14 юли 2012 г. Тема: здравеопазване
Сух режим Пазарът на сливания и придобивания почти изчезна. Малкото нови собственици са основно от България или от Изток
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво говорят числата
- Медицинската академия разследва депутат от ГЕРБ за плагиатство Лъчезар Иванов смята, че е жертва на конспирация - някой е прибавил чуждите публикации към документите му за доцент
- Правителството не разбира собственото си предложение за здравните вноски Премиерът даде неадекватен пример, за да обясни, че тарикатлъкът с неплащането трябва да спре
- ТАНЯ ПЕТРОВА
- Тарикатлъкът приключва за неосигурените
Сух режим Пазарът на сливания и придобивания почти изчезна. Малкото нови собственици са основно от България или от Изток Татяна Пунчева-Василева Ако някога сте искали да си купите банка, сега е моментът. Звучи неочаквано, но обява за търсене на нови инвеститори за местна финансова институция вече може да намерите и в специализираните чужди сайтове за продажба на бизнеси. По принцип инвестиционните консултанти предпочитат да търсят купувачи лично и рядко прибягват до услугите на подобни платформи. В последно време обаче те изобилстват от интересни оферти. Не само за банки, но и за всякакви имотни активи като молове, хотели, кина, мащабни агрофондове и дори цели портфейли на местни инвестиционни дружества. Някои от тези активи сигурно са добре работещи бизнеси, които само проверяват какъв е инвеститорският интерес. Но немалка част са и затруднени от кризата компании, които спешно се нуждаят от преструктуриране, но вместо това собствениците им търсят начин за изход от тях. Затова и картината на пазара на сливания и придобивания през първата половина на годината продължава за поредна година да е в сиви тонове. Обемът на сключените сделки е с около 60% по-нисък спрямо година по-рано. Само една-две транзакции разведряват пейзажа. Най-търсените чужди стратегически инвеститори трайно се изпариха, а епизодичните сделки са с местни корени или идват от Изток. Лисващите купувачи "За съжаление и тази година започваме с желание за повече оживление", каза с нотка ирония Росен Иванов, управляващ съдружник в консултантската компания Entrea Capital. Според него в първата половина на 2012 г. пазарът на сливания и придобивания се откроява с няколко тенденции. Едната от тях е, че имаше две сравнително големи сделки със западни финансови инвеститори - за производителят на хранителни изделия "Престиж 96" и индустриалната група "Приста ойл груп". Компаниите привлякоха за свои инвеститори чуждестранни фондове, чиито средства да послужат за растеж и засилването на позициите им на регионално ниво. Като цяло обаче смяната на собственост в средния сегмент на пазара е по-рядка спрямо миналата година, което показва, че активността е сравнително ниска. "Големи сделки винаги има в определени моменти, но средните всъщност представляват истинския пазар на сливания и придобивания в България", коментира от своя страна Илко Стоянов, съдружник в адвокатска кантора Schoenherr. Заради кризата много от вече назрелите за препродажба български компании с чужди финансови инвеститори бяха отложени с още година-две в очакване на по-добри времена. Но тези изчаквания са само за "здравите" компании. Така например все още не се очертава сделка за производителя на керамични плочки "КАИ груп", макар инвестиционният хоризонт на финансовия партньор в компанията Advent да е вече към края си. А подобни отлагания изкривяват картината в средния сегмент на пазара на сливанията и придобиванията. Западна суша, източен дъжд "Това, което все още липсва осезаемо, са западните стратегически инвеститори", каза още Иванов. По думите му отсъствието донякъде се дължи и на усещането, че на фона на проблемите в Гърция и несигурността в Западна Европа България просто не изглежда достатъчно интересен пазар за големите стратегически инвеститори. И докато западните купувачи са несигурни, все по-активни стават източните им колеги. Според Росен Иванов интересът им засега е главно към по-големи активи и той идва най-вече от страни като Русия, Украйна и Турция. Освен това продължаващото изтеглянето на западните инвеститори от българския пазар води до събуждането на