14 октомври 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница11/13
Дата03.09.2016
Размер1.81 Mb.
#8253
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Радостина Маркова


14.10.2010 г., с. 11
Активност 500

Фирми с щандове в изложението
Около 500 участници са наели щандове на тазгодишното есенно издание на "Стройко 2000", съобщиха от фирмата организатор на изложението. Броят имсеезапазил

на нивата от миналата есен, но е намалял спрямо предкризисните години, когато се движеше около 700. Тази година изложени­ето се провежда и на пет, вместо обичайните седем етажа в НДК.

Традиционно в "Стройко 2000" се включват про­изводители и търговци от областта на довър­шителните работи,мебелната промишле­ност, санитарния фаянс. Според мениджъра на изложението жени Нико­лова добрата новина е, че тази година има и нови участници. "В години на криза и свити продажби компаниите все повече Залагат на рекламата и добрата си видимост на пазара, което е добра тактика", обобщи тя.
Снимка на пет колони - Тази година "Стройко 2000" се разполага на два етажа по-малко в НДК, но има и нови участници


14.10.2010 г., с. 14
Фарин" разсрочва облигациите си с 3 години
Компанията се задължава да държи печалбата си в съотношение 110% спрямо разхода за лихви
„Зърнени храни България - Фарин" АД иска 3 години отсрочка за облигационната си емисия. Това става ясно от допълнителната инфор­мация към облигационерите относно предложения и публикуван дневен ред за общото събрание на държа­телите на дълг. Ръководство­то на компанията предлага емисията да бъде удължена до 96 месеца вместо първо­начално предвидените 60 и смяна на лихвения процент на ценните книжа. В момен­та лихвата е плаваща, като се формира от 6-месечния EURIBOR плюс 3.25% на го­дишна база. Новото предло­жение е за фиксирана лихва от минимум 8% и максимум 9% годишно.

Плащания


Ако облигационерите приемат предложението, „Зърнени храни България

- Фарин" АД ще измени и схемата на плащане на дължимите главници и лих­ви. По план на 17 ноем­ври компанията трябваше да изплати 2.5 млн. EUR главница и лихви. Вместо това обаче тя ще се отчете само с 250 хил. EUR. През 2011 г. пък дружеството ще изплати само веднъж глав­ница - отново 250 хил. EUR. Чак в последните години от облигационната емисия плащанията ще са по-го­леми. През 2013 и 2014 г. „Зърнени храни България - Фарин" АД ще изплаща по 1.875 млн. EUR. главница. Като част от промените емитентът ще има право да погасява предсрочно част или цялата главница на об­лигационния заем, но не по-малко от 5% от непогасената главница. Това може да се случи при минимум тридесетдневно писмено предизвестие до доверени­ка на облигационерите. Ако се стигне до такова погася­ване, то задължително ще трябва да се извърши про­порционално на всички об­лигации в обращение, като „Зърнени храни България - Фарин" АД заплати такса за предсрочно погасяване в

размер на 0.5% от сумата.

Финанси


Дружеството се задължава чрез своите свързани дру­жества да обработва всяка година собствени или арен­дувани земи от минимум 60 000 декара. Въвеждат се и нови изисквания за съот­ношение на финансовите коефициенти. Отношението на пасивите към активите трябва да се държи на ни­вото от 75%. Покритие на лихвите пък трябва да се задържа минимум на 110% на консолидирана база. Ко­ефициентът за покритие на лихвите се изчислява като съотношение на сумата от консолидираната печалба от обичайна дейност, разделена на консолидираните разходи

за лихви.

Активи

Според консолидирания отчет на компанията за първо­то полугодие на тази година общите активи на друже­ството са 61.53 млн. лв. За­дълженията на „Фарин" са 41.11 млн. лв., от които 23.5 млн. лв. са в графата „Задъл­жения по получени заеми от банки и небанкови финан­сови институции". Общи­те приходи на компанията за първите шест месеца на 2010 г. се понижават с 34.8% до 6.3 млн. лв., а загубата се



увеличава със 110% до 635 хил. лв.

Проблемни емисии

В края на септември „Зърне­ни храни България - Фарин" стана поредната компания, която поиска преструкту­риране на облигациите си. Сред компаниите с проблеми по изплащането на дълговите книжа са „Ален мак", обявеното в несъстоятелност „Алу-Пласт", фондовете за имоти „Еларг ФЗЗ" и „Интеркапитал ПД". „Феър Плей Интернешънъл" АД, „Елана холдинг" АД,„Алма Тур БГ" АД и „Кристера" АД решиха да изкупят обратно дълговите си книжа.


