Крачка дели Атанасова от пълния хаос

Редактирани или чакащи ред да влязат в парламента бяха Наредбата за цените и реимбурсацията на лекарствените продукти, Законът за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, Законът за здравното осигуряване и Наредба 10, която ще позволи на Националната здравноосигурителна каса да договаря по-ниски цени на всички купувани от нея медикаменти. И така, вместо спокойствие министър Атанасова по-скоро е на път да създаде пълен хаос в системата - само и само, за да угоди на заръката свише.

Последният спорен ход на здравната администрация е проектът за изменение и допълнение на Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и

изключването им от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране. Зад безкрайно дългото име се крие основно намерението на здравния министър да ореже с 2% надценките на аптеки и дистрибутори, за да паднат цените на лекарствата (отпускани по лекарско предписание). Всичко хубаво, само че ефектът от тази мярка за пациентите по-скоро влиза в графата „популизъм", докато собствениците на малки аптеки ще треперят как да закрепят бизнеса си.

Напълно непонятно е защо в доклада на Атанасова до Министерския съвет за промяната на скандалната наредба се казва, че не е необходимо изготвяне на финансова обосновка, тъй като корекцията не засягала държавния бюджет? Ами щом не е направен икономически анализ, как тогава министърът реши, че именно по тази схема цените на лекарствата ще паднат? Между другото, от последвалите министерски разсъждения по темата разбрахме, че силовото намаление почти няма да засегне редовия пациент. Съгласно нормативната уредба има няколко ценови групи, като в първата с цени от 0 до 10 лв. попадат около 1000 лекарствени продукта. Във втората между 10 и 30 лв. влизат около 680 медикамента, а третата над 30 лв. обхваща над 1200 лекарства. Атанасова каза, че най-съществен ще е ефектът от намаляването на надценката при скъпите медикаменти.

Лекарство, което е струвало 223 лв., ще се продава за 216 лв., а такова с цена 293 лв. ще стане 282 лева. Тоест пациентите (а те са единици), чиито месечни разходи за лекарства надхвърлят 500 лв., ще спестят една двайсетачка, а останалите ще съхранят в портфейлите си малко повече жълти стотинки.

В стил „гузен негонен бяга" министърът отхвърли обвиненията, че това са лобистки текстове, облагодетелстващи големите вериги аптеки, обвързани с дистрибутори и производители на лекарства. Но резултатът май ще е точно такъв. На първо място, аптечният пазар в страната ни е един от най-конкурентните в Европа, а надценките на лекарствата са най-ниски спрямо тези в 17-те държави, с които се сравняваме. От последните данни, оповестени от Изпълнителната агенция по лекарствата, стана ясно, че в България сега има 4010 аптеки, обслужвани от 155 търговци на едро със 190 склада и 36 производители на медикаменти. Изглежда, че сме пренаситени от аптеки, но всъщност не е точно така заради сериозния пазарен дисбаланс. Две трети от търговските обекти се намират в големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас, а в населените места с под 10 хил. души население те са кът.

В столицата например, заради огромната конкуренция, фармацевтите работят на нива

далеч под максималния табан на надценките. До най-високия възможен процент се доближават аптеките в малки населени места с население до 1000 души, където оборотът е малък. Именно те ще попаднат под удара на новата министерска наредба. Защото намалението от 2% няма да се усети от редовите пациенти, но ако оборотът на една малка аптека бъде намален с 50-100 лв. на ден, тя може и да не оцелее. Което пък ще доведе до парадокса, че ако са ни предписали лекарства за 30 лв., можем да спестим левче, но в същото време ще загубим поне 2 лв. и час-два, ако се налага да си ги закупим от най-близкото градче. Междувременно председателят на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев отбеляза, че и сега в 39 общини с общо около 100 хил. души няма аптеки, работещи по договор със здравната каса,а с предлаганото намаление броят им ще се увеличи.

Държавата насилствено наложи волята си, задължавайки аптеките да продават без надценка лекарствата, които на 100% се заплащат от НЗОК (виж карето за КЗК). А те са около две трети от продажбите им,така че последваща дорегулация май не е необходима. Затова пък големите играчи в бранша като „Софарма" или „Марешки", които произвеждат, внасят, имат складове на едро и вериги аптеки, могат да си позволят да работят с по-ниски надценки, както и правят. Те обаче не откриват аптеки в по-малките населени места. И ако обектите там фалират, много пациенти ще се пренасочат към най-близката аптечна верига, утвърждавайки по този начин фармацевтичните монополи.

