Разговора води Павлина Живкова

Видим недостатък на либералния пазар в случая е, че се създават условия за прекомерна концентрация на аптеки в големите градове, а възниква недостиг в малките населени места. От около 5300 аптеки, появили се в България през последните 20 години, в момента съществуват около 3300, а доста са пред закриване. В София има свръхпредлагане заради наличните над 2000 аптеки, докато за страната остават почти двойно по-малко. Според председателя на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов именно свободният пазар регулира правилното развитие на системата: "Ако в квартала има няколко аптеки, човек може да избира в коя от тях да отиде. Фиксирането на цените е в ущърб на пациентите, а въвеждането на квота за брой на аптеките в зависимост от количеството на населението е безумна идея, отразяваща мечтите на фармацевтите за един по-добър свят с гарантирани доходи". Членове на асоциацията са 34 дружества, притежаващи над 190 аптеки.Сред тях са "Санита Франчайзинг" АД, "Стреди" ЕООД, "Здраве и красота" ООД, ЕТ "Терахим - Николай Костов" и други. Голяма част са "затворили" веригата производител-дистрибутор-продавач и могат да предлагат медикаменти на цени, които конкуренцията определя като "дъмпингови". Липсата на контрол върху аптечната дейност обаче може да обърне пазара с "краката нагоре". Подобна тенденция се наблюдава в държавите от бившия Източен блок (Полша, Чехия Унгария и Словакия), преминали към пълна либерализация след демократичните промени. Получил се е дисбаланс на пазарите им, аптеките са се превърнали в бакалии и сега се налага въвеждане на държавна регулация. Например в Унгария от 1 януари 2011 г. правилата са следните: издават се разрешителни за аптеки, в които мажоритарна собственост (51 %) има магистър-фармацевт, минималното разстояние между отделните обекти трябва да е 250-300 м, а до 2013 г. собствениците, които не са фармацевти, са принудени да продадат дяловете си на квалифицирани управители.Върху коренно противоположни принципи е изграден картелният аптечен модел, създаден от Българската аптечна камара. Бургаското сдружение, близко по идеите си до Българския фармацевтичен съюз, предлага фиксирани цени на лекарствата, по една аптека на 10 000 души население и минимално отстояние от 500 метра между съществуваща и новооткриваща се аптека. "Някои от исканията ни противоречат на пазарната икономика, но това не е свободен пазар, а лекарствоснабдяване. Ценовите войни не ни дават възможност да плащаме прилични заплати на магистър-фармацевти, затова те не искат да работят тук, а бягат в Англия, където получават по 6000-7000 паунда", мотивира желанието си за законови промени Антон Вълев, председател на организацията. Според "дребните" аптекари лицензионният режим трябва да се прехвърли в ръцете на гилдията, която да определя кой ще вземе разрешително. "Искаме всяка трета аптека от дадена верига да бъде в малко населено място, а четвъртата да бъде нощна", добавя Вълев. Наистина,

въвеждането на аптечна карта според географската и популационната квота най-вероятно ще доведе до подобряване на качеството на обслужването в малките населени места. Но подобни рестрикции са на практика неприложими на големи пазари като София, Варна или Пловдив. В столицата аптеките биха намалели четири пъти, което не може да не доведе до дефицит в определени райони на града. Фиксирането на единни държавни цени за всички лекарствени продукти пък автоматично ще предизвика поскъпване на медикаментите, без да има гаранция, че качеството на услугите в аптеките ще се подобри. Министър Константинов се включи в дебата със заявлението, че здравната система трябва да обслужва интересите на хората, не на аптекарите. Но засега "пропуска" да се ангажира с позиция за мястото на магистър-фармацевтите в аптечния бизнес. Ако последните бъдат "изгонени" от системата или ако я контролират дистанционно, пациентите ще останат без необходимата им консултация. От своя страна контролът върху лекарските предписания ще бъде тотално занижен, а практиката показва, че голяма част от издаваните рецепти са практически неизпълними. Безконтролната консумация на медикаменти е вредна за пациентите, защото може да доведе до трайна лекарствена инвалидизация. Това е основният проблем, на който държавата трябва да намери адекватно решение, докато се чуди как да угоди на "този или онзи".