14.10.2010 г., с. 14
Дългови книжа

Одобрение
Облигационерите на „Флорина България" АД се съгласиха 6 края на мина­лата седмица да разсро­чат емисията дългови книжа на компанията. След преструктуриране­то на дълга производителят на натурални сокове ще плати следващата вноска по главницата на 14 декември 2011 г., кога­то облигационерите ще трябва да получат 400 хил. EUR плюc 131 638 EUR лихва. Според новия пога­сителен план по плащане на главницата „Флорина" ще може да пропусне след­ващите четири плаща­ния, които са по 160 хил. EUR на всеки три месеца. Компанията обаче ще продължи да плаща лихви­те по дълга си.

За да се съгласят с отсрочката, държате­лите на дългови книжа поискаха дружеството да увеличи капитала си с З млн. EUR, като това трябва да стане с парич­на вноска. До края на 2010 г. производителят ще трябва да направи 2.2 млн. EUR вноска от иска­ната сума. Останалите 800 хил. EUR ще трябва да се добавят към капи­тала не по-късно от 31 декември 2011 г.

Минимум 60 хил. дка трябва да бъдат площите, обработвани от „Зърнени храни България - Фарин" АД според договорките за разсрочване на емисията облигации


14.10.2010 г., с. 14
Държавата дължи 22 млн. лв. на „Холдинг Пътища"
КФН започва провер­ка на кредитите на „Мосгстрой"
Държавата дължи около 22 млн. лв. на контролираното „Холдинг Пътища", каза ми­нистърът на регионалното развитие и благоустройство­то Росен Плевнелиев. Той обаче категорично отрече да има задължения към за­плашеното от фалит друже­ство „Мостстрой". Преди седмица компанията поиска обявяване в несъстоятелност заради просрочване на дълг. Двете компании, които са собственост на бизнесме­на Васил Божков, са част от консорциума, спечелил търга за изграждане на по­следния лот от магистрала „Тракия". Според Плевне­лиев няма да има проблеми със строежа на аутобана, тъй като в договора е включена клауза за солидарно носене на отговорност. „Дори да отпаднат една-две компании, останалите носят солидар­но отговорността, а част от компаниите, които строят лот 4 на „Тракия", нямат абсолютно никакви банкови задължения и са в състояние да се мобилизират", каза Плевнелиев.

Междувременно стана ясно, че Комисията за фи­нансов надзор е започнала проверка на финансовото състояние на двете друже­ства на Васил Божков. Ше­фката на комисията Димана Ранкова отказа да потвърди дали двете компании се разследват за укриване на данни. „Вече са изпратени писма до всички институ­ции, които имат отношение по казуса, и след тяхната съпоставка комисията ще излезе със становище", ка­за тя.



Васил Божков


14.10.2010 г., с. 19
Чужденците харчат най-много за културни забележителности
Приключението е водещият фактор при избора на специализиран вид туризъм
Какво мога да правя там? Има ли нещо, което не съм виждал или не съм опитвал? Такива въпроси си задават хората, когато избират държавата, в ко­ято да изкарат почивката си. И най-важното за тях е да имат усещането, че ще могат да преживеят някакво приключение.

Това показват резулта­тите от проучване сред 9000 чуждестранни посе­тители, дошли в България заради специализираните видове туризъм - от посе­щения на културни забе­лежителности до ваканция на село или в SPA хотел. То е било проведено от април до юли тази година от консорциум "Синеста" и е част от европроект на Министерството на икономиката, енергети­ката и туризма, свързан с маркетинга на туризма в България.

С други думи, практи­ческият извод от проуч­ването е - всяка оферта за почивка трябва да носи елемент на приключенски туризъм, ако искаме в страната да дойдат повече туристи.

Природа и ниски цени

Природата, усещането за специално изживяване, цените, достъпността на обектите и допълнител­ните туристически услуги са най-важните неща за чуждестранните туристи. България обаче не мо­же да им осигури всички тези неща. Това, с което страната ги спечелва, са природата и ниските цени, но в същото време чужде­нците са силно разочаро­вани от инфраструктурата и мръсотията.