Атанасова доста арогантно отбеляза, че аптеки едва ли щели да фалират. От началото на годината досега били разкрити 59 нови обекта, което значело, че бизнесът е печеливш. И това е така, но само определени хора излизат на плюс. Министърката да беше казала кой и къде е открил въпросните аптеки и колко са затворилите?

Има и нещо друго. Тези, които все пак не искат да фалират, тихомълком ще увеличат цените на лекарствата за свободна продажба. И пациентите ще спестяват пари от едни медикаменти, за да ги дават за други. Здравни експерти изтъкват, че напоследък „свободните лекарства" плавно поскъпват. При някои обезболяващи повишението е с 50-60%, а препарати за вирусни и простудни заболявания в разгара на лятото са скочили с по 30-40 процента.

Към момента търговските обекти взимат само по два лева за рецептите за безплатни медикаменти, 40 стотинки от които се връщат в държавата

под формата на ДДС
Комисия откри поевтинели лекарства
Комисията по цени и реимбурсиране установи, че 268 лекарствени продукта са вече с нови, по-ниски цени. Държавният орган направил сравнение с референтните ни страни и открил промяната. Така например в групата на лекарствата за лечение на онкологични заболявания медикамент от 1454 лв. е поевтинял със 141 лв., а друг от 2618 лв. е намален с 317 лв. на флакон.

Намаление от 80 на сто е регистрирано при лекарство, използвано в областта на кардиологията, а друго - срещу хепатит, е намалено със 141 лв. за флакон, след като предишната му цена е била 1307 лева.

От проверените 954 медикамента при 488 е установена настъпила промяна на цената в референтните държави, но не се казва колко от тях са поскъпнали. При 220 продукта са в ход процедури по обжалване на откритите пo-ниски цени.


Театър на абсурда вместо трудов договор

Увеличението на лекарските заплати се провали заради липса на пари
Изглежда фасулска работа да подпишеш един колективен трудов договор, особено ако цял месец си преговарял, за да постигнеш споразумение. Сядат на масата работодатели, синдикати и ресорен министър,удрят по един параф и готово - от утре лекари и медицински сестри осъмват с между 10 и 20% по-високи възнаграждения. Само че хепиендът би настъпил, ако здравната ни система имаше адекватно финансиране, управление и структура. А това не е така, което за пореден път бе доказано с бламирания от т. нар. работодатели контракт.

„Театърът на абсурда" бе изигран в няколко трагикомични действия'. В първото здравният министър Десислава Атанасова, която тръпнеше в очакване да обере лаврите, разбра 15 минути преди подписването на договора, че другите две страни имали противоречие по условията. Оказа се, че въпросното неразбирателство всъщност е неразрешим проблем. От Асоциацията на работодателите в здравния сектор поискаха гаранции за финансовата стабилност на лечебните заведения като търговски дружества. С други думи, директорите на университетски и областни болници попитаха министър Атанасова: „С какви пари да увеличим заплатите?" От което пък се налага изводът, че здравното министерство самосиндикално е решило да повишава доходи, без да се допита до финансовия министър Симеон Дянков дали в бюджета има средства за това. В аналогични ситуации отговорът на Дянков винаги е бил един и същ: „Пари няма!"

После се разбра, че и смисъл от подобен договор няма. Представителят на болничните мениджъри д-р Димитър Димитров обясни, че след последния подписан такъв през 2008-а началните работни заплати за различните категории здравни работници

не са мръднали и с левче нагоре. По-високи месечни възнаграждения така или иначе можели да си позволят само лечебници с добри финансови резултати. „Няма да сложа подписа си на нещо, което може да не бъде изпълнено", каза Димитров и изсипа куп искания от името на директорите. Сред тях попаднаха отпадане на делегираните бюджети и субсидиите в здравеопазването, унифицирани заплати за еднакви длъжности в отделните болници и официални договори между мениджърите, здравната каса и Министерството на здравеопазването. Тоест управителите де факто изискаха нов финансов модел на системата, какъвто това правителство до края на мандата си няма как да им даде.