Калоян Атанасов


Доктор Валентина Мазнейкова,

заместник-управител на МБАЛ „Света София", получи много цветя и поздравления по случай 5-ия рожден ден на лечебното заведение. Стотици гости, приятели и пациенти уважиха импровизираното тържество на Христо и Валентина Мазнейкови. На 9 май 2006 г. болницата официално получи разрешение за работа. Само след пет години в нея вече функционират диагностично-консултативен център с 13 кабинета, стационарен блок с 12 отделения, учебно-преподавателски и научноизследователски отдел. Гордостта на „Света София" е модерният спа център, към който дори са

създадени клубове по плуване и водна гимнастика.


Пак спор за фиксираните цени на лекарствата
В аптеките да не могат да работят хора без фармацевтично образование и въвеждане на фиксирани цени на лекарствата. Това са част от исканията на Българския фармацевтичен съюз, който обединява собствениците на по една аптека. През седмицата те получиха подкрепата на премиера Бойко Борисов. Подобни са и исканията на Националната аптечна камара, в която членуват едва няколко аптеки. Оттам настояват още на 10 хил. души да има само по една аптека, както и за текст в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в който да се запише, че фармацевтите не продават, а отпускат лекарства. След среща между финансовия министър Симеон Дянков и представители на Асоциацията на собствениците на аптеки обаче стана ясно, че тези искания няма да бъдат подкрепени от правителството. В момента ресорният закон е на ниво първо четене в парламента и все още не е изключено част от депутатите да внесат лобистки поправки в него.


Червено хапче

Фиксираните цени на лекарствата
Носталгията по социализма явно още стои в съзнанието на част от фармацевтите. Те очакват държавата да им създаде парникови условия за бизнес, вместо да се конкурират на свободния пазар. Това личи от исканията на Националната аптечна камара и Българския фармацевтичен съюз към правителството. Едно от тях е държавата да въведе фиксирани цени на медикаментите, уж за по-голямо удобство на пациента - той вече нямало да обикаля по аптеките и да търси по-евтини лекарства, а ще купува от първата срещната. Това е очевидно лобистки текст, който цели да облагодетелства малките играчи на пазара, които не могат да си позволят да дават отстъпки, както големите вериги от аптеки. Друго изискване е аптеките да се разполагат на минимум 500 метра една от друга, за да не си пречели (да печелят повече). Още по-странно звучи искането на 10 хил. души да има само една аптека (вероятно за удобство на пациента), тъй като насищането на пазара било прекалено голямо. И не на последно място - ако може в закона да се запише, че лекарства не се продават, а се отпускат. Всички тези идеи за законодателни промени облагодетелстват изцяло търговците и са във вреда на пациентите, които искат по-качествени лекарства на по-ниски цени.

Когато една цена се фиксира, тези, на които тя се струва твърде ниска, няма да продават на нея и така ще се генерира дефицит на лекарства. Ако пък цената се фиксира твърде високо, което очаквано би станало, ще печелят всички фармацевти, но не и пациентите. Да не говорим колко ще спечели пациентът, ако в региона остане само с един аптекар, изживяващ се като човек, който "отпуска" здраве.

Част от тези амбиции е и преместването от Исландия в данъчния рай Цуг, Швейцария, на централата на компанията, която беше открита през тази седмица. А българската връзка е свързана с Дупница и Троян, където има производства на Actavis.

Първа стъпка - Цуг

Веднага след като оглави Actavis през миналия юни, Албрехт започва да обикаля Европа за избор на нова централа на компанията. От основаването си исландската компания се управлява от Рейкявик, но според Албрехт е нужна по-централна локация. "Оглеждахме страни като Великобритания и Холандия, но кантонът Цуг ни предостави най-добрите условия", заяви изпълнителният директор на Actavis. Кантонът е добре известен в корпоративните среди като данъчен рай. Около 115 000 са жителите в района, а регистрираните компании са около 29 000, някои от тях - само пощенски кутии. Сред тях са и холдинговите фирми за проектите за газопроводите Южен поток и Северен поток, а в миналото и "Мултигруп".

