкрепил проект на Асоциация за ранно детско развитие, в който на пръв поглед идеята е да се стимулират децата да четат. След като прочете дадена книга и това бъде доказано с тест, детето се възнаграждава с виртуални средства. Зад тези виртуални средства стоят реални пари на компании, които детето избира къде да дари. Нещо като ранно детско възпитание по благородство.

Активното дарителство и доброволчество са черти на силното и на развиващото се гражданско общество. Това са едни от основните начини, по които обществото показва кое го вълнува, показва съпричастност. Многобройни са личностите, които през годините със своя личен пример и средства са помагали на значими за нацията каузи. Спомнете си за Иван Евстратиев Гешов, той е подпомагал с щедри дарения дружества, читалища, църкви, болници, той е спонсорирал издатели на вестници, списания, книги, Дарителството не е просто само подпомагане на хора в беда. То включва и насърчаването и подпомагането на хора, които имат талант, хора, които могат да успеят и хора, на които една подадена ръка може да отключи потенциала. Няма големи и малки дарители. Всеки е ценен и всеки има своето място в едно солидарно общество. Броят на дарителите в България устойчиво расте. Расте и разнообразието от форми, с които българските дарители и организации участват и са активни. Много фирми в България доказват, че дарителството и корпоративната социална отговорност са не само практика, но и традиция. Като президент дълбоко осъзнавам своята роля за популяризиране на дарителството. За популяризиране на доброволчеството и за това да утвърдим дарителската култура в България като цяло.

Дарители и фондации влязоха в спор доколко са полезни съществуващите у нас данъчни облекчения за дарения. В момента няма равнопоставеност нито по отношение на различните дарителски каузи, нито по отношение на дарителите, сигнализира Илияна Николова, изпълнителен директор на фондация „Работилница за граждански инициативи". За фирмите данъчната отстъпка е в размер на 10%, ако се дарява в полза на болници, училища, социални домове, БЧК, сдружения на хора с увреждания и др. Отстъпката за благотворителност по Закона за меценатството обаче е 15%, а за държавните фондове за лечение на деца и „Инвитро" -50%, посочи Николова. По думите й не е ясно и защо данъчната отстъпка за гражданите е наполовина по-ниска от тази за фирмите - 5%. „Необходимо е да има равнопоставеност, а също и да отпадне ДДС върху дарените стоки и услуги", смята Николова. „Данъчни преференции за дарители не бива да има", твърди обаче шефът на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Според него данъкът е част от разхода, който дарителят трябва да поеме, за да осъществи благотворителността. „Практиката е доказала през годините, че данъчните преференции в България се използват за сериозни злоупотреби. Едно от достойнствата на българската данъчна система е, че е относително опростена, с широка база и малко преференции", посочи Хампарцумян. „Който иска да дари, той го прави, независимо от проблемите, които са в полето на държавната администрация", коментира пък Васил Христов, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка. Той е притеснен, че всяко дарение у нас се тълкува като вид реклама. „За нас корпоративната социална отговорност е публично показване на устойчиви практики на компаниите", добави Христов. Красимира Величкова от „Български дарителски форум" отчете като успех отпадането на ДДС върху благотворителните есемеси през м.г., за което организацията настояваше от поне 5 години. Според Илияна Николова освен данъчните преференции държавата трябва да регулира по-добре дейността на фондациите, да изисква отчетност от тях, да създаде механизъм за устойчивост на дарителството и най-сетне да намери време за закона за доброволчеството.

Един от най-големите длъжници доскоро беше пловдивската „Св. Георги", която към 2010 г. имаше 36 млн. лева дългове, 19 от тях просрочени. Новото ръководство на болницата обаче успя да намали двойно просрочи-ята и в момента те са 9 млн. лева. ВМА има 11 млн. лева просрочени задължения. Болницата обаче чака да получи 49 млн. лева за извършена, но неразплатена дейност.

Дълговете на „Пирогов" към началото на февруари са малко над 13 млн. лева, като само 1 милион са просрочията.