Тогава на сцената излезе сам вицепремиерът Дянков, за да покаже кой реално кара влака на здравеопазването. Той предложи нов артикул „постна пица", в която плънката не се увеличава, а част от гарнитурата само се премества от единия край в другия, финансовият министър стигна до прозрението, че моделът на заплащане на лекарите и медицинския персонал може да бъде уеднаквен с този в държавната администрация по схемата 70% основна заплата и 30% гъвкаво стимулиране, валидна за

чиновниците от 1 август. В качеството си на ревизор на „Пирогов" Дянков установил, че основната лекарска заплата е между 850 и 900 лв., но медиците реално получавали два-три пъти повече заедно с допълнителното стимулиране. „Полезно е да вдигнем заплатите с 20% и да намалим добавките заради прозрачността в сектора", отбеляза вицепремиерът. От свободните му съчинения по темата останахме с впечатлението, че в болниците действат тайни „черни каси", от които на края на всяка година десетки хиляди необлагаеми лева потичат към лекарските джобове.

Дянков обаче не бе прочел домашното си и се изказа твърде неподготвен. Просто е невъзможно възнагражденията на лекари и сестри да се формират като тези на държавната администрация. Медицинският персонал получава по-голямата част от заработеното под формата на заплащане по клинични пътеки. Което е облагаемо с данъци, така че за никаква непрозрачност не може да става и дума. Доходите на медиците зависят от обема на работата им и тази на съответната клиника, от това дали са извършили прости, или сложни интервенции,как са платени пътеките... В една и съща болница в едно отделение лекарските заплати са 5000 лв., а в друго - 500 лева. Няма как да се постигне дори привидно уеднаквяване. Не може да бъде постигнат някакъв утопичен смесен модел, в който законите на държавната администрация действат заедно с пазарното определяне на заплатите като част от изработеното. И Симеон Дянков вероятно бърка прозрачността с неразбирането на модела. Но затова си има съветници, не е необходимо да се излагаш публично. А от преструктурирането на фишовете за заплати няма да спечели никой. Само ще се отвори допълнителна работа за счетоводствата на болниците.

„Ако една болница увеличи основните заплати, другите ще я последват, защото те се гледат един друг какво правят", изтъкна вицето Дянков. Дали пък не е дошло време и членовете на Министерския съвет да започнат да се гледат един друг, че съвсем станаха за смях.

Ако поправките в закона, които забраняват на хората да купуват и продават имоти, ако не са си платили вноските за здравно осигуряване, стигнат до Конституционния съд, той ще трябва да ги отмени. Това не подлежи на съмнение - правото на собственост е основно право и то може да търпи ограничения само в изключителни случаи. Разбира се, в България нищо не е сигурно, но все пак едва ли е възможно конституционните съдии да изнасилят правото в чак такава степен.

Това обаче не решава проблема: Един милион и 100 хиляди българи не плащат здравни осигуровки и по този начин парите за здраве системно не достигат. При около 700 лева средна заплата и 16 процента вноска за здраве парите, които не влизат в здравеопазването, са около милиард и половина лева на година и това се отразява на качеството на медицинските грижи, на заплатите на лекарите и останалия персонал и принуждава държавата да доплаща, за да може да има все пак някакво здравеопазване.

Следователно трябва да бъде намерен начин тези над 1 милион неплащащи да плащат, като при това ще е добре да се спазва конституцията. Например може да се прецизира текстът и той да дава право на държавата да си удържа парите за неплатени здравни вноски от парите, които се дават или вземат по дадена подлежаща на нотариална заверка сделка. Или да се измисли друг начин, който не посяга на основни права.

Заедно с това обаче е необходимо и да се разбере защо хората масово бягат от плащането на здравни осигуровки.

Разбира се, най-лесният отговор е, че българинът е тарикат и обича да мине метър. Това го има, но не е цялата истина.

Една огромна част от длъжниците са много бедни хора. Ако тези хора изкарват някакви пари, те отиват директно за храна и често пъти даже не стигат.

Второ, голяма част от хората нямат доверие, че парите, които плащат за здраве, ще идат по предназначение. Те вярват - и животът всеки ден подкрепя тази вяра с доказателства, че с парите, постъпващи в здравната каса, се злоупотребява и освен това установяват, че независимо че си плащат осигуровките, много често трябва и да доплащат на ръка в болниците при нужда.

Трето, има сериозни доказателства, че практически в България реално здравни вноски плащат само хората, които работят, а те са малко над 3 милиона. Останалите не плащат нищо и така практически 3 милиона трябва да набавят парите за всички 7 и половина милиона население в държавата.

Нещо повече, държавата си спестява вноските за държавни служители, деца и пенсионери. Призна го заместник-министърът на финансите Владислав Горанов, който обясни, че министерството заверява сметките на здравната каса със съответните суми, но реално пари не постъпват.