Като решаващи за избора се изтъкват както мястото в центъра на Европа и данъчните преференции, така и наличието на малки биотехнологични компании в района. В новата централа ще работят около 150 души от 29 националности, сред които и десет българи. "Ако решите да преместите толкова много хора от цял свят в страна с такъв висок стандарт на живот, е трудно да убедите тези хора да загубят част от покупателната си способност, за да дойдат тук. Тук наемите са високи, училищата са скъпи, ресторантите и храната също. Трябва да увеличите значително заплатите, за да компенсирате тези цени. Но Цуг направи страхотно предложение за данък общ доход за нашите служители. Така покупателната способност на тези хора се увеличи без нужда от голям скок на възнагражденията. Разбира се, за нашите служители от България увеличението беше по-значително", уточнява Албрехт. Според неофициални източници данък общ доход за служителите на Actavis е около 16%, далеч по-нисък от други страни в Западна Европа.

България - с американска мечта

При българския бизнес на групата огромни промени не се очакват - скоро няма да се продава нищо, след като през последните години групата се раздели с дистрибутора си и разградската си фабрика. Затова пък може да има увеличаване на обемите и нови продукти. През последните години оборотът на основната компания "Актавис" се движи около 100 млн. лв. Основното предимство на местните фабрики са ниските производствени разходи. Освен това се правят и специализирани продукти като тези в завода в Троян за сиропи и гелове.

"Заводът ни в Дупница е един от най-важните за бъдещето ни заедно със строящия се в Индия", заяви Албрехт и добави, че все по-голяма част от производството на компанията ще се премества към страната. Actavis планира инвестиции в България, в производството на нов вид лекарствени гранули, наречени пелети, което да разшири портфолиото на компанията.

През следващата година се очаква инспекция от Американската агенция за контрол върху лекарствата и храните (FDA), която да разреши износа за американския пазар. С което пък може да нарасне тежестта на българското поделение в групата.

Пасивната банка

Германският гигант Deutsche Bank финансира с 4 млрд. евро покупката на мажоритарен дял в Actavis през 2007 г. от исландския милиардер Тор Бьорголфсон, известен у нас и като бивш собственик на БТК и на 48.6% в СИБанк. След като бизнесът на магната пострада тежко от глобалната финансова криза, през 2010 г. Deutsche Bank се съгласи да преструктурира дълговете му и влезе в Actavis. Сега Бьорголфсон, който е бивш мажоритарен акционер и бивш председател на управителния съвет, присъстваше на откриването на новата централа в Цуг. В международните информационни агенции няма информация дали Бьорголфсон все още има дял и какъв е той.

Според Албрехт германската банка по никакъв начин не се бърка в управлението на компанията. "Банката е най-големият ни кредитор и се допитваме до нея при подготовка на евентуално придобиване и бъдеща сделка. Но вярвам, че банкерите трябва да си стоят в банките, а фармацевтичните мениджъри - във фармацевтичните компании", добавя Албрехт. През миналата година банката се съгласи да финансира офертата на Actavis за покупка на номер две в сектора - германската Ratiopharm (чийто бивш изпълнителен директор е Албрехт). Исландската компания предложи 2.8 млрд. евро, но загуби от лидера в сектора - израелската Teva, която купи Ratiopharm за 3.6 млрд. евро.

Приходите на Actavis достигнаха 1.7 млрд. евро през 2010 г. Изпълнителният директор прогнозира те да скочат до 2 млрд. евро през 2011 г. и среден годишен растеж от 10% през следващите три години. "Индустрията ни е странна - когато хората страдат, компаниите в нашия сектор се представяме добре", казва Албрехт.