Така че, ако сте хотелиер или туроператор, акцен­тирайте в офертата си на това, че в района приро­дата е красива, че тури­стите могат да очакват специални изживявания, като например разходки до любопитни забележи­телности или екстремни спортове и не на последно място - могат да получат допълнителни услуги.

Естествено за туристи,които търсят културен ту­ризъм, забележителности­те са най-важни, за SPA туристите от най-голямо значение са ниските цени, а за еко- и селския тури­зъм с най-голямо значение е природата.

Питай туроператор или google

Без значение за какъв вид туризъм става въпрос, чужденците се обръщат на първо място към мес­тен туроператор, показва проучването на "Синес­та". В половината от слу­чаите това е основният им източник на информация. На второ място остава интернет, най-вече при търсещите оферти за еко-и културен туризъм. Ко­гато се избира почивка сред природата или на село, с важно значение се оказват и рекламните брошури. Най-активни в търсене на информация са екотуристите, докато тези, които отиват някъде заради SPA процедурите, правят избора си с най-малко проучвания.

Културата ни е скъпа

Средната продължител­ност на престоя на чуж­дестранните туристи е 6 нощувки, средният раз­ход на човек е 67 EUR, a за цялата почивка - 379 EUR. Най-дълъг се оказ­ва престоят на туристите от Русия - 8.5 нощувки, а най-кратък е този на посетителите от балкан­ските държави - 3.8 но­щувки. Любопитно е, че най-големите разходи се правят по време на почив­ки, свързани с културен туризъм. Средният разход на човек е 80 EUR, a за цялата почивка - около 458 EUR (вж. графиката). Това обаче не означава ав­томатично, че най-много приходи идват точно от този вид туризъм. По нео­фициални данни делът му е около 10-12%, а заради кризата се свива допъл­нително. Около 10% има и SPA и балнеотуризмът, докато еко- и селският е максимум до 2-3%.

"Културният туризъм е потенциално най-пече­лившият туризъм и ако се използва правилно, той може да носи значителни приходи", коментира за в. "Пари" Стоян Михайлов, управляващ директор на "Синовейт", която е част от консорциума "Синеста".

Всъщност България все още няма "класически" оферти само за културен туризъм и обикновено той се практикува инцидент­но. Често се случва така, че българските културни забележителности се от­криват случайно покрай тези в съседните държави. За сметка на това обаче активно се поставя акцент върху възможностите за SPA и баленотуризъм, ко­ето може би не е чак тол­кова лошо, тъй като той е на второ място по приходи в секцията "алтернати­вен туризъм". От друга страна, за разлика от кул­турния туризъм, за който липсва инфраструктура и информация, за SPA и балнеотуризма има срав­нително добра база.

Къде сме ние

По принцип чужденците избират къде ще почиват и пристъпват към покуп­ка на туристически па­кет още 2-3 месеца преди пътуването. Обикновено те се обръщат към туро­ператор и рядко правят резервациите сами или без каквито и да е пред­варителни уговорки с хо­телиер. Тази тенденция е най-силно изразена при екотуризма, където око­ло 60% от резервациите са през туроператор, и е най-слаба при културния туризъм, при който 37% от анкетираните казват, че са купили туристически пакет.

В състезанието за избора на туристите наред с Бъл­гария участват още някол­ко дестинации. За всички видове специализиран туризъм страната се със­тезава със съседните Гър­ция, Турция и Румъния. За културен, SPA, балнео-и екотуризъм най-голям конкурент е Испания. За SPA/балнео и културен туризъм състезанието е с Италия, за еко- и селски - с Австрия, а със Сърбия конкуренцията е в облас­тта на селския туризъм. А победителят е явно е този, който предлага най-много приключения на най-ат­рактивни цени. Понякога това е България. Страната ни все още е най-попу­лярна с възможностите за почивка на море или за ски. Но според експертите най-добрата стратегия е да използваме морето и ските като "ракета носи­тел", за да развиваме и алтернативните форми на туризъм.



