14 октомври 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Ако някой вдигне светкавично триетажна къща на Ларгото, точно под прозореца на премиерския кабинет или пък си направи басейн пред храма "Св. Александър Невски", властта ще види голям зор, докато ги бутне. Първо, общината и държавата ще поспорят на чия земя е построеното. След това ще започнат люто да се заканват да видят сметката на нарушителите, но накрая ще вдигнат ръце с оправдание, че нямат правомощия. И ако все пак тръгнат съдебни спорове дали построеното е законно, ще се точат дълго. И стигне ли се до разрушаване, съответният нарушител ще претендира за имуществени вреди - да му възстановят тухлите например.

Същата случка се разиграва в реално време покрай летящите операции на НАП за заснемане на суперлуксозни къщи, имения и цели квартали край София и Пловдив и покрай поредните разкрития за митничарски селища от типа "Министерство на веселбата" край големи язовири.

Да вземем къщите в т.нар. чашка на язовир "Ивайловград". Премиерът Бойко Борисов се закани люто постройките да бъдат разрушени или конфискувани. Изневиделица Азис го подкрепи и предложи да вкара в имотите сираците от домовете.

Очевидно и двамата ще трябва да почакат.

Според кмета на община Любимец Янко Кючуков общинската администрация няма правомощия да премахва незаконните постройки, защото те са върху държавна земя. През 2000 г. се оказало, че част от постройките са върху земеделски земи и могат да бъдат узаконени, но останалите са върху земя, на която принципал е НЕК чрез предприятието "Язовири и каскади". Кметът обяви, че още тогава строителното министерство и Дирекцията за национален строителен контрол знаели за това селище, но за по-голямата част от имотите трябвало да се задействат съответните държавни ведомства и основно строителното министерство. Според Закона за устройство на територията именно министърът на регионалното развитие и благоустройството "ръководи осъществяването на държавната политика по устройство на територията, координира дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, на органите на местното самоуправление и местната администрация, извършва методическо ръководство и упражнява контрол върху цялостната дейност по устройство на територията". Според всички закони пак той представлява цялата държава по отношение на държавните имоти и всички дела, свързани с тях.

Но онзи ден се оказа, че и той сега чува, и бързо изпрати екипи на ДНСК. Те и предшествениците на министър Плевнелиев сигурно сега са чули.

Междувременно НЕК обяви, че не е собственик на земите под митничарското селище, а само на язовирната стена и ВЕЦ-а. Освен това били уведомили областния управител и ДНСК още през 2007 г. за незаконните строежи. И оттогава никой нищо не е направил.

Сега сме свидетели на зрелищна акция. Хората цъкат с език, псуват прехода. Премиерът дава най-концентрирания израз на народния гняв - ще събаря и ще уволнява. Вече наредил да махнат шефа на Свиленградската митница Стефан Марашев, който има къща в язовирната чашка. Уволнен е и шефът на ДНСК Иван Симидчиев.

ДНСК установи, че някои от къщите имат издадени т.нар. актове за търпимост по Закона за устройство на територията. Това е възможността, която ги превръща във временно разрешени. Един имот вече бе узаконен. Като нищо и други ще уредят статута си, докато комисии и прокуратура тръбят, че ще изясняват кои длъжностни лица са издавали разрешителни за строеж върху държавната земя, как незаконните имоти са свързани с електропреносната мрежа и ВиК и т.н.

Историята с луксозните имоти в Панчарево, Драгалевци, Симеоново, Бояна, Бистрица и Княжево е показателна за бягството от отговорност. Главният архитект на София Петър Диков се направи на изненадан от лукса и добрите архитектурни постижения на сниманите от хеликоптер дворци. Той не бил любител на разходките по витошките квартали и затова не знаел какво има зад високите зидове. Накрая обяви, че всички сгради са законни, просто имало някои, които не плащат данъци. Твърденията му противоречат с обявеното от НАП, че част от палатите изобщо ги няма в никакви планове. А тези сгради не са строени за ден-два.