Напред към биотехнологиите

Австриецът не крие, че генеричните производители са изправени пред редица предизвикателства, най-вече все по-евтините медикаменти. Здравните системи в страни като Холандия и Германия вече организират търгове за доставки на лекарства, което драстично сваля цените на генеричните медикаменти. Същевременно същите тези фактори са и възможност пред Actavis. "Можем да се борим с ценовата ерозия или чрез намаляване на разходите, или чрез повече лекарства", казва Албрехт. Именно по тази причина Actavis е в процес на разработка на над 300 медикамента, които евентуално да пусне на пазара през следващите години. Групата представи новата си фирмена философия, която предвижда доставките за здравните системи на дозирани опаковки според нуждите на всеки пациент. Този индивидуален подход ще намали разходите както на фармацевтичната компания, така и на публичните фондове.

"В бъдеще медицината ще се фокусира върху индивида чрез т.нар. таргетирани терапии", обяснява мениджърът и посочва, че продължителността на живота се удължава и хората са на медикаменти за по-дълго време. Здравното обслужване ще е ориентирано към основните заболявания - сърдечно-съдови, онкология, диабет и астма. Именно върху тях съсредоточава силите си и Actavis. Тя развива две фабрики за онкологични лекарства - в Румъния и Италия. В Аctavis се надяват скоро да станат и първата компания в сектора, която ще предлага генеричен инсулин чрез евентуалното споразумение с полския производител Bioton. "По света има 230 млн. диабетици и ние ще сме първата компания, която предлага най-широкото портфолио от медикаменти за тази болест", казва Албрехт.

В Actavis смятат, че разликите между традиционните фармацевтични групи и генеричните производители все повече се размиват и последните ще изчезнат в днешния си вид през следващите десет години. Глобалният сектор ще се промени, след като водещите компании загубят патентите си през следващите години. "От най-продаваните 20 медикамента през 2016 г. повече от половината ще са биотехнологични продукти, а останалите ще са трудни за производство генерични лекарства като инхалатори", казва изпълнителният директор на Actavis.


Ерик Корню: Болничният сектор е като от времето на социализма
Регионалният мениджър на Novartis за Европа пред "Капитал"
Ерик Корню оглавява отдел "Европа" в Novartis Pharma от февруари 2007 г. Той отговаря за дейността на компанията в 35 страни, включително Русия и Турция, в които работят 9000 служители. През 2010 г. неговият екип е постигнал продажби от 7 млрд. долара. От 2007 г. Ерик Корню е член на борда на директорите на EFPIA – Европейската асоциация на фармацевтичните индустрии и асоциации, и в момента е председател на изпълнителния комитет на EFPIA. Корню играе ключова роля при поглъщането на Ciba - Geigy - Sandoz през 1996 г. Завършил е право в University of Basel, Швейцария, и има магистърска степен по право в University of California – Berkeley. Той е швейцарец по рождение, говори френски, италиански, немски, английски и датски.
Как се развива бизнесът ви в България, която с малкия си бюджет може да си позволи най-малък достъп до най-новите лекарства и в същото време обществените фондове поемат плащането на едва 34% от покупките на медикаменти, а пациентите доплащат най-много?

Като цяло бизнесът се развива добре, портфолиото ни позволява да растем над пазара в повечето от сегментите. Това, което наблюдаваме - че Централна и Източна Европа, и по-специално България е засегната от финансовата криза, както и много други региони по света, но по различен начин. За разлика от Западна Европа ние тук не виждаме банковата криза, тук е по-скоро общо забавяне на икономиката. Виждаме също, че публичните финанси имат по-малък публичен дълг. Нещата не са чак толкова зле, но въпреки това виждаме как хората са много предпазливи по отношение на разходите и правителствата са много стриктни към ефективността на здравната система. Виждаме, че трудно се вземат решения за заплащане на нови лекарства от публичните фондове, виждаме и увеличена употреба на генерични лекарства.

Като правило в Novartis разговорите с правителството се осъществяват от съответните организации на индустрията в съответната държава. В България системата е недобре финансирана - за лекарства, платени от здравната каса, министерството и болниците отделят около 330 милиона евро годишно, което е четири пъти по-малко от това в Унгария например. И тези средства трябва да се увеличат, за да покрие увеличаващите се здравни потребности на населението.