Задължения са натрупали всички държавни и общински лечебни заведения, като голяма част от тях имат и просрочени дългове. Повечето от болниците обаче имат и неполучени приходи.

Още утре ще стане ясно кой ще оглави Александровска болница. Според запознати с най-големи шансове е настоящият директор проф. Лъчезар Трайков, който пое лечебното заведение с 2,9 млн. лева дългове. Сега болницата няма нито лев просрочени задължения.

Нов стар директор ще има вероятно и Майчин дом в София. Конкурсът е насрочен за 27 февруари, като фаворит за поста е сегашният началник проф. Виктор Златков. Именно той е човекът, успял да върне позагубените позиции на най-старата АГ болница в столицата и през миналата година да я превърне в първенец по раждания.

Не така стоят нещата в Националната онкология, където проф. Здравка Валерианова ще се бори за втори мандат.

Пациентите няколко пъти вдигаха бунтове срещу управлението на болницата заради постоянната липса на лекарства.

След два конкурса и десетки събеседвания Столичният общински съвет днес трябва най-накрая да одобри нов шеф на АГ болница „Шейново", фаворит на общинарите от ГЕРБ е д-р Константин Маленов, който идва от Първа АГ болница „Св. София". Другите двама кандидати за поста са д-р Антони Ненов, шеф на отделение в „Шейново", и д-р Таня Андреева, също от „Шейново". Те бяха съперници още на първия конкурс, но получиха равен брой точки на всичките препитвания.

Държавните болници са на ръба на оцеляването си, а общинските са пред фалит. Девет лечебници вече затвориха врати заради натрупани дългове. Това е тъжната картина на държавното здравеопазване в момента, алармираха от Българския лекарски съюз. Както изтъкват лекарите, лечебните заведения са поставени буквално на системи и ако спешно не им се прелеят допълнителни бюджетни средства, ще се наложи да връщат пациенти. Вместо да реанимира болниците, държавата тази година измисли допълнителни условия, с които здравните заведения трябва да се съобразяват. Едно от тях е задължението да връщат 80% от печалбата си в бюджета, обясни председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. По думите му касата самоволно е определила цените и обемите на медицинските дейности, както и методиката, по която ще се разплаща с докторите.

Новият директор на „Пирогов" доц. Стоян Миланов обяви, че разделя спешния институт на осем болнични комплекса, за да спаси лечебното заведение. „Целта е по този начин да се повиши качеството и да се завиши контролът върху разходите, защото в момента „Пирогов" има над 13 млн. лева задължения", обясни той.

Преструктуриране, сливане на звена, преобразуване на болници в медицински центрове върви в цялата страна. На този фон частни клиники никнат като молове. От 430 лечебни заведения у нас около 1/4 вече са частни. Колко точно - дори от здравното министерство не знаят. Според справка на Националния център по опазване на общественото здраве и анализи през 2000 г. частните лечебни заведения са били 18, а през 2012 г. броят им скача до 120. Излиза, че е по-изгодно да инвестираш в сектор, за който се твърди, че е крайно недофинансиран, отколкото да заложиш на построяването на поредния мол. Около 300 000 българи годишно избират да се лекуват в частно заведение, което е 16% от хоспитализираните пациенти. Само през м.г. в столицата бяха открити две големи болници - през май отвори врати многопрофилната „Софиямед", а през декември заработи кардиологичната „Сити Клиник". Частни лечебници изникнаха и във Варна, Бургас, Велико Търново, Пазарджик, Стара Загора и др.

Как става така, че една новооткрита частна болница процъфтява, а друга до нея -общинска или държавна, натрупва дългове и загива? Да не би частните да имат някакво магическо ноу-хау? „Отговорът е елементарен - формата на собственост няма никакво значение, защото всички работят с публични средства, но на така нарчените частни им е разрешено да вземат кешови плащания, а на държавните - не", коментира за „Преса" директорът на „Света Анна" и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров. Той е категоричен, че когато става дума за здравето на хората, не може да се борави с думи като бюджет, печалба или преразход.
430 са лечебните заведения в България, около ¼ от тях са частни.