Да припомним, че все пак ГЕРБ управлява общината от 5 години

Да не говорим, че от години в София се показват незаконни частни улици, заградени по неясно какви критерии градинки и огромни пространства. Да вземем само как всеки бута стени в апартаменти без разрешения, загражда тераси против всякакви строителни норми. Но в общината и районните кметства и за това сигурно не знаят.

Намериха се депутати от управляващите, които прехвърлиха вината за незаконните имоти на районните кметове и районните архитекти. Но в ЗУТ е изрично посочено, че главният архитект "ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството на съответната територия, координира и контролира дейността и издава административни актове". Отделно той "координира и контролира дейността на главните архитекти на райони". Е, кой тогава отговаря?

А депутатската реакция изобщо не е учудваща. Защото точно законите, ковани от народните представители, дават възможност на всякакви чиновници да се оправдават за бездействието. Защото за 10 години Законът за устройство на територията е променян 50 пъти. И всеки път са се отваряли още вратички за беззакония и корупция. И те са използвани добре.
Снимка на три колони - Данъчните пуснаха хеликоптер, за да заснеме луксозните имоти в кварталите на София. Идеята им е да изловят онези собственици на палати, които не плащат или укриват данъци.


14.10.2010 г,. с.9-10
Васил Божков успешно финтира законите и финансовия контрол
Скандалът около "Мостстрой" показва как могат да бъдат изиграни дребните акционери, престрашили се да инвестират в публична компания. Трябва ли да излеем парите от Сребърния фонд на фондовата борса?
Ако рисковете, свързани с концентрираната собственост, са част от проблемите на българския капиталов пазар, то публичните дружества, свързани с бизнесмена Васил Божков, са емблематичен пример за тяхното материализиране.

Именно с цел намаляването на тези рискове и в изпълнение на европейските директиви Комисията за финансов надзор прие и измени през годините няколко закона - за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), за пазарите на финансови инструменти, срещу злоупотребите с финансови инструменти и др. За последните пет години ЗППЦК удвои своя обем. Уви, това не попречи на някои собственици да заобиколят разпоредбите по най-различни начини.

Сред тях Васил Божков изпъква с богатото си въображение. Например, преди малко повече от година и половина той безпроблемно си гласува премия от близо 4 млн. лв. от "Холдинг Пътища" АД. Миналия месец пък с лекота лиши холдинга от част от основните му дружества чрез разводняване на капитала им.

Законът и тук затвори очи - между тези дружества и холдинга има междинна компания, която не е публична, и затова специалните правила не важат за нея.

Внасянето на молба за несъстоятелност на "Мостстрой"** АД е още един легален начин за заобикаляне на миноритарните инвеститори. Дружеството "просто" е изпаднало в несъстоятелност, което изплаши повечето инвеститори да си продадат акциите в пъти по-евтино. Компанията имаше множество възможности да оздрави баланса си - например ако беше увеличила капитала си през изминалите години. Тя и сега можеше да увеличи капитала си, както стана с дъщерните дружества на "Холдинг Пътища". А можеше и изобщо да не се стига до такава задлъжнялост, в случай че бизнесът не върви. Основните активи на дружеството са дълготрайни материални активи (основно пътно-строителна техника, земя и др.), като излишните можеха да се продадат и по този начин да се намали дълговото бреме.

Странни са и хроничните загуби на "Мостстрой". Излиза, че пътно-строителният бизнес не е печеливш. Защо тогава има толкова ожесточена битка при всеки търг? Магистрала "Тракия" отдавна щеше да бъде построена, ако не бяха неистовите апетити на различни кръгове.

Толкова ли много кандидати за загуби има?!