От друга страна, трябва да имаме предвид, че през последните две години правителството не е в лесна позиция. Кризата причини бюджетен дефицит, с който то трябваше да се справи. Доколкото съм наясно, местната организация - Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании се опитва да водим проактивен диалог с правителството как най-добре да се управляват наличните средства. Доколкото можем да преценим, този процес е относително успешен.

Това, което трябва да се случи, е да се изяснят приоритетите, тъй като в системата има много неефективност в някои аспекти и най-вече в болничния сектор, който не е реформиран от социалистическо време.

По-лесен ли е достъпът до лекарства сега, отколкото преди?

Нещата в България не са прости. На теория в България ни трябват 120 дни за одобрение на лекарството, на практика двойно повече заради административните проблеми. Няма специфични проблеми, които могат да се назоват, но просто по-бавно се случват нещата по процедурите за регистриране на лекарства, даване на цена и достъп до финансиране.

Има липса на компетентни специалисти в администрацията, които да ускорят нещата. Освен това има някои изисквания на законодателството, които правят по-трудно пускането на пазара – например изискването за най-ниска цена в ЕС. Това означава, че компаниите са много нервни да пуснат лекарство на българския пазар, преди всички процедури в останалите държави да са приключили. Така има рискове и компаниите се въздържат да представят продуктите си. Например има правило, че един продукт не може да бъде реимбурсиран в България, независимо че за него има чакащи пациенти, без преди това да се плаща в още три други от референтните осем държави. Това веднага означава забавяне от 6 до 9 месеца. Примерно в момента пускаме нов продукт за множествена склероза, но в България го очакваме през януари-февруари другата година най-рано.

Асоциацията на оригиналните производители EFPIA прие правило, според което вече на лекарите ще се дава минимално количество мостри от медикаменти, а до момента те ги преотстъпваха на пациентите. Как ще се отрази това на пациентите?

Мострите не са за лекуване, а за запознаване на лекарите с продукта. Ние сме много щастливи да видим това развитие, защото тази прозрачност в начина, по който се отнасяме със здравеопазването, е един ключ. Когато поискаш публични средства, трябва да си сигурен, че хората, обществото, политиците имат увереността, че парите отиват за пациентите. Наскоро разбрахме, че моделът "две за година" за разпространение на мострите е вече заложен в кодекса на българската асоциация.

EFPIA води дълга и засега не крайно успешна битка с фалшивите лекарства и смята за един от нейните източници паралелната търговия. Как ще продължите в тази посока?

Това е едно от най-притеснителните неща. Представете си система, в която пациентът трябва да плати много пари, които отиват за лекарство, което не само не прави това, което обещава, но и влошава състоянието му. Това е неприемливо. Пациентите трябва да са сигурни, че като купят лекарство, това, което пише на него, е това, което е. Правим невероятно много проучвания, за да сме сигурни в нашите продукти. И ние призоваваме правителствата и дистрибуторите да ни помогнат в борбата срещу фалшивите лекарства. Това да си затваряме очите пред тази опасност е нечестно, проява на слабост и е неприемливо. Съществува голям риск в паралелната търговия, защото печалбите от нея не отиват нито в здравеопазването, нито във фармацевтичните компании и не се реинвестират в нови лекарства. Те просто отиват в ръцете на частни лица. Всеки път, когато се разбие целостта на опаковката, а паралелният пазар е пример за това, се създава риск за грешки – да сложиш грешния блистер в грешната опаковка с грешното предписание или по-лошо, да се опаковат фалшиви лекарства. Тези проблеми са известни за политиците, но те избират да затворят очите си и не разбирам защо. Това, което виждаме, е, че паралелният пазар в България се увеличава, но това все още не се усеща като дефицит на лекарства.

Част от вашите продукти не са регистрирани изобщо за продажба в определени държави, защо се получава така? Дивизията ви за ваксини например изобщо не присъства тук, притеснява ви най-ниската цена на лекарствата в ЕС ли?

