14 май 2011 г. Тема: здравеопазване

27-годишната Албена Маринова от Брегово първо не искала бебето и бойкотирала всякакви лекари. Преди 2 седмици обаче отишла по принуда, защото почувствала нетърпими болки. Видинските лекари се усъмнили, че бебето не е в матката, а в корема на жената, и я пратили в София.

Дори за опитните гинеколози на" Майчин дом" картината се оказала шокираща -здраво бебе, развило се в необичайно съседство с черния дроб, слезката и червата на майката. Живо раждане в такива случаи завършва успешно веднъж на 10 000 случая.

Бебе живя 7 месеца между червата и черния дроб на 27-годишна жена и като по чудо се роди живо и здраво в столичния "Майчин дом" в четвъртък.

Преди около 2 седмици Албена Маринова от Брегово получила силни болки и отишла на лекар. Видинските медици се втрещили, защото тя очевидно била в напреднала бременност, но не знаела точно в кой месец е. При прегледа те определили, че е в 29-30-а гестационна седмица, но се усъмнили, че става дума за извънматочна бременност и я прехвърлили на колегите си в столичния "Майчин дом".

Бебето се беше развило в коремната кухина, извън матката, разказа шефът на екипа д-р Божидар Славчев, водил раждането. Той е и началник на Първа оперативна клиника. Около-плодният мехур бил разположен между червата и черния дроб. Плацентата била захваната от външната страна на матката.

Подобно нещо виждам за първи път в живота си, по принцип такава извънматочна бременност се случва веднъж на 10 000 случая, каза той. Много често в такива случаи бебето при изваждането умирало, тъй като имало риск от неконтролируемо кръвотечение.

Ситуацията се усложнила допълнително, защото околоплодният мехур се оказал спукан, а вероятно заради притискането на черния дроб майката развила хепатит.

Въпреки това лекарите успели да се справят. На бял свят се появило момиченце -1,3 кг. Състоянието му е относително добро. Заради дългия престой след вътрешните органи имало леки деформации, които обаче с времето щели да се оправят. Настанено е в интензивното отделение на неонатологичната клиника на "Майчин дом".

Успяхме благодарение на отличния екип на д-р Славчев и асистентите му д-р Петър Марков, д-р Светлозар Славов, анестезиологът доц. Силви Георгиев и акушерката Толчева, каза шефът на "Майчин дом" до. Виктор Златков.

90% отизвънматочните бременности се развиват в тръбата и до края на третия месец стават ясни и се оперират, обясни доц. В. Димитрова. Живо бебе се родило при подобни обстоятелства при дядото на д-р Славчев -д-р Методи Славчев, през 1907 г. В началото на 70-те години имало още един подобен случай.

В днешно време в цивилизования свят такова нещо не може да се случи, тъй като има ранна диагностика, описани са случаи само в Африка, където много жени раждат, без да са били преди това под наблюдение, каза д-р Славчев. В световната литература са описани случаи на извънматочна бременност, които приключват от само себе си, без никой да разбере. След десетилетия в коремите на жени били открити вкостени образувания, остатъци от недоразвит плод. Виждат ги като тумори на скенер.

- Знаех, но не исках детето. Затова не съм ходила на консултация.

- Как промени решението си?

- Получих много силни болки и бодежи. Не можех да спя. Две седмици ходих така и накрая не издържах.

- Имаш ли други деца?

- Имам едно момче на 5 г. Мъжът ми искаше и второто, но аз не го исках.

- Защо?

- Ами безработна съм, не ни стигат парите.

- Ами той си е в Брегово, гледа кравите. Той е кравар.

- Той знае ли, че си в София, че си родила?

- Знае, че съм в болница, но още не знае за бебето.

- Обясниха ли ти, че можеше да завърши трагично - и за бебето, и за теб?

- Сега вече знам. Аз вече съм много по-добре, надявам се и детето да е добре.

• Имаш ли образование?

- Завършила съм девети клас.

- Решила ли си вече как ще кръстиш бебето?

- Да, Мария.

Основен инициатор е Българската асоциация на тьрговците на едро с лекарства (БАТЕЛ). Тя е основана в края на 2010 г. В нея влизат „Софарма трейдинг", „Либра" и „Консумфарма". Трите компании общо държат 80% от дистрибуторския пазар на лекарства у нас, покривани с публични средства. Работят с над 450 производители и обслужват 3000 клиенти - болници и аптеки , в цялата страна. БАТЕЛ цели още по-добра защита на крайния потребител. Работи активно и по създаването

на концепция за лекарствената политика у нас.