А Божков може да има съвсем реална полза от фалита на "Мостстрой". Сега той може да изкупи за жълти стотинки акции, които в бума през 2007 г. струваха днешни близо 60 лв. за акция! Ако трябваше тогава да окрупни дела си в компанията, щеше да му струва десетки милиони, а сега цялата операция ще му коства 1-2 млн. лв. Ако пожелае, с търгово предложение на символична цена може да отпише дружеството от борсата, след това да увеличи капитала с няколко милиона, спестени от евтината придобивка, и да оздрави дружеството. Все пак то не е преставало да работи, а наскоро спечели и лот от магистрала "Тракия". Строителството на пътища в България тепърва предстои, все нещо ще има и за "Мостстрой". Но миноритарните акционери няма да видят нищо от това и законът няма да ги защити! Така за смях бе направена цялата нормативна уредба на капиталовия пазар у нас, "внимателно" изграждана от КФН през годините в защита интересите на миноритарните инвеститори. За по-малко от две години бяха разбити илюзиите на инвеститорите и бе припомнен набързо борсовият живот у нас от 90-те години.

А "Мостстрой" далеч не е изключение в заобикалянето на дребните акционери. На практика всяка холдингова структура дава чудесни възможности за извличане на средства чрез дъщерни компании, особено ако те не са публични дружества и не са подвластни на специалните закони на капиталовия пазар.

Такива холдингови структури имат не само бившите приватизационни фондове, но и повечето водещи индустриални и финансови компании на борсата - "Химимпорт", "Софарма", "Монбат", "Каолин", "Енемона"..., т.е. почти всички компании от SOFIX! Някои от тях ни демонстрираха и други начини за финтиране на системата, например как се заобиколя един от основните защитни механизми на Закона за публично предлагане на ценни книжа - прословутия чл. 114 - чрез създаването на междинни непублични компании и подхолдинги, които могат да си купуват и продават активи, на каквито поискат цени, без санкцията на миноритарните инвеститори.

Изобщо практиката напоследък гъмжи от примери, които показват колко неефективни са законите, призвани да защитават инвеститорите от порочни практики на мажоритарните собственици. Така се върнахме в изходната точка на развитие на капиталовия ни пазар - миноритарните собственици могат да разчитат само на добронамереността на мажоритаря. Всъщност борсата ни никога не е отлепвала от нея реално, всичко е било само илюзия.

Обективно погледнато, в развитите пазари няма специални норми за защита на миноритарните собственици, каквито има в българския случай. Но на тези пазари рядко ще видим и такава концентрация на собствеността. Освен това репутацията там е критично важен актив за всяка публична компания, която иска да остане на пазара.

В България повечето компании на пазара бяха качени на борсата административно след масовата приватизация с цел осигуряването на ликвидност на инвестициите на населението. Масовата приватизация предполагаше националният капитал да стане масово притежание на българския народ. Така проблемът с концентрирането на собствеността не изглеждаше да е на дневен ред.

Противно на тази логика, днес сме свидетели на масово концентрирана собственост - де факто всяка компания е собственост на едно или две физически лица, пряко или косвено. Докато народът беше изтънял от мощната икономическа диета през 1996-98 г., същите тези лица приватизираха заводи, курорти, апетитни парцели и т.н.! Именно такива хора днес са мажоритарни собственици на значителна част от икономиката, включително и на масово приватизирани предприятия и холдингови структури. Нима на този фон някой очаква капиталовият ни пазар да е нещо по-различно?! Каквото дървото, такъв и плодът.

Именно тази не особено розова действителност е причината за оттеглянето на големите инвеститори от пазара. Чуждестранните видяха за какво става дума и си заминаха. На излизане някои успяха да вземат и големите печалби от балона през 2007 г., оставяйки загубите за местните капацитети. Но днес голяма част и от българските институционални инвеститори се изтеглят от пазара (с "малко" закъснение) или пренасочват свободния си ресурс към развитите пазари навън.

Какъв е изходът?

Да излеем парите на Сребърния фонд на борсата, в компаниите на същите тези мажоритари? След като частните пенсионни фондове не искат да инвестират огромния си финансов ресурс на пазара, да направим това с публичните средства?! Или може би да заставим пенсионните фондове задължително да инвестират в българските "публични" компании?