Може би има начини да се напише съобразен с конституцията закон, но ефектът няма да е голям, понеже го няма едно основно нещо: доверието на този, който дава парите, че срещу тях получава реална ценност. Най-много да се разрасне търговията с фалшиви бележки, че сме изрядни към здравната каса.

Няма спор, че държавата трябва да намери начин всички да плащат за здраве, но е илюзия, че това може да стане, като просто се гласува един закон. Ще трябва и много работа, докато хората бъдат убедени, че парите им не отиват на вятъра.

Това не може да стане днеска за утре.


Министрите-почти невинни
През март 2012 г. бе оправдан бившият здравен министър от кабинета „Борисов" Божидар Нанев за сключване на 2 неизгодни сделки с ваксини. Военният министър от тройната коалиция Николай Цонев бе окончателно оправдан по 3 дела, остана му едно. Социалната му колежка Емилия Масларова е още подсъдима. Но краят на процеса й не се вижда, тъй като съдийката е в отпуск по майчинство.


Министерски документи

Тарикатлъкът приключва
Бойно Борисов към министрите си по време на правителственото заседание на 11 юли т. г.:

Всяко едно добро намерение или проектозакон, или решение трябва да намирате време и начин да го обясните, какво целите с него. Дават автокъща, в която някой си купува кола, и казват - от къде на къде сега, за да си купя кола, трябва да имам здравни осигуровки. Но в същото време с този автомобил, когато се удари, когато претърпи катастрофа или, не дай, Боже, получи по-тежка травма, държавата, същата тази

държава със същите тези пари на хората, крито са си платили здравните осигуровки... Понякога лечението струва сто, двеста, триста и повече хиляди лева. На тези хора трябва ясно и точно да им се каже, че било каквото било, тарикатлъкът приключва. И след като няма общественото съзнание да отидат да си платят здравните осигуровки, ние търсим всякакви инструменти, поне тези, защото, като отива да си купува апартамент или кола, значи има пари. С тези законови промени търсим да не ощетява другите хора.


Атанасова топи болнични шефове

Министърка призна, че неподготвена обещава вдигане на заплати
Здравната министърка Десислава Атанасова натопи шефовете на болници, че не желаят да повишат заплатите на лекарите и мед-сестрите. Това става ясно от стенограмата от последното правителствено заседание.

„Парадоксалното е, че държавата е приела увеличаването, а ние сме направили разчети, че от нашия бюджет може да увеличим на бюджетните предприятия, тоест за които Министерство на здравеопазването отговаря, но синдикатите и работодателите не бяха съгласни", казва министърката, попитана от премиера Бойко Борисов какво става с надниците на медиците.

На 9 юли министър Атанасова тържествено обеща в Добрич, че заплатите в целия сектор „Здравеопазване" ще се вдигнат средно с 20%.

Когато обаче на следващия ден работодателите -шефовете на болниците търговски дружества, предложиха в колективния трудов договор да се запише, че трябва да бъде гарантирана финансовата стабилност на здравните заведения, синдикатите и министерството не го парафираха. И така увеличението на заплатите не се състоя.

Десислава Атанасова заяви, че отговорност на мениджърите на болници е да намерят пари за по-високи заплати на хората си. Тя отговаряла само за лечебниците, които са изцяло държавни. Министърката не обясни обаче защо тогава обещава повишение за целия сектор. А на правителственото заседание признава, че е направила разчет само за своите болници.

„В продължение на месец и половина работодателите можеха да направят всички необходими разчети, така че да са наясно дали могат да преговарят за това увеличение", обяснява Десислава Атанасова на премиера Борисов.

Многократно търсихме г-н Бареков вчера, за да му дадем възможност да коментира защо не си е платил здравните осигуровки за декември 2009 г. и за първите осем месеца на 2010 г.

„Защитникът" на правата на пациентите обаче не отговаряше на мобилния си телефон.

Чрез посредник той обясни, че не желае да разговаря с вестника ни, но благодари на екипа на „Труд" за статията. Тъй като г-н Бареков е жив и здрав, вероятно от нашия материал е разбрал, че си е отрязал достъпа до медицински грижи.

Безпринципното поведение на телевизионния водещ лъсна във фейсбук групата: „Бареков - съдбата на парцала, или когато ти липсват първите 7". Там бе пусната снимка от екран на справка за здравнооситурителния му статус. Тъй като има повече от 3 дължими здравни вноски през последните 3 г., пациентските му права са прекратени. Данните бяха потвърдени и от проверка на „Труд".