вътрешните играчи. "Местните български инвеститори стават активни както за по-малки сделки, така и за по-големи", смята Иванов. Примери за източен интерес не липсват. Такъв е влизането на руския "Газпром" на пазара на търговия с горива на дребно, който от известно време изкупува бензиностанции в България през сръбското си дружество. Потвърждение на тенденцията е и интересът на президента на международната шахматна федерация Кирсан Илюмжинов към "Петрол холдинг" (ако все пак там се стигне до сделка, каквато много източници от пазара подлагат на съмнение). Разширяването на позициите на "Лукойл" на пазара на възобновяема енергия с придобиването на няколко вятърни парка в страната или пък за влизането в други вятърни паркове на държавния индустриален конгломерат от Шанхай XEMC също е сред примерите с източен привкус. Според Евгени Кънев, управляващ партньор в консултантска компания Maconis, азиатски инвеститори имат интерес и към производствени активи. Той визира играчи по-скоро от Китай, Корея и Турция (с цялата условност на тяхната географска принадлежност). За целта обаче България трябва да съумее да защити претенцията си на най-добър инвестиционен портал на такива инвеститори за Европа. "Драстичните промени в закона за ВЕИ не вдъхват такива надежди", посочи той. Шумната правителствена кампания по привличането на арабски капитали в страната, като например от Катар и Оман, също изигра някаква роля. Катар обяви, че ще задели поне едни 200 млн. евро за придобивания в България и че се интересува от инфраструктура и храни. За момента обаче най-конкретното, до което се е стигнало, е рамково споразумение с производителя на пилешко "Градус 1", според което катарската държавна "Хасад фууд" ще инвестира в българското предприятие, а то ще се задължи да изнася определена квота пилешко и яйца. Източната тенденция си има и основен представител - VTB Capital. И то с постоянен местен партньор Корпоративна търговска банка (КТБ). Дуетът само за няколко месеца се превърна не просто във фактор на пазара на сливания и придобивания, а почти го диктува с устрема си към най-големите активи в страната. През есента на 2011 г. руската инвестиционна банка придоби заедно с КТБ "Булгартабак холдинг", а сега се очаква да вземе и "БДЖ Товарни превози". Действа и доминиращо в други сектори, като например в телекомуникациите. Почти обсебващ е подходът им към Българската телекомуникационна компания (БТК), чиято група вече повече от две години се опитва да преструктурира купчината дълг, наследена от годините на икономически бум. Тази година кредиторите й направиха поредния опит да я осребрят, наеха Morgan Stanley да организира продажба, но накрая не харесаха нито един от двата най-сериозни кандидати - турският мобилен оператор Turkcell и тандемът VTB - КТБ. Това обаче не отказа дуета и няколко седмици по-късно стана ясно, че той изключително настоятелно разговаря с всеки кредитор и акционер на БТК поотделно, за да го убеди, че той е най-добрият кандидат за компанията. Целият този мегаинтерес изглежда още по-странен на фона на факта, че в момента и конкурентът на БТК в мобилната телефония "Глобул" се продава, а сделката се очертава в пъти по-лесна и приятна от БТК заради липсата на дълг в компанията. Стратегическо изключение Конкуренцията за качествени активи в глобален мащаб в момента е жестока и явно само добрите публични финанси не са достатъчни за привличането на добър стратегически инвеститор. Може би единствената сделка тази година с такъв е придобиването на българската компания за пощенски услуги "МиБМ Експрес" от Австрийските държавни пощи. В сделката обаче има редица условности, които говорят, че дори австрийското държавно дружество влиза по-скоро плахо на българския пазар. Първата е, че купувачът предпочете поетапното, вместо моменталното взимане на контрол в българското дружество. Австрийските пощи придобиха 26% пакет и през следващите две години ще прибавят по още 25%. Това показва, че инвеститорите изпитват несигурност да поемат целия риск в бизнеса веднага и предпочитат да го разпределят с предишните собственици за по-дълго. По този начин местните партньори могат да осребрят работата си през годините доста по-трудно, отколкото във времената