Не всички лицензи на аптеки били оправдани
Нямаме информация за фалшифицирани лекарства в България, каза Моника Дерекю-Поа. Първата предпоставка на пазара да не се допускат фалшифицирани лекарства е дистрибуторите да бъдат лицензирани, допълни Рене Джени. Моделите на разпространение са различни в страните от ЕС. Някои търговци предлагат пълната гама лекарства, а други - само някои групи. Така той коментира факта, че у нас има над 180 дистрибутори, някои от които продават само по едно лекарство. Европа може да даде

прекрасни препоръки, но българското здравеопазване си остава продукт на българската държава, подчерта Джени.

Отговорността за контрола върху нерегламентираните продажби на медикаменти е на

съответната страна. Понякога обаче и лицензите на аптеки били давани не по правилата, каза Дерекю-Поа и намекна, че и в България има подобни случаи. Най-голямата опасност за пациентите обаче идвала от нелегални сайтове, които продават хапчета по интернет.

Всеки момент се очаква да бъде официално публикувана разпоредбата на Европарламента, която описва точно какво представлява знакът за безопасност върху медикаментите, а също и системата за проследяването му от производителя до крайния потребител. Веднага след това документът влиза в сила, а България, както и другите страни-членки на ЕС, ще имат 18 месеца, за да внедрят директивата в собственото си законодателство.

Ако преди години фалшификаторите работеха предимно лайфстайл продукти като препарати за повишаване на потентността и за отслабване, сега не се притесняват да имитират дори животоспасяващи лекарства, каза Моника Дерекю-Поа, дипектор на европейската асоциация.

По данни на БАТЕЛ през последните 3 г. броят на регистрираните случаи на залавяне на фалшифицирани лекарства е нараснал три пъти и е достигнал 7,5 млн. броя опаковки. Според Световната здравна организация ментетата са 10% от общите продажби. До 2014 г. трябва да заработи системата за проследяване на специалния унифициран код, който гарантира автентичността на лекарствата. Той ще се отпечатва върху лепенка, а тя ще бъде разположена върху опаковката.

Баркодът е двуизмерен и съдържа сериен номер на случаен принцип,

национален идентификационен номер, номер на партидата и срок на годност. Тези данни ще бъдат въведени първо в национална база данни, а оттам - в европейски пул. Всички дистрибутори, търговски обекти и контролни органи, ангажирани с разпространението на медикаментите, ще имат достъп до тази информация и по баркода ще разбират къде и кога е произведена опаковката. Аптекарят също ще има четящо устройство и ще може да провери дали номерът върху нея е въведен в централната база данни. Системата може да функционира подобно на тази с кредитните карти, обясни образно Рене Джени, президент на европейската фармацевтична асоциация. Само така на крайния потребител може да се гарантира, че купува качествен продукт.

Заради високите разходи вероятно не всички лекарства ще бъдат снабдени веднага с баркод. Няма да бъдат обхванати лекарствата сираци - за редки болести. Знакът за безопасност със сигурност ще бъде поставен върху тези, които се дават срещу рецепта и върху тези, които най-масово се използват и са най-застрашени от фалшифициране.

Какво се случва в Европа с дистрибутор, който не може да докаже произхода на медикаментите, които продава, попита Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма" и председател на КРИБ. Лицензът му се отнема, отговори Моника Дерекю-Поа. Дистрибуторите ще са задължени да доказват, че са проверили знака за безопасност (баркод). Когато аптеките връщат лекарства, търговците на едро отново ще проверяват дали номерът, даван на случаен принцип, е автентичен и дали лепенката не е била отлепяна.

Европейската дирекция по качеството на лекарствата се опитва да приобщи към контрола и други организации в ЕС като тази на производителите на генерични лекарства, на болничните заведения и на търговците на дребно.

Предстои да бъдат обсъдени и приети някои указания как да се прилагат на практика добрите дистрибуторски практики във фармацевтичния сектор.

В Африка например хапчетата се продават на сергия наред с доматите, каза Дерекю-Поа. Опасността в Европа идвала главно от нерегламентираните продажби по интернет. Макар и по-рядко, у нас също са засичани фалшиви лекарства, разказа Димитър Димитров, директор на „Софарма трейдинг". Компанията е сред основателите на БАТЕЛ. Като дистрибутор „Софарма трейдинг" е засичала ментета и тази година (виж интервюто на 3-а стр.). Някои били фалшификати на животоспасяващи лекарства.