Дарина Черкезова


14.10.2010 г., с. 19
Оценката на чужденците

Топместата за почивка
За културен туризъм

Несебър, Пловдив, София, Варна, Рилски манастир, Велико Търново за SPA/балнео Огняново,Велинград, Златни пясъци, Девин, Баня,Сандански за екотуризъм

Банско, Долен, Лещен, Бачково, Белица, Коваче­вица

За селски туризъм Долен, Ковачевица, Добринище, Лещен, Бачково


379

EUR е средният разход на чужденците за специ­ализиран вид туризъм в България




14.10.2010 г., с. 20
Еврокомисията ще помага да спасим 434 млн. EUR по ИСПА
От Брюксел са склонни да удължат срока на 9 проекта и да разрешат 3 да бъдат

изпълнени с пари от оперативните програми
Европейската комисия (ЕК) е склонна да даде втори шанс за 12 проблемни про­екта по програма ИСПА, по които европейското фи­нансиране е на стойност от около 433.5 млн. EUR. Това става ясно от справка на Генерална дирекция "Ре­гионална политика" в ЕК за в. "Пари".

Зелена светлина

Към момента от Брюксел имат положителна нагла­са да се удължи срокът за изпълнение на 9 проекта по ИСПА, по които ев­ропейското финансиране възлиза на 247 млн. EUR. Отделно ще бъде разреше­но 3 проекта с европейско финансиране от 186.5 млн. да се финансират за сметка на две оперативни програ­ми - "Транспорт" (ОПТ) и "Околна среда" (ОПОС).

Изпълнението на проекти­те в секторите "Транспорт" и "Околна среда" е значи­телно забавено, отчитат от ЕК. Нетните плащания от Кохезионния фонд са малко под 43% от общата сума на безвъзмездната помощ, предвидена за България в размер на 880 млн. EUR. На този етап обаче все още е рано да се каже каква сума може да бъде изгубе­на към края на годината, когато приключва и срокът на предприсъединителната програма, коментират от ЕК.

"Спасените" проекти

Към момента от Еврокомисията са склонни да удъл­жат срока за изпълнение с една година за общо 8 проектопредложения в сек­тор "Околна среда". Става въпрос за 6 проекта, които са били одобрени след 2004 г., и два, които са одобрени от ЕК през 2003 г. Общата сума, която от ЕК изчисля­ват, че ще бъде алокирана по тях до края на 2011 г, е около 177 млн. EUR. Деветият от спасените про­екти е в транспортния сектор. Става въпрос за "Дунав мост 2", за който още преди време имаше положителни нагласи да се даде съгласие да се изпълнява до 2014 г.

Българската част от моста е на стойност 70 млн. EUR. Всъщност от Министер­ството на околната среда и водите (МОСВ) се надяваха да получат разрешение за още два проекта. На прак­тика няма да бъде удовлет­ворена молбата им само по отношение водния цикъл на Шумен за 30.1 млн. EUR и на интегрирания проект за водния цикъл на Балчик за 21.6 млн. EUR, при които усвояването е съответно 38 и 65%.

От една към друга програма

За да се реализират про­блемните проекти, освен удължаване на срока за из­пълнението им спасителен вариант е и пренасочването към оперативни програми. Към ОПОС се предвижда да бъдат прехвърлени 2 проекта - за подобряване на водния цикъл на Шумен и регионалния център за управление на отпадъци в Кърджали. Изчисленията към момента показват, че за да бъдат изпълнени, ще са нужни 33.5 млн. EUR. Основният проблем с про­екта в Шумен е свързан с пречиствателната станция, за която е прекратен дого­ворът с изпълнителя през март тази година. По проекта в Кърджали са извър­шени само около 20% от предвидените дейности. Третият проект, на кой­то се дава втори живот, е в сферата на транспорта - "Реконструкция и елек­трификация на жп линията Пловдив - Свиленград", по който по линия на ИСПА са предвидени 153 млн.

EUR. "Очакваме, че до края на 2010 г. ще бъде изграден участъкът между Пловдив и Димитровград. Това ще даде базата за разделянето на проекта", казват от ЕК. Ако това се случи, проектът ще се приключи с пари от Опе­ративна програма "Транс­порт". От Еврокомисията

са склонни да подкрепят изпълнението му с евро­пейско финансиране, тъй като завършването му е важно за изграждането на жп връзка от Пловдив до турската граница, което пък е от стратегическа важност за България, а и за цяла Европа.