Бареков може да получава само спешна и неотложна помощ, но не и консултация със специалист като психиатър, например.

- Акад. Марков, избърза ли премиерът Борисов, като поиска историята да запомни четирима негови министри?

- Избърза. Бойко Борисов може да дава оценка, но не от името на историята. Докато едно правителство е на власт, то може да бъде оценявано от журналисти, политолози и социолози. Нито един политик не може да каже за себе си или за свои министри дали и като какви ще влязат в историята. С отдалечаването във времето личности, които днес ни изглеждат значими, издребняват толкова, че постепенно изчезват след 3-4 поколения.

- Колко време е необходимо, за да се направи вярна историческа оценка?

- Едно поколение, най-малко 25-30 години. Това поколение, при което Борисов управлява и на което той влияе, особено при днешното развитие на медиите, не може да прави историческа оценка. Премиерът се появява всеки ден по телевизията и въздейства на хората с харизма ли, с обаяние ли, както щете го наречете. Когато дойде следващото поколение на власт, други хора ще могат да се произнесат.

- Като историк можете ли да посочите кои държавници от последните 22 преломни години ще бъдат изучавани от внуците ни?

- През тези 22-23 г. толкова много министри минаха, че аз не мога да кажа даже имената на нашите министри - на образованието и науката, камо ли на другите. За депутатите да не говорим.

А като направя равносметка и видя, че ние сме най-бедните в ЕС, не мога да не призная, че това се дължи на лошото управление на различни правителства, на разграбване на националното богатство, на корупция. Така че резултатът не е блестящ. В историята остават държавниците. Чърчил е казал: “Политици са тези, които искат да устискат властта до един мандат. А държавници - тези, които мислят за следващите поколения.” За съжаление през тези години като историк аз не виждам такъв държавник.

- В навечерието на ХХI век Петър Стоянов беше посочен като политик №1 на столетието. Какво ще кажете за тази оценка 12 години по-късно?

- Тогава, в епохата на прехода, Петър Стоянов може да е блестял като президент. Но ето, минаха повече от 10 години от управлението му и в момента трябва да се открои какво той е направил за България. Освен прословутата евроатлантическа ориентация, която до голяма степен ни беше наложена отвън, не виждам какво друго е оставил.

- Не сме ли твърде черногледи за хората от властта. Защо не допуснем, че някои от тях наистина са се посветили на народа и искат да направят нещо за България? Ето премиерът Борисов казва, че няма личен живот, че се е лишил от всичко, че работи денонощно.

- В това има суета, а тя е лош съветник. Не бива да се парадира, че си се лишил от личен живот в името на народното благо. Политиците, които искат да управляват еднолично, смятат, че всичко зависи от тяхната воля и едва ли не работят денонощно. Има едно стихотворение от управлението на Сталин за вечно светещите прозорци на Кремъл. Как Сталин не спи. Как, когато ние спим, той мисли за нас. Създава се мит, а не бива да се отива дотам.

Всъщност Борисов има личен живот, например личен спортен живот - щом играе футбол всеки ден.

Може би ще прозвучи малко пресилено, ама кой в историята е известен с магистрали? Хитлер. Той първи започва да строи аутобани, но въпреки това губи Втората световна война. Така че само с магистрали не може да се върви напред.

Има и други области като образование, наука, като здравеопазване и високи технологии, които унищожихме. Имахме и кадри, които се разпръснаха по света и обогатяват чужди общества, а ние ставаме все по-бедни. Това не е черногледство. Напротив. Имам чувството, че живеем в розови сънища, в мечтания някакви. Че видите ли сега Бойко Борисов ще оправи нещата с магическа пръчица. Затова трябват много усилия и почтеност.

Още от древния Рим е казано, че морал в политиката няма. В голямата политика пък няма никакъв морал. Но поне трябва да има почтеност и да не се издигат фалшиви лозунги, да не се провъзгласява, че, видите ли, те правят историята. Рано е. Това се отнася особено за министъра на финансите, да не му казвам името, за да не си изцапам устата. Не знам как ще го опишем историците. Надявам се, ще бъда жив и здрав още дълги години и ще напиша трагикомична история на българския преход.

- Коя черта е характерна за министрите от правителствата на прехода?

- Независимо от коя партия са, всички оправдават неуспехите си с предишните управления. Бойко Борисов е типичен пример. Повече от три години той говори за тази триглава ламя тройната коалиция. И обратното - успехите на предишни правителства ги приписва на себе си. Откри зала “Арена”, но дума не каза, че строежът е започнал по времето на Сергей Станишев. Южната дъга и метрото също започнаха при други управления.