В Девин пак излизат на протест
Сийка СУРКОВА

На безсрочен протест излизат от утре жителите на общините Девин, Борино и Доспат заради сагата със затворената болница в града, на минералната вода. Общинското лечебно заведение обслужваше близо 30 000 души, но пусна кепенци преди около година и половина заради дълг от 1,8 млн. лв. За това време 14 души са починали в линейка на път за някое от здравните заведения в региона.

Сега горещият картоф, който си подмятат общината, министерството на здравеопазването и смолянската болница, от която се очаква да разкрие дъщерно дружество в Девин, е сградата на фалиралата лечебница.

„Сградата на болницата е с тежести. Възбрана е наложил бившият медицински персонал, който има да взема около 600 000 лв., както и други фирми. Всички те имат право да поискат публична продан", каза председателят на местния парламент в Девин адв. Живко Чепишев. Според него кметът на общината Цветалин Пенков без решение на общинския съвет е издал заповед за деактуване на болничната сграда и предаването й на „МБАЛ Девин" ЕАД. От публична общинска собственост сега постройката е станала собственост на фалиралото дружество и това прави възможна възбраната. „Самата сграда никога не е била публична общинска собственост, собствеността винаги е била такава, каквато е сега", контрира кметът Пенков.

Вчера общинският съвет в Девин се събра на извънредна сесия, за да нищи писмата от министъра на здравеопазването и от МБАЛ-Смолян за исканата документация за въпросната сграда с цел да се разкрие дъщерно дружество за лечебна дейност. До решение обаче не се стигна, тъй като след разгорещени дискусии дневният ред не беше приет от съветниците.


Във Варна

Тубдиспансерът тъне в дългове, никой не го иска
Жулиета ЦВЕТКОВА

Кметът на Варна и здравният министър да измислят вариант тубдиспансерът в града да продължи да работи, без да натоварва с дълговете си други лечебни заведения. Това е последното решение на общинската комисия по здравеопазване, която стопира преструктурирането на Специализираната болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания.

В края на миналата година съветниците отказаха да одобрят ликвидация на тубдиспансера въпреки задълженията му от над 650 000 лв. и неплащаните от юли заплати на персонала. Предложението бе стационарът му да стане звено към болница „Св. Анна", а медицинският му център да премине към ДКЦ „Св. Иван Рилски" в кв. „Аспарухово". Оказа се, че никой не иска да поеме финансовото бреме и отговорността за предстоящите съкращения на лекари.

„Не сме съгласни да се присъединяваме към друга болница", заявиха и от тубдиспансера в писмо до кмета, председателя на Общинския съвет и синдикатите в града.

Според екипа му икономическият ефект от планираната реорганизация е съмнителен, ще изкара на трудовата борса 80% от персонала и ще занижи контрола върху туберкулозата, за която Варна е източната врата на страната.


В Бургас разкриват нови отделения
Лалка КМПРОВА

Изграждане на ново инфекциозно отделение след 30-годишно очакване, хоспис и преминаване на кожния диспансер към бургаската многопрофилна болница - това са само част от реформите, предвидени в здравното заведение през тази година.

Обновеното отделение по инфекциозни заболявания ще бъде изградено на мястото на изоставена сграда, изцяло реновирана и оборудвана със съвременна апаратура, като парите за ремонта са осигурени по програма „Оперативно развитие". Министерството на здравеопазването ще отпусне 600 000 лева.

Кожният диспансер, който до момента се водеше към общината, също ще премине към МБАЛ-Бургас. Очаква се до броени дни да отвори врати и първият хоспис. Изграждането му е финансирано от общината, болницата предоставя базата и медицинската услуга. Хосписът ще разполага с 25 легла.

МБАЛ-Бургас ще стане и първата държавна болница, която ще разполага с хеликоптер. Той ще бъде купен с евро-пари и най-късно в началото на 2014 г. ще обслужва спешни случаи.