ИЛМЯНА АНГЕЛОВА


Димитър Димитров, директор на „Софарма трейдинг":

Тази година засякохме 3-4 случая из страната
Хората да пазаруват от утвърдени аптеки
При оригиналните лекарства има много строг контрол върху производството. Следи се целият процес от сертифициране на суровината до крайния продукт. При фалшифицираните лекарства никой нищо не може да гарантира и това е най-големият риск за пациента.

• Г-н Димитров, има ли у нас медикаменти менте?

- Няма официални данни и не се знае какъв е пазарът им. Но като дистрибутори сме имали 3-4 случаи на фалшифицирани лекарства за 2011 г. в различни области на България. Ние можем обаче само да информираме държавните органи, а те имат правото да разследват.

- Потвърдиха ли се съмненията?

- При едното лекарство се потвърди, че е фалшификат. Беше на български производител. Другите бяха на мултинационална компания. Едното беше аналгетик, а останалите бяха много специфични, дори животоспасяващи. При нас се хващат много малко фалшификати. Може да е защото контролът е слаб или сме прекалено малък пазар и няма интерес да се пускат тук ментета.

- Как да се пазят хората?

- Не толкова хората, а всички контролни органи в България, които отговарят за добрите производствени, дистрибуторски, болнични и аптечни практики, трябва да внимават. Бих препоръчал хората да пазаруват от големи утвърдени аптеки. Само там лекарството може да се проследи от производителя. Обикновено с фалшивите лекарства злоупотребяват малки обекти, които искат да избегнат данъци и ДЦС. Това е начин за оцеляване при тях, само така реализират печалба.

- Опасни ли са фалшификатите?

- Преди 2 г. имаше опит за фалшифицирани на ампули на „Софарма". Направеният спектрален анализ показа, че съдържанието им няма нищо общо с оригиналния продукт. Този медикамент обаче се прилага при спешни случаи в болниците. Ако беше дадено на пациент, щеше да е фатално за него. Тогава хванаха пловдивска фирма, която ги беше доставила. Отнеха й лиценза, но след седмица тя се регистрира

с ново име и пак заработи.

- БАТЕЛ спазва добрите дистрибуторски практики, но държи само 80% от пазара на лекарства. Има ли опасност да се появят ментета в останалите 20%?

- Категорично да, има риск. Освен това тези на пръв поглед малко 20% могат да създадат 50% сив сектор.

Учените могат да преценят това по" запис" в ДНК, в чието съставяне са участвали всички поколения преди нас.

"Записът" се разчита със специално ДНК изследване. Много българи вече са си го направили.

Всеки човек носи такъв запис, но в специфичен вариант. В зависимост от вариантите генетиците разпределят хората в групи. Наричат ги хаплогрупи и ги означават с главни латински букви. Хаплогрупите имат подгрупи и подподгрупи, означавани с цифри и малки латински букви.

Учените установяват, че в някои хаплогрупи определени заболявания се срещат много по-често, отколкото в други. Засега те имат само хипотези за това какъв точно механизъм стои зад връзката "принадлежност към определена хаплогрупа - заболяване". Но за някои болести съвсем точно са измерили риска

Всеки от нас принадлежи към някоя хаплогрупа в зависимост от специфични мутациите, които носи.

(Мутация не означава непременно болест. Някои наистина са болестотворни, но други дават предимство в оцеляването.)

Някои мутации се наследяват само от майката, а други - само от бащата. Затова всеки от нас принадлежи към 2 хаплогрупи - една по майчина линия, друга - по бащина. Мутациите, които наследяваме от майките си, са в митохондриалната ДНК, а тези от бащите ни - в ядрената ДНК (У-ДНК). Затова всеки от нас може да бъде класифициран по майчина линия в някоя от т.нар. митохондриални хаплогрупи, а по бащина - в някоя от т.нар. У-ДНК хаплогрупи.

(Графиката с разпространението на майчините и бащините хаплогрупи сред българското население - на следващата страница.)

Сред жителите на различните континенти са разпространени различни хаплогрупи. По-нататък в очерка става дума само за тези майчини и бащини хаплогрупи, които са характерни за европейското население.

До неотдавна се смяташе, че всички наследствени болести са свързани с работата на гените. Ако човек наследи ген, причиняващ заболяване, и по двете линии - и от майката, и от бащата, заболяването се развива или поне вероятността за това се увеличава. И наистина е така, но само за някои болести, предавани по наследство, не за всички.