преди кризата, когато почти всичко се продаваше и се купуваше на космически оценки. В момента обаче монетаризирането на дългосрочни инвестиции е почти невъзможно без отстъпка в цената, смята и Виктор Манев, управляващ съдружник от MMC. "Шансовете са по-скоро за тези, които имат възможност за растеж и търсят капитал за разрастване, какъвто има. Но все пак трябва да говорим за качествени проекти, с прогнозируеми парични потоци", каза той. T.e. макар в момента всичко да се продава, не всичко се купува, след като обявите за продажба за български бизнеси се роят, а съобщенията за сделки не. Големите надежди Ако все пак има сделки за БТК и "Глобул", 2012 спокойно може да се нарече годината на телекомите. Но операторите далеч на са единствената звезда при сливанията и придобиванията. На пазара вече кипи смяна на собствеността във ВЕИ сектора - тези които разработиха проекти, сега трескаво търсят да ги осребрят. "Държавно гарантираният ВЕИ бизнес представлява една интересна възможност. Особено в България, където държавната политика създаде свръхрентабилни проекти, чиито собственици вече се оглеждат да реализират веднага щастливо осигурената доходност, преди поредният обрат в законодателството да прекърши мечтите им", смята Евгени Кънев. В други сектори ролята на държавата не е толкова осезаема и наличието на активи, търсещи свежи капитали, е продиктувано повече от чисто пазарната логика. Или по-скоро от спешната нужда от преструктуриране. Такъв е случаят във финансовия сектор, в който миналата година две банки смениха собствениците си. Същото се очаква и през тази година. "При финансовите институции като цяло, и банкови, и небанкови, може да се очаква сериозно оживление", смята и Росен Иванов. Една банка дори тества настроението на инвеститорите чрез обява в сайт за продажби на бизнеси. Името й не е посочено, но се пояснява, че финансовата институция си търси инвеститори за до 100% от капитала и предлага портфейл от активи за над 600 млн. евро и висока капиталова адекватност от малко над 14%. На това описание отговаря Инвестбанк, при която БНБ настоява за увеличение на капитала с 50 млн. лв. Фактът, че сега на витрината са извадени толкова много интересни активи, обещава по-наситено второ полугодие на пазара на придобивания и сливания. Това естествено не означава, че всеки ще си намери мечтания купувач. Още повече че вятърът в сливанията и придобиванията духа все по-силно от Изток. Не че парите имат географска принадлежност, но корпоративната култура има. Какво говорят числата Както и в по-голямата част от света, в България пазарът на сливания и придобивания отчита сравнително слаба първа половина през 2012 г. Проучване на "Капитал" показва, че обемът на сделките е около 300 млн. евро без реално най-голямата сделката за периода - продажбата на 60 MW соларен парк край село Караджалово, чиито задължения са само за над 155 млн. евро. Това е почти 60% под реализираните сделки за същия период на миналата година. Повечето транзакции са съвсем малки, дори миниатюрни. Изключения са две тях - финализирането на сделката на електроразпределителните дружества на E.ON и влизането на финансови инвеститори в производителя на захарни изделия "Престиж 96" и в индустриалната група "Приста ойл груп". Като цяло очакванията на анализаторите бяха дори още по-слаби. Предварителните данни на DealWatch бяха за обем от едва 194 млн. евро за първите шест месеца на 2012 г. спрямо 960 млн. евро година по-рано. Според тях броят на сделките през 2012 г. ще е около 100-120, т.е. близко до тези от 2011 г. Те обаче са значително по-малко оптимисти за стойността им - едва 750 млн. евро, и то според това колко от готвените приватизационни сделки се реализират през годината. В региона сделките са надолу - с една трета по-малко спрямо същия период на миналата година и както обем, и като брой, пише mergermarket. Според Thomson Reuters нивото им в глобален мащаб е с 22% под първата половина на 2011 г. и едно от най-слабите за последните няколко години. 
Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова реши да мотивира 1.3 млн. българи с изгубени здравноосигурителни права да платят осигуровките си, като предложи забрана да се разпореждат с имуществото си. 