Нека бъдем откровени, целта ни е да представим всичките си продукти навсякъде по света. Разработването на нов лекарствен продукт е доста скъпо начинание и разбира се, че бихме искали да продаваме на колкото се може повече пазари. Но от друга страна, здравноосигурителните системи трябва да направят своя избор. Понякога ни казват, че не могат да приемат тази цена на този продукт, тогава ние трябва да си кажем "добре, но ние не искаме да продаваме на пазара на исканата от вас цена".

Вече сме в процес да установим присъствие в България на нашите ваксини и диагностични продукти, тъй като намираме увеличен интерес на здравните системи да работят в областта на превенцията, в която ваксините са ключов елемент.

По отношение на генеричните продукти нашето присъствие е дългосрочно и всичко, което разработваме, ще регистрираме на пазара освен в случаите, в които виждаме, че икономическите условия, или да бъдем по-ясни – цената, просто не е правилна. Няма да продаваме на загуба, няма да държим продукти на пазара, ако условията не са в рамките на нормалната икономическа логика. Това са част от трудностите, защото във фармацията ние не сме свободни сами да определяме цената. Тя често се определя от правителствата. Но в същото време в ЕС имаме свободно движение на стоките, затова трябва много да мислим, преди да решим да предложим едно лекарство на по-ниска цена, защото това би могло да застраши продажбите на други пазари, а оттам изплащането на инвестициите в съответния медикамент и изобретяването на нови лекарства.

През последните години фармацевтичният сектор все повече се консолидира в търсене на нови молекули лекарства - големите концерни купуват биотехнологични компании или генерични производители. Какъв е успешният път на развитие според вас?

Още от създаването й в Novartis сме се посветили на иновацията. Ако има едно нещо, което да ни отличава в рамките на индустрията, това е нашата способност постоянно да разработваме нови лекарства и чрез това да постигаме по-добри резултати. Специално като говорим за научноизследователска дейност, има три елемента, които определят нашата дейност – ние инвестираме 20% от приходите си за научноизследователска дейност, имаме научноизследователски центрове и един от тях е биотехнологичният ни институт в Кеймбридж, имаме едно от най-богатите портфолио от лекарства в производствен етап, които тепърва ще излязат на пазара. Ако се обедини всичко това с успешната работа на екипа, пътешествието по пътя на развитието е успешно и ще бъде успешно през следващите години.

Правилна стратегия ли е това, че всички останали международни концерни си купуват биотехнологични компании, а вие – не?

Когато сравняваме броя на одобрените нови лекарства, които сме получили в Европа, САЩ, Япония, ние имаме повече в сравнение с конкурентите. Заради модела, който следваме, сме имали по-малка нужда от другите да купуваме биотехнологични компании.

В групата продукти, които тепърва предстои да излизат на пазара, имаме един от най-високите дялове в биотехнологичната индустрия, но те са разработени от нас. Наистина други конкуренти предпочитат да купуват в ранните етапи на разработката нови лекарства, но тъй като при нас научноизследователската дейност е на първо място, ние предпочитаме сами да ги разработваме. Освен това вярваме, че компанията сама трябва да притежава знанието, ноу-хауто, за да разбира особеностите на тези лекарства и да може да довърши цялата разработка. Не можеш напълно да аутсорснеш научноизследователска дейност, трябва да я имаш в рамките на компанията.

Вашето решение да затворите цикъла на производство и да удължите живота на лекарствата, като придобиете и генерично производство, изглежда правилно от бизнес гледна точка. Как оценявате вливането на генеричните компании в Novartis?

Нека да погледнем от какво имат нужда здравните системи. През последните години те са подложени на финансов натиск заради кризата, независимо дали са публично или частно финансирани. Поради този натиск те търсят ефективност на разходите. Има болести, при които генеричните продукти могат да лекуват пациентите много добре. Затова вярваме, че трябва не само да предлагаме нови, по-добри медикаменти, но също и генерични. Нашата генерична компания Sandoz е втора по продажби в света от генеричните компании и ако погледнем числата, изглежда, че сме направили правилният избор.