Ако мислим за гените като за превключватели, които активират или потискат производството на белтъци или дейността на други гени, при повреда на гена или при грешна команда, подадена от друг, може да възникне болест. Почти винаги не един, а множество свързани гени задействат определен биохимичен процес. Затова е много трудно да се установи и изолира конкретен ген виновник за заболяване. А и, оказва се, не всички наследствени болести са за заради лоши гени.

В много случаи гените нямат вина

Причината за наследствените болести е извън тях.

Гените заемат съвсем малка част от ДНК. Останалата част -99%, е извън тях. Доскоро обидно я наричаха боклукчава ДНК. За нея се смяташе, че няма роля за болестите.

Обаче напоследък учените установяват, че не е така. Те откриват, че тя също като гените се влияе от въздействието на околната среда и под натиск на външни фактори търпи мутации. Те преминават в поколението, защото се наследява цялата ДНК, а не само гените.

В тези извънгенни пространства на ДНК се намират и някои от маркерите, които генетиците анализират, за да ни класифицират към някоя от хаплогрупите. Както вече казахме, извънгенните пространства силно се влияят от средата. Тя предизвиква промени, които са много устойчиви, преминават в децата и се предават

напред в поколенията в продължение на хилядолетия

Междувременно постоянно възникват нови и нови мутации. Заради това комплектът маркери в следващите поколения съществува в някакъв вариант на първоначалния си вид.

Представете си го като пъзел с разноцветни парченца. При пра-прапрапрабаба ви "конфигурацията" е една. При вас обаче е леко променена. Парченцата са същите като на прабаба ви, но са се появили нови (мутации). Така че хем сте като прабаба си, хем сте малко по-различни. Но вашето различие е върху "подложката", наследена от прабабата.

Ако заради въздействието на средата у далечната ви прабаба е' възникнала болестотворна мутация, по някаква причина тя може да не бъде елиминирана от естествения подбор. А да оцелее и да продължи да се предава напред в поколенията, създавайки риск тези, които я унаследяват, да се разболеят при определени условия.

"При определени условия" е ключова фраза. Както казахме, ДНК в из-вънгенните пространства се влияе от външни фактори. Т.е. поне на теория би могла да бъде обект на съзнателно въздействие -чрез начина на живот, храненето, медикаменти и пр., така че болесто-творният ефект да не се прояви. В това е и

смисълът на профилактиката

Знаейки към коя хаплогрупа спадаме, можем да предвидим за кои заболявания сме рискови. Ако сме в група, сред чиито представители най-често се среща алкохолизмът, можем да спрем да пием, за да не дърпаме дявола за опашката. Ако спадаме към хаплогрупата, от която най-често са заболелите от рак на белите дробове, можем поне да не пушим, та да не улесняваме допълнително рака.

Учените обаче тепърва трябва да установят със сигурност доколко връзката " принадлежност към хаплогрупа-риск от заболяване" е напълно достоверна.

Хаплогрупите не са свързани с етнос, социална прослойка или професия. Те са според вариантите в ДНК, "моделирани" от хилядолетното въздействие на средата. Възникнали са в много дълбоката древност, измервана с хиляди години назад. Обособили са се в рамките на нашия биологичен вид хомо сапиенс сапиенс по време на разселването му из планетата в последните 60-ина хиляди години

Част от хората са останали в прародината Африка, но големи групи са се придвижили в различни посоки, попадайки в различни природни условия, .затова сред африканците, азиатците, австралийците, американците и европейците има различни и характерни само за тях мутации. По тази причина на отделните континенти най-разпространени са различни хапло-групи.

На Стария континент такава е майчината хаплогрупа Н. Тя възниква в Близкия изток преди около 20 000 г. Хората са я донесли в Европа при миграцията си в разгара на последната ледникова епоха. Тук са се обособили поне 13 нейни разклонения (подгрупи). Днес към хаплогрупа Н спадат 40% от европейците.

Генетиците приемат, че в едно столетие има 5 поколения. Следователно в 20 хилядолетия, колкото е възрастта на хаплогрупа Н, са 1000 поколения. Тази хаплогрупа се смята за рискова за алцхаймер. Рискът да се разболеете може да ви е наследство от някоя прародителка, която ви се пада 1000 пъти прабаба.


Проф. Иво Кременски:
Изследвайте си произхода, за да си научите и болестите

Трябва ни национален геномен проект
- Проф. Кременски, набират ли популярност ДНК изследванията за болести?

- Американско проучване целеше да установи дали хората няма да се стресират от такова изследване. То е за 400 болести - 40 ракови, най-честите полигенни увреждания, свързани с диабет, хипертония, епилепсия, маниакално-депресивни психози, метаболитен синдром (наднормено тегло).

Проучването сред американците установява, че след ДНК изследването само 10% са поискали допълнителна консултация, а само 26 % са уведомили личния си лекар, че имат предразположение към заболявания.

Нито един не е променил начина си на живот с цел профилактика, независимо от препоръките да го направи. А профилактиката е важна, защото за тези болести влияят и други фактори, а не само това, което им е записано в ДНК. Значи хората не са се притеснили сериозно от прогнозите за риск от болести.

Целта на проучването в САЩ всъщност е била да се разбере дали няма да настъпи голям и масов стрес, ако светът масово се втурне да прави такива ДНК изследвания. Технологиите вече позволяват то да е достъпно -срещу 200-400 долара се прави почти пълно геномно сканиране. Но пък медицината още не може с генни манипулации или други инструменти да коригира дефектите. А и не сме наясно до какви верижни реакции води промяната дори само в един ген.

- Тогава каква помощ може да предложи науката при наследствените болести?

- Все повече се развива епигенетиката. Тя се занимава с пространства в ДНК, които са извън гените. Доскоро се смяташе, че тези пространства нямат отношение към гените, но се оказва обратното - те влияят на функциите им. Извънгенните пространства са под силно въздействие на околната среда и могат да се променят заради нейното въздействие така, че да повлияят и на работата на гените. Примерно, без да има предразположение, се развива астма - от отровните газове на автомобилите. Затова в САЩ големият дебат е как да се подобрят околната среда и начинът на живот. Те зависят от нас, докато в гените още не можем да бъркаме

- Немалко българи вече плащат във валута, за да си проследят с ДНК изследване произхода много назад във времето. Не е ли по-добре вместо за това да си дават парите за изследване за болести?

- За да може да се предскажат рисковете за здравето ни, е добре да сме наясно с родословието си заради закономерността в предаването по наследство на някои болести. При изследванията на ДНК за установяване на далечен

произход по майчина и бащина линия се работи и със сектори от ДНК,

които са в извънгенните пространства. Те не са свързани директно с предразположението към заболявания, но влияят. Така че произходът има връзка.

При някои човешки групи дадени болести са с по-висока честота. Като се изследва произходът и се установи към коя група принадлежи човекът, може да се предскажат и някои рискове за здравето.

Например една от най-тежките болести е муковисцидозата - нас има към 350 деца с нея. Лечението е много скъпо. При тази болест има една мутация, която

се среща при 100% от баските, но и при 100% от българските цигани. А двете групи нямат нищо общо. Мутацията, която я има и при едните, и при другите, дава оцеляващо предимство при стомашно-чревните заболявания на тези, които я носят. Има ли го това изменение, по-леко се прекарват такива заболявания. А в миналото те са били основната причина за детската смъртност. Това изменение се запазва като полезно за оцеляването. Но когато се срещнат двама родители с него, се ражда тежко болно дете. И понеже и циганите, и баските се женят помежду си, при тях заболяването е по-често - при 1 на 2000 случая, а не както е средно по света при 1 на 3000.

В цялото Средиземноморие и в нашия район често срещано наследствено заболяване е

средиземноморската анемия. Има я и в Индия

И на двете места е разпространена тежката тропическа малария. Хората от тези райони са придобили "дефект" в червената кръвна клетка, който пречи на маларийния плазмодий да се развива и това им е давало предимство при оцеляването. Но ако и двамата родители носят тази мутация, поколението им развива тежка анемия.

- Значи чрез изследването на произхода можем да се погрижим и за здравето си?

- Да. Когато се говори за геномен проект, при който да се установят произходът и миграцията на различните групи от популацията, винаги трябва да се подчертава, че той дава и прогноза за рисковете за здравето на човека, а и за неговото поколение. Сегашните геномни проекти правят и двете неща. Затова и ние трябва да имаме национален геномен проект.

Проф. Кременски е директор на Националната генетична лаборатория към МБЛЛ "Майчин дом" в София.

Изследванията за разпространението на майчините и бащините хаплогрупи у нас са направени от екипа на лабораторията.