Медицинската академия разследва депутат от ГЕРБ за плагиатство Лъчезар Иванов смята, че е жертва на конспирация - някой е прибавил чуждите публикации към документите му за доцент Един от най-скандалните депутати на ГЕРБ - Лъчезар Иванов, блесна за пореден път, този път в история с плагиатски научни публикации. След като Иванов се опита да спре репортаж за свой приятел - съмнително богат митничар, подлъга се да получи несъществуващо безплатно "Верту" и консултира застрахователна и охранителна компания за над 130 000 лв., сега той има намерение да стане доцент във Факултета по обществено здраве в Медицинския университет в София. Бившият директор на Националния център по опазване на общественото здраве проф. Любомир Иванов обаче твърди, че две от задължителните за защита на хабилитацията публикации, предоставени от политика, са негови. Тъй като двамата са с еднакви фамилии и първи букви на собствените имена, трудове на професор Л. Иванов са представени като публикации на депутата Л. Иванов, съобщи zdrave. net. Самият професор се е обадил на сайта. Той твърди, че единствената публикация в чуждестранно издание, представена от депутата в конкурса за доцент, не е негова. Тя е излязла в гръцкия сборник Public Health and Health Care in Greece and Bulgaria: The Challenge of the Cross-Border Collaboration, озаглавена Climatic Factors Related to Cerebrovascular Mortality in Sofia. Според предоставеното резюме публикацията представя резултати от петгодишно проучване (2001-2005) за влиянието на факторите на климата върху сърдечносъдовите заболявания, а като автори са изброени Ivanov L., R. Chakarova, Z. Spassova, D. Philipov. Статия за същото изследване на същия екип е публикувана и през 2009 г. в "Българско списание за обществено здраве", специализирано издание на Националния център по опазване на общественото здраве. Там автор на публикацията обаче е проф. Любомир Иванов, тогава директор на Националния център по опазване на общественото здраве. "Идеята на тази тема я донесох аз от чужбина, когато в началото на 2000 г. започна да се говори за промените в климата, за влиянието им върху общественото здраве и т.н.", обяснява авторът проф. Любомир Иванов. Той е категоричен, че Лъчезар Иванов няма нищо общо нито с изследването, нито с публикацията в гръцкия сборник. "Разбира се, че не е Лъчезар, трябва да се чете Любомир Иванов, само че името ми е съкратено", казва още професорът. В резюметата, публикувани на сайта на Медицинския университет в София във връзка с конкурса за доцент, на който единствен кандидат е Лъчезар Иванов, проф. Любомир Иванов открил още една статия, чийто автор отново е той. Този път става въпрос за публикация в специализираното издание "Здравна политика и мениджмънт" със заглавие "Здравеопазването в Република България - реалности, предизвикателства". В нея Л. Иванов е съавтор със С. Спиридонов и вече покойния лидер на КНСБ Желязко Христов. "Вече бях пенсиониран и като съветник по здравна политика в КНСБ изготвих един доклад на вече покойния президент, с който започнахме един дебат по трансформацията на здравната система", обясни проф. Иванов. Самият депутат пък смята, че вероятно е жертва на злонамереност в случая. "Не съм предоставял подобни публикации на журито. Аз самият вече се обадих във факултета и поисках да се провери дали става дума за техническа грешка, или има нещо тенденциозно спрямо мен", обясни Лъчезар Иванов пред "Сега". Той твърди, че е дал 26 научни публикации, като на всички е автор, и не е плагиатствал от професор Иванов, на когото вече се бил извинил. Депутатът освен това се похвали, че следващата седмица ще излезе още един негов труд, който също ще предостави на журито - глава от книга, посветена на витамините. "Днес (вчера, б.а.) съм издал заповед за създаването на комисия от 3-ма души, която е различна от комисията, разглеждала документите при кандидатстването, и съм дал срок от 14 дни да разгледат случая", обяви пред "Сега" ректорът на Медицинския университет проф. Ваньо Митев. Той беше категоричен, че на първоначално обявената дата 19 юли защита няма да има, а конкурсът ще бъде преобявен при най-малкия пропуск в документацията. Според Митев обаче вероятно става въпрос за техническа грешка. "Трябва да си пълен идиот, за да подадеш чужди статии като свои. Всеки, който си пусне името в най-големите търсачки за научни публикации, ще открие по няколко паразитни статии заради съвпадения на имена и инициали", твърди Митев. Той смята, че някой наистина може да се е престарал, но не успя да обясни по какъв начин някой друг може да внесе статии на Лъчезар Иванов от негово име и дали спорните публикации са качени само на сайта, без да ги има на хартиен носител в пакета от документи. "Това ще се изяснява от комисията", каза Митев. "Няма такова нещо, познавам и двамата, не е възможно да го е направил", твърди пред "Сега" пък проф. Миладин Апостолов, един от тримата външни членове на научното жури. Той коментира, че ще направи проверка за авторството на спорните публикации. "Лъчезар Иванов защити при нас предишната си разработка, която беше оригинална, води при нас курсове", коментира още проф. Апостолов. Той твърди още, че проф. Любомир Иванов "и друг път е създавал проблеми". Лъчезар Иванов е защитил докторска степен в същия факултет буквално дни преди да влезе във властта като депутат от ГЕРБ - на 10 юни 2009 г. Темата на дисертацията е била "Съвременни подходи за управление на общинските болнични здравни заведения". Председателят на журито, което трябва да направи Иванов доцент - проф. Стефан Гладилов, не беше открит за коментар, както и деканът на Факултета по обществено здраве проф. Цекомир Воденичаров. Премиерът Бойко Борисов също отказа да коментира поредната издънка на Иванов. След като депутатът се опита да спре репортаж по Нова телевизия за охолно живеещ митничар, той беше принуден да подаде оставка от шефското място в ГЕРБ-София, от зам. председателското място на парламента и шефското в здравната комисия. Неговата колежка Геновева Алексиева пък се забърка в скандал, след като се оказа, че е била в журито за доцент по офталмология в конкурс, на който се е явила собствената й дъщеря. Плагиатството е престъпление и според Наказателния кодекс се наказва с до 2 г. затвор. СЪМНЕНИЯ Съмнения възникнаха при самия конкурс за доцент в Катедрата по здравна политика и мениджмънт във Факултета по обществено здраве към МУ-София. Иванов е единствен кандидат, но от научните среди твърдят, че има нарушения в обявяването на конкурса. Той е за научната специалност "Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията" в професионално направление "Медицина", а според правилника на университета специалност "Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията" спада към професионално направление "Обществено здраве", а не към "Медицина", т.е. така обявената специалност не съществува. Освен това Иванов е предоставил 26 свои публикации, на 12 от които е пръв или единствен автор, а една е отпечатана в чуждо издание. Изискванията за доцент са за 25 публикации, от които поне 15 като първи автор и поне 3 - в чуждестранно списание. Въпреки това рецензиите и становищата на членовете на комисията са положителни и препоръчват Иванов да бъде избран за доцент.
Правителството не разбира собственото си предложение за здравните вноски Премиерът даде неадекватен пример, за да обясни, че тарикатлъкът с неплащането трябва да спре ТАНЯ ПЕТРОВА Кабинетът е гласувал забраната за сключване на сделки с автомобили и имоти при неплатени здравни вноски с напълно неадекватни аргументи, става ясно от стенограмата на последното правителствено заседание. Министрите явно не разбират собственото си предложение, защото и премиерът, и здравният министър погрешно твърдят, че забраната касае купувача по сделката. В законопроекта за здравното осигуряване пише точно обратното - че ограничението важи за продавача, а купувачът и занапред може да е длъжник на здравната каса. Това е само едно от поредицата противоречия около поредното хрумване за повишаване на приходите в НЗОК. Борисов обръща специално внимание на темата заради острите коментари при приемането на текстовете на първо четене в Народното събрание. Той дава указания на здравния министър да обяснят достатъчно ясно какво целят с новите текстове. "Хората казват - откъде накъде сега, за да си купя кола, трябва да имам здравни осигуровки. Но в същото време с този автомобил, когато се удари, когато претърпи катастрофа или, не дай Боже, получи по-тежка травма, държавата, същата тази държава със същите тези пари на хората, които са си платили здравните осигуровки, ще поеме лечението. На тези хора трябва ясно и точно да им се каже, че било каквото било, тарикатлъкът приключва", обяснява премиерът. "Като отива да си купува апартамент или кола, значи има пари, щом може след това да й плати застраховката на колата, а не може да си заплати застраховката за собственото здраве. Няма да го убеждаваме този човек, затова с тези законови промени търсим да не ощетява другите хора", допълва той. Абсолютно същата грешка направи в сряда и здравната министърка Десислава Атанасова. Тогава тя се оплака, че никое друго средство за повишаване на приходите в НЗОК не давало резултат. Към мотивите на законопроекта не пише колко пари се очакват от новата приумица. НАКАЗАНИЯ На фона на обвиненията в тарикатлъци здравната министърка е обяснила още, че по последни данни броят на неосигурените е 1.1 млн. Голяма част от тях са трайно безработни, които обаче са длъжни да се осигуряват за здраве и при липсата на доходи. Тези хора са наказани за неплащането на осигуровки и чрез загуба на здравните си права. С новата забрана се осуетява и съществуващата в момента възможност декларирани дължими вноски да се прихванат от цената по сделката. Опозицията вече обяви, че ако текстовете останат в този вид, ще сезират Конституционния съд. Депутатите от БСП и ДПС считат за противоконституционно правото на собственост да се ограничава заради неплатени здравни вноски. 
Тарикатлъкът приключва за неосигурените Крайно време е заседанията на Министерския съвет да започват с публично четене на основния документ, според който се управлява държавата. За незапознатите -той се нарича Конституция на Република България. От стенограмата на последната сбирка на министрите стана ясно, че противоконституционният текст в Закона за здравното осигуряване, разпореждащ покупки на имоти и автомобили за в бъдеще да се правят само срещу документ за платени здравни вноски, среща подкрепата дори на премиера. Нещо повече, Борисов дори намеква, че българите са леко тъпички и призовава екипа си хубаво да ни обяснява „добрите си намерения". Министър-председателят недоумява защо телевизионен репортаж показва как, когато си купуваме кола от автокъща, „едва ли не" сме недоволни, че трябва да имаме здравни осигуровки. Но ако после се ударим с автомобила, държавата ни плащала лечението с парите на осигурените. „На тези хора трябва ясно и точно да им се каже, че било каквото било, тарикатлъкът приключва", отсича Бойко Борисов. Всъщност премиерът пропусна да доразвие възгледите си и в посока покупката на апартаменти. Защото, ако две жилища катастрофират, травмите ще са още по-сериозни и държавата ще плати милиони за лечението на неосигурените им собственици. Затова очевидно е по-добре да си внасяме отчисленията. Естествено, както казва Борисов, щом отиваме да си купуваме апартамент или кола, значи имаме пари да се осигуряваме. И го правим, но просто не искаме да ни налагат бюрократични спънки. За разлика от тези над милион българи, които са емигрирали в последните 20 години от прехода и не смятат да се връщат в страната. Или пък тези около 400 хил. безработни, които нямат пари да си купят хляб, камо ли да се осигуряват. Числото май надхвърли 1.1 млн. неосигурени, което значи, че все пак някои хора правят и невъзможното, за да са коректни данъкоплатци. Така че тарикати са тези, които за някое левче повече в бюджета са готови безпардонно да нарушат правата на гражданите. България е едно от малкото места в света, където безработни са задължени да правят здравни вноски. Дори по този казус вече има заведени дела срещу държавата в Страсбург. „Това е юридическо невежество. Ако някога мой студент ми каже това на изпит, никога няма да му дам диплома", коментира бившият конституционен съдия проф. Любен Корнезов. Но на някои, изглежда, не им трябват дипломи, за да творят безумия.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|