Или да приемем стряскащите предложения на преизбрания зам.-председател на КФН, отговарящ за инвестиционната дейност - например да се отмени предимството на съществуващите акционери да запишат пропорционален дял от увеличението на капитала на публично дружество? С други думи, разводняването на капитала да стане законна практика.

Всъщност действията на КФН в защита интересите на миноритарните инвеститори често пъти се изчерпват с доволно потриване на ръце, че буквата на закона е спазена (както стана с "Мостстрой"), вместо ефективна намеса и своевременно пресичане на порочните практики. Нали всички манипулации и спекулации на борсата минават пред зоркия поглед на комисията!

Ако искаме борсата да привлече интереса на масовия инвеститор (и масовите спестявания), неговият интерес трябва да бъде ефективно защитен от посегателства. Това включва и защита от посегателства чрез опосредстваните форми на инвестиции като взаимни фондове, пенсионни фондове и доверително управление, където злоупотребите и другите проблеми, свързани с тях, отварят цяла нова тема. Хората искат сигурност, че системата работи за тях, а не против тях.

Затова лично министърът на земеделието Мирослав Найденов ще предложи крайният срок да се удължи до 2013 г.

На общините, които обаче не са започнали да проектират приюти, няма да им се размине и ще бъдат глобени.

“Ще предложа удължаване на срока с до 2 г. Явно е, че в кризата не е възможно да се строят масово приюти”, заяви пред “24 часа” министър Найденов.

Кризата обаче може да послужи за оправдание само за кметовете, които са приели програми за справяне с проблема, планирали са кучкарници, но не са успели да ги завършат заради липсата на пари, уточни земеделският министър.

Имало обаче и такива, които нищо още не са предприели. Те чакали или поредно удължаване на сроковете, или пък да завещаят проблема на наследниците след местните избори догодина.

За кметове, които нямат дори програми за регулиране на популацията, трябва да се приложи законът и да се санкционират, категоричен е министърът. В противен случай общини като София, Велико Търново и Враца, които строели приюти и изпълнявали закона, били поставени в неравностойно положение.

2000 лв. глоба грози кметове лентяи. При повторно нарушение санкцията е в двоен размер.

Евентуалното удължаване на срока ще стане след съгласуване с неправителствените екоорганизации и ветеринарномедицинската служба, уточниха от министерството на Найденов.

София е сред отличниците, макар едва 1000 кучета да са прибрани в приютите, а още 9500 се разхождат по улиците. Столичната община планира догодина да построи приют за още 1000 псета. Той ще струва 1,5 млн. лв. и ще бъде вдигнат в Надежда върху една от площадките, на които преди се трупаха бали с боклук. Проектират се и още два приюта.

14 000 помияра са кастрирани от края на 2006 г., когато беше приета общинската програма за ограничаване популацията на бездомните кучета. Програмата ще бъде актуализирана догодина и в нея ще се заложи увеличение на ловните екипи на “Екоравновесие” и привличане на повече екоорганизации, които също да кастрират кучетата.

“На София й трябват поне още 7-8 приюта, за да се справи напълно с уличните кучета”, смята шефът на “Екоравновесие” Петър Петров.

“Срокът трябва да бъде удължен, защото няма община у нас, която да успее да го изпълни. София вече преработва кастрационната си програма, но е абсурдно да се смята, че за 3 месеца 10 000 бездомни кучета ще бъдат прибрани в приюти. На София й трябват поне 5 г., за да реши напълно проблема”, твърди шефката на Animal Rescue Sofia, която стопанисва приюта в Богров, Надя Станчева.

Според нея проблемът няма да се реши само с нови кучкарници, а с регистрация на домашните кучета, осиновителски програми и строги наказания за тези, които изхвърлят любимците си на улицата.

Задръстени сме с трупове, които замразяваме във фризерите. После ги вадим и замразяваме други. Така ги въртим, за да не започнат да се разлагат, каза управителят на приюта Жени Попова.