Дарина Черкезова




14.10.2010 г., с. 20
Справка

"Спасените" проекти
- Проекти, за които ЕК е склонна да удължи изпъл­нението им до 2011 г.:

► Интегриран проект за водния сектор на София -58.5 млн. EUR

► Изграждане на сероочистващи инсталации на блоковете 5 и 6 на ТЕЦ "Марица Изток 2" - 72.3 млн. EUR

► Интегриран проект за водния сектор в Ккостендил-21.2 млн.ЕUR

► Интегриран проект за водния цикъл на Сливен -21.2 млн. EUR

►Техническа помощ за подготовка на проекти в сек­тор "Околна среда" -18.9 млн. EUR

► Техническа помощ за институционално укреп­ване и подготовка на про­екти по програма ИСПА и Кохезионния фонд в облас­тта на сектор "Води и отпадъци в България"-15.9 млн. EUR

Интегриран воден про­ект за управление на водния цикъл на Варна-25.4 млн. EUR

► Интегриран проект за управление на водите на Смолян-24.5 млн. EUR

► Проекти, за които ЕК е склонна да удължи изпъл­нението им до 2012 г.:

► "Дунав мост 2" - 226 млн. EUR

► Проекти, за които ЕК е склонна да прехвърли изпълнението им към Оперативна програма "Околна среда":

• Регионален център за управление на отпадъци Кърджали -14.6 млн. EUR

• Проект за подобряване на водния цикъл на Шумен -30.1 млн. EUR

► Проекти, за които ЕК е склонна да прехвърли изпълнението им към Оперативна програма "Транспорт":

► Реконструкция и елек­трификация на жп линия­та Пловдив - Свиленград – 340 млн.

"Посочени са общите стойности на проектите.
Снимка на пет колони - Регионалният център за управление на отпадъци в Кърджали е един от проблемните проекти по програма ИСПА, но Еврокомисията ще разреши финансирането му да бъде прехвърлено към Оперативна програма "Околна среда".


14.10.2010 г., с. 21
Сливен - жертва на лошо управляван европроект за ВиК системата
"Разкопки" в Града на стоте войводи ще има поне до 2012 г.
Повече от година центъ­рът на Сливен е разкопан. Някои от основните бу­леварди са набраздени от ровове. На места изкопите вече са зарити, но все още нямат асфалтово покри­тие. Тук-там има и отворе­ни шахти. Шофьорите вече са свикнали и минават по тротоарите, да му мислят пешеходците, казват жи­тели на града. За местните калта и мръсотията вече са ежедневие. За гостите на Сливен това вече не е Градът на стоте войводи, а на стоте дупки. И всичко се случва заради един уж стандартен ремонт на ВиК системата, финансиран с пари от ЕС.

Как се стигна дотук

Всъщност историята за­почва обещаващо. В края на 2005 г. ЕК одобрява проекта за изграждането на т.нар. интегриран во­ден цикъл на Сливен. Той включва реконструкцията на пречиствателната стан­ция и подобряването на ВиК системата на града. За изпълнението на тези дейности са предвидени 21.2 млн. EUR, като те са осигурени по линия на предприсъединителната програма ИСПА. Това, че има пари обаче, не е дос­татъчно. Изпълнението на проекта се забавя с около 3.5 години заради избора на изпълнител за строи­телните дейности.

Проблеми за милиони

Работата по пречиствател­ната станция е "добрата" част от проекта, тъй като тя вече е приключена на­половина и закъснението е само с около 2.5 месеца по данни на Министерството на околната среда и води­те (МОСВ). Обещанията или по-скоро надеждите на служителите от екоминистерството са станцията да бъде реконструирана до началото на 2011 г.

ВиК системата на гра­да обаче е най-проблем­ната част. За съжаление на сегашните и бившите управляващи тя е и най-видимата по отношение на крайните резултати от усвояването на европей­ските средства.

Работата, свързана с по­добряването на ВиК систе­мата, условно е разделена на две, тъй като изгражда­нето и реконструкцията на канализацията се финан­сират от програма ИСПА, а това на водопроводите е за сметка на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС).

Оказва се, че проек­тът толкова изостава във времето, че част от него се пренасочва към опе­ративната програма и за целта са отпуснати други,допълнителни 22.5 млн. EUR.

Едва в края на юни 2009 г. е сключен договор с фирмата изпълнител -ДЗЗД "Хидросистеми". Десет месеца по-късно обаче от общинската упра­ва прекратяват договора с гръм и трясък и обвиняват строителната компания в измами. Едно от обвине­нията например е, че стро­ителят е искал да му бъде заплатено за участъци от ВиК мрежата, по които дори не е работил. От об­щината подават сигнали срещу "Хидросистеми" не само в МОСВ, но и в прокуратурата. Изпълни­телят пък завежда дело в Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата.