Политическата култура в европейския запад означава друго. Тя изисква, когато Борисов открива обект, започнат от предходно правителство, да покани и предишния министър-председател до себе си. Трябва да има приемственост, трябва да признаеш - друг го започна, аз го довърших. А не да реже лентички, да си ги слага в джоба и да се тупа в гърдите, че имал най-много лентички. Има нещо инфантилно в това поведение.

Наскоро се върнах от Монголия и съм доста впечатлен от този конен народ, известен най-вече с Чингиз хан. Възхитих се как честват 100-годишнината на основателя на тяхната академия на науките акад. Шерендев. Театърът в Улан Батор беше препълнен с хора, а честването беше под патронажа на министър-председателя. Представяте ли си! Там ценят учените. Техният министър на образованието и науката каза: “Вие учените сте мъдри хора.” А нашият министър на образованието Сергей Игнатов вкарва Бойко Борисов в учебника по история. Аз имах разговор с чиновничка от това министерство и казах - грешка е.

- Защо да е грешка? Учениците не трябва ли да знаят повече за тези, които управляват България?

- Не знам кой дава тази идея да се вкара действащ министър-председател в историята. Това дори и при Тодор Живков го нямаше. Самият той през 1976 г., когато приема ръководителите на българското историческо дружество, чийто председател тогава е акад. Димитър Косев, а днес имам честта да съм аз, се обръща към Косев и му казва: “Човек трябва много да внимава с вас, историците. Когато умра, нали вие ще ме опишете.” Това е отношението на Живков към историята.

- Кои политици от най-новата ни история са заслужили да бъдат изучавани?

- От Третото българско царство това е Стефан Стамболов, който е един от строителите на съвременна България. Стамболов създаде българската индустрия и направи от една изостанала османска провинция европейска държава. И затова заплаща с живота си.

Александър Малинов - три пъти министър-председател и изявен демократ, който получава трети смъртоносен сърдечен удар на парламентарните избори през 1938 г. по време на реч, в която препоръчва да се възстановят демократичните избирателни права на всички българи.

Андрей Ляпчев - умиротворил България след кървава гражданска война 1923-1925 г. Той си е дарил къщата на Българската академия на науките, където днес е Институтът по изкуствознание. Днес аз не виждам дарители дори и сред по-заможните ни политици. Атанас Буров има една крилата мисъл: “Богати хора трябва да управляват България. Защото бедните политици, докато забогатеят, ще окрадат държавата.”

- Думите на Буров не са ли валидни и днес?

- Така е, вече имаме достатъчно богати политици. Те трябва да управляват. Но ние имаме и друга поговорка: “Пари при пари отиват.” Политиците трябва да престанат да мислят за собственото си его. Пожелавам им по-малко суета, тъй като времето е съдник в историята. Времето е суров съдник на всички дела.

Познавам доста паднали министри. За съжаление те са държат по един начин, преди да станат министри, стават други, когато се качат на високия пост и съвсем трети, като паднат от власт.

- Какви стават, като паднат от власт?

- Бивш министър ме попита: “Кажи ми кой докара държавата до това скапано положение?” Ядосано му отговорих, че е забравил, че е бил министър. А той: “Ако аз бях сега на власт, знаеш ли какви средства за наука щях да отделя.”

В историята обаче няма “ако”. А и търпението ни понякога вреди на историческото ни развитие. Така че да се запретнат и да работят за измъкване от кризата, която е и световна. Защото паралелът със стопанската криза от 1929-1933 г. е потресаващ. В Гърция, която е дала на света думата демокрация има неонацистка партия в парламента. Това никога не е било. През 1929 г. Хитлер успява да вкара само 10 души в Райхстага. Четири години по-късно, през 1933 г., това е най-силната партия в Германия и взема властта по изборен път, благодарение на световната стопанска криза.

- А паралелът с България?

- При световна стопанска криза една част от избирателите отиват крайно вляво, друга - крайно вдясно. Хората се замислят за хляба си, за децата си, за бъдещето си. И казват - не ни трябва тази гнила демокрация... Така че тази световна криза е много сериозна. А тук се занимават с какво ли не. Бързат да си видят снимките в учебниците. Не е ли достатъчно, че всеки ден ги гледаме по вестници и телевизии. Аз вече минах на музикални програми.