От 4 октомври шуменската фирма "Брамас 96", чиято собственост е местният екарисаж, спря да приема животински трупове. От екарисажа са уведомили с писмо, пратено на 23 септември, директора на НВМС д-р Йордан Войнов и земеделския министър Мирослав Найденов. Причината е неизплатените от държавата милиони левове. Според изпълнителния директор на фирмата Мирослав Александров било платено само за януари 2010 г. Екарисажът обслужва 18 области и на месец през него минават 400-500 тона животински трупове за обработка. По непотвърдена информация варненският екарисаж, който обслужва другите 10 области, също е спрял да приема животински трупове по същата причина. "Ситуацията е много сложна. България може да потъне в животински трупове и мърша. На места може да се стигне до загробване на умрели животни, което е абсолютно забранено от евродирективите. Не са изключени и санкции от ЕС. Може да се стигне и до забрана за износ на животинска продукция", коментираха експерти от Шумен.

Русе също няма да може да спази срока. Затова още февруари кметът Божидар Йотов и природозащитни организации пратили писмо до земеделския министър за удължаване на срока и отпускане на пари за временни приюти. Според общината проблемът с бездомните кучета може да се реши с вдигане на таксата за домашните любимци. Собствениците, които са кастрирали животните си, ще бъдат освободени от нея. Така щяло да се сложи край на изхвърлянето на улицата на малки четириноги бебета, които след това плъзват из града.

Бургас е един от малкото градове у нас, който декларира, че ще успее да спази срока и ще прибере всички бездомни кучета в приюти още до Нова година. “Имаме достатъчно места по приютите, така че всички кучета ще са прибрани до 1 януари”, увери шефът на отдел "Екология" към бургаската община Павлин Михов. Във Варна пък ще разширяват общинския приют в с. Каменар. Старото хале ще бъде ремонтирано, ще се издигнат и още две с нови къщички за четириногите. Комплексът се простира върху три декара и в момента там има 60 кучета. Те са или агресивни, или болни и се нуждаят от специални грижи. "Правим всичко възможно да спазим сроковете. Но сме във време на криза и нещата стават по-трудно и по-бавно", каза шефът на общинската дирекция по опазване на обществения ред Стойчо Бакалов.

Проблемът с бездомните кучета във Варна избухва всяка есен. Увеличаването на глутниците се дължи на хората, които през лятото живеят на вилите си и щом застудее, се връщат в града, изоставяйки пазачите си. "Спазваме всички изисквания за хуманно отношение към бездомните кучета. Апелирам към стопаните обаче да се грижат целогодишно за домашните си любимци", подчерта Бакалов.


14.10.2010 г., с. 2
Домоуправители ще следят стопаните
Домсъветите да станат очите и ушите на общината за недобросъвестните стопани. Тази идея се обсъжда в Столичната община, научи “24 часа”.

В проектонаредбата за отглеждане на домашни любимци, която тепърва ще се обсъжда от общинския съвет, е заложено всеки собственик, който не може да осигури условия за отглеждане на поколението на домашния си любимец, да кастрира задължително животното. Мярката цели да спре изхвърлянето на новородени бебета, заради които броят на бездомните кучета постоянно расте. Обмисля се контролът върху спазването на това изискване да се възложи на домоуправителите. При подобни случаи те ще сигнализират районните кметства, които пък ще глобяват безотговорните собственици.

“Домсъветите също така могат да сигнализират общината, когато някой техен съсед се готви да изхвърли на улицата кутрета. В новата наредба се предвижда такива стопани да бъдат глобени с до 500 лв.”, обясни началникът на общинския отдел по околна среда Славка Иванова.

Според нея идеята освен на собствените си контролни органи общината да разчита и на съвестните домоуправители е добра, защото инспекторите нямат право да влизат в домовете на софиянци.

Тя обаче призова стопаните да кастрират домашните си любимци. “Всеки може да заведе кучето си в някои от общинските приюти, където то ще бъде кастрирано безплатно. Собственикът пък ще бъде освободен от такса куче и ще спести 24 лв.”, каза Иванова.