Резултатът - за близо десет месеца са подме­нени около 6 км тръби от ВиК мрежата на Сливен по данни от проверките на МОСВ. За сравнение целият проект включва реконструкция и разшире­ние на общо 24 км. Жите­лите на Сливен получават бонус - разкопани улици и замразено строителство.

И какво правим сега

Предстои избор на нов изпълнител. От община Сливен избират подход, който не се прилага често в България - да обявят обществена поръчка за рамково споразумение за строителни дейности за периода 2010-2014 г. То е на обща прогнозна стойност от около 177 млн. лв., като сумата е заложена за всички строително-монтажни работи до 2014 г., включително и ВиК про­екта на Сливен. Особе­ност на процедурата е, че тя е разделена на 4 лота, като по всеки от тях ще бъде избрана шортлиста с няколко фирми с най-до­бри оферти. Впоследствие за всяка отделна дейност само тези компании ще имат право да се конкури­рат помежду си за възла­гане на дадена строителна дейност.

Според експерти това ограничава конкурен­цията и процедурата не е най-добрият вариант. "Процедурата е предвиде­на в закона. Тя е нормална практика по света и се прилага често, тъй като позволява по-облекчено възлагане на договорите. Освен това се пести вре­ме, което в нашия случай е важно, тъй като срокът на програмата изтича", коментира за в. "Пари" Елеонора Христова, гла­вен юрисконсулт в общи­на Сливен.

В ръцете на юристите

Срещу подхода обаче се възпротивяват две ком­пании - отхвърленото по-рано дружество "Хидро­системи" и "Холдинг Пъ­тища". От КЗК се произ­насят, че процедурата е с голям обществен интерес и не налагат временното й спиране, но пък казват, че решението за обявяването й е нищожно. Втората част от констатацията е свърза­на с това, че поръчката е обявена от зам.-кмета на града, което по закон не е допустимо. От община Сливен обаче поясняват -по това време зам.-кметът е замествал кмета Йордан Лечков, който пък е бил временно отстранен от

длъжност. Но има и не­що повече - заповедта за заместването е издадена още преди старта на про­цедурата срещу Лечков, тъй като той по принцип е планирал да излиза в отпуск, така че всичко е легално.

Разплитането на слож­ния юридически казус е в ръцете на ВАС. Между­временно от юридическа гледна точка няма проблем процедурата да продъл­жава. Друг е въпросът, че решението на съда може да провали извършеното в хода на процедурата и да се наложи тя да бъде започната отначало.

"Ако решението на ВАС е в полза на общината, няма да има проблем да изберем изпълнител до края на годината и да приключим с проекта за модернизация на ВиК сис­темата на Сливен до края на 2011 г.

В обратния случай - об­щината трябва да пре­крати всичко извършено досега и да стартира нова процедура, за което ще са нужни минимум 6 месеца. С други думи, няма как проектът да се извърши в срок и европейските суб­сидии ще бъдат изгубени", обяснява Христова.

Има ли място за оптимизъм

Към момента вече са класирани общо 5 фирми, които ще се конкурират на по-късния етап при провеждането на минипроцедурите, свързани с европроекта за ВиК сис­темата на Сливен.

Сред тях е станалата известна като фирмата на "братко" "Биндер" АД, а останалите са "Гради" ЕООД, ДЗЗД "Билдинг Монолит", "Станилов" и "Пи ЕС Ай" АД. Подписването на рамково спора­зумение с тях се забави допълнително с около месец, тъй като един от неодобрените участници - "Берко БКС и съдруж­ници" обжалва избора им пред КЗК.

Едва в началото на октомври от антимонополния орган се произнасят, че жалбата не е подадена в срок, и дават зелена свет­лина процедурата да бъде продължена. Рамковото споразумение трябва да бъде подписано до 8 но­ември, след което да се даде ход на избора на из­пълнител за строителните дейности.

"Най-оптимистичният вариант е ВиК системата да бъде приключена към края на 2011 г", комен­тира за в. "Пари" Ангел Сираков, началник-отдел "Изпълнение на проекти" към дирекция "Европей­ски и международни про­екти" в МОСВ.

С други думи, най-до­брият изход за жителите на Сливен е едва към 2012 г. да живеят без разкопани улици. Но освен да се мо­лят техническото изпъл­нение на процедурите да не се проточи, а фирмите да си вършат работата съвестно, нищо друго не им остава.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница